"– Вие винаги ли сте искали да бъдете учител? - питам госпожица Милс.
– Всъщност не - засмива се тя. – Като че ли... просто така се случи. Исках да стана археолог! Но това беше, докато не открих, че археологията не е приключението на Индиана Джоунс и често включва категоризиране на миниатюрни фрагменти от кости часове наред. В продължение на много време бях като изгубена.
– Значи знаете как се чувствам в момента - отвръщам.
– Изгубих се в собствения си живот. И нямам представа как да използвам компас, който да ми помогне с ориентацията. Има ли някакъв вид джипиес за живота?
– Каквото и да ти казват останалите възрастни - засмива се госпожица Милс, – Аз ще ти разкрия една малка тайна. Не е задължително да си наясно точно сега. Ти си само на шестнадесет. Наслаждавай се на живота! Живей го. Хвани вътрешния си компас, обърни го наопаки и го завърти, така че да не знае къде е горе и къде долу. Аз например станах учител по случайност, но сега не мога да си представя да работя нещо друго – госпожица Милс се привежда към мен и ми се усмихва отново. – Та, очакваш ли с нетърпение концерта довечера? Във всичките ми класове говорят само за него. Нали Ноа подгрява The Sketch? Ухилвам се, доволна от смяната на темата. Сърцето ми олеква, когато си помисля, че отново ще видя Ноа. Идва момент, в който скайп и съобщенията просто не вършат работа и този момент вече настъпи. Освен това довечера за пръв път ще го видя да пее на живо пред хиляди пищящи девойки.
– Да, той открива концерта. Вечерта е много важна за него.
– Така звучи. Добре, грижи се за себе си през лятото. Да не забравя - посочи тя портфолиото ми, – Сигурна ли си, че не искаш да изложим таблото с фотографиите ти? Тук има няколко страхотни творби, които заслужават признание. Поклащам глава. Тя въздъхва, защото знае, че това е загубена кауза.
– Е, тогава продължавай да пишеш в блога си, Пени. Това е талантът ти - да се свързваш с хората. И не ми се иска да го губиш. Нека това бъде заданието ти за лятото от мен, заедно със снимките. Искам пълен отчет за всичките ти пътешествия, когато се върнеш. Усмихвам се и мушвам портфолиото си в чантата.
– Благодаря ви за помощта през цялата година, госпожице Милс."
Из книгата