"Първата история за това как да зарежеш всичко и да преобърнеш живота си на 180 градуса - е моята. И така, точно преди три години моят живот се промени кардинално след едно пътуване в Московското метро...

Но първо да обясня коя бях тогава. Отстрани всичко изглеждаше просто супер: завърших Журналистическия факултет към Московския университет, работех за множество московски медии, бях "лъскав" интервюиращ, общувах с всички звезди - от Ала Пугачова до Киану Рийвс. Струваше ми се, че това е много яко. Паралелно водех и свое телевизионно предаване, а последният ми работен ангажимент тогава беше телевизионният проект "Топ модел по руски", чийто водещ беше Ксения Собчак. Снимахме в Ню Йорк, Лондон, Маями. Общо взето, на пръв поглед всичко изглеждаше наистина супер. Но отвътре постоянно ме измъчваше едно усещане: "Това не е нещото, което в действителност искам". Струваше ми се, че истинският ми живот още не е започнал. Качвах килограми, а в почивните дни обикалях баровете.

Последната капка.
През април 2012 година пътувах в московското метро. Бях права и се държах за дръжката. Изведнъж, бабата, която седеше пред мен, стана и ми каза: "Заповядайте, госпожице, седнете, Вие имате по-голяма нужда, все пак очаквате дете". Някога отстъпвала ли ви е място баба? Сериозно? Хвана ме срам. Какво можех да ѝ кажа? "Простете, бабо, това не е бебе, а 133 пици, 196 бургера и 838 сандвича, които съм изяла през последните няколко години?" Не можех да я разочаровам, затова с глупава усмивчица, придържайки своето въображаемо дете, седнах на нейното място. Така пътувахме до последната метростанция: аз и моето дете сланина. Тази случка преобърна живота ми. Зарязах всичко и заминах за родния си град Уфа. Тук открих своето настина любимо занимание, влязох във форма, отказах се от лошите навици, промених отношението си към света и сега помагам на хората да направят първата крачка към нов живот.

Как да направим първата крачка?
Повечето хора започват промените, питайки: "Колко ще продължи това?". Но правилният въпрос е: "Какво мога да направя още днес, за да променя живота си?". Психолозите имат един термин: "Един час на ден". Смята се, че ако човек посвещава по час на ден на нещо, то рано или късно той ще постигне, ако не блестящ, то очевиден успех. Дори при пълна липса на талант и условия. Например Маргарет Мичъл, авторката на „Отнесени от вихъра“, създавала своя шедьовър в продължение на цели десет години. Тя прекарвала буквално по 20-30 минути на ден, записвайки текстове на салфетки и хартийки, които били от няколко абзаца до едничка фраза. И така се появил този шедьовър. Ейбрахам Линкълн е изучавал право по време на нощните си дежурства, докато охранявал склад със стоки.

Аз също реших да прекарвам по един час в търсене на себе си: да чета книги, да общувам с хора, да се разхождам и да мисля. След половин година разбрах какво наистина ми доставя удоволствие: да вдъхновявам хората и да чета книги. Тогава направих своя група в социалната мрежа "ВКонтакте" и започнах да споделям идеите си. Не мислех дали по този начин може да се изкарват пари - просто правeх това, което ми харесва. Сега вече със сигурност знам, че удовлетворение и успех могат да ти донесат само нещата, които истински обичаш. Убедена съм, че всеки от нас е природен ресурс. И ако ви е даден от природата уникален талант, например да бъдете велик комик, а вие си седите в офиса и се мъчите с инвестиционни отчети, то от гледна точка на света вие сте лош природен ресурс. Само когато правим това, което наистина ни е на сърце, животът започва да ни подкрепя.

Какво да правим със страха?
Всички се страхуват да напуснат зоните си на комфорт и да оставят "сигурните си места". Но американският бизнесмен Джордж Адаир го е казал много точно: "Всичко, което някога си искал, е от другата страна на страха". Философията на Адаир е проста ако искате да живеете така, както мечтаете, е необходимо да преодолеете страха си. А за целта трябва да вярвате в резултата. Между страха и резултата има пропаст. И единственият начин да промените живота си е да скочите в неизвестното. Не се бойте да направите тази крачка - тогава страхът ще изчезне. Когато напуснах Москва и си тръгнах от телевизията, основният ми страх беше същият като при повечето хора - че ще ми свършат парите. И, знаете ли, така и стана. Но нищо страшно не се случи: никой не умря, никой не се разболя от туберкулоза и не се самоуби. Това беше прекрасен весел период. Научих се да обичам обикновените разходки, усвоих десетки начини да комбинирам дрехите си и започнах сама да си сменям капачките на токчетата."
Из книгата