"Докато пишех тази книга, светът се промени. Инвазията на Владимир Путин в Украйна на 24 февруари 2022 г. даде началото на може би най-бруталния конфликт на европейска почва от края на Втората световна война. Седем десетилетия отдаденост на каузата на мира бяха заличени с връщане към ерата на големите заплахи и демонстрация на сила. Параноичен диктатор започна непровокирана война срещу мирния си съсед, нарежда ракетни атаки срещу цивилни, при които загиват жени и деца, заиграва се с Армагедон, като обстрелва атомни електроцентрали, излага собствените си млади наборници на невъобразими ужаси и гледа как хиляди от тях се връщат у дома в чували.
Путин излъга руския народ. Той твърдеше, че целта му е да денацифицира страна, която всъщност беше спазваща законите демокрация, водена от президент евреин. Нарече постъпката си специална военна операция и атакува онези, които се осмелиха да кажат истината за непредизвикания му с нищо акт на агресия. Забрани независимите вестници и издания, започна лично да диктува изкривената версия на събитията, която се появява в държавните руски медии. Читатели и зрители биваха облъчвани с едни и същи лъжи час по час, ден след ден, и повечето започнаха да им вярват. Руснаците не виждат картини със сринати до основи градове, ужасени деца бегълци, изгорени руски танкове и непокорни украинци, защитаващи своята родина. Не чуват за заловени руски войници, за международното възмущение и спекулациите за психичното здраве на диктатора. Чуват единствено, че операцията на Путин върви по план.
Кремъл толкова се страхува от силата на истината, че прие закон, заплашващ с 15 години затвор всеки, който бъде нарочен, че разпространява „лъжлива информация“ (да се чете правдива информация) за военната кампания. Резултатът от това е ескалиращ порой от абсурди, в който украинците биват обвинявани във всичко - включително в обстрелване на собствените си атомни електростанции, в нарочното поставяне на цивилни срещу руските куршуми, в използването на китайски студенти като човешки щитове (намек към Пекин, че трябва да предложи повече поддръжка на Кремъл) и стрелба по бежанци, за да им бъде попречено да избягат. Единственото, което руските медии не могат да предложат, е вдъхновяващи кадри как руските войници биват посрещани като освободители от благодарното местно население.
Инвазията срещу Украйна е лишена от логика дори в измисления Путинов свят на цинична реалполитика. Какъвто и да е изходът от тази война, беше очевидно от самото начало, че той ще бъде изправен пред неразрешими проблеми. Путин може дори да обяви Украйна за разгромена, но няма да бъде в състояние да укроти гневните, негодуващи украинци, десетки хиляди от които са въоръжени с автоматично оръжие. Дори рускоезичното малцинство в източната част на страната, в чиято защита уж беше започната инвазията, остана ужасенo от мащабите на насилието. Перспективата за продължителна съпротива, в която окупаторите се превръщат в мишени и страната е пълна с партизани, трудно може да се нарече привлекателна.
Въпреки насмешливото си отношение към наложените от Запада санкции Путин знае, че те представляват опасност за страната му. Икономиката на Русия отдавна върви надолу и изключването ѝ от глобалната банкова система обещава да я остави в крайно несигурно състояние. Руснаците са подложени на контрол върху обмяната на валута, галопираща инфлация и недостиг на пари; изтеглянето на електронните системи за разплащане доведе до образуване на опашки в метрото, а по-младото поколение остава недоволно от орязването на системите за електронно общуване и компютърните игри. И всичко това обещава да подсили общественото негодувание. Антивоенните демонстрации в Москва и Санкт Петербург през седмиците след началото на инвазията бяха стъпкани бързо, но дори Путин не може да арестува всички. Перспективата от опозиция, обединена около украинския въпрос, го тревожи и страховете му се засилват допълнително от появата в социалните медии на снимки на ранени, убити и пленени руски войници.
Светът беше шокиран от февруарската инвазия. Путин беше струпал войски на украинската граница и през пролетта на 2021 г., но се беше оттеглил, след като напрежението се засили. Когато отново започна да струпва войници през декември същата година, световната общност прие, че той блъфира и този път. Имаше предположения за целите на Путин, някои дори изразиха съчувствие към оплакванията му от разширяването на НАТО в Източна Европа, заговори се за евентуални отстъпки от страна на Запада. Всички тези симпатии - и всички мнения на западни либерали, че Путин не бива да бъде съден прибързано - се изпариха, когато руските танкове преминаха границата. Шокът и ужасът на света от инвазията донякъде ме озадачи. За разлика от онези, които продължаваха да се опитват да угодят на Путин и си затваряха очите за провокациите му с надеждата, че той може да бъде умилостивен и да „бъде добър с нас“, аз не храня никакви илюзии относно него, макар че признавам, че методите и мащабите на инвазията му ме изненадаха. Моят дълъг и болезнен опит с Владимир Путин ми показа, че на него никога не може да му се има доверие, че той е способен на най-отвратителни престъпления и че усмихнатите му обещания за сътрудничество и разбирателство винаги са били абсолютно празни.
Днес аз съм повече от убеден, че той е диктатор, който трябва да бъде спрян независимо от рисковете и цената, която трябва да платим - нашите неудобства или страдания бледнеят пред обстрела и бомбардирането на невинни цивилни. Защото ако не спрем Путин в Украйна, той неизбежно ще ни докара до световна война. Някои могат да смятат сравненията с
Хитлер за преувеличение, но ние трябва много да внимаваме в опитите си да угодим на Путин по начина, който е дал на Хитлер цялата власт през 30
-те години на миналия век. Не бива да повтаряме тази грешка - тя ще излезе твърде скъпа за всички ни.
Реших да напиша тази книга, за да обясня пораженията, нанесени през двете десетилетия управление на Путин върху Русия и отношенията между Изтока и Запада, както и да предложа конструктивни пътища напред, след като международната общност вече е наясно с истината."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
