"Каквото и да махнете или прибавите, от себе си никога няма да се избавите!
Ще промените телата си, титлите, къщите, но вътре завинаги ще си останете същите!
Чувството за неудовлетвореност и страхът са вътрешни състояния на всяко живо същество, които никога не могат да бъдат премахнати с промяната на каквито и да са външни обстоятелства! Затова добре си помислете, откъде идват вашите чувства, кой ги контролира и какво се случва с тях? Не забравяйте за силата на мисълта и словото и внимавайте какво си пожелавате!"
Из "Притча за мравката и слона", Валентин Начев

Книжката е в удобен, джобен формат с размери 10 х 13 cm.

"В едно младо семейство, избухнал първият по-сериозен скандал и жената казала на своя съпруг, че е голям глупак, а той толкова сериозно ѝ се разсърдил, че повече от седмица и една дума не ѝ проговорил. Младата жена се опитвала с най-различни нежни и добри думи да поправи неприятните им отношения, но нищо не се получило и накрая тя решила да се обърне за съвет към своята любима баба. Притеснено ѝ разказала цялата неприятна история и най-накрая рекла:

– За какво толкова ми се разсърди, бабо? За една дума! Голяма работа, нали прекрасно знае, че му бях много ядосана. Иначе никога нямаше да му кажа подобно нещо! – тъжно разтворила двете си ръце и повдигна веждите си младата жена.

– Има думи, дъще, които така лесно се забиват в съзнанието на човека, както ножът се забива в киселото мляко! И често хората обръщат много по-голямо внимание на това, което казваш, отколкото на онова, което правиш! Представи си, че държа един много мръсен парцал и ти казвам: "Дъще, вземи за малко този мръсен парцал!". Със сигурност няма да го вземеш и спокойно ще ми кажеш: "О не! Бабо, няма да го взема! Ще се изцапам!", но ако ти кажа: "Ей, глупава жено! Веднага взимай парцала!", ти отново няма да вземеш парцала, но на секундата ще вземеш думата: "Глупава!", а после ще затръшнеш вратата след себе си и повече няма да стъпиш при мен.

– Така е! Права си, бабо.

– Да! Права съм! А ти ми казваше, че само за една дума ти се е разсърдил, дъще. Запомни, че няма по-голяма сила от словото! Даже понякога в човешката история се е случвало и световни войни да избухват, само заради една казана дума. – кротко й отговорила възрастната жена. – Но има и друга стара житейска истина, че докато човекът е жив, за него няма непоправими неща. – усмихнала ѝ се мъдрата баба и нежно я хванала за едната ръка. – Казаната дума е като капка акварелна боя, която попада в чаша с бистра вода и ако боята е черна цялата чаша веднага ще потъмнее, но като мине известно време водата отново ще се избистри. Затова и ти не се опитвай с нови думи да избистряш вашите отношения, а бъди търпелива и във всеки удобен миг с действията си му показвай, колко много го уважаваш и цениш и ще видиш, че в един момент ще ти прости. Но винаги бъди съзнателна в отношенията си с другите хора и повече никога не забравяй за силата на словото. Занапред внимавай, какво ще кажеш на всеки човек, който е застанал срещу теб!

– Браво, бабо! Много ти благодаря! Да си ми жива и здрава! – нежно я прегърнала млада жена. – Никога не бях се замисляла за силата на словото досега, но благодарение на теб вече съм просветена и много ще внимавам с думите си занапред!"
Из книгата