"Пиперът произхожда от южно Мексико и Централна Америка. Той е масово отглеждан от туземното население до откриването на Америка. Пиперът не е познат на древните народи - египтяни, гърци и римляни. Той няма санскритско име и не се споменава в старите китайски летописи. Първите сведения за пренасянето му в Европа са от края на 15^-ти век. В едно писмо се споменава, че Колумб е донесъл пипер, по-лют от кавказкия. Предполага се, че пиперът е бил пренесен в България през 16^-ти век, като за това са допринесли твърде много турците. Много бързо той става една от основните зеленчукови култури. Едновременно с това, пиперът е подложен на непрекъснато подобряване от многобройни безименни народни селекционери. Огромното разнообразие от местни български сортове пипер с прекрасни вкусови и хранителни качества, е най-доброто доказателство за селекционната работа, извършена от нашите градинари в продължение на няколко столетия. България става нов вторичен формообразувателен център в Европа. Българските сортове пипер са известни далеч от пределите на България. Те не само се отглеждат широко, но отдавна се използват като изходен селекционен материал. Голяма заслуга за разпространението на българските сортове пипер, а също така за начините на отглеждане и използване, имат странстващите български градинари през 18^-ти и 19^-ти век в страните от Югоизточна и Средна Европа. Днес пиперът се отглежда във всички райони на страната. По заета площ той е на второ място след доматите. Настоящата книга ще бъде отличен помощник на многобройните стопани, заети с отглеждането му."
гл. асистент Ива Генкова