"3. Обективната възможност за извършване на подготвяното престъпление.
3.1. Обективната връзка на улесняване на престъпното изпълнение предполага не само подготвителните действия да имат съдържание, адекватно на вида на планираното престъпление и "обективно годно да реализира избрания способ" (Р. 18-84-ІІ), но и самата обективна възможност за неговото извършване да съществува. Отсъствието на обективна възможност за реализация изпълнението на подготвяното престъпление изключва общественоопасния и противоправен характер на "подготвителните" действия. Те всъщност нищо не улесняват. Това е така, не само когато започването и цялостното осъществяване на изпълнението е обективно невъзможно (3.2.), но и когато конкретното "изпълнение" с неговите индивидуални особености при конкретните условия всъщност не създава никаква реална опасност за обекта и настъпване на общественоопасните последици (т.нар. "негоден опит"; 3.3.).
3. 2. Наистина, подсъдимият "поставил в личния си автомобил девет празни туби и оставил автомобила на улицата откъм задната страна на базата", но е установено, че "от стационарните резервоари не е възможно да се източи бензин“. За "приготовление за извършване на кражба е необходимо не само деецът да е имал намерение и да е подготвил условия за това, но следва да е имал обективна възможност да отнеме обществено имущество" (Р. 568-86-ІІ). В казуса такава възможност изобщо не съществува. Известна разлика намираме, когато "вратата е заключена" и "още не е започнато изпълнение на замисленото престъпление", като в "конкретния случай деецът К. не е могъл да влезе в помещението... поради това не е имал възможност да извърши действия, насочени към отнемането владението на одеялата" (Р. 347-89-І). Наистина в конкретния случай възможността за проникване в помещението не е съществувала, но в друг, следващ момент, ако вратата е отключена, възможността би била налице. Следователно, общественоопасната опасност на осъщественото приготовление към кражба не би следвало да се отрича. Друг е въпросът за неговата наказуемост, съгласно чл. 195, ал. 5 НК.
3.3. Известно е, че опитът създава реална възможност за настъпването на конкретната вреда. Тази реална възможност в момента на осъществяването на изпълнителното деяние застрашава да се превърне в действителност. В Р. 414-08-ІІІ подсъдимият провел четири позвънявания на поставената в самоделното взривно устройство сим-карта, но то "е било изготвено в конкретния случай по начин, че да подава съвсем ниско напрежение на тока, което е недостатъчно за настъпване на взрива". Съществено е обстоятелството, че взривното устройство "не се е взривило поради факта, че тендециозно е било изготвено от св. Стоянов така, че в него да не се подава необходимото напрежение за произвеждането на взрив". Именно "тенденциозното" дефектиране на взривното устройство изключва въобще каквато и да е реална опасност за обекта на посегателство в конкретната обстановка (доказан от четирите безуспешни позвънявания) и поставя въпроса за т.нар. "негоден опит", който е ненаказуем. "Тогава логичен от правна гледна точка се явява въпросът на защитата на осъдения... дали по-леката престъпна дейност, обективирана само в предходния стадий на "приготовлението", което има за предмет негодно средство, е наказуема" (Р. 414-08-ІІІ). Считаме, че не е наказуема.
3.4. Интересен е казусът в Р. 799-08-ІІІ. Изхождайки от правилната постановка, че "опитът винаги създава и то при указаните в състава на престъплението условия, реална опасност за довършването му" съдът приема, че планираното убийство "въобще не е започнало" защото набелязаната жертва не се е намирала на мястото на взрива, а в друг град, като "деянието не е от естество въобще да създаде каквато и да е действителна опасност за осъществяването на целеното... поради липсата на лицето". "Поради това... подсъдимите следва да носят наказателна отговорност за приготовление към убийство по чл. 117 НК" (Р. 799-08-ІІІ). Наистина, приготовлението има за предмет напълно годно взривно устройство, което, ако се използва при подходящи условия на време, място и обстановка може да причини смъртта на жертвата. Следователно, фактът на приготовлението не може да се отрича. Доколкото обаче "подсъдимите... са знаели", че жертвата се намира в друг град, като "съзнанието за подобни обстоятелства обуславя и отсъствието на субективните характеристики на прекия умисъл" и изключва "престъпната съставомерност за опит за убийство“ (Р. 799-08-ІІІ), и въпреки ясното съзнанието за "негодността на опита", все пак са взривили устройството именно при такава конкретна обстановка, може да бъде поставен въпросът за техен, наистина своеобразен и зрелищен, но същински доброволен отказ от извършване на престъплението "убийство" (чл. 17, ал. 3 НК), като подсъдимите следва да отговарят за другите, довършени от тях престъпления, за които им е повдигнато обвинение, от които няма отказ, при евентуалната приложимост и на чл. 19 НК."
Из книгата
Рейтинг: 6.25 / 4 гласа
