Дива любов. Роман в новели

Хубен Н. Хубенов е роден в Асеновград на 26.10.1929 г., израснал в с. Скутаре, завършва гимназия в Пловдив. Работи като лекар-интернист, фито- и кинезотерапевт, с научни публикации по вътрешни болести и клинична цитология. Издал е тридесет и три книги. Член е на Съюза на независимите български писатели и на Клуба на писателите-лекари към СБП. Бивш спортист и автор на световни рекорди. Автор е на тезата за тезата за извънземния произход на арменската раса (нация) по времето на потопа.

Като античен историк защитава тезите че:

• хомосапиенса е възникнал на наша земя - във Врачанско;
• траките са туземците на Балканите;
• траките са дали на човечеството първата цивилизация и прабългарите, както славяните и симитите;
• първото писмо е тракийското.

"Сийка
Когато Сийка най-после се отпусна в една от седалките на рейса за Сърненци, тя си отдъхна поне малко-малко от таз сутрешното бързане, усети още по-неприятни тръпки и запотяване. Виеше ѝ се свят, ръцете ѝ бяха като отсечени от раменете , едни чужди ръце, непослушни. И изведнъж настръхна, втересе я, хората покрай нея подскачаха в някаква пара от градска баня по седалките. Едва сега разбра, че започна да ѝ призлява. Започна да съжалява, че не си отиде направо от районната, "католишката" поликлиника, от кабинета на д-р Хрелков, тоя стар ерген и закачалка; лесно ми е на него да се шегува с младите жени и момичета; все намиращ да им поднесе по някой комплимент и да загатне, че ги харесва. Защо не продължи за Пловдив, за вкъщи, ами се хвана на дълъг път с тоя разбичкан рейс и по този разкъртен път?! Тя, детската учителка, искала да прекара тези болнични дни при своя Валентин, при своя любим човек, поне за три дни да са заедно.

Но май сгреши. Сега, като ѝ станеше още по-лошо, като тупнеше на пода пред тия чужди и прости хорица?! И те, като я свестеха, щяха да започнат да я разпитват : От дека си? Де одиш, хем болна? Тя какво щеше да им отговори?! При брат? Братовчед? ами ако в колата имаше някоя съседка на фелдшера от Сърненци? Тогава? Тя щеше да раздрънка из махалата. И хазайката на Валентин, каквато бе устата и не си поплюваше, вземеше и драснеше няколко реда на жена му: така и така, една "братовчедка" често идва на гости при квартиранта ѝ, бави се вечер, комай и преспива нощем! Те уж се пазеха, ама откъде да знае какво беше забелязало клюкарското око на старата селянка!

Сийка бръкна в треперещи пръсти забързано в чантичката си, черна като полоблузката, като комбинизона ѝ, като чорапогащника ѝ (Валентин държеше на модата), порови в нея и като намери таблетките кофенал, глътна една, по-скоро я схруска, че нямаше под ръка вода. Така ѝ загорча, че чак ѝ се повдигна и още повече ѝ се зави свят, но тя си даде смелост и запреглъща строшената материя. Свлече се ниско в седалката (знаеше го от обучението на санпоста им) и зачака, притворила уморено начернените си мигли."
Из книгата

Арт Нитон ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Руски 61
artniton@abv.bg

Завръщане
Необикновена любов
Симо
Братя
Сийка
Колебание
Без късмет
Лена
Невярна болест
Двете майки
Епилог