Невероятната история на една от най-властните жени в света. Виктория поддържаше установената нравствена чистота с непреклонност, която надминаваше тази на Алберт. Тя беше вече съпруга на Алберт. Беше и нещо повече - олицетворението на една нова епоха. Последните следи от XVIII век бяха изчезнали. Цинизмът и лукавството се бяха превърнали на прах. Над тях тържествуваха чувството за дълг и любовта към семейния живот. Викторианската епоха беше в пълен разцвет.

Кралица Виктория става символ на английската нация, на Британската империя, на сдържаното и образцово поведение и личния морал. Успехът ѝ като владетел се дължи на последователно заеманите от нея роли на невинна млада жена, образцова майка и съпруга, страдаща и търпелива вдовица и матриарх на голямо семейство. Управлението ѝ продължава 63 години и е период на дълбоки обществени, икономически, военни и технологични промени в Обединеното кралство и териториална експанзия на Британската империя.

Изчерпателен, интелигентен, прецизен очерк за един невероятен живот на една невероятна личност. Изключително постижение за романите и биографиите.

Литън Стрейчи е роден през 1880 г. в Лондон. Той е английски писател, поет и критик, член на тайното дружество на "Апостолите" в Кеймбриджкия университет. Той е един от основателите и видните представители на литературния кръг "Блумсбъри" - общност на английски интелектуалци, писатели и художници, сред които Вирджиния Улф, Катрин Мансфийлд, Бъртранд Ръсел, Лудвиг Витгенщайн и Джон Кейнс.

Стрейчи става известен с нов стил при писането на биографии, при който психологическият разбор и симпатията се съчетават с дързост и остроумие. Написаната от него през 1921 г. биография на кралица Виктория получава литературна награда (The James Tait Black Memorial Prizes).

Изключително близки отношения е имал с художничката Дора Карингтън. Дори е известно, че когато той умира от рак на 51-годишна възраст през 1932 г., тя се самоубива два месеца след това - резултат от вътрешния срив, който настъпва у нея след смъртта на Стрейчи.

"На 6 ноември 1817 година почина принцеса Шарлота, единствено дете на принц-регента, наследница на английската корона. Краткият ѝ живот съвсем не бе щастлив. Невъздържана, своенравна, непостоянна и буйна по природа, тя бе копняла вечно за свобода, но никога не бе могла да я има. Израснала сред непрекъснати семейни свади, бе отделена отрано от непочтената си и ексцентрична майка и поверена на грижите на егоистичния си баща, ползващ се с още по-лошо име. През май 1816 година принцеса Шарлота се бе омъжила за принц Леополд Сакс-Кобургски.

Характерът на принц Леополд бе странно противоположен на характера на жена му. Втори син на германски принц, по това време той беше двайсет и шест годишен и вече бе успял да се отличи във войната срещу Наполеон и да прояви значителна дипломатическа ловкост на Виенския конгрес. Сега му предстоеше
да се опита да обуздае една буйна принцеса. Студен и сдържан в обноските и думите си, обмислящ постъпките си, той овладя бързо дивото, невъздържано, но
великодушно същество. Скоро откри, че у нея има много неща, които не може да одобри. Тя лъжеше, тропаше с крак, избухваше в шумен смях и притежаваше малко самообладание, така необходимо особено пред принцовете. Поведението ѝ беше непоносимо.

Тъкмо него принц Леополд можеше добре да прецени, защото, както сам обясняваше на племенницата си много години по-късно, лично той се бе движил сред
най-изисканото европейско общество. Между членовете от свитата в Клермонт, близо до Ешър, където се беше установила младата двойка, бе и младият германски лекар Кристиян Фридрих Стокмар. Син на дребен чиновник в Кобург, отначало той бе започнал кариера като лекар в родния си град. Именно там случайността го срещна с принц Леополд, който, поразен от способностите му, след женитбата си го извика в Англия като свой личен лекар. Странна съдба
очакваше този млад човек. Даровете, които бъдещето му готвеше, бяха много и разнообразни: влияние, власт, нещастия и разочарования. Положението му в Клермонт беше скромно, но принцесата демонстрира внезапна симпатия към него, наричаше го "Стоки" и обичаше да общуват. Стокмар беше човек, надарен с
ценни качества.

Скоро той показа едно от тях - качеството, с което се отличаваше през целия си живот, а именно благоразумната проницателност. Когато през пролетта на 1817 година стана известно, че принцесата очаква дете, на него му бе предложено да заеме мястото на един от постоянните ѝ лекари, но той прояви предпазливост и отказа. Прецени, че колегите му ще го ревнуват, че съветите му сигурно няма да бъдат следвани и че ако се случи някакво нещастие, упреците неминуемо ще се изсипят върху лекаря чужденец. И наистина, много скоро Стокмар дойде до убеждението, че системата, която прилагаха при грижите около принцесата, е погрешна. Съобщи го на принца и го помоли да предаде това мнение на английските лекари.
Но всичко беше напразно. На 5 ноември в девет часа вечерта, след повече от петдесет часа мъки, принцесата роди мъртво момченце. В полунощ се влоши и нейното състояние поради изтощеното ѝ здраве. Едва тогава Стокмар се съгласи да я прегледа. Влезе при нея и я завари явно умираща; няколко минути по-късно тя издъхна в ръцете му.

След дълги часове на бдение тъкмо тогава принцът беше напуснал стаята є, за да си почине. На Стокмар се падна тежката задача да съобщи, че жена му е мъртва. Отначало принц Леополд не можеше да проумее какво е станало. По пътя за стаята ѝ той се отпусна като подкосен на един стол, а Стокмар коленичи до него. На младия принц се струваше, че сънува, че това е невъзможно. Най-сетне той падна на колене до леглото на принцесата и целуна изстиналите ръце. След това стана, промълви покрусен: "Чувствам се дълбоко нещастен. Обещай ми, че никога няма да ме напуснеш", и сведе глава на рамото на Стокмар."
Из книгата