Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Любовни и дамск...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Лупита обичаше да глади - ...
Търсене
Коледни книги
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Лупита обичаше да глади


Лаура Ескивел

Цена:  14.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 09-12-2019 г., Вторник 10-12-2019 г. или
Сряда 11-12-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#193721
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена17-02-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници176
Размери13.00 / 20.00 / 1.40 cm
Тегло0.149 kg
EAN9786191506255
ISBN9786191506255
  • Описание
  • Откъс от книгата
Световен бестселър.
Най-после излиза и "Лупита обичаше да глади", последният роман на мексиканската фурия Лаура Ескивел, която пише така вкусно и благоуханно, както готвят чувствените ѝ героини.

В поредната шеметна история на неподражаемата Лаура Ескивел намираме чудатата Лупита - безстрашна полицайка с остър ум, непоклатимо чувство за ред и справедливост, и неочаквано неподходящо минало. С невзрачния си външен вид, едва загърбена зависимост от алкохол и наркотици, престой в затвора след неволното убийство на новороденото си бебе, Лупита е същински антигерой, който с вътрешните си противоречия става повече от любопитен на читателя. Страстта ѝ да се бори срещу всяка грешка - буквално и преносно да изглажда всяка гънка, рушащи реда в този свят, я забърква в опасна история, в която се преплитат дрога и корупция, пари и власт, и едно мистериозно политическо убийство. От неговото разгадаване зависи и живота на единствения му свидетел, който по случайност отново е... Лупита. С изненадващи обрати, много черен хумор и характерния за Ескивел привкус на магически реализъм, романът е едновременно остра критика към проблемите на съвременно Мексико (а и на целия модерен свят), но и надежда за опрощение и превъзмогване на вътрешните ни демони.

Лаура Ескивел е родена през 1950 г. в Мексико. Авторка е на световни бестселъри като "Като гореща вода за шоколад" (преведен на 35 езика и продаден в 4,5 милиона екземпляра) "Малинче" и "Законът на любовта".

В първия си роман "Като гореща вода за шоколад", издаден през 1989 г., Лаура Ескивел използва прийомите на магическия реализъм, за да комбинира ежедневното и свръхестественото, по подобие на Исабел Алиенде. Романът, ситуиран във времето на революцията в Мексико в началото на 20 век, демонстрира значението на дома и кухнята в живота на Ескивел. Тя вярва, че кухнята е най-важното място в дома и я характеризира като източник на познание и проникновение, което носи наслада. Заглавието на романа препраща към разговорен израз, използван в испанския език, който е свързан с изключителност на усещанията, а метафората за кипенето е свързана с гнева, страстта, сексуалността. Книгата "Като гореща вода за шоколад" се радва на огромен международен успех. В продължение на три години заема първо място в класацията за бестселъри в Мексико и е преведена на 35 езика. Българският превод е дело на Илинда Маркова; книгата е издадена през 2004 г. и преиздадена през 2011 г. по повод гостуването на Ескивел в България. През 1994 година романът е екранизиран по сценарий, създаден от самата писателка.
"Прекарваше по цели часове отдадена на тази дейност, без признаци на изтощение. Да глади, я успокояваше. Приемаше това за най-добрата си терапия и прибягваше до нея ежедневно, дори след дълъг ден на работа. Страстта по гладенето беше навик, предаден ѝ от доня Трини, майка ѝ, която цял живот бе прала и гладила чужди дрехи. Лупита неизменно повтаряше ритуала, научен от любимата ѝ леля, започващ с хубаво поръсване на плата. Модерните парни ютии не изискваха дрехите да бъдат предварително намокряни, но за Лупита не съществуваше друг начин за гладене и да пропусне тази фаза, беше светотатство.

Този ден, когато влезе вкъщи, веднага се втурна към дъската за гладене и започна да наръсва изсъхналото пране. Ръцете ѝ трепереха като на зажадняло пиянде, което улесни задачата й. Налагаше си да не мисли за убийството на Артуро Лареага, районен кмет на нейния квартал, на което бе станала пряк свидетел преди броени часове. Навлажни дрехите и хукна към банята. Пусна душа и наточи студена вода в една кофа, в която Лаура Ескивел щедро изсипа препарат. Преди да се пъхне под душа, разгърна един найлонов плик и се отврати от миризмата, която лъхаше от напикания панталон, прибран вътре. Сложи го да кисне в кофата и влезе да се къпе. Водата я избави от натрапчивия мирис на урина, който бе просмукал тялото ѝ, но не успя да я отърве от срама, който бе сковал душата ѝ. Какво ли са помислили за нея всички, които са разбрали, че се е изпуснала? Как ли щяха да я възприемат в бъдеще? Как да ги накара да забравят жалката картинка на една дебела полицайка, щръкнала насред местопрестъплението с подмокрен панталон? Като заклета критичка, съзнаваше по-добре от всеки силата на външния вид. Най-много я огорчаваше мисълта за Иносенсио, новия шофьор на кмета. Миналата седмица така се бе старала да я забележи. И за какво? Знаеше, че вече всеки път когато я поздравява, ще се сеща за мокрия й панталон. Е, определено му привлече вниманието. Макар че трябваше да признае, че той се бе държал особено грижовно с нея. Спомни си, че докато чакаше своя ред за показания, се бе отдръпнала встрани, за да не притеснява другите с миризмата си. Изведнъж видя, че Иносенсио се приближава, и се паникьоса. Последното, което искаше, бе да я подуши. Иносенсио носеше в ръка кашмирен панталон, който бе извадил от багажника на колата. Тъкмо го бе взел от химическо чистене и любезно го предложи на Лупита, за да се преобуе. И не само това, бе ѝ дал носната си Лупита обичаше да глади кърпичка, за да си избърше сълзите. Тя никога нямаше да забрави този жест на внимание. Никога. Но точно в този миг предпочиташе да не мисли за това, защото вече не можеше да сдържа бурята от емоции, която я владееше от сутринта. Бе толкова изтощена, че имаше нужда да глади. Трескаво се избърса, облече си нощницата и изтича да включи ютията.

Гладенето успокояваше мислите ѝ, връщаше ѝ здравия разум, сякаш премахването на гънки бе нейният начин да подреди света, да наложи волята си. За нея гладенето бе вид унищожение, чрез което гънката умираше, за да отстъпи място на реда - нещо, което този ден желаеше повече от всякога. Нуждаеше се да напълни очите си с белота, с чистота, с неопетненост и така да докаже, че всичко е под контрол, че няма неизвестни неща, че на ъгъла на улица „Алдама“ и общината, точно срещу парка "Куитлауак", няма кървави следи. Такива бяха желанията на Лупита, но вместо това белите чаршафи се превърнаха в малки киноекрани, върху които започна прожекция на сцени от случилото се този следобед. Лупита видя как пресича улицата срещу парка "Куитлауак", в посока колата на кмета. Иносенсио, шофьорът на господин Лареага, тъкмо му отваряше вратата. Лареага наближаваше, говорейки по телефона. Лупита се размина с мъж, който вдигна ръка за поздрав към кмета. Лареага вдигна ръка към врата си, който започна да кърви обилно. Лупита не помнеше да е чула звук от пистолет. От този миг всичко се превърна в хаос. Тя изкрещя и се опита да помогне на кмета. Станалото пред очите ѝ бе истинска мистерия. Никой не бе стрелял по него. Не беше имало експлозия. Не намериха и доказателство, че някой е използвал нож, макар че раната на сънната артерия, която бе довела до смъртта на мъжа от кръвозагуба, бе причинена от изключително остър предмет. Накратко, колкото повече се опитваше да разбере какво бе станало, толкова повече съмнения я глождеха. Колкото повече се мъчеше да забрави смаяния поглед, който бе придобил Лареага, преди да получи раната, която щеше да му отнеме живота, толкова по-силно го преживяваше и споменът ѝ причиняваше погнуса, смут, тревога, безпокойство, гняв и възмущение... Страх. Огромен страх.

Лупита познаваше страха. Бе го изпитвала хиляди пъти. Подушваше го, усещаше го, предчувстваше го, без значение у себе си или у другите. Като улично куче го долавяше от метри разстояние. По походката разбираше коя жена изпитва страх от изнасилване или грабеж. Кой се страхува от дискриминация. Кой се бои от старост. Кой от бедност. Кой от отвличане. Но за нея нямаше нищо по-очевидно от страха да не бъдеш обичан. Да не бъдеш забелязван. Да си пренебрегван. Това бе най-големият ѝ страх и сега го усещаше с пълна сила, въпреки че бе в центъра на общественото внимание от часове. Въпреки че всички я бяха разпитвали. Въпреки че бе излязла във всички емисии като главен свидетел на едно убийство, което не приличаше на такова. Въпреки че думите можеха да отведат полицията до залавянето на виновника, който не излизаше наяве. Толкова я бяха притискали да изложи своята версия за фактите, че се бе видяла принудена да изтърси нещо напосоки, само и само да не изглежда като глупачка, която нито е видяла, нито е чула нещо, и всичко това я изпълваше с нарастващ страх да не изпадне в още по-жалко положение. Дори бе чула един репортер на "Телевиса" да казва, по повод че се е изпуснала, че така ставало, "като правели от женките полицаи". За какъв се мислеше този кретен? Най-лошото бе, че коментарът му я нараняваше. Огорчаваше я. Караше я да се чувства като гражданин втора ръка. Слагаше я в групата на онези, които никога нямаше да бъдат харесвани и уважавани, дори да бяха в центъра на действието.

Светкавичната ѝ реакция да се притече на помощ на кмета не я спаси от това, да се превърне в обект на подигравки, понеже си е подмокрила панталона. Най-много я обиждаше споменът за насмешливия поглед на следователя при снемането на показанията, когато бе споменала, че смята за важно изчезването на една гънка от яката на ризата на кмета. Лупита усещаше, че не се е обосновала добре. Че не е успяла да аргументира значимостта на въпросната гънка, която бе забелязала сутринта, но после внезапно бе изчезнала от ризата, която кметът носеше по време на убийството. А още по-малко, че според нея тази линия трябваше да се разследва. Чувството, че е станала за смях, я разяждаше отвътре. Усещаше, че лицето й гори от някакъв вътрешен огън. Толкова ѝ беше зле, че не намираше покой дори след два часа непрестанно гладене. Съзнанието ѝ се щураше насам-натам, подобно на ютията. Лупита не го съзнаваше, но за разлика от друг път, гладенето ѝ бе грубо и непохватно. Плъзгаше несръчно ютията върху плата, той се мачкаше, което я принуждаваше отново да поръсва, за да премахне гънките. Парата, която се вдигаше от дрехите, я дразнеше и засилваше усещането ѝ за горещина. На нивото на слънчевия ѝ сплит се бе насъбрало огромно количество срам, което бушуваше неистово. Не можеше да опише какво изпитва, но приличаше на пристъп на гастрит или на паренето от киселини в хранопровода. Беше като опустошителен огън, който я караше да иска да излезе от тялото си, да се измъкне, да избяга от самата себе си, преди пламъците да я унищожат. Усещаше, че сърцето ѝ ще изхвръкне от тупкане. Ръцете ѝ започнаха да изтръпват. От една страна, копнееше да не е част от този свят, да не е себе си, но същевременно изпитваше огромен страх от смъртта. Не ѝ достигаше въздух. Предчувстваше, че може всеки момент да изгуби контрол над ума си и да откачи тотално. Изключи ютията и я остави настрана. Трябваше спешно да облекчи поне малко болката, която чувстваше, или щеше да се пръсне от нерви.

За беда, настойникът ѝ от "Анонимните алкохолици" не вдигаше телефона. Вече му бе оставила няколко съобщения, но напразно. Може би възползвайки се от почивния ден, бе заминал нанякъде. Имаше цял списък с колеги, на които можеше да звънне за помощ, но не намери никого. Скапани почивни дни! Скапана страна! Скапани телевизионни водещи! Скапани продажни политици! Докъде бяха стигнали, за да премахнат кмета от своите планове! Скапани наемни убийци! Скапани наркодилъри! Скапани американски наркомани! Ако не консумираха по-голямата част от дрогата, която се произвеждаше по света, нямаше да има толкова картели. Скапани наркоправителства! Ако не се нуждаеха толкова от мръсните пари, които им носеше дрогата, нямаше да има толкова убийства. Скапани подкупни законодатели, ако имаха топки да легализират продажбата на упойващи вещества, нямаше да има толкова организирана престъпност! Нито толкова амбиция по лесните пари! Нито толкова анархия, по дяволите! И скапаният Господ, който бе решил да се прави на разсеян! Лупита продължи да ругае, докато не остана никой в списъка – включително и тя. Това се дължеше на факта, че в даден момент от живота си бе стигнала дотам, че да закриля дребни наркодилъри, за да си набавя наркотици.

За миг ѝ се прииска да си купи бутилка текила, но споменът за мъртвия ѝ син я спря. Беше се заклела пред трупа му, че никога вече няма да пие, и не искаше да нарушава обещанието си. Опита се да си припомни лицето на сина си, но не успя. Образът му се размиваше. Все едно ѝ се изплъзваше. Опита се да си припомни детския му смях със същия резултат. Сякаш не го бе съхранила в паметта си. Паметта ѝ функционираше по странен начин. Бог знае на кого се подчиняваше, но не и на нея. Нещо повече, тя бе най-доброто ѝ оръжие за самонараняване. Помнеше единствено това, което я тормозеше, което я измъчваше, което я караше да се чувства най-лошата жена и майка на света. Не можеше да се сети за радостни и светли случки, без да ги свърже с други абсолютно болезнени и разрушителни. След огромно усилие успя да си припомни цвета на очите на сина си, в съзнанието ѝ изплуваха невинният му детски поглед и изражението на изненада, което бе придобил, докато тя, в алкохолно опиянение, му нанасяше удара, който ненадейно бе отнел живота му, и се преви от болка. Връхлетя я чувство на вина, което я накара да се строполи на пода и да завие като ранено животно. Тази вечер за първи път в живота си Лупита остави неизгладени дрехи на масата."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Лупита обичаше да глади", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Законът на любовта - Лаура Ескивел -
Законът на любовта
Лаура Ескивел
Колибри
Цена:  12.00 лв.
Тук съм преди теб - Катрин Панкол -
Тук съм преди теб
Катрин Панкол
Колибри
Цена:  14.00 лв.
Ман - Ким Тхуи -
Ман
Ким Тхуи
Колибри
Цена:  12.00 лв.
Пет дни - Дъглас Кенеди -
Пет дни
Дъглас Кенеди
Колибри
Цена:  20.00 лв.
Хотели: Първа стая - Ема Марс -
Хотели: Първа стая
Ема Марс
Колибри
Цена:  20.00 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Любов в стихове - Колийн Хувър - книга

Любов в стихове


Колийн Хувър

Ибис
Цена:  13.90 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Красива романтична история за забранената любов. Двама души, предопределени един за друг, ще трябва да се преборят с препятствията, които съдбата изправя пред тях. След неочакваната смърт на баща ѝ осемнайсетгодишната Лейкън Коен е принудена да бъде опора на майка си и по-малкия си брат. Външно тя изглежда силна и твърда, но вътрешно губи надежда. Тогава в живота ѝ се появява двайсет и една годишният Уил Купър, новият им съсед, с интригуваща страст към слам поезията и невероятно чувство за хумор. Още в самото начало на тяхното запознанство между двамата се поражда силна емоционална връзка, която дава ...
Преходът. България 30 години по-късно - А. Андреев, А. Райчев, К. Стойчев, А. Тодоров, А. Желязкова, Г. Лозанов, Е. Дайнов. Е. Хърсев, И. Кръстев, И. Стамболов-Сула, И. Баева, М. Василева, М. Иванов, Н. Михайлов - книга

Преходът. България 30 години по-късно


А. Андреев, А. Райчев, К. Стойчев, А. Тодоров, А. Желязкова, Г. Лозанов, Е. Дайнов. Е. Хърсев, И. Кръстев, И. Стамболов-Сула, И. Баева, М. Василева, М. Иванов, Н. Михайлов

Колибри
Цена:  20.00 лв.
От А до Н: 14 български публични личности за българския преход към демокрация. ... Тази книга е една кратка равносметка на постигнатото и непостигнатото в различни области на обществения живот в България през последните трийсет години, определяни от едни като завършил, от други като незавършил, от трети като перманентен преход от диктатура към демокрация. Мнението си по тези нелесни въпроси са изразили откровено и (без)пристрастно следните небезизвестни автори (по азбучен ред, от А до Н): Александър Андреев, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, Антоний Тодоров, Антонина Желязкова, Георги Лозанов, Евгений Дайнов, Емил Хърсев, ...
Аз съм българка - Петя Александрова - книга

Аз съм българка


Петя Александрова

Сиела
Цена:  25.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
40 истории, 40 портрета. ... "Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно-единствено условие: да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета. На тези, които са неуверени, плашливи, несмели. На тези, които лесно се отказват от мечтите си, ако срещнат препятствие или неодобрение. Които се страхуват от обществено порицание, боят се да бъдат различни, любознателни, страстни, дръзки... На тези, които не смеят да бъдат щастливи или свободни посвоему." Петя Александрова ...
След края - Клеър Макинтош - книга

След края


Клеър Макинтош

Сиела
Цена:  13.60 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Стандартна цена 17.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на бестселърите "Оставих те да си отидеш" и "Виждам те". ... Любовта на Макс и Пип изглежда вечна и неразрушима. Те са най-силната двойка, която познавате. Когато обаче двегодишният им син се разболява от тежка болест, това преобръща света им. За първи път Макс и Пип са на различни мнения. Лекарите са вдигнали ръце и поверяват бъдещето на детето в ръцете на родителите му. Те трябва да вземат невъзможно решение. По който и път да поемат, ги чакат много страдания, болка, съмнения, съжаление и взаимни обвинения. И всеки от тях иска нещо различно. Дали решението, което са взели, е най- ...
Призраци от миналото - Даниел Стийл - книга

Призраци от миналото


Даниел Стийл

Бард
Цена:  15.99 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Покъртителен роман за загубата, майчинството и света на невинното детство! ... Детството на Зоуи Морган е белязано от трагично заболяване на сестричката ѝ. Това оставя у нея незаличим спомен. След години Зоуи започва работа в приют за малтретирани деца и грижата за тези неоправдани същества се превръща в смисъл на живота ѝ. Там среща Остин Робъртс, в когото се влюбва. Остин и Зоуи се радват на щастлив семеен живот, украсен от дългоочакваното им дете Джейми. Но съвсем скоро старите травми започват да диктуват поведението ѝ. Тя е въвлечена в лабиринт от ужасяващи събития. Призраците от миналото &# ...
Мрежата на Алис - Кейт Куин - книга

Мрежата на Алис


Кейт Куин

Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
История за смелост, изкупление и две жени, тръгнали по следите на една мистерия. 1947. Американската колежанка Шарли Сенклер е бременна, неомъжена и на път да бъде изхвърлена от порядъчното си семейство. Когато родителите ѝ я изпращат в Европа, за да се погрижи за своя Малък Проблем, тя вижда това като възможност да открие какво се е случило с нейната любима братовчедка Роз, изчезнала във Франция по време на войната. 1915. Ив Гардинър гори от нетърпение да се впусне в битка срещу германците и неочаквано получава своя шанс, когато англичаните я вербуват за техен шпионин. Изпратена в окупираната от германците ...
Стефан Данаилов : Романът на моя живот - Стефан Данаилов, Георги Тошев - книга

Стефан Данаилов
Романът на моя живот


Стефан Данаилов, Георги Тошев

Книгомания
Цена:  24.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
"Романът на моя живот" е богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев. На дългите разговори между двамата дължим дълбочината на емоциите и откровенията в тази книга. В нея има и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов. Описани са срещите му с Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и други лидери от близкото минало и настоящето. Ламбо ясно дава да се разбере, че актьорската професия е по-важна за него от политическата му кариера. А също и че съпругата ...
Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка - Весела Тотева - книга

Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка


Весела Тотева

Жанет - 45
Цена:  13.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: това е печатно излияние на един живот, преминал ...
За една нощ - Люси Елеазар - книга

За една нощ


Люси Елеазар


 

Цена:  15.99 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Поглед - закачка - среща - тръпка - целувка - легло? А какво би се случило, ако нещата започнат отзад напред? Силно разтърсена от измяната на бившия си приятел, 32-годишната амбициозна маркетинг директорка Ева се бори да възвърне душевния си мир. Изкушена от случайната идея на сестра си, тя се оказва в прегръдките на магнетичния Андрей за една луда нощ, която после трябва да бъде забравена. Дали обаче очарователният непознат ще остане наистина само един красив спомен? Тридесет и седем годишният адвокат Андрей е отдаден на кариерата и дъщеря си и в неговия живот няма място за любовни авантюри. Защо тогава се оказва ...
Поразените - Теодора Димова - книга

Поразените


Теодора Димова

Сиела
Цена:  14.40 лв.
Стандартна цена 18.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат."Ние всички, родените преди ’89-а и ...
Завръщането на визона - Божана Апостолова - книга

Завръщането на визона


Божана Апостолова

Жанет - 45
Цена:  18.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
"Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие? Кой е по-добрият учител - разумът или сърцето? Това е книга за различните пътища към постигането на хоризонт в живота, за съдбата като капан и като възможност. Божана Апостолова разгръща трите линии на разказа леко и увлекателно, с характерния си живописен език. На някои места ни разплаква, на други ни разсмива. Но никога не пести истината. " ...
В памет на паметта - Мария Степанова - книга

В памет на паметта


Мария Степанова

Жанет - 45
Цена:  25.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Мария Степанова навлиза в трудните, но много важни за съвременния човек въпроси за природата на паметта. Паметта, която ни мами и подвежда, докато мислим и разказваме живота на нашите мъртви близки. Паметта, която така често насилваме и изкривяваме в търсене на егоистични, себеутвърждаващи ползи или пози. Такъв роман-изследване не се е появявал досега не само в руското, но и в европейското културно пространство. Книга, предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, ключ за реабилитация на паметта и историята като частно, интимно достояние за всеки от нас. Мария Степанова (р. 1972, Москва) е руска поетеса, ...

Лупита обичаше да глади


Лаура Ескивел

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  14.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 09-12-2019 г., Вторник 10-12-2019 г. или
Сряда 11-12-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#193721
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена17-02-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници176
Размери13.00 / 20.00 / 1.40 cm
Тегло0.149 kg
EAN9786191506255
ISBN9786191506255
Описание
Световен бестселър.
Най-после излиза и "Лупита обичаше да глади", последният роман на мексиканската фурия Лаура Ескивел, която пише така вкусно и благоуханно, както готвят чувствените ѝ героини.

В поредната шеметна история на неподражаемата Лаура Ескивел намираме чудатата Лупита - безстрашна полицайка с остър ум, непоклатимо чувство за ред и справедливост, и неочаквано неподходящо минало. С невзрачния си външен вид, едва загърбена зависимост от алкохол и наркотици, престой в затвора след неволното убийство на новороденото си бебе, Лупита е същински антигерой, който с вътрешните си противоречия става повече от любопитен на читателя. Страстта ѝ да се бори срещу всяка грешка - буквално и преносно да изглажда всяка гънка, рушащи реда в този свят, я забърква в опасна история, в която се преплитат дрога и корупция, пари и власт, и едно мистериозно политическо убийство. От неговото разгадаване зависи и живота на единствения му свидетел, който по случайност отново е... Лупита. С изненадващи обрати, много черен хумор и характерния за Ескивел привкус на магически реализъм, романът е едновременно остра критика към проблемите на съвременно Мексико (а и на целия модерен свят), но и надежда за опрощение и превъзмогване на вътрешните ни демони.

Лаура Ескивел е родена през 1950 г. в Мексико. Авторка е на световни бестселъри като "Като гореща вода за шоколад" (преведен на 35 езика и продаден в 4,5 милиона екземпляра) "Малинче" и "Законът на любовта".

В първия си роман "Като гореща вода за шоколад", издаден през 1989 г., Лаура Ескивел използва прийомите на магическия реализъм, за да комбинира ежедневното и свръхестественото, по подобие на Исабел Алиенде. Романът, ситуиран във времето на революцията в Мексико в началото на 20 век, демонстрира значението на дома и кухнята в живота на Ескивел. Тя вярва, че кухнята е най-важното място в дома и я характеризира като източник на познание и проникновение, което носи наслада. Заглавието на романа препраща към разговорен израз, използван в испанския език, който е свързан с изключителност на усещанията, а метафората за кипенето е свързана с гнева, страстта, сексуалността. Книгата "Като гореща вода за шоколад" се радва на огромен международен успех. В продължение на три години заема първо място в класацията за бестселъри в Мексико и е преведена на 35 езика. Българският превод е дело на Илинда Маркова; книгата е издадена през 2004 г. и преиздадена през 2011 г. по повод гостуването на Ескивел в България. През 1994 година романът е екранизиран по сценарий, създаден от самата писателка.
Откъс от книгата
"Прекарваше по цели часове отдадена на тази дейност, без признаци на изтощение. Да глади, я успокояваше. Приемаше това за най-добрата си терапия и прибягваше до нея ежедневно, дори след дълъг ден на работа. Страстта по гладенето беше навик, предаден ѝ от доня Трини, майка ѝ, която цял живот бе прала и гладила чужди дрехи. Лупита неизменно повтаряше ритуала, научен от любимата ѝ леля, започващ с хубаво поръсване на плата. Модерните парни ютии не изискваха дрехите да бъдат предварително намокряни, но за Лупита не съществуваше друг начин за гладене и да пропусне тази фаза, беше светотатство.

Този ден, когато влезе вкъщи, веднага се втурна към дъската за гладене и започна да наръсва изсъхналото пране. Ръцете ѝ трепереха като на зажадняло пиянде, което улесни задачата й. Налагаше си да не мисли за убийството на Артуро Лареага, районен кмет на нейния квартал, на което бе станала пряк свидетел преди броени часове. Навлажни дрехите и хукна към банята. Пусна душа и наточи студена вода в една кофа, в която Лаура Ескивел щедро изсипа препарат. Преди да се пъхне под душа, разгърна един найлонов плик и се отврати от миризмата, която лъхаше от напикания панталон, прибран вътре. Сложи го да кисне в кофата и влезе да се къпе. Водата я избави от натрапчивия мирис на урина, който бе просмукал тялото ѝ, но не успя да я отърве от срама, който бе сковал душата ѝ. Какво ли са помислили за нея всички, които са разбрали, че се е изпуснала? Как ли щяха да я възприемат в бъдеще? Как да ги накара да забравят жалката картинка на една дебела полицайка, щръкнала насред местопрестъплението с подмокрен панталон? Като заклета критичка, съзнаваше по-добре от всеки силата на външния вид. Най-много я огорчаваше мисълта за Иносенсио, новия шофьор на кмета. Миналата седмица така се бе старала да я забележи. И за какво? Знаеше, че вече всеки път когато я поздравява, ще се сеща за мокрия й панталон. Е, определено му привлече вниманието. Макар че трябваше да признае, че той се бе държал особено грижовно с нея. Спомни си, че докато чакаше своя ред за показания, се бе отдръпнала встрани, за да не притеснява другите с миризмата си. Изведнъж видя, че Иносенсио се приближава, и се паникьоса. Последното, което искаше, бе да я подуши. Иносенсио носеше в ръка кашмирен панталон, който бе извадил от багажника на колата. Тъкмо го бе взел от химическо чистене и любезно го предложи на Лупита, за да се преобуе. И не само това, бе ѝ дал носната си Лупита обичаше да глади кърпичка, за да си избърше сълзите. Тя никога нямаше да забрави този жест на внимание. Никога. Но точно в този миг предпочиташе да не мисли за това, защото вече не можеше да сдържа бурята от емоции, която я владееше от сутринта. Бе толкова изтощена, че имаше нужда да глади. Трескаво се избърса, облече си нощницата и изтича да включи ютията.

Гладенето успокояваше мислите ѝ, връщаше ѝ здравия разум, сякаш премахването на гънки бе нейният начин да подреди света, да наложи волята си. За нея гладенето бе вид унищожение, чрез което гънката умираше, за да отстъпи място на реда - нещо, което този ден желаеше повече от всякога. Нуждаеше се да напълни очите си с белота, с чистота, с неопетненост и така да докаже, че всичко е под контрол, че няма неизвестни неща, че на ъгъла на улица „Алдама“ и общината, точно срещу парка "Куитлауак", няма кървави следи. Такива бяха желанията на Лупита, но вместо това белите чаршафи се превърнаха в малки киноекрани, върху които започна прожекция на сцени от случилото се този следобед. Лупита видя как пресича улицата срещу парка "Куитлауак", в посока колата на кмета. Иносенсио, шофьорът на господин Лареага, тъкмо му отваряше вратата. Лареага наближаваше, говорейки по телефона. Лупита се размина с мъж, който вдигна ръка за поздрав към кмета. Лареага вдигна ръка към врата си, който започна да кърви обилно. Лупита не помнеше да е чула звук от пистолет. От този миг всичко се превърна в хаос. Тя изкрещя и се опита да помогне на кмета. Станалото пред очите ѝ бе истинска мистерия. Никой не бе стрелял по него. Не беше имало експлозия. Не намериха и доказателство, че някой е използвал нож, макар че раната на сънната артерия, която бе довела до смъртта на мъжа от кръвозагуба, бе причинена от изключително остър предмет. Накратко, колкото повече се опитваше да разбере какво бе станало, толкова повече съмнения я глождеха. Колкото повече се мъчеше да забрави смаяния поглед, който бе придобил Лареага, преди да получи раната, която щеше да му отнеме живота, толкова по-силно го преживяваше и споменът ѝ причиняваше погнуса, смут, тревога, безпокойство, гняв и възмущение... Страх. Огромен страх.

Лупита познаваше страха. Бе го изпитвала хиляди пъти. Подушваше го, усещаше го, предчувстваше го, без значение у себе си или у другите. Като улично куче го долавяше от метри разстояние. По походката разбираше коя жена изпитва страх от изнасилване или грабеж. Кой се страхува от дискриминация. Кой се бои от старост. Кой от бедност. Кой от отвличане. Но за нея нямаше нищо по-очевидно от страха да не бъдеш обичан. Да не бъдеш забелязван. Да си пренебрегван. Това бе най-големият ѝ страх и сега го усещаше с пълна сила, въпреки че бе в центъра на общественото внимание от часове. Въпреки че всички я бяха разпитвали. Въпреки че бе излязла във всички емисии като главен свидетел на едно убийство, което не приличаше на такова. Въпреки че думите можеха да отведат полицията до залавянето на виновника, който не излизаше наяве. Толкова я бяха притискали да изложи своята версия за фактите, че се бе видяла принудена да изтърси нещо напосоки, само и само да не изглежда като глупачка, която нито е видяла, нито е чула нещо, и всичко това я изпълваше с нарастващ страх да не изпадне в още по-жалко положение. Дори бе чула един репортер на "Телевиса" да казва, по повод че се е изпуснала, че така ставало, "като правели от женките полицаи". За какъв се мислеше този кретен? Най-лошото бе, че коментарът му я нараняваше. Огорчаваше я. Караше я да се чувства като гражданин втора ръка. Слагаше я в групата на онези, които никога нямаше да бъдат харесвани и уважавани, дори да бяха в центъра на действието.

Светкавичната ѝ реакция да се притече на помощ на кмета не я спаси от това, да се превърне в обект на подигравки, понеже си е подмокрила панталона. Най-много я обиждаше споменът за насмешливия поглед на следователя при снемането на показанията, когато бе споменала, че смята за важно изчезването на една гънка от яката на ризата на кмета. Лупита усещаше, че не се е обосновала добре. Че не е успяла да аргументира значимостта на въпросната гънка, която бе забелязала сутринта, но после внезапно бе изчезнала от ризата, която кметът носеше по време на убийството. А още по-малко, че според нея тази линия трябваше да се разследва. Чувството, че е станала за смях, я разяждаше отвътре. Усещаше, че лицето й гори от някакъв вътрешен огън. Толкова ѝ беше зле, че не намираше покой дори след два часа непрестанно гладене. Съзнанието ѝ се щураше насам-натам, подобно на ютията. Лупита не го съзнаваше, но за разлика от друг път, гладенето ѝ бе грубо и непохватно. Плъзгаше несръчно ютията върху плата, той се мачкаше, което я принуждаваше отново да поръсва, за да премахне гънките. Парата, която се вдигаше от дрехите, я дразнеше и засилваше усещането ѝ за горещина. На нивото на слънчевия ѝ сплит се бе насъбрало огромно количество срам, което бушуваше неистово. Не можеше да опише какво изпитва, но приличаше на пристъп на гастрит или на паренето от киселини в хранопровода. Беше като опустошителен огън, който я караше да иска да излезе от тялото си, да се измъкне, да избяга от самата себе си, преди пламъците да я унищожат. Усещаше, че сърцето ѝ ще изхвръкне от тупкане. Ръцете ѝ започнаха да изтръпват. От една страна, копнееше да не е част от този свят, да не е себе си, но същевременно изпитваше огромен страх от смъртта. Не ѝ достигаше въздух. Предчувстваше, че може всеки момент да изгуби контрол над ума си и да откачи тотално. Изключи ютията и я остави настрана. Трябваше спешно да облекчи поне малко болката, която чувстваше, или щеше да се пръсне от нерви.

За беда, настойникът ѝ от "Анонимните алкохолици" не вдигаше телефона. Вече му бе оставила няколко съобщения, но напразно. Може би възползвайки се от почивния ден, бе заминал нанякъде. Имаше цял списък с колеги, на които можеше да звънне за помощ, но не намери никого. Скапани почивни дни! Скапана страна! Скапани телевизионни водещи! Скапани продажни политици! Докъде бяха стигнали, за да премахнат кмета от своите планове! Скапани наемни убийци! Скапани наркодилъри! Скапани американски наркомани! Ако не консумираха по-голямата част от дрогата, която се произвеждаше по света, нямаше да има толкова картели. Скапани наркоправителства! Ако не се нуждаеха толкова от мръсните пари, които им носеше дрогата, нямаше да има толкова убийства. Скапани подкупни законодатели, ако имаха топки да легализират продажбата на упойващи вещества, нямаше да има толкова организирана престъпност! Нито толкова амбиция по лесните пари! Нито толкова анархия, по дяволите! И скапаният Господ, който бе решил да се прави на разсеян! Лупита продължи да ругае, докато не остана никой в списъка – включително и тя. Това се дължеше на факта, че в даден момент от живота си бе стигнала дотам, че да закриля дребни наркодилъри, за да си набавя наркотици.

За миг ѝ се прииска да си купи бутилка текила, но споменът за мъртвия ѝ син я спря. Беше се заклела пред трупа му, че никога вече няма да пие, и не искаше да нарушава обещанието си. Опита се да си припомни лицето на сина си, но не успя. Образът му се размиваше. Все едно ѝ се изплъзваше. Опита се да си припомни детския му смях със същия резултат. Сякаш не го бе съхранила в паметта си. Паметта ѝ функционираше по странен начин. Бог знае на кого се подчиняваше, но не и на нея. Нещо повече, тя бе най-доброто ѝ оръжие за самонараняване. Помнеше единствено това, което я тормозеше, което я измъчваше, което я караше да се чувства най-лошата жена и майка на света. Не можеше да се сети за радостни и светли случки, без да ги свърже с други абсолютно болезнени и разрушителни. След огромно усилие успя да си припомни цвета на очите на сина си, в съзнанието ѝ изплуваха невинният му детски поглед и изражението на изненада, което бе придобил, докато тя, в алкохолно опиянение, му нанасяше удара, който ненадейно бе отнел живота му, и се преви от болка. Връхлетя я чувство на вина, което я накара да се строполи на пода и да завие като ранено животно. Тази вечер за първи път в живота си Лупита остави неизгладени дрехи на масата."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от Лаура Ескивел (Laura Esquivel)
Други интересни предложения
Законът на любовта
Лаура Ескивел
Цена:  12.00 лв.
Тук съм преди теб
Катрин Панкол
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта
Хелън Филдинг
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Muchachas - книга 3: Момичета
Катрин Панкол
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Ман
Ким Тхуи
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Пет дни
Дъглас Кенеди
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Muchachas - книга 1: Момичета
Катрин Панкол
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Хотели: Първа стая
Ема Марс
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
За любовта и сянката
Исабел Алиенде
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Дона Флор и нейните двама съпрузи
Жоржи Амаду
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Назад към "Любовни и дамски романи"
Законът на любовта - Лаура Ескивел -
Законът на любовта
Лаура Ескивел
От авторката на "Като гореща вода за шоколад" и "Малинче". : "Законът на ...
Луксозни пъзели
Луксозните и декоративни пъзели са страхотен подарък за ценители.
Салфетки с коледни мотиви
За коледен декупаж или за красив акцент на коледната трапеза.
Щамповани гоблени
Комплекти с всичко необходимо за направята на красиви гоблени.
Правилата на мисленето
Ричард Темплар
"Слагам край" - книга
Ново издание на "Егмонт" разказва напълно различна история с героите от "Замръзналото кралство".
Стефан Данаилов
Обичаният български актьор си отиде!
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво