"Добре дошли между кориците на втората ми книга. Името ми е Ник Вуйчич. Дори да не сте чели първата ми книга, "Живот без ограничения", може би сте гледали видеозаписите ми в YouTube или сте присъствали на някоя от изявите ми по света като мотивационен говорител и евангелист.
Както вероятно знаете или разбирате от снимката на корицата, аз съм роден без крака и ръце. Онова, което не виждате, но може би вече сте усетили, е, че липсата на крайници не ми е попречила да се наслаждавам на страхотни приключения, удовлетворяваща и смислена кариера и пълноценни взаимоотношения. В тази книга целта ми е да споделя с вас неудържимата сила на вярата в действие, която е допринесла да направя живота си невероятно хубав, независимо от уврежданията.
Да приложиш вярата в действие означава да вярваш и да успяваш. Означава да имаш вяра в самия себе си, талантите, предназначението си и най-вече в Божията любов и Неговия божествен план за живота ти.
Тази книга е вдъхновена от много хора на различна възраст по света, които са ме молили за съвет и насоки, за да се справят със съответните предизвикателства в живота си. От речите ми знаят, че съм преодолявал трудности, включително и суицидните мисли като малък, тревогите дали ще успявам да се издържам и дали ще открия жена, която да ме обича, преживяванията, когато са ме тормозили, и други въпроси и съмнения, които в никакъв случай не са присъщи само за мен.
Темите на главите се съотнасят към най-честите въпроси и предизвикателства, които хората повдигат в разговорите си с мен, в това число:- криза на личността;
- проблеми във взаимоотношенията;
- предизвикателства в работата и кариерата;
- притеснения, свързани със здраве и увреждания;
- самоунищожителни мисли, емоции и пристрастявания;
- тормоз, преследване, жестокост и нетолерантност;
- преодоляване на проблеми, които са извън контрола ни;
- как да подадем ръка и да помогнем на останалите;
- постигане на хармония в тялото, съзнанието, сърцето и душата.
Надявам се, че споделяйки своите истории, както и на онези, които са устояли на собствените си изпитания и трудности - много от тях далеч по-големи от моите - ще ви помогна и насърча да преодолеете предизвикателствата по пътя ви. Разбира се, нямам отговор за всичко. Но съм се облагодетелствал от ценните съвети на множество мъдри хора, както и от любовта и благословията на небесния си Баща. Смятам, че напътствията из тези страници ще ви се сторят практични, а също и вдъхновяващи. Докато четете, е важно да помните, че никога не сте сами. Можете да потърсите помощ от приятели, роднини, учители, възпитатели и духовници. Не си мислете, че сами трябва да се справяте с бремето си.
Помнете също и че вероятно много други хора са се изправяли пред същите предизвикателства. Тази книга ще разкаже и историите на хора, които познавам, както и на други, които са ми писали, за да споделят преживяванията си. В някои случаи съм променял имената им, но историите са автентични и неизменно вдъхновяват с куража, вярата и постоянството, които демонстрират. Когато бях момче и се опитвах да се примиря с уврежданията си, аз допуснах грешката да вярвам, че никой друг не изпитва същите страдания и че проблемите ми са непреодолими. Мислех си, че липсата на крайници е доказателство, че Бог не ме обича и че животът ми е безсмислен. Чувствах и че не мога да споделя бремето си - дори с онези, които ме обичаха и ги беше грижа.
Грешах по всички параграфи. Не бях сам в страданието си. Всъщност много други са се изправяли пред по-големи предизвикателства. И Бог не просто ме обича, а и ме е създал за цели, които е нямало как да предвидя като дете. Служи си с мен по начини, които не спират да ме изненадват и изумяват с всеки изминал ден. Знайте, че докато сте на тази земя, за вас също има предназначение и план. Бог ви обича и около вас има много хора - близки и професионалисти - които желаят да ви помогнат с предизвикателствата. Товарът на плещите ви може и да изглежда обезсърчаващ, но както ще видите в следващите страници, силата на вярата в действие е наистина невероятна.
За да започнете да го проумявате, просто помнете, че този човек без крака и ръце пътува по света, достигайки до милиони хора, като същевременно е благословен с неизмерима радост и любов. Аз съм толкова несъвършен, колкото и всеки друг. Имам добри и лоши дни. Изникват предизвикателства и понякога ме събарят. Въпреки всичко знам, че където съм слаб, Бог е силен и щом влеем вяра в действията си, ставаме неудържими.
Вяра в действие
Към края на турнето ми в Мексико през 2011 г. служител от американското посолство в Мексико Сити се обади, за да ме уведоми, че американската ми работна виза се обработва заради "разследване, свързано с националната сигурност".
Благодарение на тази виза живея в Съединените щати, защото родом съм от Австралия. Без нея не можех да се върна у дома в Калифорния. Тъй като служителите ми бяха планирали редица беседи в Съединените щати, това беше сериозен проблем. Рано на следващата сутрин с Ричи, болногледача ми, хукнахме към американското посолство, за да разберем какво общо има визата ми с националната сигурност. Когато пристигнахме, видяхме, че голямата чакалня е претъпкана с хора, които уреждаха собствените си въпроси. Наложи се да си вземем номер, както в хлебарницата. Чакахме толкова дълго, че аз хубаво си подремнах, преди да ни повикат за среща със служител.
Когато съм нервен, прибягвам до хумор. Невинаги помага. "Да не би да има проблем с пръстовите ми отпечатъци на визата?", пошегувах се. Служителят от посолството ме изгледа свирепо. После повика началника си. (Може би чувството ми за хумор представляваше заплаха за американската сигурност?) Началникът пристигна и също изглеждаше доста навъсен. В съзнанието ми започна да се прокрадва идеята как ме хвърлят зад решетките.
"Името ви е включено в разследване", механично издекламира началникът. "Не можете да се върнете в Съединените щати, преди да сме разрешили случая, а това ще отнеме до един месец." Кръвта се смрази в жилите ми. Не можеше да е истина! Ричи се свлече на земята. Първоначално си помислих, че е припаднал, но се оказа, че е коленичил за молитва пред двеста души. Да, той е много грижовен болногледач. Вдигна високо ръце, молейки се на Бог да стори чудо и да си отидем у дома.
Всичко около мен се случваше едновременно светкавично и като на забавен каданс. Докато на мен ми се виеше свят, служителят от посолството обясни, че името ми вероятно е било включено, защото пътувам прекалено много по света. Дали имаха подозрения, че съм международен терорист? Дилър на оръжия без ръце? Честно, не съм посягал на никого. (Виждате ли какво се случва, когато съм нервен? Накарайте ме да престана!)
"Хайде де, сериозно, колко опасен бих могъл да бъда?", попитах аз служителя от посолството. "Утре се срещам с мексиканския президент и съпругата му в резиденцията им за празника на тримата влъхви, така че те очевидно не ме възприемат като заплаха."
Американският служител не се трогна. "Не ме е грижа, дори да се срещате с президента Обама, но няма да се върнете в Съединените щати, докато не приключи това разследване", каза той. Ситуацията можеше и да е забавна, ако графикът ми не беше претъпкан с дълъг списък от беседи в добрите стари Съединени американски щати. Трябваше да си отида вкъщи. Нямах намерение да си седя и да чакам някой да реши, че американците са в безопасност в присъствието на Ник. Още няколко минути умолявах служителя, като му разясних задълженията си, споменах имената на важни клечки и наблегнах на факта, че имам служители, които разчитат на мен, и сираци, които ми се възхищават.
Той се консултира по телефона с по-висшестоящ. "Могат единствено да се опитат да ускорят процеса. Въпреки всичко ще отнеме поне две седмици", каза той. Вероятно имах дузина ангажимента, планирани за тези две седмици. Служителят обаче не изпитваше съпричастност. На този етап можехме единствено да се върнем в хотела, където аз трескаво започнах да звъня на всичките си познати за помощ и молитви. Позовавах се на силата на вярата в действие.
Просто да кажеш "аз вярвам" в нещо не е достатъчно. Ако искаш да имаш въздействие в този свят, трябва да приведеш убежденията и вярата си в действия. В конкретния случай се позовах на вярата си в силата на молитвата. Свързах се с екипа от моята организация с нестопанска цел "Живот без крайници" (ЖБК) и ги помолих да започнат молитвена верига. "Придвижваме се нагоре по командната верига - много по-нагоре!", им казах.
Служителите на ЖБК трескаво започнаха да въртят телефони и да разпращат купища имейли, съобщения по Туитър и есемеси. До час сто и петдесет души се молеха за бързо разрешение на проблема с визата ми. Също така се обадих на приятели и поддръжници, които можеше да окажат влияние, роднини, съседи или бивши съученици от Държавния департамент на САЩ. Три часа по-късно ми се обадиха от мексиканското посолство. "Не е за вярване, но вече сте извън подозрение - каза ми служителят. - Разследването приключи. Утре сутринта може да дойдете, за да вземете подновената си американска виза."
Това, приятели, е силата на вярата в действие! Тя може да мести планини, както и да изкара Ник от Мексико."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа 
