Антични следи в магически обреди от българските земи

Настоящата книга запознава читателя с изследване на различни магически практики и тяхното развитие от античността до нашето съвремие.

В първата част на книгата авторът коментира различните научни школи, които са изследвали тази тематика. Обърнато е внимание на използвания терминологичен апарат - на понятията "магия", магическо мислене, магически ритуал. Анализирани са, също така, действията, думите и магическия реквизит в магическата обредност.

В следващата част авторът прави кратък преглед на античната история на Европейския югоизток, за да премине към анализ на митологичните персонификации на владеещите изкуството на магиката Орфей, Музей, Евмолп, Залмоксис, Резос и Траке. Глава "Мистерия и магия" е своеобразно обобщение на връзката между мистерията и магиката. Консервативният и скрит характер на магическото знание осигурява приемствеността му през хилядолетията. Това знание е не само притежаване на техники и умения за изцеление на болести, а също и на посвещаване в знание за постигане на добро за човека, обществото и света, включително на хармония в Космоса.

Моделите на запазване на устната форма на сакралното знание и посвещението в познание са предмет на изследване в глава "Съвременното тайно знание в българската традиционна култура". Разгледани са практики при лечителите и магьосниците. Там, където има типологически паралели от писмените извори за древността, те също са приведени.

В глава "Представата за Богинята, запазена в българската традиционна култура" Г. Мишев продължава на ново качествено ниво българската историографска традиция да се изследва фолклора като извор за древността. Авторът е представил различни извори за хипостазите на Великата Богиня като Майка на слънцето, Планинска Майка, Дева на огъня и Вълчица. Приведени са типологически паралели от древни индоевропейски култури, включително малоазийски, както и от традиционните култури на балканските народи.

Приложенията към основния текст предоставят нова информация по тематиката от различни архиви и теренни изследвания, която се въвежда за пръв път в научно обръщение. Приложените изображения илюстрират текста и са анализирани като изобразителен език на магиката.

Георги Мишев е завършил езикова гимназия с немски и английски език. През 2006 г. придобива бакалавърска степен по Немски и Руски език, а през 2011 г. магистърска по Защита на културно-историческото наследство в Република България. През 2003 г. като стипендиант в Дрезден, Германия, изучава "Приложна лингвистика" и "Антични заклинания" (при проф. Йохан Тишлер). От тогава е научният му интерес към гръцките магически папируси, както и към хетските ритуални текстове. Настоящият текст е публикация на неговата докторска дисертация "Българската традиционна култура като информационен ресурс за магиката в Антична Югоизточна Европа", защитена през 2014 г.

Авторът има редица публикации по тематиката на български и на чужди езици и е участвал в редица национални и международни конференции (Англия, Австрия, Русия, Виетнам). Член е на международното общество за етнология и фолклор. В момента е хоноруван преподавател в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски".