Напускайки "Привит Драйв" за последен път, Хари знае, че лорд Волдемор и смъртожадните са съвсем близо. Защитната магия, която го е пазила жив досега, е развалена, но той не може да продължи да се крие. Черният лорд е на път да отнеме на Хари всичко, което обича. За да го спре, младият магьосник ще трябва да намери и унищожи оставащите хоркрукси. Последната битка скоро ще започне - а на Хари ще се наложи да се изправи лице в лице със своя най-голям враг...

"Предайте ми Хари Потър - каза гласът на Волдемор - и никой няма да пострада. Предайте ми Хари Потър и аз ще оставя училището непокътнато. Предайте ми Хари Потър и ще бъдете възнаградени."
Из книгата

"Входната врата се затръшна, звукът прокънтя нагоре по стълбите и някой изкрещя:
– Ей, ти!
Шестнайсет години се обръщаха така към Хари и той не се и усъмни кого вика вуйчо му, въпреки това не отговори веднага. Още се взираше в парчето огледало, в което за стотна от секундата му се беше сторило, че е зърнал окото на Дъмбълдор. Чак когато вуйчо му изкрещя МОМЧЕ!, Хари се изправи бавно и тръгна към вратата, като поспря да прибере парчето огледало в раницата с нещата, които щеше да вземе със себе си.
– Защо се бавиш толкова?! – ревна Върнън Дърсли, когато Хари се появи в горния край на стълбището. – Слизай долу, искам да поговорим!
Хари бавно тръгна надолу с дълбоко пъхнати в джобовете на джинсите ръце. Когато влезе във всекидневната, завари вътре и тримата от семейство Дърсли. Бяха облечени като за път: вуйчо Върнън беше със сивобежово яке с цип, леля Петуния – с елегантен шлифер с цвят на сьомга, а Дъдли, едрият и мускулест русоляв братовчед на Хари – с кожено яке.
– Какво? – попита Хари.
– Седни! – каза вуйчо Върнън. Хари вдигна вежди. – Ако обичаш – добави вуйчо Върнън и трепна леко, сякаш думата го е прерязала през гърлото.

Хари седна. Помисли си, че знае какво ще последва. Вуйчо му заснова напред-назад, а леля Петуния и Дъдли го загледаха с тревожно изражение. Накрая вуйчо Върнън спря пред Хари, едрото му мораво лице беше сбърчено от съсредоточаването, и заяви:
– Промених решението си.
– Каква изненада! – отвърна Хари.
– Не дръж такъв език... – подхвана пискливо леля Петуния, но Върнън Дърсли ѝ махна с ръка да млъкне.
– Всичко това са врели-некипели – продължи вуйчо Върнън и прониза Хари със свинските си очички. – Реших изобщо да не вярвам на тия небивалици. Оставаме тук, няма да ходим никъде."
Из книгата

Джоан К. Роулинг е английска писателка, която придобива световна слава с фантастичната поредицата за Хари Потър и сензационния роман за възрастни "Вакантен пост". Впоследствие започва да пише криминални романи под псевдонима Робърт Галбрейт, които печелят одобрението на критиката и превръщат авторката в една от най-известните, обичани и четени съвременни писателки. Носител е на литературната награда "Хюго".

Джоан е родена на 31 юли 1965 година в малкото градче Йейт, Англия. Баща ѝ Питър Джеймс е работил като инженер в компанията "Ролс - Ройс". От ранна детска възраст момичето обича да си съчинява истории, първата си приказка за заека Зайо написва когато е едва шестгодишна. Детството си прекарва на различни места, тъй като семейството ѝ често пътува. Когато е деветгодишна заедно с родителите си се премества в Татшил, където завършва началното си образование, след което се записва в гимназия в Уедин. По това време Джоан е тихо и свито дете, любимите и предмети са английскии и други езици. Веднага след завършването на гимназията тя се записва в "Университета" в Ексетър (Англия), където изучава френски език, по настояване на родителите си, които са на мнение, че дъщеря им може да си намери чудесна работа като секретарка с два езика.

През 1991 година след смъртта на майка си, двадесет и шест годишната Джоан решава да се премести в Португалия, където да преподава английски език. Там започва да пише третия си роман "Хари Потър и Философският камък" (първите два романа според нея са несполучливи и никога не ги публикува). В книгата се разказва за момче, което открива, че е магьосник и попада в училището за магия "Хогуортс". В Португалия тя се запознава с португалски журналист, за когото впоследствие се омъжва. През 1993 година се ражда дъщеря им Джесика. Същата година тя се развежда със съпруга си и заедно с дъщеря си се премества в Единбург, Шотландия. Роулинг си поставя за цел да завърши "Хари Потър и Философският камък", преди да започне работа като учител по френски език и разбира се да се опита да го публикува. Тя често пише в кафенето, докато Джесика спи. "Шотландският съвет по изкуствата" я финансира, за да завърши книгата си и след редица откази Джоан най-накрая продава романа на издателство "Блумсбъри" (Великобритания) за 4000$. "Хари Потър и Философският камък" е публикувана през юни 1997 година и е призната за най-добрата детска книга на годината във Великобритания. Тя поставя началото на една интересна и вълнуваща поредица, чийто главен персонаж е малкият магьосник. Следващата книга от поредицата - "Хари Потър и стаята на тайните" е публикувана през юли 1998 година. Третата книга "Хари Потър и затворникът от Азкабан" е издадена през юли 1999 година. Същата година Ролинг се превръща в световна литературна сензация, когато първите ѝ три книги се нареждат на първите три места в списъка на бестселърите на "The New York Times". До лятото на 2000 година първите три книги от поредицата са продадени с тираж повече от 35 милиона и са преведени на над 35 езика. Останалите книги от поредицата "Хари Потър и Огненият бокал", "Хари Потър и Ордена на феникса", "Хари Потър и Нечистокръвния принц" и "Хари Потър и Даровете на смъртта" също се превръщат в хитови и носят не малки печалби на авторката, превръщайки я от Пепеляшка в принцеса. Общият тираж на всичките 7 книги за приключенията на Хари Потър е 400 милиона екземпляра.

През 1998 година филмовото студио "Warner Bros" купува правата на първите два романа от поредицата, които впоследствие са екранизирани. На по-късен етап и останалите книги от поредицата са екранизирани, а Роулинг се превръща във втората по богатство жена в света, след Опра.