"Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина беше в равна мяра и двете - защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяване страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове."
София Несторова
Огняна Свилина е родена в Свиленград през 1942 г. След като завършва медицина, работи няколко години в психиатричния диспансер в Хасково. Тогава издава и първата си поетична книга - "Дишат мигове" (1971 г.) - под псевдонима Огняна Свиленова. Създава семейство в Пловдив, където живее до смъртта си през април ... |
|
|
"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска, а илюстрациите са на младата Ина Христова.
Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят.
"Какво ми каза тази нощ на тръгване:
Сънят река е. С много брегове.
И остри камъни, въртопи, речни ями.
Ще те докосна и ще се събудиш.
Ще се събудиш и ще ме забравиш.
Но твоят път до следващата нощ
е само тебеширена чертичка.
Не се страхувай, тъмното е длан.
... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Лексикон". ... "Това е книга за невъзможното връщане към бавното и съхранено битие. За белезите на остаряване по лицето на вечната култура. За съмнителното лекарство на любовта и грижата. За сянката на видимите постижения. За благородния солипсизъм на безутешните. Силният граждански патос на "Зверски кротка" се разбива във вълна от разумен скепсис. Отговорите на академичното знание са преразгледани и изобличени като недостатъчни, а други така надеждни, уви, сякаш няма.
Това е фаустовска книга. Но вместо сделка с ... |
|
|
"В тази книга Хайри Хамдан убедително доказва както доброто владеене на българския език, така и специфичното лирическо отношение към действителността, пълно с философски инвенции. Освен това авторът има блестящ усет за детайла и склонност към афористични обобщения. Считам, че тя ще обогати българската литература с особен вид чувствителност и новаторство."
Бойко Ламбовски
"Не случайно стихосбирката носи заглавието "Един живот не е достатъчен": да, един живот не стига, за да се обхванат в дълбочина и в изпълнени пространства тези два хем така приличащи си, хем и толкова различаващи се свята, ... |
|
|
Книгата е с размери 10.5 x 16 cm. ... "Деветнайсетгодишният Мартин Костов прави ранен дебют. Още на 15 години той предизвиква публиката и критиците да не пестят суперлативи. Първата му книга "Дом" дава сериозна заявка за творческа зрялост. Според мнението на читателите, той е "ужасното дете" на най-новата поезия. Наричат го "новият Дебелянов" и "българският Рембо" и намират общи белези с писането на Петя Дубарова, Александър Вутимски, Жан Жьоне, Сара Кейн...
Втората книга със стихове на Мартин Костов е истински реквием на любовта - невъзможна, трансгресираща самата себе си, ... |
|
|
"Поезия. Навсякъде между пластовете разпръснати знаци... Писането му е наситена със смисли сдържаност. Без нищо излишно - изцяло чистота. Да, това е точната дума - чистота. Но днес това звучи като "бяла врана". Може би той наистина е бялата врана в съвременната поезия. Много ми е трудно да го определя. Усещам го толкова близък, че не мога да направя дистанцията, за да говоря. А "Покрив (и други основания)" е най-прекрасната му книга..."
Екатерина Йосифова ... |
|
|
Книгата съдържа стихотворения и поеми от Бойко Ламбовски, преобладаващата част от които са писани съвсем наскоро. Някои от тях не са излизали в печата.
Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Негови стихове са превеждани на над 20 езика. Лауреат е на различни награди за поезия и публицистика у нас и в чужбина. Председател е на българския ПЕН-център от 2013 г. Негови произведения са: "Вестоносец" - стихове (1986), "Ален декаданс" - стихове (1991), "Едварда" - стихове (1992), "Критика на поезията" - стихове (1995), "Господ е началник на караула" - стихове (1999), & ... |
|
|
Стихотворения. ... "Ако метафората е цветето на поезията, то поезията на Йордан Пеев е градината на цветята. Книга на младият автор затвърждава впечатлението, че в пространствата на българската изящна словесност цъфти талант с уникален усет за магическите способности на метафората да твори евристични художествени реалности. Този поет благоговее пред безплътните, но всесилните същества на думите. Може би затова те възнаграждават ритуалното му отношение към тях с разточителна щедрост. Имам чувството, че понякога те му дават повече, отколкото той е очаквал. Дай боже всекиму, както се казва, но в началото на своя ... |
|
|
"Поезията на Нина Ненчева е усвоила като че урока на Маларме, че поезията не се прави с чувства и мисли, а с думи. Дори заглавието на тази стихотворна книга не е обичайния избор на заглавие на някое от най-емблематичните стихотворения в книгата, а образ извлечен чрез мъдър обрат от клиширана фраза, пък била тя и библейски идиом. Заглавие, което разкрива образотворческите механизми на една поетика. Този широк спектър от смислови нюанси, постигнат чрез неочаквани образни и мисловни обрати, разкрива един поетически сензибилитет, който - ако си послужа с думите на Елиът, казани по повод на Джон Дън - не е дисоцииран, ... |
|
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци".
Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
|
Поезия. ... "Поезия, в която си дават среща и дружелюбно съжителстват всички възможни (и наглед невъзможни) традиции, тенденции, влияния и направления – такова вероятно би трябвало да бъде най-краткото определение за творчеството на съвременния турски поет Джевад Чапан. И още: в клоните на поетическото му дърво гнездят всички видове птици; по листата му шепнат разнопосочни ветрове. Обяснението на тази разноликост и събирателност, традиционност и модерност, разбира се, не е лишена от своите биографични и професионални основания.
Както ще се убеди и добронамереният читател, поезията на Чапан не измъчва със сложна и ... |
|
|
"Ако щете вярвайте, тези стихове ме раздърпаха и гласът ми се разтрепера, докато ги четях на глас. Новата книга на Анатоанета Николова е като нея – чудесна, нежна, естествено захласната, пробождаща със сърдечната си чистота и читавост. Тук всичко е пронизано от светла тъга, лилава споделеност, добросъвестна доброта, почтена недоисказаност, наивност на дете, приказност, изящен рисунък и още по-изящно лирическо поведение. Това е някаква носталгия по бягствата от себе с, и по завръщането у себе си, градска меланхоличност, която не е за всяка личност.
Антоанета Николова в стиховете си е ту същество от съществен вид, ... |
Мануел Мачадо (1874-1947), един om класиците на испанския модернизъм, често остава в сянката на своя no-прочут брат Антонио Мачадо. В драматургичните си произведения те работят като съавтори, но това не заличава различията между личностите и творчествата им. Мануел е близък до мадридските и парижките декадентски кръгове, докато Антонио е no-сдържан в светските си прояви. Мануел намира израз на своите терзания в андалуската народна песен и в стихове, свързани с френския символизъм. Тьрсенията на Антонио го отвеждат до нов език и до експериментална форма за една съвременна философска поезия с небивали метафизични дълбочини, в която народното творчество по-рядко се проявява.
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
