"Насилието: дефиниция

Както отбелязва Кен Ригби, за да започнем разговор, ни е необходим общ език и разбиране за динамиката на насилието. Има многобройни дефиниции на насилие: някои са твърде тесни, а други - прекалено всеобхватни. Някои го разглеждат като конфликт, който се нуждае от решение. Други го ограничават до постоянно и повтарящо се поведение. Дефиницията, която използвам аз, е развита въз основа на опита ми през последните четиридесет години, през които съм наблюдавала еволюцията в проявленията и средствата, използвани при насилието, програмите, създадени, за да се борят с него, и изследванията, които задълбават в проблема.

За мен насилието е съзнателна, преднамерена, нападателна, зловредна или оскърбителна дейност, предназначена да унижи и да нарани мишената, като същевременно достави на извършителя удоволствие от болката и нещастието на жертвата. Често предизвиква страх чрез заплахи за последваща агресия и може да се превърне в терор. Агресията може да е вербална, физическа и/или социална. Може да е основана на расата, етноса, религията, пола, сексуалността, сексуалната идентичност или ориентация, физическите или умствените качества, теглото, алергиите или икономическия статус. (Тези основи често пъти увеличават жестокостта и нейното влияние върху мишената.) Може да бъде - и често е - настойчива, постоянна и да се повтаря във времето, но не е задължително. И е еднократният акт е насилие. Ако е постоянна и е насочена към група със защитен статут, агресията може да е форма на насилие, често пъти наричана "мъчение", а ако е достатъчно жестока, може да се приеме за престъпление. Тя включва всички форми на тормоз и кибернасилие. С други думи, това "системно налагане на сила в междуличностните връзки" е нещо зло и жестоко и включва извличането на удоволствие от нечия болка и страдание.

Четирите белега на насилието

Независимо дали е предумишлено, или наглед връхлита неочаквано, независимо дали е очевидно, или е прикрито, в лицето или зад гърба ви, лесно за разпознаване или загърнато в одеянията на привидно приятелство, дали се извършва от едно дете, или от група, насилието винаги включва тези три белега:

1. Неравенство на силите. Насилникът може да е по-възрастен, по-голям, по-силен, да си служи по-добре с думите, да е с по-високо социално положение, да е от различен етнос или да е от противоположния пол (повече за това - покъсно). Насилникът разполага с повече сила и влияние от жертвата. Самият брой на децата, събрани заедно, за да упражняват тормоз, може да създаде такава неравнопоставеност. Насилието не е съперничество между братя и сестри, нито е спречкване между две равнопоставени деца, между които съществува конфликт.

2. Намерение да нараняваш. Насилникът възнамерява да причини емоционална и/или физическа болка, очаква деянието му да нанесе вреда и изпитва удоволствие от причиняването и наблюдаването на страданието. Това не е инцидент или недоразумение, не е грешка на езика, не е закачка, не е случайно подложен крак, не е неумишлено невнимание, няма "Ох, не исках". Насилникът цели да тормози, да се присмива, да унижава.

3. Заплаха за последваща агресия. И насилникът, и жертвата знаят, че тормозът може и е вероятно да се повтори. Не е предвидено да е еднократен акт, особено ако мишената изглежда беззащитна. Често се започва с вербално насилие (обиди, расистки нападки, пренебрежителни сексуални подмятания, унизителни коментари за физическите или умствените способности на мишената), след което насилието ескалира до социално изолиране (отбягване, слухове, клюки и изключване), а после, ако климатът и културата в училище позволяват, насилникът свободно и със страст преминава към физически тормоз (удряне на шамари, ритници, препъване, заключване на жертвата в шкафчето ѝ, принуда за унизителни или невъзможни за изпълнение дейности и/или лишаване на жертвата от необходими физически удобства) със знанието, че никой няма да се намеси, за да прекрати жестокостта. Когато насилието необратимо ескалира, се добавя и четвърти елемент:

4. Терор. Насилието е системен тормоз, използван за сплашване и запазване на надмощие. Терорът, прицелен в сърцето на нароченото дете, не е просто средство за постигане на целта, а е самоцел. Щом веднъж ужасът е налице, насилникът може да действа без страх от обвинение или разплата. Жертвата на насилието се е предала и е съвсем беззащитна, така че е крайно невероятно да опита да отвърне или да каже на някого за ставащото. Насилникът разчита, че въвлечените свидетели няма да направят нищо, за да спрат насилието. И така кръгът се затваря."
Из книгата