Основни етапи на детството

Основни етапи на детството Франсоаз Долто Времетраене: 1:23 мин. Каузата на децата Франсоаз Долто Времетраене: 1:05 мин. Изкуството да бъдеш родител д-р Фицхю Додсън Времетраене: 1:08 мин. Детето и ние Д-р Хаим Гинът, д-р Алис Гинът, д-р Х. Уолас Годард Времетраене: 0:48 мин. Как да говорим така, че детето да слуша и да го слушаме така, че да говори Адел Фабер, Илейн Мазлиш Времетраене: 0:55 мин. Тази книга ми напомня за теб Либи Пейдж Времетраене: 1:09 мин. Разговорите Алисън Уд Брукс Времетраене: 1:00 мин. Спокойната сила Адриан Волфе Времетраене: 0:59 мин. Тежестта на доказателствата Майкъл Конъли Времетраене: 1:15 мин. Карти за гадаене на старите българи Ина Ясипова Времетраене: 1:07 мин. Магазинчето на Хидън Лейн Джейн Ан Кренц Времетраене: 1:23 мин. Истински, безумно, докрай Л. Дж. Шен Времетраене: 1:19 мин. България. От хубавата страна Симеон Колев Времетраене: 1:01 мин. Седмият претендент Силвия Мерседес Времетраене: 1:03 мин. Пазителят на хрониките Чарлс Мартин Времетраене: 0:52 мин.

В Основни етапи на детството са събрани неиздавани статии и интервюта на известната психоаналитичка - първата, която говори с бебетата. Основните етапи на детството са онези критични моменти в развитието на детето, през които то трябва да премине, преди да стане юноша и след това възрастен човек. Човешкото дете не е като новороденото на другите животински видове. То има потребности, надхвърлящи елементарната грижа за тялото му. Отношението на неговото обкръжение оставя отпечатък върху целия му живот.

Трябва да се отнасяме към детето като към почетен гост в семейството, казва Долто, и пред него да не правим нищо, което не бихме направили пред такъв гост. Нито една дума, казана или премълчана не е безобидна за неговото развитие. Езикът буквално изтъкава неговата психика. Думите имат силата да градят, да рушат, да потискат или лекуват човешкото същество. Такива са основните открития на психоанализата, приложени по забележителен начин в педиатрията, педагогиката и изкуството да общуваш с деца.

Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, Франсоаз Долто (1908 - 1988) е една от големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Приносът ѝ към познанието за дълбинното у човека е вън от съмнение, а с трудовете си тя обновява представата на възрастните за децата.

"С неувереността на родителите не можем да се справим. От една страна, те имат склонност да преувеличават, а от друга - искат незабавно да отговорим с няколко напътствия на въпроса: "Какво трябва да направя?" На този въпрос аз съм неспособна да отговоря. Ако някога съм давала отговори по радиото, това е било, защото родителите, с които разговарям, предварително са ми писали много дълги писма и с тях вече са подсказвали или предусещали някакво решение. То е било съвсем близо до ума, но те не са посмели да поемат посоката, към която са се насочили, преди да чуят гласа на специалиста: "Ами да, защо не?" За всички останали слушатели това е било повод да се засегне и разбере някакъв проблем във взаимоотношенията, а след това да бъде отнесен към неговия специфичен семеен климат.

Такива трудности могат понякога да се приемат с известна доза хумор. Преди всичко можем да разчитаме, че няма да продължат до 25-годишната възраст на детето, макар и родителите да си въобразяват често, че проблемите се усложняват с годините. Не може да се отглежда дете, без в даден момент да се премине през някакъв симптом. За родителите той често е обезпокоителен, тъй като детето инвестира в него безплодна енергия, която те не могат ясно да разтълкуват. От своя страна детето по този начин освобождава напрежението, което го мъчи, и прави това по-успешно, когато родителите се притесняват по-малко.

Ревността е огромна загуба на енергия за човека, бил той дете или възрастен. Първо, съществува ревността на по-голямото от по-малкото дете, а след това и Едиповата ревност към бащата и майката. Ако успее да превъзмогне тези две състояния, детето добива увереност, която може да сподели и със своите родители. В детските групи, както и в многобройните семейства, изправени пред проблема с непреодоляната ревност, ролята на родителя и възпитателя не е лесна. Когато се отнесем към едно дете по определен начин, всички останали деца ревниво очакват да се отнесем и към тях по същия начин, което би било погрешно, при положение че всяко от тях се намира на различен етап в разрешаването на проблема. В такъв момент родителят или възпитателят трябва ясно и непоколебимо, а не под сурдинка, да обяви своето право на несправедливост: "Аз съм несправедлив и винаги ще бъда такъв." Ако това бъде заявено, въпреки че се опитваме, разбира се, да не оставаме несправедливи, по-голямата част от исканията ще отпаднат от само себе си, защото няма да успеят да разклатят увереността на възрастния, който вече осъзнава, че прави каквото може. Децата отлично познават слабите места на възрастните и умеят да ги настъпват точно там.

Родителите трябва да знаят, че каквото и да правят, давайки най-доброто от себе си, те винаги ще правят грешки в очите на децата. Дори най-любящият родител в даден момент може да стане причина за някакво страдание у детето. Ако то тогава заяви: "Не те обичам", отговаряме: "Това няма никакво значение - ти не си се родил, за да ме обичаш." На шест-седемгодишна възраст вече е късно да критикуваш родителите си. Те сигурно често слушат упреци от страна на детето, но в повечето случаи това не би трябвало да променя тяхното поведение, защото имат задачата не да му се харесат, а да го възпитават. Ако с израстването детето продължава да се стреми непременно да угоди на родителите си и смята, че те винаги са прави и справедливи, такова дете е в лошо здравословно състояние. Колкото по-способно е да показва враждебност, примесена или редуваща се с обич към своите родители, толкова по-добро е неговото душевно състояние.

Това показва, че в отношението му към родителя е преодоляна инцестната връзка и пълната зависимост. Така то започва да има собствена позиция. Майката трябва да може да каже: "Аз бях готова за твоето раждане и ти се роди. Отсега нататък трябва да се справяш с живота, а аз ще правя каквото мога, за да те подкрепям и да бъдеш щастлив, но не винаги зависи от мен, ако нещо не е наред, не си щастлив или се разболееш. Когато беше в корема ми, не си страдал от нищо, но сега си роден и животът не винаги е такъв, какъвто ни се иска. В крайна сметка ще се справиш, ако успееш да приемаш нещата откъм добрата им страна." За родителите обаче не е лесно да понасят справедливи упреци и противоречия, ако те самите не са се освободили от дългото подчинение на собствените им родители.

Самостоятелност и закъснения за училище. Много рано, още от тригодишна възраст, детето може да има пълна свобода във всичко, свързано с храната, студа и топлината, слънцето и дъжда, и следователно - облеклото. Може би това все пак не се отнася изцяло за часа на тръгване за училище. Но дори и по този въпрос, ако родителите не се тревожат от евентуалното закъснение, детето бързо ще се научи да не се разтакава вкъщи и да съобрази своя ритъм на живот с този на връстниците си. То трябва да знае, че при закъснение учителката ще му се скара или ще го накаже, но това няма да е голяма трагедия нито за него, нито за майка му. Закъсненията в училище се започват още от детската градина и, от една страна, майката никога не трябва да става причина за тях, а от друга, трябва да оставя децата сами да отговарят за това, вместо да ги тормози. Предстоят им две години до задължителното училище, за да свикнат с общественото разписание на времето, което ги засяга лично."
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Предисловие
За неувереността на родителите във възпитанието: Училище за родители, септември - октомври 1979 г.
Настоящото положение в семейството: Младите жени, август - септември - октомври 1961 г.
Първоначалното възпитание не се заличава: Сп. Нотр Дам, Квебек, април 1988 г.
Проблематика в ранното детство: С любезното съгласие на Франсис Мартенс и Рашел Крамерман, февруари 1949 г.
Храненето на най-малките и отбиването: Детето и ние, 1950 г.
Да не превръщаме второто дете в малкото: Френски жени, 27 април 1946 г.
Неразбирателства между децата в семейството: Френски жени, 30 март и 6 април 1946 г.
Моята дъщеря винаги казва Не: Френски жени, 18 и 25 май 1946 г.
Неочаквана гледна точка относно чистотата: Френски жени, 15 и 22 февруари 1947 г.
Разстройствата на съня: Училище за родители, април 1952 г.
Детето и играта: С любезното съгласие на Франсис Мартенс и Рашел Крамерман, юли 1978 г.
Словесният обмен с най-малките: Сп. Родители, януари 1979 г.
Да разберем ранното детство: Рийдърс Дайджест, юни 1979 г.
Насилие без думи: Училище за родители, юни 1984 г.
По повод на Каузата на децата: Интервю, водено от Елиан Контини, Агора, Франс Кюлтюр, 10 юни 1985 г.
Откриването на действителността изисква много промени: Родители и учители, март - април 1980 г.
Враждебността при малкото дете: Употреба на думите, декември 1981 г.
Преосмисляне на възпитанието на децата: относно дресирането на хигиената на сфинктера - с любезното позволение на Франсис Мартенс и Рашел Крамерман, 1973 г.
Кризите на детството: С любезното съгласие на Франсис Мартенс и Рашел Крамерман, юли 1947 г.
Значението на възпитанието за изграждане на половата идентичност на детето: с любезното съгласие на Франсис Мартенс и Рашел Крамерман, юли 1947 г.
Четиригодишната възраст: Нашите деца и ние, юни 1979 г.
Влиянието на животните и растенията: Училище за родители, август - септември 1953 г.
Когато обикновеният гимназист се превръща в престъпник: Еспри, май 1949 г.