Документалната книга на Ан Гарълс - международен кореспондент на Националното обществено радио на САЩ, разкрива как разпадането на СССР се е отразило върху живота на обикновените хора в съвременна Русия. По време на многократните си посещения в тази страна Гарълс проследява промените, настъпили в последните двадесет и пет години в една от най-големите области - Челябинската.

Авторката разглежда чувствителни теми, отнасящи се до проблемите на различни социални прослойки - алкохолизма, хомосексуализма, неравностойното положение на жените в постсъветското общество, здравеопазване, училище, казарма, свободата на медиите, правата на човека, религията.

Ан Гарълс е бивш чуждестранен кореспондент на Националното обществено радио на САЩ и автор на книгата "Гола в Багдад". По време на забележителната си кариера тя получава престижни високи награди, включително наградата "Кураж в журналистиката" от Международната женска медийна фондация през 2003 година и наградата "Джордж Полк" за радиожурналистика също през 2003 година.

"Бях отчаяна, че експулсирането ми от Челябинск и намеците, че съм била шпионин, ще сложат край на моите пътувания в продължение на десетилетия в Русия, ала за мое изумление продължих да получавам визи. За още по-голяма изненада и възмездие началникът на Отдела по миграцията Сергей Рязанов по-късно беше арестуван за това, че е вземал подкупи "в големи размери". В резултат можех да продължа да поддържам връзка с хората, с които се бях запознала в Челябинск, включително с Ирина Корсунова, тридесет и няколко годишна редакторка на списание. Когато се върнах, се срещнахме в редакцията на суши и пица. Беше в елегантна кафява рокля и модни високи ботуши. Тя е редактор на също толкова лъскаво списание. Субсидирано от местните власти, то се старае да привлича интереса на потенциални инвеститори към Челябинск, представяйки го във фантастична светлина. Ако прелистите страниците, ще добиете впечатлението, че сте в Берлин, а не в един обкръжен и корумпиран руски индустриален град. Обаче една мъничка част от града може да си позволи стила на живот, рекламиран в списанието, а Ирина иска да вижда тук само най-доброто. Убедена е, че Русия е била и може отново да бъде пример за света и че западната критика просто е показателна за желанието тя да бъде видяна пак на колене. Ирина очаква, че въпреки сегашните ѝ проблеми Русия с нейните природни ресурси, огромна територия и таланти отново ще бъде страна, с която напълно ще се съобразяват.

Да разговаряте с нея, означава да се сблъсквате с яростна съпротива и с много противоречия, но точно в това е работата. Руснаците се опитват да решат кои са и какво е мястото им в света. Във факта, че приемат много неща от западната култура и същевременно избирателно отхвърлят онова, което не пасва на официалния „руски“ модел, рядко има логика. От една страна, Ирина е напълно повлияна от западния начин на живот. Майка Ӝ бързо се възползвала от отварянето към Запада, станала преуспяваща бизнесдама и изпратила Ирина в елитно швейцарско девическо училище, подготвящо я за светския живот. Ирина пътува много. Облича се в европейски дрехи от най-високо качество. Омъжена е за преуспяващ инженер. Тя е типичен представител на солидната средна класа и се радва, че сега синът ѝ има достъп до редица западни потребителски стоки и технологии, каквито тя никога не е имала като съветско дете. Въпреки това Ирина таи неприязън, почти равняваща се на открита ненавист към Запада. Тя е горда рускиня, която твърдо вярва, че Русия е дала най-доброто на света, а е получила много малко в замяна. Убедена е също, че много сфери от японския бизнес и японските технологии се основават на съветско-руски изследвания. Казва, че сега китайският спорт е сред най-добрите в света, защото се основава на съветски спортни методи. Съжалява за разпадането на Съветския съюз и обвинява внесената от Запада корупция, че е разрушила най-добрите неща, характерни за нейната страна. Като нея мислят много хора, с които съм се срещала в Челябинск. На тях им е омръзнало да се самообвиняват. Омръзнало им е да гледат на страната им като на овладяна от мафията клептокрация, въпреки че именно те най-много се оплакват от корупцията. Писнало им е Западът да ги обвинява за греховете им, особено сега, когато самите те вече са по-наясно със западните грехове.

При отсъствието на национална идея руснаците са все по-склонни да обвиняват онези отвън, вместо да се заемат с проблемите си. В миналото руснаците са показвали най-доброто от себе си, когато са били изправени пред вражеско нахлуване: Швеция през осемнадесети век, Наполеон през деветнадесети или Германия през 1941 година. Днес правителството, църквата и контролираните от държавата медии се противопоставят на един по-завоалиран враг - "чуждото влияние". Тези мощни сили постигнаха значителен успех в засилването на подозренията за американско-западен заговор за подкопаване устоите на по-слабата Русия. Руснаците са убедени, че полагащото им се място в света се корени в тяхната размирна история на страдания, гордост и противоборства, която Челябинск познава добре."
Из книгата