Проблеми в теорията и практиката. Проблемите на изпълнението на индивидуалните административни актове винаги са представлявали интерес за административноправната наука и практика. Този интерес е обусловен от множество фактори, сред които най-важни са икономическите и социалните промени в Република България, които настъпиха след 1989 г. В резултат от тях се промени и ролята на държавата и на преден план излезе необходимостта от защита на интересите на отделните граждани и организации, при запазване на баланс с интересите на обществото. Но изпълнението не е свързано единствено със сферата на държавното управление, а надхвърля нейните граници. То има значение за всеки един аспект от човешката дейност и разкрива основните си характеристики, ако бъде поставено в контекста на обществените отношения.

Настоящото кратко изследване е опит да се даде отговор на някои въпроси, свързани с предварителното изпълнение на индивидуални административни актове, които все още създават неяснота в теорията и практиката. То е неразривно свързано и с проблема за неговото спиране, което също е предмет на анализ.

Евгени Стоянов е бил прокурор в Софийска районна прокуратура и в Софийска градска прокуратура. Бил е наблюдаващ прокурор по делото "КТБ". Към настоящия момент е съдия в Административен съд София-град. Хоноруван преподавател по "Административно право и административен процес" в Юридическия факултет на УНСС.

"Проблемите на изпълнението на индивидуалните адми­нистративни актове винаги са представлявали интерес за административноправната наука и практика. Този интерес е обусловен от множество фактори, сред кои то най-важни са икономическите и социалните промени в Република България, кои то настъпиха след 1989 г. В резултат от тях се промени и ролята на държавата. На преден план изле­зе необходимостта от защита на интересите на отделните граждани и организации, при запазване на баланс с инте­ресите на обществото. На практика държавата въздейства върху обектите на държавно и социално управление чрез изпълнението на административните актове, кои то изда­ва. Именно изпълнението на този вид актове притежава свойството да променя социалната и икономическата сре­да, в коя то се намесва държавата. Едно от най-кратките, но и най-съдържателни определения за изпълнението от гледна точка на правната наука, е това, че то е процес на превръщане на юридически дължимото във фактическо. Това означава, че именно изпълнението на административ­ните актове е в състояние да промени обективната и прав­ната действителност по начина, заложен в правните норми.

Изпълнението не е свързано единствено със сферата на държавното управление и надхвърля нейните граници. То има значение за всеки един аспект от човешката дей­ност и разкрива основните си характеристики, ако бъде поставено в контекста на обществените отношения. При това положение може да бъде направен извод, че всяко обществено отношение може да се интерпретира в кон­текста на един целеви процес, кой то има три фази - пла­ниране, изпълнение и оценка.

Общественото отношение не възниква произволно. Взаимодействията между лицата (физически и юридиче­ски) се води от определена цел и желание да се постигне определен резултат. По тази причина общественото от­ношение е целеви процес, кой то има своята начална фаза на целеполагане и планиране, предвиждане на взаимодей­ствието, фаза на изпълнение - осъществяване на взаимо­действието, и фаза на оценка на резултатите и препроек­тиране и препланиране на следващото взаимодействие. Изпълнението следователно е обективен признак и не­изменна съставна част на общественото отношение, тъй като представлява самата фактическа същност на взаимо­отношението, в кое то влизат лицата. Липсата на изпъл­нението означава, че е налице планиране, целеполагане, кое то обаче, ако не се изпълни, не довежда до фактическо реализиране на обществено отношение.

Изпълнението представлява конкретна дейност (дей­ствие или бездействие) или система от взаимообвързани и взаимообуславящи се дейности, осъществяващи факти­чески определено обществено отношение. Изпълнението е непрекъснат процес на взаимодействие между субекта на изпълнение (организация или отделен индивид) и за­обикалящата го среда. В резултат на това взаимодействие заобикалящата среда се променя. Организацията (или от­делният индивид) са постигнали определена цел, задово­лили са определен интерес в пълна (или непълна) степен, съобразно кое то препроектират своята цел и задачи, и пристъпват към ново взаимодействие, т.е. изпълнение на определено поведение, кое то да реализира желаните цели.

В административното право изпълнението има различ­ни проявни форми. На изпълнение подлежат цели, поста­вени пред административните органи и организациите от публичния сектор. На изпълнение подлежат нормативно установените публични функции и административни пра­вомощия на отделните административни органи. Държав­ните служители също следва да изпълняват своите задъл­жения. Изпълняват се различните видове юридически актове. На изпълнение подлежат и най-често срещаните административни актове, а именно - индивидуалните.

Поради малкия обем на настоящата студия изследване­то е фокусирано върху изпълнението на индивидуалните административни актове, кои то не са влезли в сила. Административнопроцесуалният кодекс (АПК) ги определя като подлежащи на предварително изпълнение индиви­дуални административни актове. Извън обхвата на насто­ящото изследване остават проблемите на изпълнението на влезлите в сила индивидуални административни актове; принудителното и доброволното им изпълнение; пред­метът, мястото, времето и субектите на изпълнение на индивидуалните административни актове.

Настоящото кратко изследване е опит да се даде отго­вор на някои въпроси, свързани с предварителното изпъл­нение на индивидуални административни актове, кои то все още създават неяснота в теорията и практиката. Пред­варителното изпълнение на индивидуални администра­тивни актове е неразривно свързано и с проблема за не­говото спиране. Този проблем също е предмет на анализ."
Из книгата