Войните ги започват неудачниците

Понякога войните започват съвсем делнично. От коли, паркирани на обикновена московска улица, изскачат мъже с автомати... и откриват ураганен огън по група невзрачни дребосъци с червени кърпи на главите. Разбира се, веднага настава паника. Минувачите се разбягват хаотично, а един от тях обръща масата на уличното кафене и се скрива зад нея, като прегръща раницата си. И постъпва правилно. Защото, за разлика от повечето граждани, Артьом знае много добре какво ще последва. Една от причините за започващото клане се намира именно в тази раница. Онова, което Артьом не знае, е, че в Тайния град войните избухват заради неудачници, но приключват с герои. Не знае, поне засега...

Вадим Панов е дипломиран радиоинженер в Московския авиационен институт. В студентските си години участва активно в студентския театър "Огледало", където през 1994 г. е поставена неговата пиеса "Такива игри". Кариерата му на професионален писател започва през 2001 г., когато излиза романът "Войните ги започват неудачниците", сложил началото на поредицата "Тайният град". Досега са излезли 23 романа от нея, като 5 от тях са написани в съавторство. През 2014 г. "РЕН ТВ" излъчва сериал по книгите. Други известни произведения на Панов са поредиците "Анклави" (киберпънк) и "Херметикон" (стиймпънк). През 2009 и 2010 г. Вадим Панов печели наградата "Фантаст на годината" от най-авторитетния руски конвент за фантастика, "Роскон".

Професорът направи пауза и поднесе към устните си чаша с вода.
– А какво е станало по-нататък? – попита очаровано старата мома.
– С кого?
– С асурите.
– Това, което е трябвало да стане - отговори философски утолилият жаждата си Серебрянц. – Появили се нови, по-млади раси, готови да се хвърлят в решителна битка за лидерството. Животът не търпи статичността. Животът е движение, той е бушуваща стихия, той е новости, промени, страст, ако щете. Животът е благосклонен към онези, които се хвърлят напред, които посрещат всеки свой ден така, сякаш е последен... Настъпи мелодраматична пауза. Лев Мойсеевич си го биваше в говоренето.
– Развитието на асурите спряло. Те престанали да се стремят към нещо и започнали все по-често да поглеждат назад, започнали да живеят в миналото: миналите победи, миналите достижения, миналото могъщество, а когато се спреш, е много трудно да се заставиш отново да помръднеш от мястото си. Това се случва с всички раси, с всички империи. На света се появили навите - нова, жадуваща победи раса, и настъпила поредица от жестоки войни. Асурите се съпротивлявали отчаяно, но времето им било отминало. Под напора на навите се рушели крепости и градове, загивали армии и учени, изгаряли храмове и библиотеки. Навите мислели, че са изтребили всичките си врагове, но сбъркали. Асурите успели да издигнат Тайния град, където и отишли, отнасяйки със себе си главното си съкровище - знанията.
Слушателите трепетно попиваха думите на професора, в замъглените им очи се мяркаха отблясъци на жестоките пожарища, погубили великата цивилизация, а в ушите им ревяха бойни мамонти. На Артьом му се привидя нещо по-прозаично, подобно на "Последния ден на Помпей"."
Из книгата