store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Лупита обичаше да глади - ...
Начало   Книги    ...    ...    Любовни и дамск...  
Търсене
Kниги на супер
изгодни цени
Книги
Списания

Лупита обичаше да глади


Лаура Ескивел

Цена:  14.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 09-06-2020 г., Сряда 10-06-2020 г. или
Четвъртък 11-06-2020 г.
Продукт#193721
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена17-02-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници176
Размери13.00 / 20.00 / 1.40 cm
Тегло0.149 kg
EAN9786191506255
ISBN9786191506255
  • Описание
  • Откъс от книгата
Световен бестселър.
Най-после излиза и "Лупита обичаше да глади", последният роман на мексиканската фурия Лаура Ескивел, която пише така вкусно и благоуханно, както готвят чувствените ѝ героини.

В поредната шеметна история на неподражаемата Лаура Ескивел намираме чудатата Лупита - безстрашна полицайка с остър ум, непоклатимо чувство за ред и справедливост, и неочаквано неподходящо минало. С невзрачния си външен вид, едва загърбена зависимост от алкохол и наркотици, престой в затвора след неволното убийство на новороденото си бебе, Лупита е същински антигерой, който с вътрешните си противоречия става повече от любопитен на читателя. Страстта ѝ да се бори срещу всяка грешка - буквално и преносно да изглажда всяка гънка, рушащи реда в този свят, я забърква в опасна история, в която се преплитат дрога и корупция, пари и власт, и едно мистериозно политическо убийство. От неговото разгадаване зависи и живота на единствения му свидетел, който по случайност отново е... Лупита. С изненадващи обрати, много черен хумор и характерния за Ескивел привкус на магически реализъм, романът е едновременно остра критика към проблемите на съвременно Мексико (а и на целия модерен свят), но и надежда за опрощение и превъзмогване на вътрешните ни демони.

Лаура Ескивел е родена през 1950 г. в Мексико. Авторка е на световни бестселъри като "Като гореща вода за шоколад" (преведен на 35 езика и продаден в 4,5 милиона екземпляра) "Малинче" и "Законът на любовта".

В първия си роман "Като гореща вода за шоколад", издаден през 1989 г., Лаура Ескивел използва прийомите на магическия реализъм, за да комбинира ежедневното и свръхестественото, по подобие на Исабел Алиенде. Романът, ситуиран във времето на революцията в Мексико в началото на 20 век, демонстрира значението на дома и кухнята в живота на Ескивел. Тя вярва, че кухнята е най-важното място в дома и я характеризира като източник на познание и проникновение, което носи наслада. Заглавието на романа препраща към разговорен израз, използван в испанския език, който е свързан с изключителност на усещанията, а метафората за кипенето е свързана с гнева, страстта, сексуалността. Книгата "Като гореща вода за шоколад" се радва на огромен международен успех. В продължение на три години заема първо място в класацията за бестселъри в Мексико и е преведена на 35 езика. Българският превод е дело на Илинда Маркова; книгата е издадена през 2004 г. и преиздадена през 2011 г. по повод гостуването на Ескивел в България. През 1994 година романът е екранизиран по сценарий, създаден от самата писателка.
"Прекарваше по цели часове отдадена на тази дейност, без признаци на изтощение. Да глади, я успокояваше. Приемаше това за най-добрата си терапия и прибягваше до нея ежедневно, дори след дълъг ден на работа. Страстта по гладенето беше навик, предаден ѝ от доня Трини, майка ѝ, която цял живот бе прала и гладила чужди дрехи. Лупита неизменно повтаряше ритуала, научен от любимата ѝ леля, започващ с хубаво поръсване на плата. Модерните парни ютии не изискваха дрехите да бъдат предварително намокряни, но за Лупита не съществуваше друг начин за гладене и да пропусне тази фаза, беше светотатство.

Този ден, когато влезе вкъщи, веднага се втурна към дъската за гладене и започна да наръсва изсъхналото пране. Ръцете ѝ трепереха като на зажадняло пиянде, което улесни задачата й. Налагаше си да не мисли за убийството на Артуро Лареага, районен кмет на нейния квартал, на което бе станала пряк свидетел преди броени часове. Навлажни дрехите и хукна към банята. Пусна душа и наточи студена вода в една кофа, в която Лаура Ескивел щедро изсипа препарат. Преди да се пъхне под душа, разгърна един найлонов плик и се отврати от миризмата, която лъхаше от напикания панталон, прибран вътре. Сложи го да кисне в кофата и влезе да се къпе. Водата я избави от натрапчивия мирис на урина, който бе просмукал тялото ѝ, но не успя да я отърве от срама, който бе сковал душата ѝ. Какво ли са помислили за нея всички, които са разбрали, че се е изпуснала? Как ли щяха да я възприемат в бъдеще? Как да ги накара да забравят жалката картинка на една дебела полицайка, щръкнала насред местопрестъплението с подмокрен панталон? Като заклета критичка, съзнаваше по-добре от всеки силата на външния вид. Най-много я огорчаваше мисълта за Иносенсио, новия шофьор на кмета. Миналата седмица така се бе старала да я забележи. И за какво? Знаеше, че вече всеки път когато я поздравява, ще се сеща за мокрия й панталон. Е, определено му привлече вниманието. Макар че трябваше да признае, че той се бе държал особено грижовно с нея. Спомни си, че докато чакаше своя ред за показания, се бе отдръпнала встрани, за да не притеснява другите с миризмата си. Изведнъж видя, че Иносенсио се приближава, и се паникьоса. Последното, което искаше, бе да я подуши. Иносенсио носеше в ръка кашмирен панталон, който бе извадил от багажника на колата. Тъкмо го бе взел от химическо чистене и любезно го предложи на Лупита, за да се преобуе. И не само това, бе ѝ дал носната си Лупита обичаше да глади кърпичка, за да си избърше сълзите. Тя никога нямаше да забрави този жест на внимание. Никога. Но точно в този миг предпочиташе да не мисли за това, защото вече не можеше да сдържа бурята от емоции, която я владееше от сутринта. Бе толкова изтощена, че имаше нужда да глади. Трескаво се избърса, облече си нощницата и изтича да включи ютията.

Гладенето успокояваше мислите ѝ, връщаше ѝ здравия разум, сякаш премахването на гънки бе нейният начин да подреди света, да наложи волята си. За нея гладенето бе вид унищожение, чрез което гънката умираше, за да отстъпи място на реда - нещо, което този ден желаеше повече от всякога. Нуждаеше се да напълни очите си с белота, с чистота, с неопетненост и така да докаже, че всичко е под контрол, че няма неизвестни неща, че на ъгъла на улица „Алдама“ и общината, точно срещу парка "Куитлауак", няма кървави следи. Такива бяха желанията на Лупита, но вместо това белите чаршафи се превърнаха в малки киноекрани, върху които започна прожекция на сцени от случилото се този следобед. Лупита видя как пресича улицата срещу парка "Куитлауак", в посока колата на кмета. Иносенсио, шофьорът на господин Лареага, тъкмо му отваряше вратата. Лареага наближаваше, говорейки по телефона. Лупита се размина с мъж, който вдигна ръка за поздрав към кмета. Лареага вдигна ръка към врата си, който започна да кърви обилно. Лупита не помнеше да е чула звук от пистолет. От този миг всичко се превърна в хаос. Тя изкрещя и се опита да помогне на кмета. Станалото пред очите ѝ бе истинска мистерия. Никой не бе стрелял по него. Не беше имало експлозия. Не намериха и доказателство, че някой е използвал нож, макар че раната на сънната артерия, която бе довела до смъртта на мъжа от кръвозагуба, бе причинена от изключително остър предмет. Накратко, колкото повече се опитваше да разбере какво бе станало, толкова повече съмнения я глождеха. Колкото повече се мъчеше да забрави смаяния поглед, който бе придобил Лареага, преди да получи раната, която щеше да му отнеме живота, толкова по-силно го преживяваше и споменът ѝ причиняваше погнуса, смут, тревога, безпокойство, гняв и възмущение... Страх. Огромен страх.

Лупита познаваше страха. Бе го изпитвала хиляди пъти. Подушваше го, усещаше го, предчувстваше го, без значение у себе си или у другите. Като улично куче го долавяше от метри разстояние. По походката разбираше коя жена изпитва страх от изнасилване или грабеж. Кой се страхува от дискриминация. Кой се бои от старост. Кой от бедност. Кой от отвличане. Но за нея нямаше нищо по-очевидно от страха да не бъдеш обичан. Да не бъдеш забелязван. Да си пренебрегван. Това бе най-големият ѝ страх и сега го усещаше с пълна сила, въпреки че бе в центъра на общественото внимание от часове. Въпреки че всички я бяха разпитвали. Въпреки че бе излязла във всички емисии като главен свидетел на едно убийство, което не приличаше на такова. Въпреки че думите можеха да отведат полицията до залавянето на виновника, който не излизаше наяве. Толкова я бяха притискали да изложи своята версия за фактите, че се бе видяла принудена да изтърси нещо напосоки, само и само да не изглежда като глупачка, която нито е видяла, нито е чула нещо, и всичко това я изпълваше с нарастващ страх да не изпадне в още по-жалко положение. Дори бе чула един репортер на "Телевиса" да казва, по повод че се е изпуснала, че така ставало, "като правели от женките полицаи". За какъв се мислеше този кретен? Най-лошото бе, че коментарът му я нараняваше. Огорчаваше я. Караше я да се чувства като гражданин втора ръка. Слагаше я в групата на онези, които никога нямаше да бъдат харесвани и уважавани, дори да бяха в центъра на действието.

Светкавичната ѝ реакция да се притече на помощ на кмета не я спаси от това, да се превърне в обект на подигравки, понеже си е подмокрила панталона. Най-много я обиждаше споменът за насмешливия поглед на следователя при снемането на показанията, когато бе споменала, че смята за важно изчезването на една гънка от яката на ризата на кмета. Лупита усещаше, че не се е обосновала добре. Че не е успяла да аргументира значимостта на въпросната гънка, която бе забелязала сутринта, но после внезапно бе изчезнала от ризата, която кметът носеше по време на убийството. А още по-малко, че според нея тази линия трябваше да се разследва. Чувството, че е станала за смях, я разяждаше отвътре. Усещаше, че лицето й гори от някакъв вътрешен огън. Толкова ѝ беше зле, че не намираше покой дори след два часа непрестанно гладене. Съзнанието ѝ се щураше насам-натам, подобно на ютията. Лупита не го съзнаваше, но за разлика от друг път, гладенето ѝ бе грубо и непохватно. Плъзгаше несръчно ютията върху плата, той се мачкаше, което я принуждаваше отново да поръсва, за да премахне гънките. Парата, която се вдигаше от дрехите, я дразнеше и засилваше усещането ѝ за горещина. На нивото на слънчевия ѝ сплит се бе насъбрало огромно количество срам, което бушуваше неистово. Не можеше да опише какво изпитва, но приличаше на пристъп на гастрит или на паренето от киселини в хранопровода. Беше като опустошителен огън, който я караше да иска да излезе от тялото си, да се измъкне, да избяга от самата себе си, преди пламъците да я унищожат. Усещаше, че сърцето ѝ ще изхвръкне от тупкане. Ръцете ѝ започнаха да изтръпват. От една страна, копнееше да не е част от този свят, да не е себе си, но същевременно изпитваше огромен страх от смъртта. Не ѝ достигаше въздух. Предчувстваше, че може всеки момент да изгуби контрол над ума си и да откачи тотално. Изключи ютията и я остави настрана. Трябваше спешно да облекчи поне малко болката, която чувстваше, или щеше да се пръсне от нерви.

За беда, настойникът ѝ от "Анонимните алкохолици" не вдигаше телефона. Вече му бе оставила няколко съобщения, но напразно. Може би възползвайки се от почивния ден, бе заминал нанякъде. Имаше цял списък с колеги, на които можеше да звънне за помощ, но не намери никого. Скапани почивни дни! Скапана страна! Скапани телевизионни водещи! Скапани продажни политици! Докъде бяха стигнали, за да премахнат кмета от своите планове! Скапани наемни убийци! Скапани наркодилъри! Скапани американски наркомани! Ако не консумираха по-голямата част от дрогата, която се произвеждаше по света, нямаше да има толкова картели. Скапани наркоправителства! Ако не се нуждаеха толкова от мръсните пари, които им носеше дрогата, нямаше да има толкова убийства. Скапани подкупни законодатели, ако имаха топки да легализират продажбата на упойващи вещества, нямаше да има толкова организирана престъпност! Нито толкова амбиция по лесните пари! Нито толкова анархия, по дяволите! И скапаният Господ, който бе решил да се прави на разсеян! Лупита продължи да ругае, докато не остана никой в списъка – включително и тя. Това се дължеше на факта, че в даден момент от живота си бе стигнала дотам, че да закриля дребни наркодилъри, за да си набавя наркотици.

За миг ѝ се прииска да си купи бутилка текила, но споменът за мъртвия ѝ син я спря. Беше се заклела пред трупа му, че никога вече няма да пие, и не искаше да нарушава обещанието си. Опита се да си припомни лицето на сина си, но не успя. Образът му се размиваше. Все едно ѝ се изплъзваше. Опита се да си припомни детския му смях със същия резултат. Сякаш не го бе съхранила в паметта си. Паметта ѝ функционираше по странен начин. Бог знае на кого се подчиняваше, но не и на нея. Нещо повече, тя бе най-доброто ѝ оръжие за самонараняване. Помнеше единствено това, което я тормозеше, което я измъчваше, което я караше да се чувства най-лошата жена и майка на света. Не можеше да се сети за радостни и светли случки, без да ги свърже с други абсолютно болезнени и разрушителни. След огромно усилие успя да си припомни цвета на очите на сина си, в съзнанието ѝ изплуваха невинният му детски поглед и изражението на изненада, което бе придобил, докато тя, в алкохолно опиянение, му нанасяше удара, който ненадейно бе отнел живота му, и се преви от болка. Връхлетя я чувство на вина, което я накара да се строполи на пода и да завие като ранено животно. Тази вечер за първи път в живота си Лупита остави неизгладени дрехи на масата."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Лупита обичаше да глади", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Законът на любовта - Лаура Ескивел -
Законът на любовта
Лаура Ескивел
Колибри
Цена:  12.00 лв.
Къде беше? - Гейл Форман -
Къде беше?
Гейл Форман
Колибри
Цена:  14.00 лв.
Тук съм преди теб - Катрин Панкол -
Тук съм преди теб
Катрин Панкол
Колибри
Цена:  14.00 лв.
Любов - Исабел Алиенде -
Любов
Исабел Алиенде
Колибри
Цена:  15.00 лв.
Невидимата жена - Клеър Томалин -
Невидимата жена
Клеър Томалин
Колибри
Цена:  18.00 лв.
Ман - Ким Тхуи -
Ман
Ким Тхуи
Колибри
Цена:  12.00 лв.
Пет дни - Дъглас Кенеди -
Пет дни
Дъглас Кенеди
Колибри
Цена:  20.00 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Времеубежище - Георги Господинов - книга

Времеубежище


Георги Господинов

Жанет - 45
Цени от:  20.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората…" Надежда РадуловаИ тогава миналото тръгна да завладява света… В началото залогът е една клиника, в края - един континент. Роман ...
Книгата на Бек - Джон Ъпдайк - книга

Книгата на Бек


Джон Ъпдайк

Кръг
Цена:  16.90 лв.
Включва разказа "Българската поетеса", посветен на Блага Димитрова. ... "Книгата на Бек" е определяна от някои като роман, от други като сборник с разкази, а за трети е художествен пътепис. В голяма част от нея Джон Ъпдайк описва обиколката си в Източния блок през 60-те години на XX век. Тогава американският писател официално е посрещан като посланик на изкуството в Русия, България и Румъния, където творбите му вече са превеждани, а името му е добре познато. Вследствие на тази обиколка Ъпдайк създава един от най-обаятелните си текстове, в който описва знаменитата си среща с Блага Димитрова. ...
Венециански загадки: Изгубеният Монтеверди - Филип Гуин Джоунс - книга

Венециански загадки: Изгубеният Монтеверди


Филип Гуин Джоунс

Ера
Цена:  17.99 лв.
Мистерии с Нейтън Съдърланд. ... Ежегодният карнавал във Венеция е в разгара си и улиците са претъпкани с маскирани хора. Но празничната атмосфера бързо се помрачава. По време на смайващо представление в операта "Ла Фениче" в една от ложите е намерен убит мъж. А в портмонето му е открита визитка, която ще промени нечий живот. Нейтън Съдърланд не иска нищо друго, освен да прекара рождения си ден, слушайки любимата си опера. Плановете му се променят драстично, когато разбира, че лично е замесен в разследването на убийство. Мистерията около убития мъж отвежда Нейтън по следите на изгубената опера на ...
Чиракът магьосник - Йохан Волфганг Гьоте - книга

Чиракът магьосник


Йохан Волфганг Гьоте

Лист
Цена:  12.90 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Книгата е част от колекцията "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". "Тича, без да сяда, носи, без да спре! Ах, реки хиляда сливат се в море!" Из книгатаЙохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. Вдъхновява Чарлз Дарвин с антропологичните си изследвания. Най-известното му произведение е "Фауст". Пише поемата "Чиракът магьосник" през 1797 г., която след това е пресъздавана многократно от различни артисти - в музиката, киното, видеоигрите, литературата, дори в Комунистическия манифест на Маркс и ...
Стефан Данаилов : Романът на моя живот - Стефан Данаилов, Георги Тошев - книга

Стефан Данаилов
Романът на моя живот


Стефан Данаилов, Георги Тошев

Книгомания
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Романът на моя живот" е богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев. На дългите разговори между двамата дължим дълбочината на емоциите и откровенията в тази книга. В нея има и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов. Описани са срещите му с Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и други лидери от близкото минало и настоящето. Ламбо ясно дава да се разбере, че актьорската професия е по-важна за него от политическата му кариера. А също и че съпругата ...
Приспивна песен в Аушвиц - Марио Ескобар - книга

Приспивна песен в Аушвиц


Марио Ескобар

Сиела
Цена:  15.90 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Историческият роман "Приспивна песен в Аушвиц" е базиран на смайваща истинска история. ... Марио Ескобар проследява съдбата на една германска майка, която доброволно отива в Аушвиц с децата си и работи с д-р Менгеле, за да донесе поне малко радост за малчуганите там. Нейната саможертва е светлината в безкрайната тъма на лагера на смъртта. В една обикновена утрин през 1943 г. Хелене Ханеман подготвя децата си за училище. Но по стълбите вече громолят обувки на полицаи. Най-ужасният ѝ кошмар става реалност - макар самата тя да е с безупречен произход, съпругът ѝ, талантлив цигулар, е циганин и ...
Отвъд предела - Джеймс Патерсън - книга

Отвъд предела


Джеймс Патерсън

Хермес
Цена:  17.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
В предградията на Вашингтон прокънтяват изстрели. Когато димът се вдига, на земята лежи простреляно ченге. Отмъщение, гангстерски удар или и двете? Медиите засипват полицейското управление с въпроси. Алекс Крос e назначен начело на разследването. Преди обаче детектив Крос да има възможност да мобилизира отряда си, вълна от масови убийства залива столицата. Покушенията са извършени с хирургическа прецизност, а всички жертви се оказват действащи престъпници. След теч на засекретена информация по случая отношенията между медиите и полицията се нажежават до червено. В участъците се прокрадват слухове за ченгета, които ...
Верити - Колийн Хувър - книга

Верити


Колийн Хувър

Ибис
Цена:  13.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Разтърсващ психологически трилър от авторката на бестселъри Колийн Хувър. Лоуен Ашли е неизвестна писателка, която се намира на ръба на финансова криза, когато получава предложението на живота си. Джереми Крофорд, съпруг на писателката на бестселъри Верити Крофорд, наема Лоуен да напише оставащите книги от популярната и невероятно успешна поредица, която изпадналата му в кома съпруга не е успяла да завърши. Лоуен пристига в дома на Крофорд, за да прегледа бележките, които Верити е правила през годините, надявайки се да намери достатъчно материал, за да започне работа. Това, което младата писателка не е очаквала да ...
Аз съм българка - Петя Александрова - книга

Аз съм българка


Петя Александрова

Сиела
Цена:  25.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
40 истории, 40 портрета. ... "Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно-единствено условие: да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета. На тези, които са неуверени, плашливи, несмели. На тези, които лесно се отказват от мечтите си, ако срещнат препятствие или неодобрение. Които се страхуват от обществено порицание, боят се да бъдат различни, любознателни, страстни, дръзки... На тези, които не смеят да бъдат щастливи или свободни посвоему." Петя Александрова ...
След края - Клеър Макинтош - книга

След края


Клеър Макинтош

Сиела
Цена:  17.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на бестселърите "Оставих те да си отидеш" и "Виждам те". ... Любовта на Макс и Пип изглежда вечна и неразрушима. Те са най-силната двойка, която познавате. Когато обаче двегодишният им син се разболява от тежка болест, това преобръща света им. За първи път Макс и Пип са на различни мнения. Лекарите са вдигнали ръце и поверяват бъдещето на детето в ръцете на родителите му. Те трябва да вземат невъзможно решение. По който и път да поемат, ги чакат много страдания, болка, съмнения, съжаление и взаимни обвинения. И всеки от тях иска нещо различно. Дали решението, което са взели, е най- ...
Последната картина на Ван Гог - Алисън Ричман - книга

Последната картина на Ван Гог


Алисън Ричман

Хермес
Цена:  15.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Лятото на 1890 г. Маргьорит Гаше намира повод да излезе от дома си и се запътва към гарата. И ето го и него - с бяла риза, разкопчана жилетка и широкопола сламена шапка. От влака слиза Винсент Ван Гог. Художникът пристига в Овер сюр Оаз - идилично френско селце, което от векове привлича парижките артисти. Тук е израснала и двайсет и една годишната Маргьорит Гаше, която се грижи за баща си и брат си. Тук и Ван Гог ще прекара последното лято от живота си, оставяйки се на грижите на доктор Гаше - хомеопат, любител художник и колекционер. През тези месеци Ван Гог ще нарисува над 70 картини, две от тях са портрети на ...
Завръщането на визона - Божана Апостолова - книга

Завръщането на визона


Божана Апостолова

Жанет - 45
Цена:  12.60 лв.
Стандартна цена 18.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -30%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
"Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие? Кой е по-добрият учител - разумът или сърцето? Това е книга за различните пътища към постигането на хоризонт в живота, за съдбата като капан и като възможност. Божана Апостолова разгръща трите линии на разказа леко и увлекателно, с характерния си живописен език. На някои места ни разплаква, на други ни разсмива. Но никога не пести истината. " ...

Лупита обичаше да глади


Лаура Ескивел

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  14.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 09-06-2020 г., Сряда 10-06-2020 г. или
Четвъртък 11-06-2020 г.
Продукт#193721
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена17-02-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници176
Размери13.00 / 20.00 / 1.40 cm
Тегло0.149 kg
EAN9786191506255
ISBN9786191506255
Описание
Световен бестселър.
Най-после излиза и "Лупита обичаше да глади", последният роман на мексиканската фурия Лаура Ескивел, която пише така вкусно и благоуханно, както готвят чувствените ѝ героини.

В поредната шеметна история на неподражаемата Лаура Ескивел намираме чудатата Лупита - безстрашна полицайка с остър ум, непоклатимо чувство за ред и справедливост, и неочаквано неподходящо минало. С невзрачния си външен вид, едва загърбена зависимост от алкохол и наркотици, престой в затвора след неволното убийство на новороденото си бебе, Лупита е същински антигерой, който с вътрешните си противоречия става повече от любопитен на читателя. Страстта ѝ да се бори срещу всяка грешка - буквално и преносно да изглажда всяка гънка, рушащи реда в този свят, я забърква в опасна история, в която се преплитат дрога и корупция, пари и власт, и едно мистериозно политическо убийство. От неговото разгадаване зависи и живота на единствения му свидетел, който по случайност отново е... Лупита. С изненадващи обрати, много черен хумор и характерния за Ескивел привкус на магически реализъм, романът е едновременно остра критика към проблемите на съвременно Мексико (а и на целия модерен свят), но и надежда за опрощение и превъзмогване на вътрешните ни демони.

Лаура Ескивел е родена през 1950 г. в Мексико. Авторка е на световни бестселъри като "Като гореща вода за шоколад" (преведен на 35 езика и продаден в 4,5 милиона екземпляра) "Малинче" и "Законът на любовта".

В първия си роман "Като гореща вода за шоколад", издаден през 1989 г., Лаура Ескивел използва прийомите на магическия реализъм, за да комбинира ежедневното и свръхестественото, по подобие на Исабел Алиенде. Романът, ситуиран във времето на революцията в Мексико в началото на 20 век, демонстрира значението на дома и кухнята в живота на Ескивел. Тя вярва, че кухнята е най-важното място в дома и я характеризира като източник на познание и проникновение, което носи наслада. Заглавието на романа препраща към разговорен израз, използван в испанския език, който е свързан с изключителност на усещанията, а метафората за кипенето е свързана с гнева, страстта, сексуалността. Книгата "Като гореща вода за шоколад" се радва на огромен международен успех. В продължение на три години заема първо място в класацията за бестселъри в Мексико и е преведена на 35 езика. Българският превод е дело на Илинда Маркова; книгата е издадена през 2004 г. и преиздадена през 2011 г. по повод гостуването на Ескивел в България. През 1994 година романът е екранизиран по сценарий, създаден от самата писателка.
Откъс от книгата
"Прекарваше по цели часове отдадена на тази дейност, без признаци на изтощение. Да глади, я успокояваше. Приемаше това за най-добрата си терапия и прибягваше до нея ежедневно, дори след дълъг ден на работа. Страстта по гладенето беше навик, предаден ѝ от доня Трини, майка ѝ, която цял живот бе прала и гладила чужди дрехи. Лупита неизменно повтаряше ритуала, научен от любимата ѝ леля, започващ с хубаво поръсване на плата. Модерните парни ютии не изискваха дрехите да бъдат предварително намокряни, но за Лупита не съществуваше друг начин за гладене и да пропусне тази фаза, беше светотатство.

Този ден, когато влезе вкъщи, веднага се втурна към дъската за гладене и започна да наръсва изсъхналото пране. Ръцете ѝ трепереха като на зажадняло пиянде, което улесни задачата й. Налагаше си да не мисли за убийството на Артуро Лареага, районен кмет на нейния квартал, на което бе станала пряк свидетел преди броени часове. Навлажни дрехите и хукна към банята. Пусна душа и наточи студена вода в една кофа, в която Лаура Ескивел щедро изсипа препарат. Преди да се пъхне под душа, разгърна един найлонов плик и се отврати от миризмата, която лъхаше от напикания панталон, прибран вътре. Сложи го да кисне в кофата и влезе да се къпе. Водата я избави от натрапчивия мирис на урина, който бе просмукал тялото ѝ, но не успя да я отърве от срама, който бе сковал душата ѝ. Какво ли са помислили за нея всички, които са разбрали, че се е изпуснала? Как ли щяха да я възприемат в бъдеще? Как да ги накара да забравят жалката картинка на една дебела полицайка, щръкнала насред местопрестъплението с подмокрен панталон? Като заклета критичка, съзнаваше по-добре от всеки силата на външния вид. Най-много я огорчаваше мисълта за Иносенсио, новия шофьор на кмета. Миналата седмица така се бе старала да я забележи. И за какво? Знаеше, че вече всеки път когато я поздравява, ще се сеща за мокрия й панталон. Е, определено му привлече вниманието. Макар че трябваше да признае, че той се бе държал особено грижовно с нея. Спомни си, че докато чакаше своя ред за показания, се бе отдръпнала встрани, за да не притеснява другите с миризмата си. Изведнъж видя, че Иносенсио се приближава, и се паникьоса. Последното, което искаше, бе да я подуши. Иносенсио носеше в ръка кашмирен панталон, който бе извадил от багажника на колата. Тъкмо го бе взел от химическо чистене и любезно го предложи на Лупита, за да се преобуе. И не само това, бе ѝ дал носната си Лупита обичаше да глади кърпичка, за да си избърше сълзите. Тя никога нямаше да забрави този жест на внимание. Никога. Но точно в този миг предпочиташе да не мисли за това, защото вече не можеше да сдържа бурята от емоции, която я владееше от сутринта. Бе толкова изтощена, че имаше нужда да глади. Трескаво се избърса, облече си нощницата и изтича да включи ютията.

Гладенето успокояваше мислите ѝ, връщаше ѝ здравия разум, сякаш премахването на гънки бе нейният начин да подреди света, да наложи волята си. За нея гладенето бе вид унищожение, чрез което гънката умираше, за да отстъпи място на реда - нещо, което този ден желаеше повече от всякога. Нуждаеше се да напълни очите си с белота, с чистота, с неопетненост и така да докаже, че всичко е под контрол, че няма неизвестни неща, че на ъгъла на улица „Алдама“ и общината, точно срещу парка "Куитлауак", няма кървави следи. Такива бяха желанията на Лупита, но вместо това белите чаршафи се превърнаха в малки киноекрани, върху които започна прожекция на сцени от случилото се този следобед. Лупита видя как пресича улицата срещу парка "Куитлауак", в посока колата на кмета. Иносенсио, шофьорът на господин Лареага, тъкмо му отваряше вратата. Лареага наближаваше, говорейки по телефона. Лупита се размина с мъж, който вдигна ръка за поздрав към кмета. Лареага вдигна ръка към врата си, който започна да кърви обилно. Лупита не помнеше да е чула звук от пистолет. От този миг всичко се превърна в хаос. Тя изкрещя и се опита да помогне на кмета. Станалото пред очите ѝ бе истинска мистерия. Никой не бе стрелял по него. Не беше имало експлозия. Не намериха и доказателство, че някой е използвал нож, макар че раната на сънната артерия, която бе довела до смъртта на мъжа от кръвозагуба, бе причинена от изключително остър предмет. Накратко, колкото повече се опитваше да разбере какво бе станало, толкова повече съмнения я глождеха. Колкото повече се мъчеше да забрави смаяния поглед, който бе придобил Лареага, преди да получи раната, която щеше да му отнеме живота, толкова по-силно го преживяваше и споменът ѝ причиняваше погнуса, смут, тревога, безпокойство, гняв и възмущение... Страх. Огромен страх.

Лупита познаваше страха. Бе го изпитвала хиляди пъти. Подушваше го, усещаше го, предчувстваше го, без значение у себе си или у другите. Като улично куче го долавяше от метри разстояние. По походката разбираше коя жена изпитва страх от изнасилване или грабеж. Кой се страхува от дискриминация. Кой се бои от старост. Кой от бедност. Кой от отвличане. Но за нея нямаше нищо по-очевидно от страха да не бъдеш обичан. Да не бъдеш забелязван. Да си пренебрегван. Това бе най-големият ѝ страх и сега го усещаше с пълна сила, въпреки че бе в центъра на общественото внимание от часове. Въпреки че всички я бяха разпитвали. Въпреки че бе излязла във всички емисии като главен свидетел на едно убийство, което не приличаше на такова. Въпреки че думите можеха да отведат полицията до залавянето на виновника, който не излизаше наяве. Толкова я бяха притискали да изложи своята версия за фактите, че се бе видяла принудена да изтърси нещо напосоки, само и само да не изглежда като глупачка, която нито е видяла, нито е чула нещо, и всичко това я изпълваше с нарастващ страх да не изпадне в още по-жалко положение. Дори бе чула един репортер на "Телевиса" да казва, по повод че се е изпуснала, че така ставало, "като правели от женките полицаи". За какъв се мислеше този кретен? Най-лошото бе, че коментарът му я нараняваше. Огорчаваше я. Караше я да се чувства като гражданин втора ръка. Слагаше я в групата на онези, които никога нямаше да бъдат харесвани и уважавани, дори да бяха в центъра на действието.

Светкавичната ѝ реакция да се притече на помощ на кмета не я спаси от това, да се превърне в обект на подигравки, понеже си е подмокрила панталона. Най-много я обиждаше споменът за насмешливия поглед на следователя при снемането на показанията, когато бе споменала, че смята за важно изчезването на една гънка от яката на ризата на кмета. Лупита усещаше, че не се е обосновала добре. Че не е успяла да аргументира значимостта на въпросната гънка, която бе забелязала сутринта, но после внезапно бе изчезнала от ризата, която кметът носеше по време на убийството. А още по-малко, че според нея тази линия трябваше да се разследва. Чувството, че е станала за смях, я разяждаше отвътре. Усещаше, че лицето й гори от някакъв вътрешен огън. Толкова ѝ беше зле, че не намираше покой дори след два часа непрестанно гладене. Съзнанието ѝ се щураше насам-натам, подобно на ютията. Лупита не го съзнаваше, но за разлика от друг път, гладенето ѝ бе грубо и непохватно. Плъзгаше несръчно ютията върху плата, той се мачкаше, което я принуждаваше отново да поръсва, за да премахне гънките. Парата, която се вдигаше от дрехите, я дразнеше и засилваше усещането ѝ за горещина. На нивото на слънчевия ѝ сплит се бе насъбрало огромно количество срам, което бушуваше неистово. Не можеше да опише какво изпитва, но приличаше на пристъп на гастрит или на паренето от киселини в хранопровода. Беше като опустошителен огън, който я караше да иска да излезе от тялото си, да се измъкне, да избяга от самата себе си, преди пламъците да я унищожат. Усещаше, че сърцето ѝ ще изхвръкне от тупкане. Ръцете ѝ започнаха да изтръпват. От една страна, копнееше да не е част от този свят, да не е себе си, но същевременно изпитваше огромен страх от смъртта. Не ѝ достигаше въздух. Предчувстваше, че може всеки момент да изгуби контрол над ума си и да откачи тотално. Изключи ютията и я остави настрана. Трябваше спешно да облекчи поне малко болката, която чувстваше, или щеше да се пръсне от нерви.

За беда, настойникът ѝ от "Анонимните алкохолици" не вдигаше телефона. Вече му бе оставила няколко съобщения, но напразно. Може би възползвайки се от почивния ден, бе заминал нанякъде. Имаше цял списък с колеги, на които можеше да звънне за помощ, но не намери никого. Скапани почивни дни! Скапана страна! Скапани телевизионни водещи! Скапани продажни политици! Докъде бяха стигнали, за да премахнат кмета от своите планове! Скапани наемни убийци! Скапани наркодилъри! Скапани американски наркомани! Ако не консумираха по-голямата част от дрогата, която се произвеждаше по света, нямаше да има толкова картели. Скапани наркоправителства! Ако не се нуждаеха толкова от мръсните пари, които им носеше дрогата, нямаше да има толкова убийства. Скапани подкупни законодатели, ако имаха топки да легализират продажбата на упойващи вещества, нямаше да има толкова организирана престъпност! Нито толкова амбиция по лесните пари! Нито толкова анархия, по дяволите! И скапаният Господ, който бе решил да се прави на разсеян! Лупита продължи да ругае, докато не остана никой в списъка – включително и тя. Това се дължеше на факта, че в даден момент от живота си бе стигнала дотам, че да закриля дребни наркодилъри, за да си набавя наркотици.

За миг ѝ се прииска да си купи бутилка текила, но споменът за мъртвия ѝ син я спря. Беше се заклела пред трупа му, че никога вече няма да пие, и не искаше да нарушава обещанието си. Опита се да си припомни лицето на сина си, но не успя. Образът му се размиваше. Все едно ѝ се изплъзваше. Опита се да си припомни детския му смях със същия резултат. Сякаш не го бе съхранила в паметта си. Паметта ѝ функционираше по странен начин. Бог знае на кого се подчиняваше, но не и на нея. Нещо повече, тя бе най-доброто ѝ оръжие за самонараняване. Помнеше единствено това, което я тормозеше, което я измъчваше, което я караше да се чувства най-лошата жена и майка на света. Не можеше да се сети за радостни и светли случки, без да ги свърже с други абсолютно болезнени и разрушителни. След огромно усилие успя да си припомни цвета на очите на сина си, в съзнанието ѝ изплуваха невинният му детски поглед и изражението на изненада, което бе придобил, докато тя, в алкохолно опиянение, му нанасяше удара, който ненадейно бе отнел живота му, и се преви от болка. Връхлетя я чувство на вина, което я накара да се строполи на пода и да завие като ранено животно. Тази вечер за първи път в живота си Лупита остави неизгладени дрехи на масата."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от Лаура Ескивел (Laura Esquivel)
Законът на любовта
Лаура Ескивел
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  12.00 лв.
Други интересни предложения
Законът на любовта
Лаура Ескивел
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  12.00 лв.
Къде беше?
Гейл Форман
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Тук съм преди теб
Катрин Панкол
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Любов
Исабел Алиенде
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Спутник, моя любов
Харуки Мураками
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Muchachas - книга 1: Момичета
Катрин Панкол
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Ман
Ким Тхуи
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Пет дни
Дъглас Кенеди
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Дона Флор и нейните двама съпрузи
Жоржи Амаду
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Невидимата жена
Клеър Томалин
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Назад към "Любовни и дамски романи"
Законът на любовта - Лаура Ескивел -
От авторката на "Като гореща вода за шоколад" и "Малинче". : "Законът на ...
Ричард Докинс
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги