"Под хеликоптера се разгръщаха светлините на централен Вегас - неонът на казината и аркологиите "Сайпръс". Хотели и тераси. Куполи и замъглени от конденза вертикални ферми, потънали в хидропонна зеленина и озарени от пълноспектърно осветление. Надраскани из пустинята геометрични шарки от светлина, до една - прихлупени от електронните графити на бойния език на отряд "Камили".
През военните очила се процеждаха рекламни пана с обещания за представления и купони, питиета и пари и се превръщаха в точки за нападение и пробив. Плътно нагъчканите градски каньони, предназначени да насочват пустинните ветрове, ставаха на снайперистки алеи. Фосфоресциращата фотоволтаична боя по покривите предлагаше площадки за парашутисти. Аркологиите "Сайпръс" се обърнаха на зони за приоритетно нападение, подсигурили предимството на високия терен, понеже превземаха безапелационно хоризонта на Вегас и се извисяваха над всичко останало - по-големи и амбициозни от взетите накуп предишни експерименти на Греховния град в областта на фантастичното.
Вегас свърши с отсечена черна граница.
Бойният софтуер започна да маркира живи същества - студени участъци в тъмната горещина на хилядолетния околоградски скелет: безброй квадратни мили сгради, които не ставаха за друго, освен за дърва за горене и добив на медни жици, понеже Кейтрин Кейс беше решила, че вече не заслужават вода. Мракът нарядко бе перфориран от самотни лагерни огньове - фарове, маркиращи местоположението на прогонени тексасци и зонъри, които нямат достатъчно пари да се заселят в аркология "Сайпръс" и нямат накъде другаде да бягат. Кралицата на Колорадо беше извадила докрай душата на тези предградия - първите ѝ гробища, сътворени за броени секунди, след като спря водата в тръбите им.
– Ако не могат да си охраняват проклетите водни запаси, да пият прахоляк! - беше отсякла Кейс. Заради това жертвите още ѝ пращаха смъртни заплахи.
Хеликоптерите пресякоха последната буферна зона на разбитите предградия и излязоха над откритата пустиня. Първозданният пейзаж, вехт като в Стария завет. Креозотни храсти. И трънлива и самотна късолистна юка. Туфи пустинна растителност, сухи петна, светли зърнисти пясъци, кварцов чакъл...
Пустинята вече беше напълно черна и се охлаждаше, след като острата като скалпел стъргалка на слънцето се беше вдигнала от земята. Там, долу, би трябвало да има животни. Почти безкосмести койоти. Гущери и змии. Бухали. Цял свят, който оживяваше само когато слънцето залезе. Цяла екосистема, изникваща от леговища изпод скали, юка и ларея.
Ангела гледаше малките термални маркери на оцелелите пустинни обитатели и се чудеше дали пустинята отвръща на погледа му - дали някой кльощав койот се взира нагоре към приглушения вой на прелитащите над него хеликоптери на "Камилите" и се чуди какви ли са тези хвърковати хора.
Измина един час.
– Наближаваме - обади се Рейес и наруши покоя. Говореше почти с благоговение. Ангела се наведе напред и се взря.
– Ето я - обади се Гупта."
Из книгата
Рейтинг: 8.67 / 3 гласа
