Курс по обща култура - част 1

Тази книга представя един преглед на културните епохи от Египет и Месопотамия до наши дни. В нея са включени основни познания по литература, изобразително изкуство, драма, музика, философия, история, архитектура, археология и древни цивилизации - така, както са се развивали през времената. Отделните епохи са представени като отделни части, което дава възможност текстът да се чете избирателно.

В първите две части са включени около триста имена и множество факти, което натоварва читателя. Затова, с цел да се подобри четивността, са добавени и немалко любопитни факти и легенди, които са трудно доказуеми, но допълват представата за личностите, за които се отнасят. Съдържанието на произведенията и анализите не могат да се намерят в Интернет, където често информацията е непълна и неточна. Това прави изследването значително по-ценно.

Книгата е част от поредицата Курс по обща култура на Страцимир Николов.

"Съвременната наука не може да каже с точност, но в шумерския епос Гилгамеш търси своята прародина на север от анадолското плато (днешна Южна Турция), т. е. може да се предполага, че те идват някъде от района на Балканите и именно тук, по нашите земи, е била прародината на този древен народ. В средата на миналия век в с. Градешница, Северна България, археологът Богдан Николов намира глинена плочка с пиктографски знаци, а румънският му колега Никола Власа, няколко години по-рано открива край с. Тартърия - днешна Южна Румъния, глинени печати също с клинообразни знаци, почти идентични с шумерските. При изследванията се оказва, че те са с около две хиляди години по-стари от намерените в Месопотамия! В първите градове на шумерите - Ур и Лагаш, са открити глинени плочки с дати от най-стария техен календар. Но дължината на деня и нощта отговаря на значително по-северни ширини, на които се намира и Балканският полуостров...

Шумерите строят и първите зикурати, които освен като свещени кули, можем да определим и като изкуствени планини, тъй като обикновено древните са издигали своите светилища по планините, по-близо до боговете. Така че евентуално шумерите са народ, който идва от средноазиатски планински район. И още нещо: Последните изследвания на Черно море доказват безспорно, че дъното му е пълно със сладководни раковини, което означава, че в далечното минало Черно море е било сладководно езеро и вероятно някакъв сериозен катаклизъм е довел до преливането на Средиземно море през Босфора и Дарданелите, което превърнало езерото в море.

Американските океанолози Райън и Питмън посвещават близо четири десетилетия в търсене на доказателства за потопа. Из следвайки бреговете на Черно море, те стигат до заключението, че корозията, релефът и формата на брега, особено подводната му част, показват недвусмислено как морската вода е придошла изведнъж, а не постепенно, за да се оформи този специфичен релеф. Подобен катаклизъм спокойно може да бъде определен като потоп. Като добавим към това и Варненското халколитно съкровище, най-старото златно съкровище, откривано досега, теорията за балканската прародина на шумерите започва да звучи правдоподобно, но все пак това е само една теория...

Като разбрали, че Крузенщерн води посланик, местните власти все пак разрешили на кораба да спре недалеч от брега и след дълги преговори с много уговорки, заградили един декар на сушата и построили малка оградена къща, където посланик Н. Рязанов да изчака решението на императора. Моряците също можели в определено време да се разтъпкват в ограденото място, пазени от стража. Станало ясно, че отговорът на императора ще се забави, тъй като подаръците на руския император - огромни огледала, трябвало да бъдат пренесени до столицата Йедо (днешно Токио) на ръце. Нямало друг вариант и чиновникът в Нагасаки обяснил на Крузенщерн, че преди време китайският император подарил на японския владетел слон, който също бил пренесен на ръце. Така или иначе отговорът пристигнал и за съжаление на руснаците дипломатически отношения не били установени, но за втори път европейци стъпили на японска земя и получили малко по-подробни сведения за този любопитен народ, освен холандците."
Из книгата

Наука и азкуство ООД
София, 1000
площад Славейков 11
loretaya@gmail.com

Увод
Месопотамия (Шумер, Акад, Асирия, Ниневия, Вавилон, П. Е. Бота, О. Леърд, Р. Колдуей, Гротефелд)
Египет (пирамидите, Сфинксът, Х. Картър и Тутанкамон, Карнак, Абу Симбел, Фр. Шамполион и Розетският камък)

• Чудесата на древния свят (Храмът на Артемида в Ефес, Статуята на Зевс в Олимпия, Гробницата на Мавзол в Халикарнас, Родоският колос, Фарът на о. Фарос)
• Индия (Веди, Махабхарата, Рамаяна, Тадж Махал, Камбоджа - Анкгор Ват)

Светът на Елада (Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Омир, Апелес, Сафо, Фидий, Скопас, Тимотей, Мирон, Питагор, Протагор, Аристотел, Платон, Сократ)
Рим (Плавт, Тит Л. Кар, Катул, Цицерон, Вергилий, Хораций, Овидий, Петроний, Апулей)
Средновековие
Ренесанс

• Италия (Данте, Петрарка, Бокачо, Брунелески, Джото, Донатело, Мазачо, Верокио, Ботичели, Микеланджело Буонароти, Леонардо да Винчи, Рафаело, Тициан)
• Франция (Фр. Вийон, Фр. Рабле, Монтен)
• Испания (М. Сервантес, Лопе де Вега, Ерера, Ел Греко, Веласкес)
• Англия (У. Шекспир)
• Северна Европа (Ян ван Ейк, Питер Брьогел Старши, Алберт Дюрер, Холбайн)

Великите географски открития (М. Поло, Хр. Колумб, А. Веспучи, В. да Гама, Фр. Магелан, Абел Тасман, Джеймс Кук, Фр. Лаперуз, Крузенщерн, Фадей Белинсхаузен, Робърт Пири, Ъ. Шекълтън, Фритьоф Нансен, Р. Скот, Руал Амундсен)
Класицизъм

• Франция и Италия (Караваджо, Н. Пусен, Вато, Боало, Ж. Расин, П. Корней, Ж. Б. Молиер)
• Фламандци (Рубенс, Ван Дайк, Фр. Халс, Рембранд)
• Англия (Дж. Рейнолдс, Т. Гейнбъроу, Уилям Търнър)

Просвещение

• Франция (Монтескьо, Волтер, Дидро, Русо)
• Германия (Лайбниц, Кант, Лесинг, Гьоте, Шилер)
• Англия (Д. Дефо, Дж. Суифт)

Романтизъм

• Франция (В. Юго, Мадам дьо Стал, Жорж Санд, Шатобриан, Алфред дьо Мюсе, Ламартин, А. Дюма, Давид, Енгр, Фр. Гоя, Жерико, Дьолакроа)
• Англия (Уилям Годуин, Р. Соути, Уърдсуърт, Коулридж, Найрон, Шели, Дж. Кийтс, У. Скот, Х. Хайне, Фр. Прешерн, Ян Колар, К. Маха, А. Мицкевич)

Романтизъм при славяните
Атлас
Хронологическа таблица
Библиография