Интервюта с Путин

Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели.

Пълна стенограма на интервютата на Оливър Стоун с Владимир Путин. "Интервюта с Путин" събира записите от десетки срещи между изтъкнатия американски кинорежисьор и документалист Оливър Стоун и президента на Русия Владимир Путин, които протичат с прекъсвания в продължение на повече от две години. В тях за първи път руският държавен глава е подложен на "кръстосан разпит" и отговаря на всякакви въпроси, без ограничение в темите и формулировката им.

Идеята за тези интервюта се ражда по време на първото пътуване на Стоун до Москва за среща с Едуард Сноудън, за когото снима филм. Последното интервю е от пролетта на 2017-а, след встъпването на Доналд Тръмп в Белия дом. Стоун без притеснение поставя въпросите за отношенията между Русия и САЩ, за обвиненията в намесата на руски хакери в последната предизборна кампания, за действията на Русия в Сирия и спрямо "Ислямска държава", за конфликтите в Близкия изток, Кавказ, Украйна и Средна Азия, за разговорите му с Клинтън, Джордж Буш, Барак Обама и Тръмп, както и редица лични въпроси, които варират от навиците и предпочитанията му до най-интимни страни на живота му.

Оливър Стоун е интервюирал редица противоречиви личности от цял свят - Бенямин Нетаняху, Фидел Кастро, Уго Чавес и други - и винаги се е стремял да бъде безкрайно обективен и честен. Заснетият материал обикновено многократно надхвърля лимитите за филм, но в книгата записите са предадени почти без никакви съкращения. Това дава възможност на читателя да се запознае в дълбочина както с дискутираните проблеми, така и с отношението на руския лидер към тях.

"През 1977 г. журналистът Дейвид Фрост единствен интервюира Ричард Никсън след аферата "Уотъргейт". Четиридесет години по-късно на мен се пада жребият да задам всички неудобни въпроси на Владимир Путин. Ако той е най-големият враг на Америка, поне трябва да чуем и неговата гледна точка."
Оливър Стоун

"За 11 септември

О.С.: И на 11 септември вие бяхте първият, който му се обади и изказа съболезнованията си?
В.П.: Да, бяхме планирали военни учения на стратегическите си сили за следващия ден. Аз ги отмених и исках президентът на Съединените щати да знае това. Естествено, разбирах, че държавният глава и правителството имат нужда от морална подкрепа в такава ситуация. И искахме да покажем тази подкрепа на президента Буш.
О.С.: И когато президентът Буш нахлу в Афганистан, вие го подпомогнахте, като създадохте бази в Кавказ и Евразия, за да могат американците да осъществяват доставките си за войната в Афганистан?
В.П.: Е, не е съвсем така. Не сме създавали каквито и да било военни бази с тази цел. Имахме една дивизия в Таджикистан още от времената на Съветския съюз, която по-късно превърнахме във военна база, за да осигурим защитата по това направление, което е опасно от гледна точка на тероризма - Афганистан. Подкрепихме Съединените щати и им разрешихме да използват нашата територия за военните си доставки.
О.С.: И доскоро продължавахте да го правите.
В.П.: Да. Смятахме, че това сътрудничество е в наш национален интерес. Това е област, в която можем и трябва да обединяваме усилията си. Освен това подпомагахме американските си партньори с допълнителна информация, включително и от разузнаването, доколкото е възможно.
О.С.: Русия има дълга разузнавателна история в Афганистан. Вие, разбира се, знаете много. Как така, момчета, не успяхте да разберете къде е Бин Ладен и какво всъщност се случи с него? Не само къде се намира, но и колко слаба е била базата на "Ал Кайда" в този момент в Афганистан?
В.П.: "Ал Кайда" не е резултат от нашите действия, а от действията на нашите американски приятели. Всичко започна от съветската война в Афганистан, когато служителите на американските спецслужби подкрепяха различни разклонения на ислямския фундаментализъм, помагайки им да воюват срещу руските войски в Афганистан. Така че американците са тези, които отгледаха "Ал Кайда" и Бин Ладен. Но всичко излезе от контрол и продължава да излиза. Вината за това е тяхна.
О.С.: Разбирам. Бил Кейси, директорът на ЦРУ по времето на Роналд Рейгън, полага огромни усилия - това е документирано - в настройването на мюсюлманите в Кавказ и Централна Азия срещу Съветския съюз. И неговият план не е просто да победи СССР в Афганистан. Той се надява да свали режима в Съветския съюз.
В.П.: Знаете ли, тези идеи са все още живи. И когато се появиха проблемите в Кавказ и Чечения, американците, за съжаление, подкрепяха този процес. Не официалните власти, нито демократичното правителство на Елцин. Те не подкрепяха това. И въпреки всичко ние продължавахме да разчитаме на американската подкрепа. Смятахме, че Студената война е приключила и имаме прозрачни отношения със САЩ и с целия свят, и, разбира се, разчитахме на подкрепа. Но вместо това видяхме как американските разузнавателни служби подкрепят терористите. И дори когато заявихме това, когато показахме, че членове на "Ал Кайда" се бият в Кавказ, продължихме да виждаме как американските служби подкрепят тези хора. Имаше един такъв случай, за който казах на президента Буш и той ме попита: "Имате ли конкретни данни кой и какво прави точно?". Аз му отговорих: "Да, разполагам с такива данни", и му ги показах, дори ги изброих поименно - хората от американските разузнавателни служби, които работеха в Кавказ, включително в Баку. А тези служители оказваха не само политическа, но и техническа подкрепа и помагаха на бунтовниците да се прехвърлят от едно място на друго. Реакцията на американския президент беше правилна - той реагира много негативно. И каза: "Ще оправя тази работа". Между другото, отговор не последва. Минаха няколко седмици...

О.С.: Коя година беше това?
В.П.: 2005 г. или 2004 г. Та мина известно време и получихме отговор от американските разузнавателни служби. Беше доста типичен и гласеше: "Подкрепяме всички политически сили, включително и опозиционните, и ще продължим да го правим".
О.С.: Пратили са ви писмо през 2005 г.?
В.П.: Да, ЦРУ ни изпрати писмо. Бяха го изпратили до колегите си в Москва. И, честно казано, ми се видя доста странно - особено след като съм говорил с американския президент по този въпрос.
О.С.: Говорихте ли отново с него след това?
В.П.: Да, разбира се. Знаете ли, политиката е странно занятие. Убеден съм, че президентът Буш винаги е бил човек с принципи. Но цялата тази бюрокрация, която все още се придържа към идеите, за които говорите – за възможността да се използва фундаментализмът, за да дестабилизира ситуацията, тези идеи са все още живи. И то въпреки факта, че обстоятелствата в Русия са коренно променени и Съветският съюз не съществува. Искам да кажа нещо, което ми се струва особено важно. Ние сме сигурни в това, бяхме сигурни още тогава. Нашите американски партньори говореха за нуждата от сътрудничество, включително и в борбата с тероризма, а на практика използваха този тероризъм, за да дестабилизират вътрешнополитическата ситуация в Русия. И, честно казано, бяхме много разочаровани от това.
О.С.: Предполагам, че искате да отидем в Двореца?
В.П.: Да, там ще ни бъде по-лесно...
О.С.: ...Два много важни съня...
В.П.: И вие летите в единия?
О.С.: Да, аз се опитвам да запомня сънищата си. Събуждам се и ги записвам - станало ми е навик.
В.П.: Много интересно.
О.С.: Да, това е нещо много важно. Затова бях много изненадан, когато казахте, че не обръщате внимание на сънищата или че не ги помните.
В.П.: Понякога ги запомням, но за много кратко време и след това ги забравям.
О.С.: Аз се насилвам и ставам посред нощ, за да ги запомня, защото знам, че иначе ще ги забравя, и после отново си лягам.
В.П.: А къде живеете през повечето време?
О.С.: Между Ню Йорк и Лос Анджелис. Много пътувам.
В.П.: В апартамент или в къща? Имате апартамент в Ню Йорк и къща в Лос Анджелис ли?
О.С.: Имам жилища и на двете места. Но последните шест месеца живях в Мюнхен."
Из книгата

Милениум Пъблишинг ООД
София, 1504
ул. Васил Априлов 11, ет. 2
editor@milleniumbg.eu