"Потънала в разточително провинциално безвремие, Капуа се къпе в лъчите на щедрото пролетно слънце на Кампания. Наглед нищо не може да смути самодоволния разкош на богатия италиански град, който в своето минало е дръзвал да оспори дори короната на Рим. Но Капуа е бледа сянка на някогашното си величие. Сега нейните граждани трябва да се задоволят с трохите на столицата на Републиката, да се радват на спокойствието, осигурено от легионите, без да имат амбиция за нещо повече.
В само едно отношение Капуа все още превъзхожда Рим - градът е известен в цялата Република с многобройните си гладиаторски школи, с най-добре подготвените бойци на арените, с най-могъщите шампиони в играта на смърт и кръв. Капуа е търговски град и печалбата е неговият двигател. Ако търговията трябва да бъде с цената на човешки живот - така да бъде! Притокът от роби винаги ще бъде свеж и неизчерпаем. Но в един от тези разточителни пролетни дни на 73 г. пр. Хр. робите ще поискат сметка на своите господари. Инцидентът е незначителен, маловажен, почти незабелязан от самодоволните римляни, които вече господстват над целия средиземноморски свят. Малка група гладиатори се е опитала да избяга от школата на провинциален ланист1? Какво толкова - неприятни епизоди, като този, вероятно се случват всеки месец някъде из провинциите на Рим. Пък и какво могат да сторят седемдесет или осемдесет гладиатори - без оръжие, без дисциплина, без ясна цел, в самото сърце на Републиката, която вече е повалила империи по пътя на своето могъщество?
Настоящата книга ще се опита да отговори на този, както и на още няколко основни въпроса. Но нека първо направя едно уточнение - това няма да бъде биография на Спартак. Считам за дълбоко погрешно разглеждането на Гладиаторската война през призмата на съдбата на един човек, независимо какви качества притежава той. Нещо повече - бунтът на робите от 73 - 71 г. пр. Хр. може да бъде разбран в цялата му сложност само и единствено в контекста на историята на Римската република и дълбоката политическа и властова криза, в която тя се намира в десетилетието след смъртта на Луций Корнелий Сула1. Фактът, че бунтът продължава повече от две години, е пряко следствие от сериозните стратегически проблеми на Рим към момента на неговото избухване - военните ангажименти в Испания и Мала Азия, които изискват присъствието на най-добрите римски генерали и войници извън Италия. Това ме води към един от първите основни въпроси, с които ще се занимава книгата - какво представлява акцията на Спартак в ранните стадии на нейното развитие? Инцидентно бягство ли е това, или конспиративно подготвяно робско въстание? До какъв етап достига в своята метаморфоза надигането на гладиаторите - можем ли да намерим аргументи за широко разпространената теза, че този робски бунт всъщност е опит за революция срещу съществуващия социално-икономически строй в Римската република?
В хода на изложението ще се сблъскаме и с няколко тактически въпроса около кампанията на Спартак, които все още не са намерили задоволителен отговор в историческата литература. Защо армията от роби прави своя изненадващ завой на юг, след като се намира в подножието на Алпите, сравнително близо до свободата? Възможен ли е бил изобщо поход през Алпите, и не е ли имало всъщност далеч по-лесен път за изход от Италия? Доколко Спартак има контрол над армията от гладиатори и роби, която се състои от разноезични траки, гали и германци?
Сериозна слабост при много изложения на този толкова известен исторически епизод е непропорционалното концентриране на вниманието върху Спартак, като личност, и лагера на гладиаторите. На този фон римските командири остават някак на заден план и техните лични амбиции и качества се губят в мащабната панорама на войната. Този подход е донякъде обусловен от емоционалната нагласа, с която се пристъпва към тематиката. Още в своето съвремие Спартак пленява въображението и вниманието дори на римските си врагове, чието отношение се люшка между страх и възхищение (в това отношение тракийският гладиатор напомня за най-великия враг на Рим, Ханибал). Изминалите двадесет и един века от неговата епична борба срещу Републиката не променят тази нагласа - даже напротив. През 19 в. Спартак се превръща в символ на обречения герой, който се сражава за загубена кауза, защитник на робите и онеправданите, могъщ борец за класова справедливост. Карл Маркс стига дотам да го обяви за най-великия образ на Античността - очевидно хиперболизирана оценка, която няма нищо общо с историческата действителност. През двадесети век симпатията към Спартак не намалява и той неведнъж намира значимо място в популярната култура - в редица романи и сериали, и дори в култов холивудски епос с Кърк Дъглас. В тези трактовки на неговата история могъщият гладиатор неминуемо е изобразяван като положителния герой, който се изправя срещу непреодолимата сила на своите римски поробители, най-ясно отъждествявана с Марк Лициний Крас.
Макар и силно въздействащи, тези художествени импровизации са базирани на много тънък слой исторически факти. Ние не знаем почти нищо за ранния живот на Спартак до момента в който той с гръм и трясък нахлува на историческата сцена през 73 г. пр. Хр. Всъщност оскъдните зрънца изворова информация трудно могат да запълнят дори една страница, ако не бъдат сериозни украсени със спекулации и трудно защитими предположения. Това обаче не е моята цел и на много места аз ще си позволя да атакувам широко разпространени тези, които се базират на изцяло спекулативни аргументи (тезата за социалната революция като мотив на въстанието и тезата за царския произход на тракийския гладиатор са само два примера). Именно по тази причина не виждам как може и да проработи биографичният подход при разказването на тази конкретна история."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
