Франция, разреши да те обичаме

"Този роман е отговор на ония българи, които наричат сънародниците си емигранти "предатели", "изменници". Прочетете го и си отговорете на въпроса: "Аз мога ли да изтърпя това, което са преживели тези хора?" И тогава, сигурен съм, ще станете по-добри и по-топли към емигрантите си. Тоест, към себе си."
Димо Райков

Бг-емигранти са се събрали в подземието на хотел в Париж и пишат писмо до Президента на Република Франция. Облечени в най-новите си дрехи, "делегатите" на това своеобразно събрание са огрени от една мека топлина.
И пишат със сетна човешка надежда и вопъл: "Г-н Президент, разрешете да обичаме Франция!"

Писмото е готово. И клетите същества, огрени от надежда, започват да се подписват. Остава да сложи подписа си само закъсняващата Мадлен, дошла да се лекува в Париж. Но новината е смразяваща - тя току-що е починала. И чак сега емигрантите разбират - над г-н Президента има още някой. Някой, който те, увлечени в последния си порив към Мечтата, просто бяха забравили. И писмото, изцапано от прокапалите по него сълзи, остава неизпратено.

Всъщност този роман е свидетелство за живота на бг-емигрантите през периода 2007-2014 г., по времето, когато, макар и членове на Европейския съюз, на сънародниците ни и румънците бе забранено да работят нормална работа във Франция и в някои други страни в ЕС.
Това е роман за българската мъка, за българската орисия - да бъдеш ничий - и в България, но и в чужбина.

"Франция, разреши да те обичаме!" е книга-вопъл по онова, което търсим цял живот и което често, без да сме го намерили, изгубваме безвъзвратно. Една книга, която аз, като литературен критик и читател, безусловно и горещо препоръчвам на всеки, изкушен от четенето.
С такива книги ние, българите, достойно бихме се представили пред света."
Константин Еленков

Известният писател Димо Райков е един от най-интересните съвременни български автори. Той е носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина.

Роден на 31.07.1954 г. в гр. Малко Търново. Завършил е "Българска филология" във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".
Работил е като редактор в редица литературни издания и национални медии, бил е съветник на Комисията по медии и култура в 38-ото Народно събрание на Република България, както и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика.