Мания

Мания Нора Робъртс Времетраене: 0:51 мин. Нора Робъртс Времетраене: 1:17 мин. Календарния убиец Себастиан Фитцек Времетраене: 0:53 мин. Заключената врата Фрида Макфадън Времетраене: 0:48 мин. Желязна надежда Джеймс Лорънс Времетраене: 0:58 мин. Градът и неговите несигурни стени Харуки Мураками Времетраене: 0:58 мин. Дневниците на странника Ели Грифитс Времетраене: 0:58 мин. Пенсионният план Сю Хинсенбъргс Времетраене: 1:00 мин. Полумесецът Мери Бет Кийн Времетраене: 1:04 мин. Убийство в Париж Матю Блейк Времетраене: 1:04 мин. Къщата в Ривъртън Кейт Мортън Времетраене: 1:04 мин. Фаворитите Лейн Фарго Времетраене: 1:03 мин.

Наоми се събужда посред нощ и решава да последва баща си в близката гора. По детски невинно смята, че така ще види изненадата, подготвена за дванадесетия ѝ рожден ден. Но открива ужасна тайна, която променя завинаги живота на цялото семейство. Седемнадесет години по-късно, Наоми води номадски живот: постоянно пътува, без да спира на едно място. Но не може вечно да бяга. Един ден уютно малко градче, разпадаща се къща, изоставено куче и настойчив сексапилен непознат приковават вниманието ѝ - а може и да спечелят сърцето ѝ.
Дали е дошло време да си намери истински дом? Наоми трябва да се изправи срещу демоните от миналото, за да се бори за бъдещето си.

"Любимата писателка на Америка!"
Ню Йоркър

"Мистериозна, интригуваща романтична история, в духа на най-доброто от Нора Робъртс. Поредното отлично постижение на водещата майсторка в жанра!"
Goodreads

"29 август 1998 г.
Не знаеше какво я събуди и колкото пъти да си припомняше онази нощ, колкото пъти да я спохождаха кошмари, така и не успя да разбере. Лятото беше превърнало въздуха във влажна и топла яхния с мирис на пот и подгизнал листак. Вентилаторът на тоалетката жужеше и го разбъркваше и ѝ се струваше, че все едно спи над парата, вдигаща се от тенджера. Тя обаче беше свикнала с това, лежеше върху мокрите от лятната жега чаршафи, а през отворените прозорци нахлуваше нестройният хор на щурци, и напразно се надяваше дори лек бриз да раздвижи знойния въздух. Не горещината я събуди, обаче не беше и тихият гръм от бурята, която се разразяваше в далечината. Наоми се изтръгна от съня в миг, сякаш някой я беше разтърсил или изкрещял името ѝ в ухото. Седна в леглото, премигна в мрака, не долови никакъв друг звук, освен жуженето на вентилатора, свирнята на щурците и мързеливия зов на бухал, който се провикваше отново и отново. Познаваше всички тези летни звуци не по-зле от собствения си глас и така и не можа да ги свърже със странния тих и щракащ звук, забълбукал в гърлото ѝ. След като вече беше будна, тя усети как жегата я обгръща като марля, напоена в гореща вода. Прииска ѝ се да е утро, за да се измъкне, преди останалите да се събудят, и да се топне в хладния поток. Домакинските задължения бяха на първо място и това никога не се променяше. Само че бе толкова горещо, та ѝ се струваше, че трябва да разтвори въздуха като завеса, ако иска да направи крачка. Освен това беше събота (или поне щеше да е на сутринта) и понякога мама позволяваше в събота правилата да останат на заден план, стига татко да беше в добро настроение. След това чу гръмотевицата. Радостно се измъкна от леглото и се втурна към прозореца. Обичаше бурите, обичаше да ги гледа как разлюляват и огъват дърветата, как небето добива призрачен оттенък, а светкавиците го прорязват и блестят ослепително. Може би тази буря щеше да донесе дъжд, вятър и по-хладен въздух. Може би. Коленичи на пода, подпря ръце на перваза и зарея поглед към луната, забулена от жегата и облаците.
Може би.
Пожела си да бурята да се разрази. Момиче, което щеше да навърши дванадесет след само два дена, все още вярваше в силата на желанията. Огромна буря, помисли си тя, със светкавици като вили и гръмотевици като топовни гърмежи."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg