Градът на драконите

Книги от поредицата Царството на драконите Кейти Цанг, Кевин Цанг Времетраене: 1:25 мин.

В едно мрачно и злокобно бъдеще злият Дракон на смъртта владее Града на драконите. В този смразяващ паралелен свят хората са принудени да служат на драконите. Такава е и съдбата на Били Чан и неговите приятели. Въпреки че са изгубили връзка със своите дракони, Били, Дилън, Шарлот и Лин-Фей не се отказват от идеята да ги открият, дори това да им струва живота. Ще успеят ли да победят Дракона на смъртта с помощта на нови приятели, или неговата тъмна сила ще продължи да властва над хора и дракони?

Кейти и Кевин Цанг се запознават през 2008 година като студенти в Китайския университет в Хонконг. Оттогава са живели на три различни континента и са пътували заедно до повече от 40 страни. Освен на поредицата Царството на драконите са съавтори и на детската художествена поредица Сам Ву не се страхува, а освен това Кейти пише младежки романи под името Катрин Уебър.

Книга трета от поредицата Царството на драконите на Кейти Цанг и Кевин Цанг.

"Луната е търпелива. Високо в небето, тя последователно расте и старее. Понякога се усмихва, понякога плаче. Сълзите на луната падат в морето, изгубени завинаги, независимо колко пъти тя дърпа прилива напред-назад и разкрива онова, което лежи скрито под вълните. Луната е винаги там, вечно наблюдава, вечно чака, до момента, когато е най-необходима. Ала само на онези, които са достойни за мощта ѝ.

Високо в спираловидно виеща се кула един дракон следи небето и чака точния миг, в който ще се появи луната. Драконът моли за прошка, но отговор няма. Луната не се усмихва и не плаче. Драконът се обръща и се взира в сянката ѝ - която тя вече не разпознава. Макар че тя е винаги там... дори в тъмното.

Били Чан беше в устата на дракон. Беше гореща, влажна и смърдеше ужасно. И разбира се, съществуваше опасността във всеки един момент драконът да реши да го смачка между челюстите си. Били надникна иззад острите зъби.
– Може ли да отвориш малко по-широко? Там отзад е заседнало нещо - извика той.
Драконът, който имаше лъскави черни люспи и диплещи се сребристи мустаци, както и изненадваща и впечатляващо дълга сребриста брада, изръмжа, но отвори леко паст, за да има Били повече пространство за движение.
– Благодаря! - каза момчето и смени позата, за да му е по-удобно да стигне до кътниците на дракона. Защото Били Чан, дванайсетгодишен сърфист от Калифорния, в момента прекарваше дните си в почистване на драконски зъби.
– Ъх - промърмори той под нос, когато изчовърка нещо с пера от пролуката между кътниците на дракона. – Какво е това? Защо не може драконите да имат четки за зъби?
Силен глас отнякъде извън устата на дракона прекъсна мислите му:
– Е, колко остри ги искаме днес? - Гласът беше на приятелката на Били, Шарлот Бел, която говореше с акцент от южните щати, защото беше от Атланта, Джорджия. Тя пилеше предните нокти на дракона.

– Чакай! Не отговаряй! - възкликна Били. Ала бе твърде късно, устата на дракона вече се движеше и зъбите му скръцнаха опасно близо до ръката на Били.
– Толкова остри, колкото можеш да ги направиш - рече драконът.
– Ами задните? - обади се друг глас, този - с напевен ирландски акцент. Дилън О'Донъл, от Голуей, Ирландия, отговаряше за оформянето на задните нокти на дракона.
– Ако обичате, може ли да изчакате да изляза от устата му, преди да си зададете въпросите? - изкрещя Били, докато издърпваше ръката си, за да не пострада.
– Извинявай, Били! - провикна се Дилън. – Млъкваме.
Чу се слаб шепот на съгласие, а после приятелите му замлъкнаха. Били избърса потта от челото си и зачака. Чу единствено тежкото дишане на дракона и дращенето от острене на нокти, което звучеше точно като стържещи един в друг ножове. Би трябвало да е безопасно да започне отново почистването на зъбите. Със сигурност. Били си пое дълбоко дъх и се промъкна отново по-навътре в устата на дракона, като съжали, че изобщо беше предложил да отговаря за тази работа. С малко острие започна да чопли парче кост, заседнало зад един заден зъб, като внимаваше да не прободе венеца. Беше научил по трудния начин, че венците на драконите са изненадващо чувствителни.

– Брадата ти е особено хубава и лъскава днес - обади се мек, мелодичен глас. Беше Лиу Лин-Фей, която отговаряше за лъскането на люспите, четкането на гривата и поддържането на мустаците.
Лин-Фей беше израсла в планините на Китай, близо до мястото, където се бе намирал лагер Дракон. Четиримата приятели се бяха запознали там, макар сега да им се струваше, че се е случило в някой друг живот. Лин-Фей винаги се радваше да каже мила дума на дракон или човек. Това по принцип беше качество, което Били ценеше у нея, но не и в този момент. Стига драконът да не отговори, а той вероятно нямаше да го направи, с Били всичко щеше да е наред. Повечето дракони, с които работеха, почти не забелязваха съществуването им, а какво остава пък да отговорят на хвалебствията им.
– Благодаря! - избоботи драконът, явно доволен от комплимента.
Били изпъшка, когато слузеста драконска плюнка го уцели в лицето.
– Ей, хора!
– Съжалявам! - извини се Лин-Фей, а после се изкикоти тихо. – Макар че това не беше въпрос. Беше комплимент!
Били завъртя очи, като слушаше как тримата му приятели бъбрят, докато издокарват дракона. Лесно им беше на тях: нали не бяха в устата му.
Но все пак Били знаеше какъв късмет имат всички те.
Да са живи и да са заедно.
Имаха се един друг и Били се вкопчваше в тази мисъл всеки път, щом усетеше, че се чувства тъжен или изплашен, когато чуеше ревове на дракони и писъци на човеци."
Из книгата

Таралеж
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 3, офис № 6
books@taralezh.bg

Луната
Драконски зъби
Тайният влак
Опасно откритие
Полунощ
Нудли и нощни пръстени
Сянката на смъртта
Празненство
Драконското смъртоносно спускане
Пръсти на ръце и пръсти на крака
Гръмотевичният клан
Разменяне на истории
Към Кулата
Турнирът
Тъмни приземявания
Приятел или враг
Подземието
Силата на една сянка
Дракон без криле
Големият финал
Сбогом
Преследването
Сълзите на луната
Нова зора
Променено сърце
Щурмуването на Кулата
Краят на всичко
Планината
Благодарности
За авторите