store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Песента на моряка - Кен Ки...
Начало   Книги    ...    ...    Съвременни рома...  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Песента на моряка


Кен Киси

Цена:  21.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 03-06-2020 г., Четвъртък 04-06-2020 г. или
Петък 05-06-2020 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#218143
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2018 г.
ИздателствоСиела
Категории
КорицаТвърда
Страници528
Размери15.00 / 22.00 / 3.00 cm
Тегло0.678 kg
EAN9789542826996
ISBN9789542826996
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Последният голям роман на Кен Киси, написан 30 години след "Полет над кукувиче гнездо".
Куинак, Аляска, е последното недокоснато от покварата на цивилизацията и екологичната криза кътче на Земята. Животът там е прост и ясен - хората си вадят хляба с усилен труд, имат своите малки радости, следят бегло и отдалеч какво се случва по света, но не желаят да бъдат част от всеобщата лудост. Сурова земя за истински хора.

Съблазънта идва на борда на богаташката яхта "Сребърната лисица", собственост на Герхард Стюбинс - най-популярния режисьор на света. Той и неговият екип са избрали Куинак за мястото, където ще заснемат мащабна холивудска екранизация на легендата за инуитската принцеса Шуула. За тази цел обаче им трябва съгласието на обитателите на градчето. А на борда има човек, който търси да си разчисти сметките с тях.

Светът е дошъл при жителите на Куинак. И цената на душите им е вече определена. Последното чисто кътче на Земята е в опасност. "Песента на моряка" е високолитературна антиутопия, която геният на Кен Киси разполага в десетилетията, в които самите ние живеем. Издадена през 1992 г., книгата е определяна като последния голям самостоятелен роман на Киси, редом по размах и внушение с легендарната "Полет над кукувиче гнездо". История за истината сред прояден от лъжи свят - и за непреходните ценности сред суетнята на глупостта.
"Един сън, в който се появява Джини, а останалото е бледосиво. В една галактика от червен алуминий, някъде в близкото бъдеще и недалеч оттук, Айк Салас още спеше. Това бяха прекрасни години, това бяха ужасни години – и това съвсем не беше всичко...

Айк спеше и сънуваше бившата си жена, Джини – сънуваше я млада и красива, каквато беше във Фресно, когато още крадяха по влаковете, когато бебето още не се беше родило, а движението „Бакача“ не съществуваше. Когато още не беше настъпило десетилетието, известно като Гадните деветдесет.

В съня си Айк току-що е приключил работата си по вагоните и се е върнал у дома на разсъмване, а Джини го чака със закуската. Ето я малката им кухничка... ето я Джини – гола под утринното слънце... Ето ги отвън на ливадата косачите – лъскавите остриета проблясват, вдигат се и се спускат... ето ги тънките сребърни нишки на сутрешната мъгла... Джини все още е много секси, косите ѝ са съвсем светли, а лицето – ведро. Любимото ѝ кътче в цялата къща е тази кухничка. (След леглото, разбира се.) Ех, Джини, Джини... Тя чете на глас от библията на баба си. Библията е с мека подвързия от еленова кожа. Джини е сложила очилата си за четене с тъмните стъкла и една от онези смешни шапки, с каквито се перчеше Сали Фийлд в "Летящата монахиня". Шапката е червена – любимият цвят на Джини...
Шапка на монахиня, тъмни очила и водопад от бледозлатисти коси над голите рамене, като някакъв светъл плащ. Нищо друго.

Устните на Джини се движат беззвучно, главата ѝ е наведена над книгата, чува се само бръмченето на самолетите, които пръскат нивите, и някъде още по-отдалече – тънък, сподавен писък, който прилича на човешки. Сега му се струва, че цялата тази сцена е някак... страшно комична – типичната сутрин на едно американско семейство: има го дори и религиозния мотив. Голото зърно на гърдата на Джини почти докосва разтворената в скута ѝ книга. Има нещо комично и нелепо в тази гледка, нещо дразнещо като внезапно забит в ребрата ти пръст. И вместо да се затресе от неистов смях, Айк изведнъж започва да крещи на жена си: "Я се виж на какво приличаш! Или разкарай тая тъпа шапка, или поне затвори книгата! Що за глупости!".

Но тя сякаш не го чува, заключена в своя слънчев саркофаг. Дори не обръща глава. С наплюнчен показалец спокойно разгръща страниците и продължава да движи устни. Айк усеща как у него се надига раздразнение. Но обидите не могат да пробият нейния слънчев шлем – удрят се в него и отхвръкват като зърна от градушка. Тогава Айк се обръща към рафтовете с книги – там още си личи точно откъде Джини е извадила библията. Старото, подвързано с кожа издание на "Моби Дик" ще му свърши работа! Издърпва го от мястото му, рязко се извръща и го мята. Глух удар и картината пред очите му се размива, губи очертанията си, ярките цветове изчезват и всичко става бледо, бездънно сиво. Слънчевата кухничка във Фресно се оказва само сън и постепенно пред очите на Айк изплува мразовитото утро в стар фургон, някъде в Аляска, след толкова години... Отдалече през сивата мъгла все още долита оня безплътен трептящ женски вик. После настава тишина.
– Що за глупости! – повтаря Айк, този път на глас. – Я стига.

На масата до походното легло е будилникът – обръща глава към него. До срещата им с Гриър на пристанището остават още няколко часа. Има време. Затваря очи и се опитва да върне съня, но изведнъж усеща как нещо започва да блъска по фургона. Този път съвсем се разсънва. Поема дълбоко студения въздух, измъква краката си от спалния чувал и пипнешком търси Теди. Теди е двадесет и две калибровият пистолет, скрит под възглавницата.
– Гриър? – Чува само собственото си учестено дишане. – Гриър, човече, обади се! Марли? Марли, ти ли си, помияр такъв?
Чукането престава. Айк стисва пистолета, предпазливо се надига и се опитва да надзърне през прозореца на фургона. Прозорчето е толкова мръсно, че това се оказва невъзможно. Завърта ръчката и лекичко го открехва. В същия миг блъскането отвън започва отново.
Айк се измъква от спалния чувал и нахлузва ботушите си, като продължава да стиска пистолета
– Гриър? Марли? Никакъв отговор.

Айк се взира в тъмните очертания на овчата кожа, просната до печката. Това трябва да е старият Марли, глух като оня дух, чието име носи. Гриър сигурно още се забавлява някъде с някоя "женска", както сам ги нарича. В това отношение той е изключение – в днешно време мъжете го правят все по-рядко... Когато Обединените нации въведоха повсеместната ваксина срещу спина, те като че унищожиха болестта в самия є зародиш – греховните помисли на хората; ваксината сякаш премахна плътското желание или поне го обезсили задълго, за неопределено време. Гриър обаче беше по-различен. Или по някаква случайност го бяха пропуснали, докато обикаляше джунглите на Ямайка, или пък ваксината просто се беше оказала безсилна пред страстната му неутолима природа на истински мъжкар, но при него обичайният страничен ефект не се беше проявил.

Айк се промъква пипнешком покрай спящото куче, открива фенерчето си и го мушва в пояса на грейката си. Поема си дъх и рязко блъсва с крак вратата на фургона. Едната му ръка стиска пистолета, другата – фенерчето. Движи се безшумно като в старите каубойски филми, но изведнъж се заковава на мястото си – очаквал е да види всичко друго, но не и това.
Съществото, свито до металните стъпала на фургона, се изправя, стреснато от изскърцалата врата. Айк установява, че то стига най-много до кръста му, и това откритие го изпълва с ужас – размерите са напълно достатъчни за едно... дяволче. В този миг, сякаш за да подсили зловещите му мисли, съществото започва да прави странни криволичещи стъпки, изправено на задните си крака, а предните се издигат и се полюшват някак противно разперени... При това движение изпъкналите ребра на нещото още повече се очертават, а отдолу – там, където би трябвало да бъде кръстът, има само някаква тъмна дупка, от която изведнъж щръкват два крака, тънки като клечки, покрити със сплъстена от кръв и кал козина. Мазната опашка, дълга като на гущер, се поклаща напред-назад сякаш за равновесие.
Но това, което смразява кръвта в жилите на Айк, е главата на гадното създание. Нагоре от раменете Нещото е съвършено гладко, без коса, без лице, без една-едничка черта или извивка... Айк примигва безпомощно и едва не разтърква очи. Но това вече не е сън, този път кошмарът си е съвсем действителен. Съвсем! Нещото е току пред очите му – същинско изчадие на ада, пръкнало се кой знае в кое дяволско котило, оживяло сякаш от някой стар роман на ужасите...

Най-после Айк се сеща да запали фенерчето си и гледката пред очите му става още по-отвратителна. Главата на уродливото създание е абсолютно гладка, изглежда дори някак хлъзгава, но се оказва, че все пак има черти. Лъчът на фенерчето разкрива нещо като лице, по-скоро някаква лигава, лепкава маса... Защо изобщо се занимава с тая гадория, а не вземе да є тегли куршума. Но в мига, в който Айк вдига пистолета, Нещото изведнъж се завърта и отзад на цилиндричната глава лъсва парче от скъсан етикет:

– Боже... ама това било котка! Котка, дето си е заклещила главата в буркан от майонеза...
С малко тромав пирует котката се завърта в посока на звука, като все още се олюлява, тежко отметнала глава назад. Единствено тази мъчителна стойка като че ли є дава известна възможност да си поема дъх
– Закъсал си, братче! – Айк оставя пистолета и се отпуска на коляно, без да обръща внимание на острите мидени черупки под краката си. – И откога си така? Я чакай да... а-а-а!
Котаракът се опитва да сграбчи протегнатата ръка на Айк, като при това я раздира чак до лакътя. Айк изругава и с един удар просва животното на земята. То веднага отскача, Айк го перва отново и го възсяда, преди то да успее да надигне глава, притиска го към покритата с черупки земя, вкопчил пръсти в мазната му козина и стиснал с другата си ръка фенерчето като тояга. Но този път котаракът дори не помръдва. Или го е зашеметил, или животното просто е изтощено след поредния си пристъп на буйна ярост. Айк поразхлабва желязната си хватка и започва внимателно да почуква с фенерчето си отвора на буркана. Най-накрая стъклото се пропуква, но лепкавата маса отвътре все още не позволява на парчетата да се отделят. Бурканът се разчупва бавно, полека, като яйце, което се излюпва.

Показва се една подута глава, приела формата на буркана, озъбена, със смачкани от притискането в стъклото устни и с мъчително изцъклени очи. Айк хвърля настрани едно по едно парчетата от буркана, като първо успява да освободи устата, после и ноздрите... Котаракът лежи в краката му неподвижен и с усилие си поема дъх. Когато муцунката най-сетне е свободна, Айк пуска стиснатия кичур косми и се опитва да избърше очите от разложената мазнина. Но в мига, в който усеща, че е свободно, животното се спуска в нова отчаяна атака и с див писък напада ръката на Айк, като този път успява да разкъса кожата му не само с нокти, но и със зъби.

– Ах, ти, воняща гад! – Айк сритва котарака и го запраща надалеч. Животното се претъркулва, застава най-после на четирите си крака и се отправя назад с пронизителен писък. Този път се хвърля направо в лицето на Айк. Той успява да го отскубне и котаракът отново полита към земята. Завърта се около оста си и се готви да се върне, но сега вече Айк го сритва безпощадно и мазната рошава топка отхвръква чак към другия край на двора, стоварва се върху острите черупки и се завърта бясно. Когато най-после успява да се задържи на краката си, котаракът се втурва като обезумял, препуска между буренаците и варелите с пропан – вече в обратна посока, право към боровата гора на хълма. Айк го изпраща с един метнат с всичка сила камък и подплашва ято врани, скрити в шубрака. Те се разхвърчават с дрезгав крясък. Айк ги проследява с поглед и се обляга на близката купчина дърва, като си поема с усилие дъх.
И тогава... до ушите му отново достига оня далечен отчаян писък. Той не идва от посоката, в която изчезна котката, а някъде отдолу, откъм бунището – тъничък и задавен вик на жена – сега Айк е повече от сигурен в това.

– Моля ви, помогнете, о, по-о-омощ!
Това сякаш е гласът на Луиз, момичето на Лууп. Айк целият се превръща в слух. Семейството на Лууп често смущава нощем съня на съседите със своите кавги и побоища. А пък ако са спечелили някоя победа на боулинг, виковете им надминават дори грухтенето на прасетата, които отглеждат... Но Айк не се сеща скоро да е имало някакви състезания по боулинг, а и доколкото познава момичето, то едва ли би се развикало така за някоя дреболия. Луиз винаги си е била малко дръзка и предиз-викателна, но не и креслива.
– Моля ви, помогнете, о-о-о...
Викът изведнъж заглъхва, Айк се ослушва, затаил дъх, но вече нищо не нарушава спокойствието на утрото, само някаква птица стене в клоните на близкото дърво, а горе на хълма кряскат врани. Айк въздъхва – май все пак ще трябва да провери какво се е случило. Той минава зад фургона, но колата му я няма. Само старата джипка на Гриър, с когото си поделят фургона, кротко дреме отзад.
– Дявол да те вземе, Гриър...

Той сваля брезентовото платнище от старата бричка. Седалките са покрити със скреж. Айк сяда зад кормилото и се опитва да запали двигателя. Как беше... завърташ пет пъти и изчакваш. Без да насилваш... после още пет пъти. С последните остатъци от горивото четирите цилиндъра отчаяно се мъчат да заработят, но сега-засега повече пушат. Когато Айк потегля надолу по хълма, двигателят все още е студен...
Не пали фаровете, за да пести гориво. Ориентира се по пушека и зловонието, които идват от сметището. След малко се озовава сред димящите купища боклук, от които като от мънички действащи вулкани отхвърчат разноцветни искри – оранжеви, синкави, изумруденозелени... Сметището дими така от години. Хората от града очакваха, че дългата мразовита зима на деветдесет и трета най-после ще угаси тлеещите боклуци, но в края на краищата, когато юнското слънце разтопи снеговете, оказа се, че сметището все така си пушеше и вонеше.

Айк повдига горната си устна и прави отчаяни опити да диша през мустаците си, та поне малко да попречи на гадната миризма, която нахлува в дробовете му. Не че има нещо против сметището, даже напротив: то го отделя от останалата част на града като защитна преграда. Но напоследък тук горят все повече и повече рибарски мрежи и се разнася направо непоносима смрад...
Айк с такава скорост профучава покрай тлеещите камари боклуци, че за малко да отмине мястото, откъдето долитаха виковете. Навътре в сметището е спряла собствената му бежова хонда с широко разтворени врати, а на светлината на лампичката се различават нечии крайници, вкопчени в отчаяна борба.
Айк намалява скоростта, спира и превключва на заден. Запалва и фаровете. След малко чудноватата плетеница от тела попада в кръга светлина и Айк удря спирачките. Тялото на Луиз Лууп от кръста нагоре се очертава през отворената задна врата. Кръглото є бяло лице се полюшва като балон над огромните гърди, които се надигат и спускат на вълни – три пулсиращи светли кръга като доларите от рекламата на някоя заложна къща. Изведнъж те се загубват от погледа му, а на тяхно място се появява гол мъжки гръб – мускулест, млечнобял, треперещ от ярост.
– Ей, ти! Веднага я пусни.

Айк изскача от колата, без да изключи мотора. Втурва се направо през боклуците, насочил напред фенерчето си като шпага. Но миг преди да връхлети върху мускулестия гръб, той изведнъж го оценява по достойнство и със съжаление се сеща за пистолета си, останал на стъпалата на фургона.
– Чуваш ли! Остави момичето!
По всичко личи обаче, че мъжагата не чува. Айк не може да види лицето му, но разбира, че е изпаднал в пълна самозабрава. Гадно копеле. Ще се наложи да употреби сила! И той сграбчва голия лакът и го разтърсва:
– Ей, приятелче! Какво си намислил? Да не искаш да я удушиш?
Плътта между пръстите му е противна, някак мазна, но Айк стиска, докато мъжът най-сетне започва да идва на себе си. Раменете му се отпускат и той бавно извръща глава към Айк, все още без да пуска жената. На светлината на фенерчето лицето му е почти толкова отблъскващо, колкото и онова от буркана с майонеза. То, също като тялото, е млечнобяло и гладко. Устните са розови, очите – и те. Няма нито вежди, нито мигли. Затова пък има огромна тебеширенобяла грива...
– Исусе! – Айк прави крачка назад. – Исусе Христе!
Розовите очи го гледат смаяно.

– Нещо бъркаш, братле – аз не съм Исус. – После той преспокойно продължава да души жертвата си, вече изпаднала в безсъзнание, и дори се опитва да се шегува. – А тя не е никакво момиче, а собствената ми жена, хи-хи-хи...
Айк остава потресен не толкова от самото хладнокръвно действие, колкото от тона. Прекалено добре познава този тон – още от затвора – и той винаги го е вбесявал със своето интимничене. Едновременно насмешлив и свойски: „Хей, братле, нали ще се спогодим, хи-хи-хи...“ – нещо такова. Явно пак ще трябва да се намеси. Айк оставя настрани фенерчето и сграбчва с две ръце дългата тебеширена грива на мъжа, завърта го така, че гърбовете им се допират, и го премята презглава. Тебеширеният човек се преобръща и се просва с цялата си дължина сред боклуците като парцалена кукла. Айк се изправя и диша тежко. Няколко от най-смелите и любопитни свине на Лууп са дошли съвсем наблизо и възбудено грухтят – предвкусват угощение. От опит знаят, че когато нещо тупне на земята с такава сила, то обикновено остава да си лежи там и почти винаги става за ядене. В един кратък миг Айк се улавя, че и самият той се надява да е приключил с този тип веднъж завинаги.
Тебеширеният човек се търкулва настрани и се надига опрян на ръце и колене. На светлината на фаровете тялото му изглежда много дълго и много слабо, сякаш всеки миг ще клюмне на една страна като гъба след дъжд. Раменете му отново започват да се тресат и сега Айк забелязва, че всъщност мускулите му не са нищо особено – дори направо са жалки. Все още застанал на колене, мъжът умолително сплита дългите си бели ръце:

– Моля те, не ме удряй повече! Вече ми мина. Нали разбираш... – Устата му трепва в страхливо подобие на усмивка, но този път не си позволява да се ухили. – Направо бях откачил. Нали знаеш как става: няколко години те няма, най-после се прибираш вкъщи... вървиш по улиците и само за това си мислиш – как всяка вечер те е чакала на прозореца, колко самотна е била, представяш си щастливите є сълзи, луната, звездите... и я намираш на калъп сред боклуците... с някакъв жалък шут... Как да не откачиш. Но вече ми мина. Няма нужда пак да ме удряш.
– Ти на това удар ли му викаш?
– Добре де, просто недей. Наистина съжалявам. Това няма да се повтори. Чу ли?
Все още коленичил, мъжът отчаяно кърши ръце. Айк се взира в него съвсем сащисан. Разкаянието му се струва толкова преиграно, че не може да се освободи от усещането, че всичко това е само преструвка.
– Хайде, ставай! Няма да те пипна с пръст."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Песента на моряка", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Живот в скалите - Мария Лалева - книга

Живот в скалите


Мария Лалева

Книгомания
Цени от:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход


Дан Браун

Бард
Цена:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Физика на тъгата - Георги Господинов - книга

Физика на тъгата


Георги Господинов

Жанет - 45
Цена:  16.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Осмо издание. Илюстрации: Теодор Ушев. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70-те и 80-те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – ...
Задругата - Добри Божилов - книга

Задругата


Добри Божилов

Лексикон
Цена:  19.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ...
Хари Потър и Философският камък - книга 1 - Дж. К. Роулинг - книга

Хари Потър и Философският камък - книга 1


Дж. К. Роулинг

Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Представете си, че сте прекарали първите 10 години от своя живот без родители, живеейки под стълбите в дома на семейство, което ви мрази. И на единайстия си рожден ден откривате, че сте истински магьосник! Точно това се случва с Хари Потър в този пленяващ забавен роман. Хари Потър не знае нищо за "Хогуортс" до момента, в който множество мистериозни писма започват да се изсипват в дома на семейство Дърсли на улица "Привит Драйв". Адресирани до него, надписани със зелено мастило върху жълтеникав пергамент и запечатани с лилав печат, те бързо будят подозрението на противните леля и чичо на момчето и са ...
Изабел Овчарова : Щастливей - книга

Изабел Овчарова
Щастливей


Егмонт
Цена:  14.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Изабел Овчарова, или просто Изи, е момиче, което обича да твори, да вдъхновява хората и да ги прави щастливи. Снима видеа, откакто има телефон с камера, а от две години ги качва в YouTube и каналът ѝ бързо се превръща в един от най-следваните в България с над 200 000 последователи. "Щастливей" е дебютната ѝ книга. "Благодаря, че отделяте от времето си за моята история. Тя не е на влогърката Изабел. Тя е история на момиче, което иска да носи светлина. Да носи щастие в живота на всеки, който е забравил да живее щастливо... Пожелавам на всеки, четящ книгата ми, да изгуби себе си и да се открие ...
Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка - Весела Тотева - книга

Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка


Весела Тотева

Жанет - 45
Цена:  13.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ...
Кьосем. Черната кралица - Демет Алтънйелеклиоглу - книга

Кьосем. Черната кралица


Демет Алтънйелеклиоглу

Летера
Цена:  12.91 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Стандартна цена 23.90 лв.
Вземи сега с отстъпка -46%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
От авторката на "Хюрем" и "Михримах". ... Роман за неочаквания възход на Кьосем султан и съдбовната ѝ среща с властта. Още невръстна, Нася е принудена да напусне родния си остров Милос и да се сбогува с мечтите си. Но съдбата ѝ праща предсказание, което постепенно се сбъдва. Тя попада в султанския дворец, където несгодите на слугинския живот не я обезкуражават и тя дръзва дори да се зарече, че един ден ще стане кралица... И късметът я спохожда. С острия си ум и омайваща красота тя печели сърцето на султан Ахмед и става Махпейкер Кьосем султан - съпруга, чиито съвети владетелят слуша, ...
Жажда - Захари Карабашлиев - книга

Жажда


Захари Карабашлиев

Сиела
Цена:  14.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия нихилизъм на младежа. Но това, което започва като почти банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в разказ за оцеляване и победа, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над ...
Баба праща поздрави и се извинява - Фредрик Бакман - книга

Баба праща поздрави и се извинява


Фредрик Бакман

Сиела
Цена:  15.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на "Човек на име Уве". ... Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои... Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността. Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с ...
Златната клетка - Камила Лекберг - книга

Златната клетка


Камила Лекберг

Колибри
Цена:  18.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Отмъщението на жената е красиво и брутално. ... "Златната клетка" е драматична, спираща дъха история за измама, отмъщение и изкупление. На повърхността Фей има всичко. Перфектен съпруг, любима дъщеря и луксозен апартамент в най-хубавата част на Стокхолм. Но мрачните спомени от нейното детство във Фелбака я преследват упорито и тя се чувства така, сякаш е в капан или златна клетка. Някога е била силна и амбициозна жена, докато не решава да се посвети на мъжа си Джак. Когато разбира, че той я мами, целият ѝ свят се срутва. Фей е напълно опустошена, но отчаянието няма да я погълне, а ще отстъпи място на гнева ...
Чудовището - Владимир Зарев - книга

Чудовището


Владимир Зарев

Хермес
Цена:  17.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ...

Песента на моряка


Кен Киси

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  21.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 03-06-2020 г., Четвъртък 04-06-2020 г. или
Петък 05-06-2020 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#218143
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2018 г.
ИздателствоСиела
Категории
КорицаТвърда
Страници528
Размери15.00 / 22.00 / 3.00 cm
Тегло0.678 kg
EAN9789542826996
ISBN9789542826996
Описание
Последният голям роман на Кен Киси, написан 30 години след "Полет над кукувиче гнездо".
Куинак, Аляска, е последното недокоснато от покварата на цивилизацията и екологичната криза кътче на Земята. Животът там е прост и ясен - хората си вадят хляба с усилен труд, имат своите малки радости, следят бегло и отдалеч какво се случва по света, но не желаят да бъдат част от всеобщата лудост. Сурова земя за истински хора.

Съблазънта идва на борда на богаташката яхта "Сребърната лисица", собственост на Герхард Стюбинс - най-популярния режисьор на света. Той и неговият екип са избрали Куинак за мястото, където ще заснемат мащабна холивудска екранизация на легендата за инуитската принцеса Шуула. За тази цел обаче им трябва съгласието на обитателите на градчето. А на борда има човек, който търси да си разчисти сметките с тях.

Светът е дошъл при жителите на Куинак. И цената на душите им е вече определена. Последното чисто кътче на Земята е в опасност. "Песента на моряка" е високолитературна антиутопия, която геният на Кен Киси разполага в десетилетията, в които самите ние живеем. Издадена през 1992 г., книгата е определяна като последния голям самостоятелен роман на Киси, редом по размах и внушение с легендарната "Полет над кукувиче гнездо". История за истината сред прояден от лъжи свят - и за непреходните ценности сред суетнята на глупостта.
Откъс от книгата
"Един сън, в който се появява Джини, а останалото е бледосиво. В една галактика от червен алуминий, някъде в близкото бъдеще и недалеч оттук, Айк Салас още спеше. Това бяха прекрасни години, това бяха ужасни години – и това съвсем не беше всичко...

Айк спеше и сънуваше бившата си жена, Джини – сънуваше я млада и красива, каквато беше във Фресно, когато още крадяха по влаковете, когато бебето още не се беше родило, а движението „Бакача“ не съществуваше. Когато още не беше настъпило десетилетието, известно като Гадните деветдесет.

В съня си Айк току-що е приключил работата си по вагоните и се е върнал у дома на разсъмване, а Джини го чака със закуската. Ето я малката им кухничка... ето я Джини – гола под утринното слънце... Ето ги отвън на ливадата косачите – лъскавите остриета проблясват, вдигат се и се спускат... ето ги тънките сребърни нишки на сутрешната мъгла... Джини все още е много секси, косите ѝ са съвсем светли, а лицето – ведро. Любимото ѝ кътче в цялата къща е тази кухничка. (След леглото, разбира се.) Ех, Джини, Джини... Тя чете на глас от библията на баба си. Библията е с мека подвързия от еленова кожа. Джини е сложила очилата си за четене с тъмните стъкла и една от онези смешни шапки, с каквито се перчеше Сали Фийлд в "Летящата монахиня". Шапката е червена – любимият цвят на Джини...
Шапка на монахиня, тъмни очила и водопад от бледозлатисти коси над голите рамене, като някакъв светъл плащ. Нищо друго.

Устните на Джини се движат беззвучно, главата ѝ е наведена над книгата, чува се само бръмченето на самолетите, които пръскат нивите, и някъде още по-отдалече – тънък, сподавен писък, който прилича на човешки. Сега му се струва, че цялата тази сцена е някак... страшно комична – типичната сутрин на едно американско семейство: има го дори и религиозния мотив. Голото зърно на гърдата на Джини почти докосва разтворената в скута ѝ книга. Има нещо комично и нелепо в тази гледка, нещо дразнещо като внезапно забит в ребрата ти пръст. И вместо да се затресе от неистов смях, Айк изведнъж започва да крещи на жена си: "Я се виж на какво приличаш! Или разкарай тая тъпа шапка, или поне затвори книгата! Що за глупости!".

Но тя сякаш не го чува, заключена в своя слънчев саркофаг. Дори не обръща глава. С наплюнчен показалец спокойно разгръща страниците и продължава да движи устни. Айк усеща как у него се надига раздразнение. Но обидите не могат да пробият нейния слънчев шлем – удрят се в него и отхвръкват като зърна от градушка. Тогава Айк се обръща към рафтовете с книги – там още си личи точно откъде Джини е извадила библията. Старото, подвързано с кожа издание на "Моби Дик" ще му свърши работа! Издърпва го от мястото му, рязко се извръща и го мята. Глух удар и картината пред очите му се размива, губи очертанията си, ярките цветове изчезват и всичко става бледо, бездънно сиво. Слънчевата кухничка във Фресно се оказва само сън и постепенно пред очите на Айк изплува мразовитото утро в стар фургон, някъде в Аляска, след толкова години... Отдалече през сивата мъгла все още долита оня безплътен трептящ женски вик. После настава тишина.
– Що за глупости! – повтаря Айк, този път на глас. – Я стига.

На масата до походното легло е будилникът – обръща глава към него. До срещата им с Гриър на пристанището остават още няколко часа. Има време. Затваря очи и се опитва да върне съня, но изведнъж усеща как нещо започва да блъска по фургона. Този път съвсем се разсънва. Поема дълбоко студения въздух, измъква краката си от спалния чувал и пипнешком търси Теди. Теди е двадесет и две калибровият пистолет, скрит под възглавницата.
– Гриър? – Чува само собственото си учестено дишане. – Гриър, човече, обади се! Марли? Марли, ти ли си, помияр такъв?
Чукането престава. Айк стисва пистолета, предпазливо се надига и се опитва да надзърне през прозореца на фургона. Прозорчето е толкова мръсно, че това се оказва невъзможно. Завърта ръчката и лекичко го открехва. В същия миг блъскането отвън започва отново.
Айк се измъква от спалния чувал и нахлузва ботушите си, като продължава да стиска пистолета
– Гриър? Марли? Никакъв отговор.

Айк се взира в тъмните очертания на овчата кожа, просната до печката. Това трябва да е старият Марли, глух като оня дух, чието име носи. Гриър сигурно още се забавлява някъде с някоя "женска", както сам ги нарича. В това отношение той е изключение – в днешно време мъжете го правят все по-рядко... Когато Обединените нации въведоха повсеместната ваксина срещу спина, те като че унищожиха болестта в самия є зародиш – греховните помисли на хората; ваксината сякаш премахна плътското желание или поне го обезсили задълго, за неопределено време. Гриър обаче беше по-различен. Или по някаква случайност го бяха пропуснали, докато обикаляше джунглите на Ямайка, или пък ваксината просто се беше оказала безсилна пред страстната му неутолима природа на истински мъжкар, но при него обичайният страничен ефект не се беше проявил.

Айк се промъква пипнешком покрай спящото куче, открива фенерчето си и го мушва в пояса на грейката си. Поема си дъх и рязко блъсва с крак вратата на фургона. Едната му ръка стиска пистолета, другата – фенерчето. Движи се безшумно като в старите каубойски филми, но изведнъж се заковава на мястото си – очаквал е да види всичко друго, но не и това.
Съществото, свито до металните стъпала на фургона, се изправя, стреснато от изскърцалата врата. Айк установява, че то стига най-много до кръста му, и това откритие го изпълва с ужас – размерите са напълно достатъчни за едно... дяволче. В този миг, сякаш за да подсили зловещите му мисли, съществото започва да прави странни криволичещи стъпки, изправено на задните си крака, а предните се издигат и се полюшват някак противно разперени... При това движение изпъкналите ребра на нещото още повече се очертават, а отдолу – там, където би трябвало да бъде кръстът, има само някаква тъмна дупка, от която изведнъж щръкват два крака, тънки като клечки, покрити със сплъстена от кръв и кал козина. Мазната опашка, дълга като на гущер, се поклаща напред-назад сякаш за равновесие.
Но това, което смразява кръвта в жилите на Айк, е главата на гадното създание. Нагоре от раменете Нещото е съвършено гладко, без коса, без лице, без една-едничка черта или извивка... Айк примигва безпомощно и едва не разтърква очи. Но това вече не е сън, този път кошмарът си е съвсем действителен. Съвсем! Нещото е току пред очите му – същинско изчадие на ада, пръкнало се кой знае в кое дяволско котило, оживяло сякаш от някой стар роман на ужасите...

Най-после Айк се сеща да запали фенерчето си и гледката пред очите му става още по-отвратителна. Главата на уродливото създание е абсолютно гладка, изглежда дори някак хлъзгава, но се оказва, че все пак има черти. Лъчът на фенерчето разкрива нещо като лице, по-скоро някаква лигава, лепкава маса... Защо изобщо се занимава с тая гадория, а не вземе да є тегли куршума. Но в мига, в който Айк вдига пистолета, Нещото изведнъж се завърта и отзад на цилиндричната глава лъсва парче от скъсан етикет:

– Боже... ама това било котка! Котка, дето си е заклещила главата в буркан от майонеза...
С малко тромав пирует котката се завърта в посока на звука, като все още се олюлява, тежко отметнала глава назад. Единствено тази мъчителна стойка като че ли є дава известна възможност да си поема дъх
– Закъсал си, братче! – Айк оставя пистолета и се отпуска на коляно, без да обръща внимание на острите мидени черупки под краката си. – И откога си така? Я чакай да... а-а-а!
Котаракът се опитва да сграбчи протегнатата ръка на Айк, като при това я раздира чак до лакътя. Айк изругава и с един удар просва животното на земята. То веднага отскача, Айк го перва отново и го възсяда, преди то да успее да надигне глава, притиска го към покритата с черупки земя, вкопчил пръсти в мазната му козина и стиснал с другата си ръка фенерчето като тояга. Но този път котаракът дори не помръдва. Или го е зашеметил, или животното просто е изтощено след поредния си пристъп на буйна ярост. Айк поразхлабва желязната си хватка и започва внимателно да почуква с фенерчето си отвора на буркана. Най-накрая стъклото се пропуква, но лепкавата маса отвътре все още не позволява на парчетата да се отделят. Бурканът се разчупва бавно, полека, като яйце, което се излюпва.

Показва се една подута глава, приела формата на буркана, озъбена, със смачкани от притискането в стъклото устни и с мъчително изцъклени очи. Айк хвърля настрани едно по едно парчетата от буркана, като първо успява да освободи устата, после и ноздрите... Котаракът лежи в краката му неподвижен и с усилие си поема дъх. Когато муцунката най-сетне е свободна, Айк пуска стиснатия кичур косми и се опитва да избърше очите от разложената мазнина. Но в мига, в който усеща, че е свободно, животното се спуска в нова отчаяна атака и с див писък напада ръката на Айк, като този път успява да разкъса кожата му не само с нокти, но и със зъби.

– Ах, ти, воняща гад! – Айк сритва котарака и го запраща надалеч. Животното се претъркулва, застава най-после на четирите си крака и се отправя назад с пронизителен писък. Този път се хвърля направо в лицето на Айк. Той успява да го отскубне и котаракът отново полита към земята. Завърта се около оста си и се готви да се върне, но сега вече Айк го сритва безпощадно и мазната рошава топка отхвръква чак към другия край на двора, стоварва се върху острите черупки и се завърта бясно. Когато най-после успява да се задържи на краката си, котаракът се втурва като обезумял, препуска между буренаците и варелите с пропан – вече в обратна посока, право към боровата гора на хълма. Айк го изпраща с един метнат с всичка сила камък и подплашва ято врани, скрити в шубрака. Те се разхвърчават с дрезгав крясък. Айк ги проследява с поглед и се обляга на близката купчина дърва, като си поема с усилие дъх.
И тогава... до ушите му отново достига оня далечен отчаян писък. Той не идва от посоката, в която изчезна котката, а някъде отдолу, откъм бунището – тъничък и задавен вик на жена – сега Айк е повече от сигурен в това.

– Моля ви, помогнете, о, по-о-омощ!
Това сякаш е гласът на Луиз, момичето на Лууп. Айк целият се превръща в слух. Семейството на Лууп често смущава нощем съня на съседите със своите кавги и побоища. А пък ако са спечелили някоя победа на боулинг, виковете им надминават дори грухтенето на прасетата, които отглеждат... Но Айк не се сеща скоро да е имало някакви състезания по боулинг, а и доколкото познава момичето, то едва ли би се развикало така за някоя дреболия. Луиз винаги си е била малко дръзка и предиз-викателна, но не и креслива.
– Моля ви, помогнете, о-о-о...
Викът изведнъж заглъхва, Айк се ослушва, затаил дъх, но вече нищо не нарушава спокойствието на утрото, само някаква птица стене в клоните на близкото дърво, а горе на хълма кряскат врани. Айк въздъхва – май все пак ще трябва да провери какво се е случило. Той минава зад фургона, но колата му я няма. Само старата джипка на Гриър, с когото си поделят фургона, кротко дреме отзад.
– Дявол да те вземе, Гриър...

Той сваля брезентовото платнище от старата бричка. Седалките са покрити със скреж. Айк сяда зад кормилото и се опитва да запали двигателя. Как беше... завърташ пет пъти и изчакваш. Без да насилваш... после още пет пъти. С последните остатъци от горивото четирите цилиндъра отчаяно се мъчат да заработят, но сега-засега повече пушат. Когато Айк потегля надолу по хълма, двигателят все още е студен...
Не пали фаровете, за да пести гориво. Ориентира се по пушека и зловонието, които идват от сметището. След малко се озовава сред димящите купища боклук, от които като от мънички действащи вулкани отхвърчат разноцветни искри – оранжеви, синкави, изумруденозелени... Сметището дими така от години. Хората от града очакваха, че дългата мразовита зима на деветдесет и трета най-после ще угаси тлеещите боклуци, но в края на краищата, когато юнското слънце разтопи снеговете, оказа се, че сметището все така си пушеше и вонеше.

Айк повдига горната си устна и прави отчаяни опити да диша през мустаците си, та поне малко да попречи на гадната миризма, която нахлува в дробовете му. Не че има нещо против сметището, даже напротив: то го отделя от останалата част на града като защитна преграда. Но напоследък тук горят все повече и повече рибарски мрежи и се разнася направо непоносима смрад...
Айк с такава скорост профучава покрай тлеещите камари боклуци, че за малко да отмине мястото, откъдето долитаха виковете. Навътре в сметището е спряла собствената му бежова хонда с широко разтворени врати, а на светлината на лампичката се различават нечии крайници, вкопчени в отчаяна борба.
Айк намалява скоростта, спира и превключва на заден. Запалва и фаровете. След малко чудноватата плетеница от тела попада в кръга светлина и Айк удря спирачките. Тялото на Луиз Лууп от кръста нагоре се очертава през отворената задна врата. Кръглото є бяло лице се полюшва като балон над огромните гърди, които се надигат и спускат на вълни – три пулсиращи светли кръга като доларите от рекламата на някоя заложна къща. Изведнъж те се загубват от погледа му, а на тяхно място се появява гол мъжки гръб – мускулест, млечнобял, треперещ от ярост.
– Ей, ти! Веднага я пусни.

Айк изскача от колата, без да изключи мотора. Втурва се направо през боклуците, насочил напред фенерчето си като шпага. Но миг преди да връхлети върху мускулестия гръб, той изведнъж го оценява по достойнство и със съжаление се сеща за пистолета си, останал на стъпалата на фургона.
– Чуваш ли! Остави момичето!
По всичко личи обаче, че мъжагата не чува. Айк не може да види лицето му, но разбира, че е изпаднал в пълна самозабрава. Гадно копеле. Ще се наложи да употреби сила! И той сграбчва голия лакът и го разтърсва:
– Ей, приятелче! Какво си намислил? Да не искаш да я удушиш?
Плътта между пръстите му е противна, някак мазна, но Айк стиска, докато мъжът най-сетне започва да идва на себе си. Раменете му се отпускат и той бавно извръща глава към Айк, все още без да пуска жената. На светлината на фенерчето лицето му е почти толкова отблъскващо, колкото и онова от буркана с майонеза. То, също като тялото, е млечнобяло и гладко. Устните са розови, очите – и те. Няма нито вежди, нито мигли. Затова пък има огромна тебеширенобяла грива...
– Исусе! – Айк прави крачка назад. – Исусе Христе!
Розовите очи го гледат смаяно.

– Нещо бъркаш, братле – аз не съм Исус. – После той преспокойно продължава да души жертвата си, вече изпаднала в безсъзнание, и дори се опитва да се шегува. – А тя не е никакво момиче, а собствената ми жена, хи-хи-хи...
Айк остава потресен не толкова от самото хладнокръвно действие, колкото от тона. Прекалено добре познава този тон – още от затвора – и той винаги го е вбесявал със своето интимничене. Едновременно насмешлив и свойски: „Хей, братле, нали ще се спогодим, хи-хи-хи...“ – нещо такова. Явно пак ще трябва да се намеси. Айк оставя настрани фенерчето и сграбчва с две ръце дългата тебеширена грива на мъжа, завърта го така, че гърбовете им се допират, и го премята презглава. Тебеширеният човек се преобръща и се просва с цялата си дължина сред боклуците като парцалена кукла. Айк се изправя и диша тежко. Няколко от най-смелите и любопитни свине на Лууп са дошли съвсем наблизо и възбудено грухтят – предвкусват угощение. От опит знаят, че когато нещо тупне на земята с такава сила, то обикновено остава да си лежи там и почти винаги става за ядене. В един кратък миг Айк се улавя, че и самият той се надява да е приключил с този тип веднъж завинаги.
Тебеширеният човек се търкулва настрани и се надига опрян на ръце и колене. На светлината на фаровете тялото му изглежда много дълго и много слабо, сякаш всеки миг ще клюмне на една страна като гъба след дъжд. Раменете му отново започват да се тресат и сега Айк забелязва, че всъщност мускулите му не са нищо особено – дори направо са жалки. Все още застанал на колене, мъжът умолително сплита дългите си бели ръце:

– Моля те, не ме удряй повече! Вече ми мина. Нали разбираш... – Устата му трепва в страхливо подобие на усмивка, но този път не си позволява да се ухили. – Направо бях откачил. Нали знаеш как става: няколко години те няма, най-после се прибираш вкъщи... вървиш по улиците и само за това си мислиш – как всяка вечер те е чакала на прозореца, колко самотна е била, представяш си щастливите є сълзи, луната, звездите... и я намираш на калъп сред боклуците... с някакъв жалък шут... Как да не откачиш. Но вече ми мина. Няма нужда пак да ме удряш.
– Ти на това удар ли му викаш?
– Добре де, просто недей. Наистина съжалявам. Това няма да се повтори. Чу ли?
Все още коленичил, мъжът отчаяно кърши ръце. Айк се взира в него съвсем сащисан. Разкаянието му се струва толкова преиграно, че не може да се освободи от усещането, че всичко това е само преструвка.
– Хайде, ставай! Няма да те пипна с пръст."
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Баба праща поздрави и се извинява
Фредрик Бакман
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Нещата, които синът ми трябва да знае за света
Фредрик Бакман
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Сделката на живота ти
Фредрик Бакман
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  9.90 лв.
Ал
Уилям Уортън
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.90 лв.
Тайната рецепта на любовта
Валентина Чебени
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.90 лв.
Братоубийците
Никос Казандзакис
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Бьорнстад
Фредрик Бакман
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.90 лв.
Брит-Мари беше тук
Фредрик Бакман
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Ние срещу всички
Фредрик Бакман
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.90 лв.
Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг
Фредрик Бакман
Стандартна цена 7.90 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  6.32 лв.
Назад към "Преводни съвременни романи"
Фьодор М. Достоевски
Елена Вавилова
Очаквайте продължение на историческия роман "Задругата".
Кои са номинираните филми, екранизирани по книги?
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги