Театърът: теория и практика

Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30^-те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да си признае "грешките".

Майерхолд не оправдава очакванията на властимащите и заявява: "Обвиняват ме, че съм формалист. Бих ви попитал: щом има формализъм, трябва да има и антиформализъм. Вероятно социалистическият реализъм е този ортодоксален антиформализъм. Ако наричате антиформализъм това, което направихте със съветския театър напоследък, аз предпочитам да съм формалист. Защото това, което се случва с нашите театри, е жалко и страшно... Преследвахте формализма, а убихте изкуството. А без изкуство няма театър!" Скоро след това Майерхолд е арестуван с абсурдно обвинение, че е японски шпионин. Разстрелян е на 2 февруари 1940 г.

"Театърът: теория и практика" разкрива възгледите за театралното изкуство на гениалния режисьор и дава възможност да се надникне в неговата творческа лаборатория.

Всеволод Емилиевич Мейерхолд (1874 - 1940) е роден на 9^-ти февруари в Пенза. Произхожда от търговско семейство. Кръстен е по лютеранския обичай и получава три имена - Карл Теодор Казимир. Увлечението на родителите му от театъра и музиката, ранните впечатления от пътуващите музиканти, от народните игри, участията му в домашни пиеси изиграват огромна роля във формирането на художествените вкусове на бъдещия режисьор. Интересът му към театъра се засилва по време на ученическите години. Във Втора мъжка гимназия Всеволод Мейерхолд бил неизменен участник в любителските спектакли, поставяни в училището. С особен успех той изиграл Кутейкин в пиеса на Фонвизин. В драматичния кръжок в Пенза Мейерхолд играе под псевдонима Ухтомски, тъй като на гимназистите било забранено не само да играят, но и да присъстват на спектакли. В спектакъла "От ума си тегли" той не само бил актьор, но и помагал в режисьорската работа.

Сложните отношения в семейството му стават причина след гимназията Карл да приеме православието и в чест на писателя Всеволод Гаршин приема неговото първо име. След като се отказва от германското си гражданство, в руския му паспорт се вписва променената му фамилия Мейерхолд. Той заминава да учи в Московския университет, но не прекъсва връзките си с Пенза. През април 1896 г. Мейерхолд се венчава с Олга Мунт в Пензенския катедрален събор. Любимецът на публиката в Пенза, както го наричали във вестниците, продължил да играе на сцената на Народния театър по време на летните ваканции.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Да създаваш, когато разрушаваш

• Владимир Игнатовски

От дневника (1891 г.)
Милано. Животът в Милано. Народният университет. Артистичната борса
Проект за нова драматична трупа при Московски художествен театър
За театъра (Сборник статии)

• Предговор
• Първа част
• За историята и техниката
• За постановката на "Тристан и Изолда" в Мариинския театър
• Втора част
• От дневника (1907 - 1912)
• Трета част
• Балаган (1912)
• Бележки за моите работи като режисьор

Щирец на огнището, или през ключалката (1914 - 1915)
Възраждането на цирка (17 февруари 1919 г.)
За походния театър
За постановката на "Зори" в Първия театър
Изказване на първия понеделник на "Зори"
Станиславски е самотен
Антрактът и времето на сцената
Настръхналата земя
Как беше поставен "Великодушният рогоносец"
Лес
Създаване на елементите на експликацията
"Учителят Бубус"
"Ревизор"
Изкуството на режисьора (доклад на 14 ноември 1927 г.)
Реконструкцията на театъра (1929 - 1930)
Изказване на дискусията "Творческата методология на Театъра на Майерхолд"
Идеология и технология на театъра
Пушкин и Чайковски
Майерхолд против майерхолдовщината
Изказване на съвещанието на театралните работници в Москва
Пушкин драматург
"Борис Годунов" (неосъществена постановка)
Доклад за репертоара на Държавния оперен театър "Станиславски"
Бележки