В "История на съвременна Турция" се проследяват последователно събитията в първата светска държава в мюсюлманския свят от края на XIX до 90-те години на XX век. Книгата обхваща Танзиматските реформи, младотурската революция, разрушаването на Османската империя и превръщането на Турция в република, кемалистките реформи, икономическото и вътрешнополитическото положение в страната, приоритетите на външната политика, развитието на партийната система и ролята на армията.

Проф. дин Дженгиз Хаков завършва с пълно отличие Историческия факултет на Висшия държавен педагогически институт в Баку, Азербайджан. Специализирал е в Историческото дружество в Анкара и в Институт востоковедения към Руската академия на науките. От 1964 г. до 2004 г. работи в Института за балканистика при БАН, където защитава кандидатска дисертация (д-р), голям докторат (дин) и е избран за ст. н. с. (доцент) и за ст. н. с. I степен (професор). Като преподавател чете лекции по история на Турция у нас и в чужбина.

"Съвременната история на Турция по същество е история на Турската република - първата светска държава в мюсюлманския свят. Тази нова турска държава е създадена под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк в резултат на Освободителната война на турския народ срещу победителите в Първата световна война - страните от Антантата. С кемалистките реформи се разрушават институциите на старата Османска държава и се създават новите на Турската република. Според Ататюрк модернизацията (европеизацията) е единственият правилен път за избавлението на Турция от вековната ѝ изостаналост. "Обществата, които не се модернизират - казва той - изостават в своето развитие и не могат да постигнат благополучието на цивилизованите общества". Вливането на западноевропейската култура в източната турска култура при изграждането на Турската република е смел експеримент на Ататюрк в съвременната история на Турция.

Първи опити за модернизацията (европеизацията) на Турция се правят още през османския период от нейната история. Обобщаващ израз на тези опити са Танзиматските реформи от края на 30-те и началото на 40-те години на ХIХ в. Тези реформи се оказват недостатъчни за модернизацията (европеизацията) и предотвратяването на упадъка на Османската империя. През втората половина на ХIХ в. се появяват различни идейно-политически течения като османизъм, ислямизъм, турцизъм, западничество. Въпреки различията между тези течения, те са единни в главното - спасяването на Османската империя и възвръщането на нейната минала мощ и величие.

През 60-те години на ХIХ в. се появява движението на "Новите османи", което, заедно с привържениците на западничеството, се застъпва за ограничаването на прерогативите на султана и възприемането на западноевропейските политически институции. Първият им голям успех е провъзгласяването от Султана на Конституцията от 1876 г. и откриването на Османския меджлис (парламент) в Истанбул.

Към края на ХIХ и началото на ХХ в. набира сила младотурското движение, което си поставя за цел замяната на султанския режим с конституционно управление. Младотурците извършват първата в историята на Турция буржоазна революция от 1908 г. Непоследователното и нефективно управление и авантюристичната външна политика на младотурците обаче довежда до окончателното разпадане на Османската империя. Най-голямото събитие в историята на Турция през ХХ в. е Кемалистката революция и изграждането на светската Турска република. Девизът на Ататюрк „Мир в страната, мир в света“ става основен принцип във вътрешната и външната политика на страната. Благодарение на това Турция успява да избегне ужасите на Втората световна война. В следвоенния период дотогавашният еднопартиен режим на управление се заменя с многопартиен демократичен режим, чието утвърждаване преминава през три военни преврата. Към края на ХХ в. Турция със своето над 70 милионно население, развито селско стопанство и промишленост, и модернизирани по натовски стандарти въоръжени сили, се превръща в регионална сила в Близкия изток, Източното средиземноморие и на Балканите. Турция, без да участва във възникването на конфликтите в тези региони, става търсена страна в тяхното разрешаване.

Настоящата „История на съвременна Турция“ е разширен и допълнен вариант на книгата "Историята на Турция през ХХ век", издадена в Турция на български език през 2000 г. и редактирано издание на публикуваната през 2008 г. книга. Тиражът на двете издания за кратко време беше изчерпан. Привличането на значителен допълнителен материал наложи структурни и фактологични промени в нрго. Както в предишните издания, така и в настоящото се обобщават изследванията на автора върху различни аспекти на социално-икономическата, вътрешно- и външнополитическата и военната история на съвременна Турция. Авторът ще бъде доволен, ако книгата удовлетвори интереса на изследователи, преподаватели, студенти и по-широк кръг читатели към съвременната история на Турция."
Из книгата