Вселената в мен

Всичко е следствие от една-единствена Сила, която повечето от нас наричат Бог... Трансформация. Смърт. Възкресение. Нов живот. Ангели. Демони. Сила. Смелост. Любов. Вяра. Вдъхновение.

В шестата си книга Георги Жеков споделя - откровено и интимно - своя път към Пробуждането и Просветлението. Път, осеян със събития, които ще те подтикнат да подложиш на съмнение всичко, което знаеш за природата на заобикалящия те свят.

Реалността, каквато я познаваме, има множество форми и лица. Дали ще отвориш очи, за да видиш отвъд физическите ѝ очертания, е единствено и само твое решение. Помисли добре обаче, защото там, където ще попаднеш, всичко е точно такова, каквото е, и нищо не е такова, каквото изглежда.

"Автомобилът се движеше бързо по потъналата в мрак магистрала. Единственото, което виждах, беше тъмното бъдеще, което ме очаква. Умът ми не можеше да приема повече случващото се. Приятелите ми бяха до мен на задната седалка. Гласовете в главата ми бяха стихнали и чувах само един от тях: "Умри в светлината!".

Отворих вратата, до която седях, и изскочих навън още преди колата да е спряла. Претърколих се няколко пъти и се затичах в обратната на движението посока. В далечината видях приближаваща се бързо светлина. Това беше моят шанс. Знаех, че няма как да умра. Смъртта беше загубила властта си над мен. Засилих се и скочих с главата напред, посрещайки предното стъкло на връхлитащия автомобил. Чух зловещо хрущене... и вече гледах отстрани. В следващия момент осъзнах, че съм някъде там - навсякъде и никъде. Бях наблюдателят. Гледах как тялото ми постепенно пада на земята, а едновременно с това все още го усещах. Някаква невидима сила положи физическото ми тяло нежно на асфалта, а същевременно бях високо над него.

Чувах виковете на приятелите си, които се бяха събрали около тялото ми. И отпътувах, напускайки света... В следващия миг бях достигнал крайната си цел. Носех се сред безвремието и бях във Вечността. Дишах от само себе си, поемайки в несъществуващите си дробове цялата Вселена и всичко, което е. Божественият разум и аз бяхме едно и също - безкрайно Цяло.

След това почувствах полъха. Викаха ме. Усетих как някаква могъща сила ме всмука и през тунел, облепен по стените с безброй моменти от досегашното ми съществуване, ме изпрати обратно на Земята. Отворих очи и извиках. Мигновено почувствах остра болка, но тя нямаше значение. Знаех кой съм в действителност."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg