Целта е върхът

Тази забележителна книга ни превежда по пътя на най-известния австрийски алпинист от родните му цилерталски планини през най-трудните стени на Алпите до най-високите върхове в света и описва всички най-вълнуващи моменти в живота му: триумфи и поражения, близки срещи със смъртта, приятелства и раздели. Тя е и искрен разказ за родолюбието, себепознанието и вътрешната убеденост, която, отново и отново, го дърпа към върховете.

"Човек винаги стига до места, които го карат да надмогва себе си - сигурен съм, че и ти се чувстваш по същия начин по време на катерене. Отново и отново ти се налага да преодолееш себе си. Кой може да ти каже, че ще стане? Особено по време на някоя премиера, когато не знаеш какво ще ти се стовари, нито каква ще е следващата площадка или дали цепката ще стане още по-надвесена. Бориш се със себе си, но и си толкова зает да намираш следващата хватка, че за страха не остава много място. В крайна сметка алпинизмът е битка със собствената ти вътрешна слабост. И аз водя тази битка с удоволствие." - казва авторът.

На 22 юли 2017 г. Петер Хабелер навърши 75 години, но въобще не е загубил радостта от катеренето - само няколко месеца преди това, на 30 и 31 март, заедно с Давид Лама отново изкачи северната стена на Айгер - нещо, което, както сам казва "един 75 годишен човек не прави всеки ден". Този път бивакуват в "Бивака на смъртта", но само за да дадат на снимачния екип на "Сервус ТВ" достатъчно възможности за снимане.

Издаваме тази книга, за да поправим несправедливостта, че Петер Хабелер не е превеждан на български и защото освен голям катерач Петер е и прекрасен човек, с когото е привилегия да общуваш."
Атанас Настрадинов

Петер Хабелер става световно известен през 1978 година след като на 8 май заедно с Райхолд Меснер осъществява първото изкачване на Еверест без допълнителен кислород. Следват още успешни експедиции на осемхилядници - Нанга Парбат, Чо Ою и Канчендзьонга - но още преди Еверест Хабелер си е създал име с ранни и понякога невероятно бързи повторения на екстремни маршрути като северната стена на Айгер или ръба Френе на Монблан. Той е и първия европеец, успял да изкачи тура "Салате" на Ел Капитан в легендарната мека на свободното катерене Йосемити. Както самият Петер признава: "Дръзки идеи ни хрумваха често. Имах една такава, когато през 1967 бях за първи път на Монблан и се изкатерих до върха по най-трудния път, през ръба Френе. Подобна дръзка идея ни споходи двамата с Райнхолд, когато през 1974 искахме да изкатерим северната стена на Айгер за един ден и в крайна сметка успяхме да се справим за около десет часа. Бяхме дръзки, когато се пробвахме през зимата по тура на Бонати на Матерхорн. И слава на Бога за дързостта ни... В крайна сметка тази дързост беше налице и на Еверест."