Практика на ВС и ВКС по наказателни дела: Стадият на приготовлението

Изпълнението на всяко съзнателно взето решение за достигане на определена цел представлява процес, който се развива във времето и пространството и преминава през различни етапи или стадии. В "Стадият на приготовлението" проф. Марков анализира и коментира как този ключов момент от процеса на извършване на престъпление е разгледан в практиката на ВС и ВКС. Неговият нов труд представлява и петата част от поредицата "Практика на ВС и ВКС по наказателни дела", която анализира най-значимите съдебни решения, постановени от Върховните съдилища в периода 1968–2015 г. Под научната редакция на д-р Павлина Павлова, тази поредица има за цел да бъде от помощ на практикуващите магистрати и адвокати, а също и на студентите по право, с изявен интерес в сферата на наказателното право.

Проф. д-р Румен Марков завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира в Университета на Барселона. Започва професионалната си кариера като следовател. През 1985 г. е избран за асистент по наказателно право във Висшия институт на МВР. Преподавал е също в СУ "Св. Климент Охридски", ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", ВСУ "Черноризец Храбър" и УНСС.

През 1991 г. защитава докторска дисертация на тема "Доброволният отказ за извършване на престъплението", а през 1998 г. е избран за доцент с хабилитациония му труд "Поощрителните норми в наказателното право". Автор е и на монографиите "Престъпна и правомерна дейност на множество лица".

"3. Обективната възможност за извършване на подготвяното престъпление.
3.1. Обективната връзка на улесняване на престъпното изпълнение предполага не само подготвителните действия да имат съдържание, адекватно на вида на планираното престъпление и "обективно годно да реализира избрания способ" (Р. 18-84-ІІ), но и самата обективна възможност за неговото извършване да съществува. Отсъствието на обективна възможност за реализация изпълнението на подготвяното престъпление изключва общественоопасния и противоправен характер на "подготвителните" действия. Те всъщност нищо не улесняват. Това е така, не само когато започването и цялостното осъществяване на изпълнението е обективно невъзможно (3.2.), но и когато конкретното "изпълнение" с неговите индивидуални особености при конкретните условия всъщност не създава никаква реална опасност за обекта и настъпване на общественоопасните последици (т.нар. "негоден опит"; 3.3.).

3. 2. Наистина, подсъдимият "поставил в личния си автомобил девет празни туби и оставил автомобила на улицата откъм задната страна на базата", но е установено, че "от стационарните резервоари не е възможно да се източи бензин“. За "приготовление за извършване на кражба е необходимо не само деецът да е имал намерение и да е подготвил условия за това, но следва да е имал обективна възможност да отнеме обществено имущество" (Р. 568-86-ІІ). В казуса такава възможност изобщо не съществува. Известна разлика намираме, когато "вратата е заключена" и "още не е започнато изпълнение на замисленото престъпление", като в "конкретния случай деецът К. не е могъл да влезе в помещението... поради това не е имал възможност да извърши действия, насочени към отнемането владението на одеялата" (Р. 347-89-І). Наистина в конкретния случай възможността за проникване в помещението не е съществувала, но в друг, следващ момент, ако вратата е отключена, възможността би била налице. Следователно, общественоопасната опасност на осъщественото приготовление към кражба не би следвало да се отрича. Друг е въпросът за неговата наказуемост, съгласно чл. 195, ал. 5 НК.

3.3. Известно е, че опитът създава реална възможност за настъпването на конкретната вреда. Тази реална възможност в момента на осъществяването на изпълнителното деяние застрашава да се превърне в действителност. В Р. 414-08-ІІІ подсъдимият провел четири позвънявания на поставената в самоделното взривно устройство сим-карта, но то "е било изготвено в конкретния случай по начин, че да подава съвсем ниско напрежение на тока, което е недостатъчно за настъпване на взрива". Съществено е обстоятелството, че взривното устройство "не се е взривило поради факта, че тендециозно е било изготвено от св. Стоянов така, че в него да не се подава необходимото напрежение за произвеждането на взрив". Именно "тенденциозното" дефектиране на взривното устройство изключва въобще каквато и да е реална опасност за обекта на посегателство в конкретната обстановка (доказан от четирите безуспешни позвънявания) и поставя въпроса за т.нар. "негоден опит", който е ненаказуем. "Тогава логичен от правна гледна точка се явява въпросът на защитата на осъдения... дали по-леката престъпна дейност, обективирана само в предходния стадий на "приготовлението", което има за предмет негодно средство, е наказуема" (Р. 414-08-ІІІ). Считаме, че не е наказуема.

3.4. Интересен е казусът в Р. 799-08-ІІІ. Изхождайки от правилната постановка, че "опитът винаги създава и то при указаните в състава на престъплението условия, реална опасност за довършването му" съдът приема, че планираното убийство "въобще не е започнало" защото набелязаната жертва не се е намирала на мястото на взрива, а в друг град, като "деянието не е от естество въобще да създаде каквато и да е действителна опасност за осъществяването на целеното... поради липсата на лицето". "Поради това... подсъдимите следва да носят наказателна отговорност за приготовление към убийство по чл. 117 НК" (Р. 799-08-ІІІ). Наистина, приготовлението има за предмет напълно годно взривно устройство, което, ако се използва при подходящи условия на време, място и обстановка може да причини смъртта на жертвата. Следователно, фактът на приготовлението не може да се отрича. Доколкото обаче "подсъдимите... са знаели", че жертвата се намира в друг град, като "съзнанието за подобни обстоятелства обуславя и отсъствието на субективните характеристики на прекия умисъл" и изключва "престъпната съставомерност за опит за убийство“ (Р. 799-08-ІІІ), и въпреки ясното съзнанието за "негодността на опита", все пак са взривили устройството именно при такава конкретна обстановка, може да бъде поставен въпросът за техен, наистина своеобразен и зрелищен, но същински доброволен отказ от извършване на престъплението "убийство" (чл. 17, ал. 3 НК), като подсъдимите следва да отговарят за другите, довършени от тях престъпления, за които им е повдигнато обвинение, от които няма отказ, при евентуалната приложимост и на чл. 19 НК."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Понятие за стадий в изпълнението на решение за извършването на умишлено престъпление
"Стадиите", предшестващи приготовлението

• Формиране на решението (т.нар. "формиране на умисъла")
• Обективиране на "престъпното решение" (т.нар. "откриване на умисъла")

Приготовление към умишлено престъпление

• Понятие за приготовлението
• Обществена опасност и обект на приготовлението
• Обективната възможност за извършване на подготвяното престъпление
• Правно значение на началния и крайния момент на приготовлението
• Наличие (начало) на приготовление
• Безрезултатните действия по създаването на условия за намисленото престъпление
• Вътрешните "стадии" в развитието на приготовлението
• Съдържание на подготвителните действия
• Краен момент на приготовлението
• Субсидиарен характер на наказателната отговорност за приготовление
• Задружно осъществявано приготовление
• "Съучастие" в приготовлението към престъпление
• "Намирането на съучастници"
• Субективна страна на приготовлението
• Наказуемост на приготовлението
• Състав на приготовление
• Наказуемостта на приготовлението и същността му на стадий
• Подготвителни действия - обявени за самостоятелни престъпления

Други форми на предварителна престъпна дейност

• Участие (членуване) в престъпна общност
• Престъпно посредничество
• Престъплението по чл. 246, ал. 3 НК

Съдебна практика