"Есеистичната книга на рано напусналия ни Огнян Илиев носи особено заглавие Празни мисли на един мислещ човек. Това заглавие е не само остроумно напомняне за известния есеистичен шедьовър от
Джером К. Джером - един майстор на тънкия сатиричен изказ. То подсказва, макар и с прикрита самоирония, че ни предстои да четем страници от един мислещ човек на перото, насочил проницателен поглед към нашето сложно и противоречиво съвремие.
Още в първото есе, най-обширното и многопластово в книгата, което носи също странно заглавие - Антиантропология - имаме среща с редица проникновени, учудващи със смелостта си разсъждения за днешния обществен живот. Ето само няколко реда от тях: "...Вълчите закони често важат и за човешкото общество. Жаждата за власт и доминация над себеподобните се осъществява чрез всевъзможни средства, включително политически и икономически. Парадоксът е в това, че глутницата се оглавява от най-силния вълк, по естествен подбор, докато при хората невинаги застава най-силният и способният..."
Ето кой често успява да стане, ни казва Огнян Илиев, политически или икономически главатар в нашето динамично и, уви, несъвършено общество. Но дали само със силата на личната амбиция главатарят постига своя кариеристичен успех? Авторът веднага допълва с горчивина: "Мнозинството обаче става част не от вълчето, а от овчето стадо... Под влияние на приетите в обществото фалшиви норми, човек често пъти се превръща, въпреки неговото желание, в циник.".
Усещаме, че тези, уж случайни, празни мисли бръкват веднага в една люта обществена рана - противоречието между посредствената колективност на властта и действителния талант, което води до неизбежен сблъсък между привилегированото интересчийство и идеализма на способния човек в обществото. По-нататък в есето авторът посочва и реалната възможност слабият, ръководен от егоистични подбуди амбициозен човек, да използва присвоената власт да гони по-способния с най-непочтени методи. И това саркастично описано явление не е оставено само на себе си, а след редица примери от обществен характер, авторът стига до острия, даже стряскащ съзнанието ни, извод: "Държавата се нуждае предимно от хора -машини и се страхува от непокорните и мислещите".
За жалост, счита авторът, възможните начини на противодействие срещу такава реална картина не са толкова много. Все пак начини за истинско гражданско поведение има: личен отказ да бъдеш моделиран; влияние върху обществото с творчество и житейско достойнство; пробуждане на природното чувство за свобода в хората око-ло теб. И авторът допълва: "Силната личност успява да проникне зад наложените изкуствени норми и догми и не робува на условностите." Надраснала хищния прагматизъм и демагогията, често характерни за едно несправедливо общество, силната личност е тази, която "е осъзнала, че смисълът на човешкия живот не се крие само в земното и преходното".
Особено място в това противодействие от страна на способния човек авторът е отредил на творчеството - "Най-висшият изход, който е открил (човекът) досега, е творчеството - изкуството, научните открития, философската мисъл..."
Силната личност, дори само със своето присъствие в обществото, не спира да убеждава света, че властта и парите нямат никакво значение, ако не служат на благото на човечеството, че "човек не може да избира времето, в което живее, но донякъде от него зависи как ще живее - дали ще бъде роб или не"... Светлинката, която озарява изложеното с авторов сарказъм явление, е далече от непоколебимия оптимизъм, но буди надежда в добрия читател. Казано с други думи - благородната мисия на способния и достоен човек в обществото не е невъзможна, неговият граждански и творчески пример е повече от необходим.
Ето - само с един от напипаните болезнени проблеми на съвременното общество Огнян Илиев ни показва рядка наблюдателност и прозрение в дълбочина. А такава дарба той показва и в другите есеистични късове, заострени тематично: обществото и формата на ръководство - либерална или тоталитарна; класовата борба, която не трябва да става антипод на демокрацията; мъжът и жената - не само физическа, но и духовна близост; религията, икономиката, алкохолът... И един актуален национален въпрос, често обсъждан в обществото ни днес: "България - суверенен и делови партньор или отново васал?"...
Неслучайно Ефрем Каранфилов е написал добри думи в своя отзив за първото издание на тази книга, излязла след подранилата смърт на Огнян Илиев: "Авторът на тази книга е мислещ, търсещ човек, който се е стремил да надникне в някои гънки на съвремеността, в душевността на съвременните хора... Навсякъде се изтъква положително-то и хубавото в съвременника, който си служи с честни средства за постигане на целите си. От друга страна - има подчертано отрицателно отношение към хитреците, мошениците, тези, които използват конюнктурата за собствена изгода. И още - уважение към нестандартния, даровития човек". Бих допълнил - духовната позиция на Огнян Илиев не би могла да бъде по-различна. Защото самата книга Празни мисли на един мислещ човек е написана от нестандартен, даровит човек."
Георги Константинов
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
