store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Колибри  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Колибри    Самостоятелното дете, или как да стана "мързелива майка" - Анна Бикова
Търсене
Книги

Самостоятелното дете, или как да стана "мързелива майка"


Цена:  15.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Вторник 21-11-2017 г. или
Сряда 22-11-2017 г.
Продукт#207226
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена18-08-2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници256
Размери13.00 / 20.00 / 1.50 cm
Тегло0.193 kg
EAN9786190200796
ISBN9786190200796
  • Описание
  • Откъс от книгата
Мили майки (а защо не и татковци!), ако си мислите, че след прочитането на тази книга ще можете по цял ден да гледате телевизия и да бъбрите по телефона, грешите. Отглеждането и възпитанието на едно дете не е лесна работа. И все пак, ако възприемете модела на авторката, наистина ще ви остава повече лично време, а малкото ви слънчице ще расте по-самостоятелно и по-уверено в себе си. Любопитните наблюдения и практичните съвети на майката на две момчета Анна Бикова - психолог, педагог и популярен блогър, наистина помагат при множество кошмарни за всеки родител ситуации. Помагат ни да погледнем критично на собствените си свръхочаквания и свръхзагриженост, да възпитаваме децата си с по-голяма лекота, с повече радост и весела изобретателност.

От тази книга ще разберете:
  • как да научим детето да заспива в креватчето си, да си подрежда играчките и да се облича само;
  • кога трябва да помогнем на детето и кога ще е по-добре да се въздържим;
  • как да изключим "майката перфекционистка" в себе си и да включим "мързеливата майка";
  • защо свръхопеката е опасна и как да я избегнем;
  • и още много неща.

Анна Бикова е психолог, педагог и популярен блогър, Анна Бикова е убедена, че похватите на "мързеливата майка" ще ни приближат към целта - да направим децата си самостоятелни, инициативни и отговорни.
"Аз съм мързелива майка

Докато работех в детска градина, съм виждала твърде много примери на родителска свръхопека. Особено добре си спомням едно тригодишно момченце - Славик. Тревожните му родители смятаха, че седне ли на масата, синът им е длъжен да си изяде всичко. За да не отслабне. Кой знае защо, в тяхната ценностна система отслабването беше нещо много страшно, макар че ръстът и пухкавите бузки на Славик не предизвикваха безпокойство, поне що се отнася до телесната му маса. Не знам как и с какво го хранеха вкъщи, но той дойде в градината с видимо нарушен апетит. Дресиран от безапелационното родителско изискване "Трябва да си изяждаш всичко докрай!", той дъвчеше механично и преглъщаше всичко, което беше в чинията му! При това трябваше да го храним, защото "той още не може сам".

За своите три години момченцето наистина не можеше да се храни самостоятелно - нямаше такъв опит. И ето че в първия му ден в детската градина го храня и забелязвам пълна липса на емоции. Приближавам лъжичката - Славик си отваря устата, дъвче, гълта... Трябва да кажа, че нашият готвач не беше кой знае какъв майстор на кашата. Кашата му беше "антигравитационна": ако обърнеш чинията, тя си оставаше там въпреки законите на гравитацията, залепнала в плътна маса за дъното. Този ден много деца не пожелаха да си изядат кашата и аз прекрасно ги разбирах. Славик си изяде почти всичко. Питам го:
– Харесва ли ти кашата?
– Не.
Отваря уста, дъвче, гълта.
– Искаш ли още?
Поднасям лъжичката.
– Не.
Отваря уста, дъвче, гълта.
– Ако не ти харесва, не я яж! - му казвам.
Славик се ококори от учудване. Той не знаеше, че може и така. Че може да иска или да не иска. Че може сам да вземе решение: да я изяде или да я остави. Че може да споделя желанията си. И да очаква, че околните ще се съобразят с желанията му. Има прекрасен анекдот за родителите, които знаят по-добре от самото дете какво му е необходимо:
– Петя, веднага се прибирай!
– Мамо, измръзнах ли?
– Не, огладня!
В началото Славик се наслаждаваше на новопридобитото право да се отказва от храната и пиеше само компот. После започна да си иска добавка, когато яденето му харесаше, и спокойно да побутва чинийката, ако храната не беше сред любимите му. Вече можеше да прояви самостоятелност в избора си. Малко след това престанахме да го храним с лъжичка и той започна да яде сам. Защото храненето е естествена потребност. И гладното дете винаги ще се храни само.

Аз съм мързелива майка. Мързеше ме да храня дълго децата си. Навършеха ли годинка, им връчвах лъжицата и сядах до тях. На година и половина децата ми вече се справяха и с вилица. Разбира се, докато навикът за самостоятелно хранене се сформира окончателно, се налагаше да мия и масата, и пода, и самото дете след всяко ядене.

Но това е моят осъзнат избор между "мързи ме да ги уча, по-добре бързичко да свърша всичко сама" и "мързи ме да го върша сама, по-добре да вложа усилия в обучението им". Още една естествена потребност е да ходиш по нужда. Славик го правеше в гащите. На оправданото ни недоумение майка му реагира така: помоли ни да водим детето в тоалетната по часовник - на всеки два часа. "Вкъщи го слагам на гърнето и го държа дотогава, докато не си свърши всичките работи." Тоест тригодишното дете е очаквало, че и в детската градина, както у дома, ще го водят в тоалетната и ще го уговарят "да си свърши работата".

Недочакал покана, той пълнеше гащите и дори не се сещаше, че мокрите панталонки трябва да се свалят, да се обуят сухи, а за това трябва да помоли за помощ учителката. Ако родителите отгатват, предусещат всички желания на детето, то още дълго няма да се научи да осъзнава потребностите си и да моли за помощ. След седмица проблемът с мокрите гащи се реши от само себе си. „Искам да пИшам!“ - гордо обявяваше пред групата Славик и отиваше в детската тоалетна.

Тук няма никакво педагогическо вълшебство. Физиологически в този момент организмът на момченцето бе вече готов да контролира процеса. Славик усещаше кога му е време да отиде до тоалетната и стигаше до там самичък. Вероятно би могъл да го прави и по-рано, но вкъщи възрастните са го изпреварвали, слагали са го на гърнето още преди детето да е осъзнало тази своя потребност. Но онова, което е било уместно на една-две години, естествено, не бива да продължава и на три.

В детската градина всички деца започват да се хранят самостоятелно, да ходят до тоалетната самостоятелно, да се обличат самостоятелно и самостоятелно да си измислят занимания. Освен това свикват да искат помощ, ако не могат да се справят сами с проблема си. Изобщо не призовавам да пускате децата на детска градина колкото се може по-рано. Напротив, смятам, че за детето е по-добре до три-четири годинки да си остане у дома. Просто говоря за разумно поведение на родителите, при което детето не е задушавано от свръхпротекция, а му е предоставено пространство за развитие. Веднъж една приятелка ми дойде на гости с двегодишното си дете и останаха да пренощуват. Точно в 21,00 тя отиде да го приспи. Момченцето не искаше да си ляга, измъкна се от креватчето, заинати се, но майка му насила го върна в леглото. Опитах се да разубедя приятелката си:
– Според мен още не му се спи.
(Нищо чудно, че не иска да ляга. Дойдоха скоро, у нас има с кого да си играе, вижда нови играчки - всичко му е интересно!)
Но приятелката ми продължаваше да го натиска със завидна упоритост... Борбата продължи повече от час и в резултат детето все пак заспа. Малко след него заспа и моят син. Много просто: когато се умори, самичък си отиде в креватчето и заспа. Аз съм мързелива майка. Мързи ме да удържам детето в креватчето. Знам, че рано или късно, то ще заспи само, защото сънят е естествена потребност.

В почивните дни обичам да си поспивам. През седмицата работният ми ден започва в 6,45, защото в 7,00, когато отваря детската градина, първото детенце вече чака пред вратата, доведено от бързащия за работа татко. Ранното ставане е жестоко за една "сова". И всяка сутрин, докато медитирам над чаша кафе, успокоявам вътрешната си "сова" с мисълта, че съботата ще ми подари възможността да се наспя до насита.
Една събота се събудих към единайсет. Синът ми, на две години и половина, седеше и гледаше анимационно филмче, дъвчейки курабийка. Беше си пуснал телевизора сам (лесно е - само да натиснеш копчето), беше открил самичък и DVD-то с анимацията. Дори си беше намерил кефира и царевичните пръчици. И ако се съди по разпилените на пода пръчици, разления кефир и мръсната чиния в мивката, беше закусил благополучно и дори бе разчистил, доколкото е можал, след себе си.

По-голямото ми дете (то е на 8 години) вече не беше вкъщи. Вчера се съгласих да го пусна с негово приятелче и родителите му на кино. Аз съм мързелива майка. Казах на сина си, че ме мързи да ставам прекалено рано в събота, защото така ще се лиша от скъпоценната възможност да се наспя, която чакам цяла седмица. Ако иска да ходи на кино, ще трябва сам да си навие будилника, сам да стане и сам да се приготви. И ето го, не се е успал... (Всъщност и аз си навих будилника - сложих го на вибрация и през сън се ослушвах как се справя синът ми. Когато вратата след него се затвори, зачаках есемес от майката на приятеля му, че е пристигнал и че всичко е наред, но за него това остана зад кадър.)

Освен това ме мързи да му проверявам чантата и раничката за самбо, както и да му суша нещата след басейна. Мързи ме и да уча с него (ако той не ме помоли да му помогна). Мързи ме да изхвърлям боклука, затова го хвърля синът ми на път за училище. Дори имам нахалството да го моля да ми направи чай и да ми го донесе при компютъра. Подозирам, че с всяка следваща година ще ставам все по-мързелива...
Но децата претърпяват изненадваща метаморфоза, когато пристигне баба им. Тъй като живее далече, тя идва за цяла седмица. Големият веднага забравя, че може сам да си учи уроците, сам да си топли обяда, сам да си прави сандвич, сам да си подрежда чантата и да отива на училище сутрин. Сега той се страхува дори да заспива сам: баба му трябва да е до него! А нашата баба не е мързелива... Децата са несамостоятелни, ако това е изгодно на възрастните."
Из книгата
Рейтинг
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Самостоятелното дете, или как да стана "мързелива майка"", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Трудните деца - Андрю Фулър -
Трудните деца
Андрю Фулър
Хермес
Цена:  14.95 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Изкуството да бъдеш родител - д-р Фицхю Додсън - книга

Изкуството да бъдеш родител



Колибри
Цена:  12.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Трябва ли да оставим детето да плаче? Можем ли да го напляскаме? Как да се справим с истеричните му кризи? По какъв начин да развием въображението и интелигентността му? С какви средства да му помогнем да стане щастлив и отговорен индивид? Тези въпроси и още много други намират отговор в “Изкуството да бъдеш родител” - истинско практическо ръководство за отглеждане и възпитание на децата и най-известна книга на д-р Фицхю Додсън, превърнала се за съвременните родители в това, което беше д-р Спок за родителите от петдесетте години на миналия век. Проследявайки развитието на детето от раждането му до края на петата ...
Детето и ние - Д-р Хаим Гинът, д-р Алис Гинът, д-р Х. Уолас Годард - книга

Детето и ние


, ,

Изток - Запад
Цена:  10.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Книгата, която промени представите за възпитанието. ... През последните тридесет и пет години "Детето и ние" е помогнала на милиони родители по цял свят да общуват по-пълноценно с децата си (само в Съединените щати тиражът на книгата отдавна надмина 5 милиона броя). Написана от известния психолог д-р Хаим Гинът, този истински наръчник за родители дава конкретни съвети за възпитание не със строгост, а със съпричастност, и представя нови техники за общуване, променили начина, по който родителите говорят с децата си и ги изслушват. Новаторският подход към възпитанието на д-р Гинът оказва влияние върху цяло едно ...
Първите седем години - малки и големи проблеми - Кристин Брюне, Ан-Сесил Сарфати - книга

Първите седем години - малки и големи проблеми


,

Колибри
Цена:  14.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Какво да говорим, какво да сторим? ... Малкото дете ни носи много щастие, но често и немалко проблеми – и по-дребни, и по-сериозни. От страх да не сбъркаме, ние, родителите, нерядко не знаем как да реагираме или реагираме погрешно. Авторите на тази книга формулират и отговарят на онези стотина въпроса, които обикновено си задаваме във всекидневието, като обяснява какво да кажем и какво да направим във възникналите деликатни ситуации. Ето някои от тях: детето открадва играчка от магазина детето все по-често лъже детето говори неприлични думи детето доносничи детето не иска да си ляга детето прави пакости детето ...
Малък наръчник по хюга. Тайните на датчаните за щастлив живот - Майк Викинг - книга

Малък наръчник по хюга. Тайните на датчаните за щастлив живот



Хермес
Цена:  19.95 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Красиво практическо ръководство за датската философия на уюта, близостта с любимите хора и щастието от живота. ... Датчаните оглавяват повечето класации за най-щастливите хора в света. Една от причините за това е хюга. Хюга се нарича всичко - от "изкуството да създаваш атмосфера на интимност", "комфорт за душата" и "липсата на дразнители" до "да изпитваш удоволствие от наличието на успокояващи неща", "споделени моменти на уют" и "да пиеш какао на светлината на свещи". В моментите на хюга ни изпълва спокойствие и сигурност и можем да бъдем себе си. Усещаме хюга, ...
Братя и сестри без вражди - Адел Фабер, Илейн Мазлиш - книга

Братя и сестри без вражди


,

Изток - Запад
Цена:  14.00 лв.
Как да помогнем на децата си да живеят в разбирателство. ... Отношенията между братята и сестрите могат да бъдат проблемни, динамични и дори взривоопасни. Децата ни често се различават като характер и темперамент, освен това се борят както за нашето внимание, така и за надмощие помежду си. И все пак с малко умения и добра воля можем да научим децата да разрешават конфликтите си сами, да насърчим сътрудничеството и да намалим съперничеството помежду им. Те могат да стигнат дотам, че дори да започнат да изпитват радост и удоволствие от общуването помежду си. Как е възможно това? Специалистите в детското възпитание и ...
Монахът, който продаде своето ферари - Робин Шарма - книга

Монахът, който продаде своето ферари



Екслибрис
Цена:  10.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си. ... "Монахът, който продаде своето ферари" е историята на Джулиан Мантъл, адвокат със звездна репутация, чийто небалансиран стил на живот е причина за почти фатален сърдечен удар в претъпканата съдебна зала. Физическият срив води до духовна криза и Джулиан е принуден да преразгледа живота си и да потърси отговор на най-важните въпроси. С надежда да намери щастие и удовлетворение той се впуска в една изключителна одисея. Пътешествието му го отвежда дълбоко в Хималаите и там намира могъща система, чрез която освобождава потенциала на ...
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата - Мирзакарим Норбеков - книга

Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата



Жануа
Цена:  12.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Световен бестселър! ... Според Мирзакарим Норбеков всички болести ни спохождат заради неумението ни да управляваме собствения си организъм, да използваме силата на личността си. Благодарение на човешката глупост, пасивност и мързел - тези вечни врагове на здравето, на младостта и на възможностите ни за реализация, повечето хора сами попадат в продължителен плен на болестите. Мирзакарим Норбеков е уникален човек със световна известност - академик, професор, доктор по психология и педагогика, завеждащ катедра по палингенезия в Международната академия по информатизация към ООН, ректор на "Института по ...
Дисциплина без драма - Д-р Даниъл Сийгъл, д-р Тина Пейн Брайсън - книга

Дисциплина без драма


,

Хермес
Цена:  14.95 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Книга от серията "Психология за всеки ден". Осъзнат начин за успокояване и развитие на тревожния детски ум. ... Родителите са уморени от викове и наказания. Те се стараят да научат децата си на определени правила и норми, принципи и ценности, за да се впишат успешно в обществото. Често обаче усилията им остават безрезултатни. Изхождайки от богатия си опит на психотерапевти о невролози, авторите предлагат ефективен подход за справяне с гневните изблици, напрежението и сълзите. Тяхната идея за дисциплина не е свързана с викове и наказания, а с осъзнат подход за решаване на възникналите проблеми. Желанието на ...

Самостоятелното дете, или как да стана "мързелива майка"


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  15.00 лв.
Продукт#207226
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена18-08-2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници256
Размери13.00 / 20.00 / 1.50 cm
Тегло0.193 kg
EAN9786190200796
ISBN9786190200796
Описание
Мили майки (а защо не и татковци!), ако си мислите, че след прочитането на тази книга ще можете по цял ден да гледате телевизия и да бъбрите по телефона, грешите. Отглеждането и възпитанието на едно дете не е лесна работа. И все пак, ако възприемете модела на авторката, наистина ще ви остава повече лично време, а малкото ви слънчице ще расте по-самостоятелно и по-уверено в себе си. Любопитните наблюдения и практичните съвети на майката на две момчета Анна Бикова - психолог, педагог и популярен блогър, наистина помагат при множество кошмарни за всеки родител ситуации. Помагат ни да погледнем критично на собствените си свръхочаквания и свръхзагриженост, да възпитаваме децата си с по-голяма лекота, с повече радост и весела изобретателност.

От тази книга ще разберете:
  • как да научим детето да заспива в креватчето си, да си подрежда играчките и да се облича само;
  • кога трябва да помогнем на детето и кога ще е по-добре да се въздържим;
  • как да изключим "майката перфекционистка" в себе си и да включим "мързеливата майка";
  • защо свръхопеката е опасна и как да я избегнем;
  • и още много неща.

Анна Бикова е психолог, педагог и популярен блогър, Анна Бикова е убедена, че похватите на "мързеливата майка" ще ни приближат към целта - да направим децата си самостоятелни, инициативни и отговорни.
Откъс от книгата
"Аз съм мързелива майка

Докато работех в детска градина, съм виждала твърде много примери на родителска свръхопека. Особено добре си спомням едно тригодишно момченце - Славик. Тревожните му родители смятаха, че седне ли на масата, синът им е длъжен да си изяде всичко. За да не отслабне. Кой знае защо, в тяхната ценностна система отслабването беше нещо много страшно, макар че ръстът и пухкавите бузки на Славик не предизвикваха безпокойство, поне що се отнася до телесната му маса. Не знам как и с какво го хранеха вкъщи, но той дойде в градината с видимо нарушен апетит. Дресиран от безапелационното родителско изискване "Трябва да си изяждаш всичко докрай!", той дъвчеше механично и преглъщаше всичко, което беше в чинията му! При това трябваше да го храним, защото "той още не може сам".

За своите три години момченцето наистина не можеше да се храни самостоятелно - нямаше такъв опит. И ето че в първия му ден в детската градина го храня и забелязвам пълна липса на емоции. Приближавам лъжичката - Славик си отваря устата, дъвче, гълта... Трябва да кажа, че нашият готвач не беше кой знае какъв майстор на кашата. Кашата му беше "антигравитационна": ако обърнеш чинията, тя си оставаше там въпреки законите на гравитацията, залепнала в плътна маса за дъното. Този ден много деца не пожелаха да си изядат кашата и аз прекрасно ги разбирах. Славик си изяде почти всичко. Питам го:
– Харесва ли ти кашата?
– Не.
Отваря уста, дъвче, гълта.
– Искаш ли още?
Поднасям лъжичката.
– Не.
Отваря уста, дъвче, гълта.
– Ако не ти харесва, не я яж! - му казвам.
Славик се ококори от учудване. Той не знаеше, че може и така. Че може да иска или да не иска. Че може сам да вземе решение: да я изяде или да я остави. Че може да споделя желанията си. И да очаква, че околните ще се съобразят с желанията му. Има прекрасен анекдот за родителите, които знаят по-добре от самото дете какво му е необходимо:
– Петя, веднага се прибирай!
– Мамо, измръзнах ли?
– Не, огладня!
В началото Славик се наслаждаваше на новопридобитото право да се отказва от храната и пиеше само компот. После започна да си иска добавка, когато яденето му харесаше, и спокойно да побутва чинийката, ако храната не беше сред любимите му. Вече можеше да прояви самостоятелност в избора си. Малко след това престанахме да го храним с лъжичка и той започна да яде сам. Защото храненето е естествена потребност. И гладното дете винаги ще се храни само.

Аз съм мързелива майка. Мързеше ме да храня дълго децата си. Навършеха ли годинка, им връчвах лъжицата и сядах до тях. На година и половина децата ми вече се справяха и с вилица. Разбира се, докато навикът за самостоятелно хранене се сформира окончателно, се налагаше да мия и масата, и пода, и самото дете след всяко ядене.

Но това е моят осъзнат избор между "мързи ме да ги уча, по-добре бързичко да свърша всичко сама" и "мързи ме да го върша сама, по-добре да вложа усилия в обучението им". Още една естествена потребност е да ходиш по нужда. Славик го правеше в гащите. На оправданото ни недоумение майка му реагира така: помоли ни да водим детето в тоалетната по часовник - на всеки два часа. "Вкъщи го слагам на гърнето и го държа дотогава, докато не си свърши всичките работи." Тоест тригодишното дете е очаквало, че и в детската градина, както у дома, ще го водят в тоалетната и ще го уговарят "да си свърши работата".

Недочакал покана, той пълнеше гащите и дори не се сещаше, че мокрите панталонки трябва да се свалят, да се обуят сухи, а за това трябва да помоли за помощ учителката. Ако родителите отгатват, предусещат всички желания на детето, то още дълго няма да се научи да осъзнава потребностите си и да моли за помощ. След седмица проблемът с мокрите гащи се реши от само себе си. „Искам да пИшам!“ - гордо обявяваше пред групата Славик и отиваше в детската тоалетна.

Тук няма никакво педагогическо вълшебство. Физиологически в този момент организмът на момченцето бе вече готов да контролира процеса. Славик усещаше кога му е време да отиде до тоалетната и стигаше до там самичък. Вероятно би могъл да го прави и по-рано, но вкъщи възрастните са го изпреварвали, слагали са го на гърнето още преди детето да е осъзнало тази своя потребност. Но онова, което е било уместно на една-две години, естествено, не бива да продължава и на три.

В детската градина всички деца започват да се хранят самостоятелно, да ходят до тоалетната самостоятелно, да се обличат самостоятелно и самостоятелно да си измислят занимания. Освен това свикват да искат помощ, ако не могат да се справят сами с проблема си. Изобщо не призовавам да пускате децата на детска градина колкото се може по-рано. Напротив, смятам, че за детето е по-добре до три-четири годинки да си остане у дома. Просто говоря за разумно поведение на родителите, при което детето не е задушавано от свръхпротекция, а му е предоставено пространство за развитие. Веднъж една приятелка ми дойде на гости с двегодишното си дете и останаха да пренощуват. Точно в 21,00 тя отиде да го приспи. Момченцето не искаше да си ляга, измъкна се от креватчето, заинати се, но майка му насила го върна в леглото. Опитах се да разубедя приятелката си:
– Според мен още не му се спи.
(Нищо чудно, че не иска да ляга. Дойдоха скоро, у нас има с кого да си играе, вижда нови играчки - всичко му е интересно!)
Но приятелката ми продължаваше да го натиска със завидна упоритост... Борбата продължи повече от час и в резултат детето все пак заспа. Малко след него заспа и моят син. Много просто: когато се умори, самичък си отиде в креватчето и заспа. Аз съм мързелива майка. Мързи ме да удържам детето в креватчето. Знам, че рано или късно, то ще заспи само, защото сънят е естествена потребност.

В почивните дни обичам да си поспивам. През седмицата работният ми ден започва в 6,45, защото в 7,00, когато отваря детската градина, първото детенце вече чака пред вратата, доведено от бързащия за работа татко. Ранното ставане е жестоко за една "сова". И всяка сутрин, докато медитирам над чаша кафе, успокоявам вътрешната си "сова" с мисълта, че съботата ще ми подари възможността да се наспя до насита.
Една събота се събудих към единайсет. Синът ми, на две години и половина, седеше и гледаше анимационно филмче, дъвчейки курабийка. Беше си пуснал телевизора сам (лесно е - само да натиснеш копчето), беше открил самичък и DVD-то с анимацията. Дори си беше намерил кефира и царевичните пръчици. И ако се съди по разпилените на пода пръчици, разления кефир и мръсната чиния в мивката, беше закусил благополучно и дори бе разчистил, доколкото е можал, след себе си.

По-голямото ми дете (то е на 8 години) вече не беше вкъщи. Вчера се съгласих да го пусна с негово приятелче и родителите му на кино. Аз съм мързелива майка. Казах на сина си, че ме мързи да ставам прекалено рано в събота, защото така ще се лиша от скъпоценната възможност да се наспя, която чакам цяла седмица. Ако иска да ходи на кино, ще трябва сам да си навие будилника, сам да стане и сам да се приготви. И ето го, не се е успал... (Всъщност и аз си навих будилника - сложих го на вибрация и през сън се ослушвах как се справя синът ми. Когато вратата след него се затвори, зачаках есемес от майката на приятеля му, че е пристигнал и че всичко е наред, но за него това остана зад кадър.)

Освен това ме мързи да му проверявам чантата и раничката за самбо, както и да му суша нещата след басейна. Мързи ме и да уча с него (ако той не ме помоли да му помогна). Мързи ме да изхвърлям боклука, затова го хвърля синът ми на път за училище. Дори имам нахалството да го моля да ми направи чай и да ми го донесе при компютъра. Подозирам, че с всяка следваща година ще ставам все по-мързелива...
Но децата претърпяват изненадваща метаморфоза, когато пристигне баба им. Тъй като живее далече, тя идва за цяла седмица. Големият веднага забравя, че може сам да си учи уроците, сам да си топли обяда, сам да си прави сандвич, сам да си подрежда чантата и да отива на училище сутрин. Сега той се страхува дори да заспива сам: баба му трябва да е до него! А нашата баба не е мързелива... Децата са несамостоятелни, ако това е изгодно на възрастните."
Из книгата
Назад
Еволюция на душата
Николай Ангелков
Дао на късмета
Дайки Ивабучи
Дан Браун - Произход
Точно в полунощ
Нов роман на Лий Чайлд от серията за справедливото ченге Джак Ричър!
Планината помежду ни
Ден след ден, Ашли и Бен мъчително се придвижват от хълм на хълм - и към себе си.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!