Убиецът на Спящата красавица

Продължението на "Убийството на Пепеляшка" и "Няма да има утре". В "Убиецът на Спящата красавица", третата книга от поредицата, започнала с "Убийството на Пепеляшка" и "Няма да има утре", Мери Хигинс Кларк в партньорство с Алафеър Бърк, разказва за телевизионната продуцентка Лори Моран, която не се спира пред нищо, за да даде шанс на една жена да докаже своята невинност години след осъждането ѝ.

Кейси Картър твърди, че преди петнайсет години, когато годеникът ѝ, известният филантроп Хънтър Роли Трети е бил убит, тя е лежала, упоена на дивана. Съдебните заседатели не ѝ вярват и я осъждат. Кейси настоява да докаже своята невинност и след излизането си на свобода. Открива нова улика и убеждава Лори Моран и екипа на "Под съмнение" да направят телевизионно разследване на нейния случай, за да очисти името си. Но във всяка история има подводни камъни.

Мери Хигинс Кларк, автор № 1 на бестселъри за Ню Йорк Таймс е написала трийсет и шест романа, четири сборника с кратки разкази, исторически роман, мемоари и две детски книги.

Алафеър Бърк е автор на единайсет бестселъра на Ню Йорк Таймс.

"Петнайсет години по-късно

Ключалката изщрака. Кейси Картър прекрачи прага и чу зад себе си познатото, шумно хлопване на вратата на килията. Беше го чувала всяка сутрин на излизане за закуска, всяка вечер, когато се прибираше след вечеря, и обикновено още два пъти през деня. Четири пъти дневно в продължение на петнайсет години. Приблизително 21,900 хлопвания общо, включително и високосните години. Този път обаче хлопването беше по-различно. Днес вместо обичайната яркооранжева униформа носеше черни панталони и искрящобяла памучна риза - и двете с мярка-две по-големи от нейните, които майка й бе оставила в канцеларията на затвора предния ден. Днес щеше да излезе от това място заедно с книгите и със снимките си.

За последен път, с Божията помощ, чуваше смразяващото ехо от трясването на металната врата. С това приключваше. Никакви условни присъди. Никакви рестрикции. Пристъпеше ли навън от тази сграда, ставаше напълно свободен човек. А сградата бе Йоркският затвор. Когато влезе там, не спираше да се самосъжалява от сутрин до вечер. Пресата продължи да я нарича "Побърканата Кейси", което на нея ѝ звучеше като "Прокълнатата Кейси". С времето обаче се научи да се радва на дребничките удоволствия. Пържено пиле в сряда. Съкилийничка с прекрасен глас, която споделя нейния вкус към песните на Джони Митчел. Нови книги в библиотеката. С годините си спечели привилегията да възпитава любов към изкуството у малка група жени с подобна на нейната съдба.

Йорк не бе мястото на мечтите ѝ, но се превърна в неин дом в продължение на цели петнайсет години.

Докато вървеше по коридора, съпроводена от две охранителки - една отпред, една отзад - затворничките я аплодираха от килиите си, подсвиркваха окуражително и подвикваха: "На добър час, Кейси", "Не ни забравяй", "Покажи им коя си!". Това място нямаше да ѝ липсва, но щеше да помни много от тези жени и уроците, които бе научила от тях.

Беше щастлива, че напуска, но се чувстваше уплашена, толкова, колкото при пристигането си тук. През изминалите години животът й бе отмерван от 21,900 хлопвания на металната врата. И сега, когато най-после бе извоювала свободата си, изпитваше ужас.

Един непознат звук - проскърцването на портала на затвора - я накара да се замисли: "Какъв ли ще е животът ми от утре нататък?". Огромен товар се стовари от гърба ѝ, когато съзря най-близките си хора. Майка ѝ бе вече посивяла и с няколко сантиметра по-ниска от деня, в който вкараха дъщеря ѝ зад решетките. Кейси се сгуши в обятията ѝ и отново се почувства малко момиченце. Братовчедка ѝ Анджела изглеждаше все така прелестна. Двете силно се прегърнаха. Кейси се постара да заглуши болката от отсъствието на баща си и да прогони тежкия спомен за отхвърлената ѝ молба да присъства на погребението му преди три години.

– Толкова съм ти благодарна, че дойде чак дотук - призна Кейси на Анджела. Повечето ѝ приятели бяха прекратили контактите си с нея веднага след ареста ѝ. Малкото, които не взеха страна по време на процеса, се изпариха от живота ѝ след осъдителната присъда. Единствената си подкрепа Кейси бе получавала от майка си и братовчедка си.
– За нищо на света не бих пропуснала този момент - отвърна Анджела. - Но ти дължа извинение. Толкова бях развълнувана сутринта, че забравих да ти взема дрехите, за които ме помоли майка ти. Но не се тревожи. Можем да се отбием в мола на път за вкъщи.
– Добро оправдание за един бърз тегел по магазините - пошегува се Кейси.

Като бивш модел, Анджела оглавяваше маркетинговия отдел на "Изваяни тела" - фирма за спортно дамско облекло. След като се качиха в колата, Кейси я попита колко добре познава собствениците, семейство Пиърс.
– Срещала съм родителите, но дъщеря им, Шарлот, която отговаря за нюйоркския клон, е една от най-добрите ми приятелки. Защо питаш?
– Изчезването на Аманда Пиърс, по-малката сестра на приятелката ти, беше главна тема на последния епизод в поредицата за неразгадани престъпления "Под съмнение". Може би Шарлот ще ми помогне да си уредя среща. Искам да се заемат с моя случай и да открият истинския убиец на Хънтър.

Майка ѝ въздъхна отчаяно.
– Не можеш ли да се насладиш поне на първия си ден свобода, преди да се захванеш отново със случая?
– С цялото ми уважение, мамо, бих казала, че петнайсет години са твърде много чакане на истината."
Из книгата

Мери Хигинс Кларк е американска писателка, известна в цял свят като майстор на съспенс-трилъра. В творческата ѝ биография се включват повече от 30 романа, които стават световни бестселъри (само в САЩ, книгите й са продадени в повече от 100 милиона копия). Освен с тях, Мери Хигинс Кларк е известна и с колекции от кратки разкази, исторически роман, мемоар и две детски книги. Две от нейните книги са адаптирани за игрални филми, а много от други нейни творби са претворени и в телевизионни сериали. Многократно е сред най-продаваните автори на "Ню Йорк Таймс". Освен това е носител на престижни награди за литература като американската награда Едгар (на името на Едгар Алън По), на наградата "Malice Domestic", която се присъжда се за творби в стил "Агата Кристи", на Голямата награда за литература във Франция, литературната награда на филмовия фестивал в Довил и много други. В продължение на дълги години, Мери Хигинс Кларк е известна и като президент на организацията "Mystery Writers of America", в която се обединяват професионални писатели в жанра на трилъра и криминалния роман.

Този успех не идва за една нощ. Ето и неговата история, която завършва щастливо, но всъщност съдържа в себе си много примери, че Мери Хигинс Кларк притежава не само талант да пише, но и силен характер. Писателката е родена на Бъдни вечер 1927 г., като второто от три деца. Тя израства в Бронкс, в семейството на ирландския имигрант Люк Хигинс, а майка ѝ Нора е американка от ирландски произход. Семейството притежава ирландски пъб, от който се издържа, но не и без усилия. Бащата на Мери Хигинс е принуден да работи дълги извънредни часове, а когато внезапно умира в съня си, дъщеря му Мери е само на единадесет години. След това тя учи в гимназията "Свети Франциск Ксавие", където получава стипендия за академията "Villa Maria". На шестнадесет години, Мери Хигинс прави първия си опит да публикува своя творба. Успоредно с ученето, за да помага на семейството, тя работи като оператор на хотел "Шелтън" ( по-късно споделя, че е прекарала часове, слушайки разговорите на Тенеси Уилямс, но той така и не казал нещо интересно). Въпреки участието на Мери Хигинс в плащането на сметките, средствата не стигат и семейството загубва къщата си и се премества в малък апартамент.

След завършването си, Мери посещава училището за секертарки в Уудс. На осемнадесет години започва първата си работа като секретарка в рекламна агенция, където научава много неща, които са ѝ полезни по-късно. Следващата ѝ работа в продължение на една година е като стюардеса на "Pan American Airlines". Докато нейните връстници завършват колеж, тя лети в Европа, Африка и Азия. През 1949 г. Мери Хигинс се омъжва за съседа си Уорън Кларк, като през следващите осем години в семейството вече има пет деца. Бракът на Мери Хигинс Кларк е щастлив, но след 15 години, съпругът ѝ Уорън умира от сърдечен удар.

През годините, докато е у дома и се грижи за семейството, Мери Хигинс е натрупала и известен опит в писането на кратки разкази, които опитва да продава. След като овдовява, тя започва да работи като сценарист за радиопредаване. Скоро настъпва и момент, в който художествените произведения в краткия жанр вече не се заплащат добре и списанията се концентрират върху статиите за самопомощ. Затова, по съвет на агента си, в ранните сутрешни часове, преди децата ѝ да тръгнат на училище, Мери Хигинс започва да пише първия си роман. Той е посветен на Джордж Вашингтон и е публикуван през 1969 г. Макар че не се продава твърде добре, той дава на Мери Хигинс увереността, че може да пише романи и да намери издател. Големият успех идва, когато писателката се насочва към жанра съспенс-трилъра. Романът "Къде са децата" е купен през 1974 г. за три хиляди долара. Веднага след продаването му, Мери Хигинс се записва в колеж и получава степен по философия. Тя продължава с писането и през годините са публикувани повече от 50 романа. Шест от тях са написани със съавтори, сред които са Алафеър Бърк (за "Убиецът на спящата красавица", "Няма да има утре" и др.), както и с една от дъщерите ѝ - Карол Хигинс Кларк ( в "Отвличане по Коледа").

Макар да не вярва, че ще се омъжи отново след един неуспешен брак, продължил между 1978 и 1986 г, Мери Хигинс Кларк се омъжва за трети път за Джон Конъни, с когото живее е Ню Джърси. Двамата имат общо седемнадесет внуци.