"Книгата е продължение на "История на изкуството" за студенти по архитектура. В първия том беше разгледано изкуството от Праисторическата епоха до Ренесанса включително.
Историята на изкуството след епохата на Ренесанса има многобройни прочити. В подробните общи истории на изкуството този период обхваща хиляди страници. Изкуството става "индивидуално" - авторите отдавна са излезли от анонимност, тяхното художествено мислене е водено от личен стил и нагласи. Понякога един автор работи в рамките на една епоха, на границата на две или при променящи се исторически условия, тъй като развитието през XVІІІ и ХІХ в. е свързано с множество бурни събития. Пример за подобно развитие е Франция - държавата, в която обществените процеси определят развитието на изкуството.
Колекционирането на художествени произведения в Европа спомага за запазването и съхраняването на множество оценени произведения, които при интензивното развитие на изкуството от XVІІ в. нататък стават обект на изследване. Интерпретациите на този огромен материал са многобройни. Поставени в широката историческа рамка на епохата, на социално-икономическото и политическото развитие и подчинени на общата методика за акцентиране на водещите процеси в създаването и оформянето на общата история на изкуството, те също така могат да бъдат интерпретирани от отделните изследователи по различен начин.
Логиката на изграждане на този том е свързана с натрупването на основни познания за художествените процеси в европейските държави, водещи в изследвания период. Поради многообразието, свързано с преплитането на стилове, тенденции и процеси, приемам епохата за водеща, а не стила. Художественият материал е организиран по векове. Основните стилови тенденции и направления са посочени във времето. Според мен този начин на подреждане е по-достъпният при организацията на огромния материал за работа със студенти по архитектура.
Хронологическата насоченост е свързана с проследяване на традиционната линия на развитие на барока през XVІІ в. За XVІІІ в. е разгърнато развитието на стиловете рококо и класицизъм основно върху френския материал. Стиловите тенденции на ХІХ и ХХ в. са илюстрирани с водещите акценти, като е наблегнато на същността и значението на промените.
Подреждането на материала е изградено на основата на университетски курсове по обща история на изкуството и архитектурата в Кембридж, Бостън, Браун Университет в САЩ и др. учебни заведения по архитектура. Целта на дисциплината е да даде основни насоки при опознаването на европейската материална култура, на художествените стилове и тяхната еволюция, на връзката между изкуствата и архитектурата във времето. По отношение на архитектурата са разгледани отделни примери за стил, пространствено изграждане, формообразуване и техният културен контекст. Направените анализи са в помощ на студентите за развитието на езиковата и визуалната им култура."
Из книгата