Домът, в който стените не помагат

Един възхитителен трилър от Мери Хигинс Кларк! Бетси Грант е обвинена в убийството на 56-годишния си съпруг, доктор Тед Грант, който страда от болестта на Алцхаймер. Доведеният син на Бетси, Алан Грант, няма търпение процесът срещу мащехата му да завърши, за да получи огромното наследство, оставено от баща му - единственият начин да плаща на бившата си съпруга, на децата си и на все по-гневните кредитори.

С напредването на процеса доказателствата срещу Бетси Грант се трупат. Намесва се младата репортерка Дилейни, убедена, че Бетси не е виновна, и се опитва да докаже невинността ѝ.

"Кларк - кралицата, разгръща обичайната си магия!"
"Буклист"

"Истинска класика от Мери Хигинс Кларк, която се чете на един дъх."
"Букрипортър"

"– А сега обичайните реклами – прошепна Дилейни Райт към колегата си, с когото водеше новините в шест по Дабълю Ар Ел. – Направо върхът.
– Те ни плащат заплатите – напомни ѝ с усмивка Дон Браун.
– Знам, добре, че ги има – отвърна ведро Дилейни, докато се оглеждаше в огледалото. Не беше сигурна дали пурпурната блуза, която ѝ избра гардеробиерката, не е прекалено наситена за бялата ѝ кожа, но пък отиваше на дългата до раменете черна коса. А Айрис, любимата ѝ гримьорка, беше подчертала великолепно тъмнокафявите ѝ очи и дълги мигли.

Режисьорът започна обратното броене.
– Десет, девет... три, две... Щом каза "едно", Дилейни зачете:

– Утре сутринта в съдебната зала на Бъргън в Хакенсак, Ню Джързи, ще започне подборът на съдебни заседатели за процеса срещу четиресет и три годишната бивша гимназиална учителка Бетси Грант. Грант е подведена под съдебна отговорност за убийството на богатия си съпруг доктор Едуард Грант, петдесет и осем годишен. Той е страдал от начална форма на алцхаймер. Тя настоява, че е невинна. Прокурорът поддържа тезата си, според която й е омръзнало да го чака да умре. Подсъдимата и синът на покойния са наследници на имотите, които възлизат на над петнайсет милиона долара.

– А сега да преминем към по-щастлива история – поде Дон Браун. – Това са новините, които предпочитаме да представяме. Пуснаха репортаж за трийсет и шест годишен мъж, който се среща с рождената си майка.
– От десет години се опитваме да се намерим – усмихваше се Матю Трейнър. – Имах чувството, че тя ме зове. Трябваше на всяка цена да я открия. Беше прегърнал едра жена около петдесетте. Естествено къдрава коса падаше от двете страни на приятно лице. Лешниковите ѝ очи блестяха от неизплакани сълзи.

– Бях на деветнайсет, когато родих Чарлс. – Тя замълча и погледна сина си. – За мен винаги е бил Чарлс. На рождените му дни купувах играчки и ги подарявах на децата. – Гласът ѝ трепереше, когато добави: – Харесва ми името, което осиновителите са му дали. Матю означава "божи дар". После отново заговори Матю.

– Откакто се помня, у мен набъбваше някаква нужда. Изпитвах отчаяно желание да разбера кои са биологичните ми родители, най-вече коя е майка ми. В прегръдките му Дорис Мъри се разплака.
– Не мога да обясня колко много ми липсваше синът ми.
– Трогателна история, нали, Дилейни? – попита Дон Браун.
Дилейни успя единствено да кимне. Опасяваше се, че буцата в гърлото ѝ всеки момент ще се превърне в порой от сълзи."
Из книгата

Мери Хигинс Кларк е американска писателка, известна в цял свят като майстор на съспенс-трилъра. В творческата ѝ биография се включват повече от 30 романа, които стават световни бестселъри (само в САЩ, книгите ѝ са продадени в повече от 100 милиона копия). Освен с тях, Мери Хигинс Кларк е известна и с колекции от кратки разкази, исторически роман, мемоар и две детски книги. Две от нейните книги са адаптирани за игрални филми, а много от други нейни творби са претворени и в телевизионни сериали. Многократно е сред най-продаваните автори на Ню Йорк Таймс. Освен това е носител на престижни награди за литература като американската награда Едгар (на името на Едгар Алън По), на наградата Malice Domestic, която се присъжда се за творби в стил Агата Кристи, на Голямата награда за литература във Франция, литературната награда на филмовия фестивал в Довил и много други. В продължение на дълги години, Мери Хигинс Кларк е известна и като президент на организацията Mystery Writers of America, в която се обединяват професионални писатели в жанра на трилъра и криминалния роман.

Този успех не идва за една нощ. Ето и неговата история, която завършва щастливо, но всъщност съдържа в себе си много примери, че Мери Хигинс Кларк притежава не само талант да пише, но и силен характер. Писателката е родена на Бъдни вечер 1927 г., като второто от три деца. Тя израства в Бронкс, в семейството на ирландския имигрант Люк Хигинс, а майка ѝ Нора е американка от ирландски произход. Семейството притежава ирландски пъб, от който се издържа, но не и без усилия. Бащата на Мери Хигинс е принуден да работи дълги извънредни часове, а когато внезапно умира в съня си, дъщеря му Мери е само на единадесет години. След това тя учи в гимназията Свети Франциск Ксавие", където получава стипендия за академията Villa Maria. На шестнадесет години, Мери Хигинс прави първия си опит да публикува своя творба. Успоредно с ученето, за да помага на семейството, тя работи като оператор на хотел Шелтън ( по-късно споделя, че е прекарала часове, слушайки разговорите на Тенеси Уилямс, но той така и не казал нещо интересно). Въпреки участието на Мери Хигинс в плащането на сметките, средствата не стигат и семейството загубва къщата си и се премества в малък апартамент.

След завършването си, Мери посещава училището за секертарки в Уудс. На осемнадесет години започва първата си работа като секретарка в рекламна агенция, където научава много неща, които са ѝ полезни по-късно. Следващата ѝ работа в продължение на една година е като стюардеса на Pan American Airlines. Докато нейните връстници завършват колеж, тя лети в Европа, Африка и Азия. През 1949 г. Мери Хигинс се омъжва за съседа си Уорън Кларк, като през следващите осем години в семейството вече има пет деца. Бракът на Мери Хигинс Кларк е щастлив, но след 15 години, съпругът ѝ Уорън умира от сърдечен удар.

През годините, докато е у дома и се грижи за семейството, Мери Хигинс е натрупала и известен опит в писането на кратки разкази, които опитва да продава. След като овдовява, тя започва да работи като сценарист за радиопредаване. Скоро настъпва и момент, в който художествените произведения в краткия жанр вече не се заплащат добре и списанията се концентрират върху статиите за самопомощ. Затова, по съвет на агента си, в ранните сутрешни часове, преди децата ѝ да тръгнат на училище, Мери Хигинс започва да пише първия си роман. Той е посветен на Джордж Вашингтон и е публикуван през 1969 г. Макар че не се продава твърде добре, той дава на Мери Хигинс увереността, че може да пише романи и да намери издател. Големият успех идва, когато писателката се насочва към жанра съспенс-трилъра. Романът Къде са децата е купен през 1974 г. за три хиляди долара. Веднага след продаването му, Мери Хигинс се записва в колеж и получава степен по философия. Тя продължава с писането и през годините са публикувани повече от 50 романа. Шест от тях са написани със съавтори, сред които са Алафеър Бърк (за Убиецът на спящата красавица, Няма да има утре и други), както и с една от дъщерите ѝ - Карол Хигинс Кларк (в Отвличане по Коледа).

Макар да не вярва, че ще се омъжи отново след един неуспешен брак, продължил между 1978 и 1986 г, Мери Хигинс Кларк се омъжва за трети път за Джон Конъни, с когото живее е Ню Джърси. Двамата имат общо седемнадесет внуци.

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg