Разследванията на шиноби - книга 3: Чашата на мъртвеца

"Чашата на мъртвеца" е трета книга от поредицата "Разследванията на шиноби" на Сюзън Спан. Август, 1565 г. Когато възрастен занаятчия е открит мъртъв недалеч от пивоварната на Джинджиро, всички доказателства сочат към пивоваря. Изкусният нинджа Хиро Хатори и португалският йезуит отец Матео трябва да открият убиеца преди съдията да екзекутира Джинджиро и да конфискува пивоварната, обричайки съпругата и дъщеря му на нищета. Изчезнал търговец, безпощаден събирач на дългове и красива лихварка се нареждат в списъка със заподозрени до Джинджиро и разточителния син на жертвата. Но с Киото нащрек заради скорошната смърт на шогуна, с друг шиноби, дебнещ наоколо, и със самураи, които заплашват Хиро и отец Матео на всяка крачка, животът на Джинджиро не е единственият в опасност.
Ще успеят ли Хиро и отец Матео да разкрият истината навреме, за да спасят Джинджиро, или облаците, които се събират над Киото, ще погълнат и детективите, и пивоваря?

"На Хиро му се стори любопитно - и недотам приятно, - това, че съдията е сметнал действията им за достойни за обсъждане. Шиноби предпочиташе да остава незабелязан, когато може. Той се поклони и последва йезуита към алеята. Стрехите на двуетажната пивоварна се надвесваха над покрива на съседния ресторант, оставяйки алеята в постоянна сянка. Покрай стената на пивоварната бяха наредени бъчви, а купчини кашони покриваха страната на ресторанта. Между двете заведения можеха да минат само двама човека, и то ако вървяха рамо до рамо.

След пивоварната алеята водеше към двор, който се ползваше като градска градина от жителите на квартала. Сградите гледаха в различни посоки, но обитателите им се чувстваха обединени от откритото пространство, което споделяха заедно. В момента пътят към това открито пространство беше препречен от един дошин, който стоеше на пост в далечния край на пивоварната. Той изглеждаше отегчен, но бдителен – готов да спре всеки съсед, който иска да мине по улицата. Труп на мъж лежеше на земята пред тясната врата, която водеше към склада на Джинджиро. Клиентите не ползваха тази врата, но и Хиро не вярваше този мъж да е идвал за гарафа саке.

Жертвата лежеше по корем с обърнато към ресторанта лице и разперени встрани ръце. Тилът му беше покрит с прошарена четина и кървави пръски, а основата на черепа му беше деформирана и вдлъбната от силен удар. Дошинът забеляза свещеника.

– Нямате работа тук.
Хиро вдигна успокоително ръка.
– Йорики ни разреши да погледнем тялото.
Дошинът погледна зад Хиро, сякаш очакваше, че някой ги следва до алеята. Като не видя никого, той каза:
– Добре, може да погледнете, но не пипайте нищо. Отец Матео спря на почтително разстояние от тялото.

Хиро мина малко по-напред и се наведе, за да разгледа по-отблизо. Късо подстриганата коса на трупа и липсата на мечове подсказваха, че е човек от простолюдието, а и качеството на дрехите му издаваше, че е търговец. Беше облечен в избеляло раирано кимоно - някога скъпо, а сега оръфано по шевовете. На гърба имаше кръпка, но шивачът беше напаснал райетата добре, вземайки плат от подгъва. Повечето хора дори не биха забелязали, че там е било кърпено.

– Занаятчия? – Отец Матео направи жест към обърнатите нагоре длани на трупа. – Тези мазоли подсказват, че е работил с ръцете си.
– Да – каза Хиро, – но якото му туловище и състоянието на дрехите му го определят повече като търговец. Не виждам оризов прах по него... може би е бил пивовар?
– Впечатлен съм!

Дошинът направи крачка напред, но спря – явно си беше спомнил, че не трябва да обсъжда убийството или жертвата.
Хиро кимна."
Из книгата

Труд ООД
София 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
nelly@trud.cc