В тази книжка ще намерите първия разказ за малкия Никола, написан от Госини и илюстриран от Семпе. Но не е само това: любимият ни малчуган ще отиде с татко си да гледа телевизия при двойкаджията Клотер, ще пазарува с майка си в съвсем нова бакалница, ще прави цирк с приятелчетата си, да не говорим за невероятно смешния разказ, когато в училищния двор се състоят схватки по джудо!

"Приятелчетата надойдоха все с хубави подаръци: шоколадови яйца, шоколадови кокошки и какви ли не работи, все от шоколад. Мама каза, че само като ги погледнела, я заболявал стомахът. На мен ми става зле чак когато ги изям, ама много ги обичам!
Когато приятелите ми дойдоха, татко ни събра всички в градината и рече:
– Хайде, деца, търсете яйцата!
Аз пък бях подготвил изненада за татко, който иначе не се забавлява с нас!
Казах му:
– Татко, търси и ти с нас! Скрил съм в тревата ръчния ти часовник!
Татко стана целият червен, изгледа ме строго на майтап – има си хас! - и също почна да търси.
Нашият съсед господин Бледюр ни погледна през живия плет и рече на татко:
– Не си ли малко възрастен, та да търсиш яйцата, а?
И се разкикоти. Татко пък още не си беше открил часовника, надигна се и му каза:
– А ти и носа си не можеш намери, за да се изсекнеш, ако не ти кажат, че е по средата на дебелата ти физиономия!
Тогава господин Бледюр заяви, че се хваща на бас, че ще намери някое яйце за по-малко от тридесет секунди. Прескочи плета и спечели, понеже като се озова в нашата градина, смачка едно яйце със скъпата си кожена обувка. Татко много се смя – обувката на господин Бледюр беше станала жълто-синя. Господин Бледюр изгледа строго татко (ама не на майтап) и го бутна. Татко падна и извика, защото беше намерил часовника си и дори малко го посчупи, като седна върху него."
Из книгата

Някои може и да водят битки с оръжия и мускули, но храбрите гали Астерикс и Обеликс започват битки... с отпиването на няколко глътки магическа отвара. Вероятно вече се сетихте кои са те. От дълги години почти целият свят познава рисуваните герои Астерикс и Обеликс като едни от най-забавните френски персонажи, които познаваме от филми, комикси, анимации и сме виждали дори под формата на играчки, фигурки, картинки на дрехи и аксесоари. Двамата станаха част от емблемите за Франция и така далеч надхвърлиха това да бъдат единствено емблематични за творчеството на създателите си - писателят Рьоне Госини и илюстраторът Албер Юдерзо. За Госини едно от най-големите писателски постижения е създаването на историите в комиксите за Астерикс и Обеликс. Но творчеството на автора далеч не се ограничава до това и има далеч повече успешни творби, създадени от писателя. Спор няма обаче, че Госини дава своя принос предимно за детската литература и комиксовия свят. Но противно на очакванията, че още от дете пише, Рьоне започва творческият си път с рисуване.

Роден през 1926 г. в Париж, Рьоне Госини израства в семейство на полски евреи. Макар и родната му земя да не на френска територия, детството му преминава предимно в Буенос Айрес, Аржентина. Там Госини завършва и своето образование - получава бакалавърска степен по изобразително изкуство. След като той и семейството му преживяват Втората световна война, ги връхлите едно друго злощастие, което оставя отпечатък у Рьоне за цял живот. През 1945 г., когато Госини е на 19 години, научава лошата новина за смъртта на неговия баща. Скоро след това младият Госини "се гмурка" в живота и усилено започва да търси работа. Започва като асистент-илюстратор в рекламна агенция. Но скоро след това заминава за Ню Йорк, по покана на негов чичо, който се е заселил там. Предстоят няколко трудни години там. Без пари и с малко работа, Госини решава да се върне в Европа, за да изпълни военната си служба във френската армия. След това се връща в Щатите и се запознава с екипа на хумористичното издание "MAD Magazine", което му дава достатъчно работа, за да оцелее. Но освен това, оттогава новите познанствата се появяват с пълна сила и започват да "отварят още врати" за Госини. През 1949 г. в Ню Йорк Рьоне се среща с карикатуристите Джие и Морис. Вторият го запознава със собственика на френско издателство "World Press". Няколко седмици по-късно Рене пристига в Париж, за да работи за "World Press". Годината е 1951^-ва и оттогава по творческия си път Госини бавно, но сигурно върви към своите успехи. Започва съвместни проекти с Албер Юдерзо, като партньорството им води до много герои, включително и Oompah-Pah, които мнозина виждат като предшественик на Астерикс.

През 1956 г. Юдерзо и Госини решават заедно с още двама съдружници да създадат компаниите "Edipresse" (информационна агенция) и "Edifrance" (рекламна агенция), които най-сетне им дават възможност да се изяват самостоятелно. Но и в това да бъдеш свободен не е лесно и има препятствия. Следват няколко трудни години, когато двамата фрацузи изпробват различни работни места. Въпреки това, този период все пак е изключително плодороден по отношение на проекти и идеи. Тогава се появява техният първи важен и емблематичен и до днес проект - през 1959 г. Госини и Юдерзо създават списание "Pilote". Заедно с Франсоа Клутейо, който е техен редактор, Алберт и Рьоне търсят типичен френски герой. След проучване на историческите епохи във Франция, те се договарят за Галия и героите им - галите. Така, на 29 октомври 1959 г. първият брой на "Pilote" представя "Приключенията на Астерикс Галия" на страница 20. Списанието постига небивал успех с продажби на повече от 300 000 копия.

През следващите години Рьоне Госини продължава към творческите успехи. В сътрудничество с други илюстратори и художници пише историите за още няколко други комикси, сред които "Лъки Люк" и "Валентин". Голям успех постига и комиксовата история "Малкия Никола", която Госини създава с художника Жан-Жак Семпе. И до днес героят Никола е любимец на мнозина деца, но вместо с комикс е известен с книжна поредица, наречена "Малкият Никола". Но Госини не забравя и Астерикс и Обелик, които създава с художника Юдерзо. През 60-те дори двамата продължават поредицата за галите. През 1977 г. Астерикс става главен герой на комикси, като популярността му се увеличава в албуми и книги. Така започва да носи големи приходи, но и голямо щастие на Алберт и Рьоне, които по това време вече са създали студио за анимационни филми, наречено "Studio Idéfix". Но както се казва в една поговорка, "много хубаво не е на хубаво". Изведнъж нещастието изкача "зад ъгъла" - на 5 ноември 1977 г., на 51 години, Рьоне Госини напуска нашия свят, след като получава сърдечен удар. И до днес обаче мнозина помнят и мнозина тепърва стават почитатели на неговите истории и забавни герои.