Наръчник на шпионина - том 2

"Искате да проверите дали ставате за шпионин? Трябват ви 15 - 20 минути, за да го направите по един занимателен начин с тест, който отчита практиките на МОСАД, ЦРУ и КГБ и ще ви даде точен отговор. Искате да проверите потенциала си за това дали можете успешно да използвате финансови стимули, за да постигнете желана или възложена ви цел? Или как отношението ви към другия пол ще помогне или разруши шансовете ви в тази професия? Също можете да го направите с приложените тестове. "Наръчник на шпионина" ви предлага и една уникална възможност. При интерес и известни качества бихте могли да станете съавтор за следващото издание на книгата. Как? Трябва все пак да я прочетете, за да получите отговора. Всичко това е откъм занимателната страна на книгата. Но не това бе движещият мотив да я напиша. Вярвам в много неща, но водеща бе увереността, че разузнавачите не излизат в пенсия и че разузнаването е достойна професия с човешко лице, с повече бъдеще отколкото минало. Между грешките на "прехода" една от тежките бе, че се прекъсна връзката между поколенията в системата за национална сигурност. Младите бяха лишени от възможността да наследят опита на "старите" и да надграждат уменията си за защита на националния интерес в променения свят. А на "старите" бяха отнети възможността и задължението да предадем това, което знаехме, можехме и бяхме постигнали в името и в интерес на България. Затова написах тази книга с надежда, че може да е полезна за новите ми колеги и за всички, които имат интерес в тази област."
От автора

"Който вижда в разузнаването занаят, влизайки в тази професия, ще си остане занаятчия. Който вижда изкуство, има всички шансове да стане артист!"
Юрий Дроздов

"Ако разузнаването се мери с мерките на обикновения човешки морал, то всяка разузнавателна система и работата за нея могат да се считат аморални."
Маркус Волф

"Моралът дава общите принципи на поведение, без да отчита конкретните обстоятелства."
Пиер Бейл

"Разузнаването е достойна професия с човешко лице. То има ярки и богати минало и бъдеще!"
Авторът

"На сянката трябва да се противопостави сянка.
Вярно е, че такава стратегия няма да донесе моментално оправданото желание за справедливо наказание на злото. Но ако искаме наистина да го накажем, да го ограничим и в крайна сметка да го победим, трябва да приемем, че това е начинът да постигнем желания резултат и да върнем духа в бутилката.
Може ли тази стратегия да успее? Да, но при изпълнение на определени условия! Първото и най-важното е нова политическа воля.

Когато в центъра на Москва загиват стотици руски граждани под развалините на взривените от чеченски терористи жилищни сгради, световната общност да приеме това не като удар срещу Кремъл, а като посегателство над човешката цивилизация и да действа заедно и адекватно. Когато в Босна, Косово, Македония албански сепаратисти и мюсюлмански фундаменталисти стрелят и взривяват, това не е "легитимна битка за самоопределение", а удар на световния тероризъм срещу общочовешки ценности. И когато Злото вече е достигнало с трагичните си размери и американската територия, най-после да стане ясно, че е изразходван целият ресурс на търпимост и оттук нататък предстои истинска война с реално зло. Предстоящите битки изискват нови правила на играта. Никоя държава, колкото и велика да е тя, не е в състояние да спечели сама битката със Злото. Дойде време да се появи международна разузнавателна общност. Действащото досега разбиране, че разузнаването обслужва строго национални интереси, вече не може да е в сила особено когато става дума за международния тероризъм. Врагът е общ и битката трябва да се води съвместно. Но това изисква нови форми, нови правила, нови съюзници, ново партньорство. Говорейки за нови правила, трябва да си спомним речта на предишния Генерален секретар на ООН Кофи Анан от 18 ноември 1999 година. В нея той заяви от името на всички страни - членки на Организацията на обединените нации: "Ние сме решени да се борим с тероризма и да направим всичко възможно, за да го премахнем от лицето на земята. Но силата, която използваме в тази битка, трябва да бъде пропорционална и фокусирана върху действителния тероризъм...

В битката с тероризма ние не можем и не трябва да използваме неговите методи и да предизвикаме безразборно насилие и терор срещу невинни цивилни, включително деца". Ако погледнем честно последните събития, трябва да признаем, че призивът на бившия Генерален секретар до голяма степен си остава призив. И тук съвсем резонно се появява въпросът за българското участие в започналата война. Особено на фона на това, което се случи на летище Сарафово, Бургас. Ще бъде против собствения ни интерес, ако това се сведе до обслужващата функция за предоставяне на коридори и декларации за подкрепа. Войната срещу международния тероризъм ще се води основно на терена на специалните операции. И каквито и квалификации да даваме на българските специални служби от близкото минало, не трябва да забравяме, че тяхната ефективност в разработката на терористични организации в Европа, на Балканите и в Близкия изток бе призната дори от тогавашните ни противници и сегашни партньори."
Из книгата