"На 6 ноември 1817 година почина принцеса Шарлота, единствено дете на принц-регента, наследница на английската корона. Краткият ѝ живот съвсем не бе щастлив. Невъздържана, своенравна, непостоянна и буйна по природа, тя бе копняла вечно за свобода, но никога не бе могла да я има. Израснала сред непрекъснати семейни свади, бе отделена отрано от непочтената си и ексцентрична майка и поверена на грижите на егоистичния си баща, ползващ се с още по-лошо име. През май 1816 година принцеса Шарлота се бе омъжила за принц Леополд Сакс-Кобургски.

Характерът на принц Леополд бе странно противоположен на характера на жена му. Втори син на германски принц, по това време той беше двайсет и шест годишен и вече бе успял да се отличи във войната срещу Наполеон и да прояви значителна дипломатическа ловкост на Виенския конгрес. Сега му предстоеше
да се опита да обуздае една буйна принцеса. Студен и сдържан в обноските и думите си, обмислящ постъпките си, той овладя бързо дивото, невъздържано, но
великодушно същество. Скоро откри, че у нея има много неща, които не може да одобри. Тя лъжеше, тропаше с крак, избухваше в шумен смях и притежаваше малко самообладание, така необходимо особено пред принцовете. Поведението ѝ беше непоносимо.

Тъкмо него принц Леополд можеше добре да прецени, защото, както сам обясняваше на племенницата си много години по-късно, лично той се бе движил сред
най-изисканото европейско общество. Между членовете от свитата в Клермонт, близо до Ешър, където се беше установила младата двойка, бе и младият германски лекар Кристиян Фридрих Стокмар. Син на дребен чиновник в Кобург, отначало той бе започнал кариера като лекар в родния си град. Именно там случайността го срещна с принц Леополд, който, поразен от способностите му, след женитбата си го извика в Англия като свой личен лекар. Странна съдба
очакваше този млад човек. Даровете, които бъдещето му готвеше, бяха много и разнообразни: влияние, власт, нещастия и разочарования. Положението му в Клермонт беше скромно, но принцесата демонстрира внезапна симпатия към него, наричаше го "Стоки" и обичаше да общуват. Стокмар беше човек, надарен с
ценни качества.

Скоро той показа едно от тях - качеството, с което се отличаваше през целия си живот, а именно благоразумната проницателност. Когато през пролетта на 1817 година стана известно, че принцесата очаква дете, на него му бе предложено да заеме мястото на един от постоянните ѝ лекари, но той прояви предпазливост и отказа. Прецени, че колегите му ще го ревнуват, че съветите му сигурно няма да бъдат следвани и че ако се случи някакво нещастие, упреците неминуемо ще се изсипят върху лекаря чужденец. И наистина, много скоро Стокмар дойде до убеждението, че системата, която прилагаха при грижите около принцесата, е погрешна. Съобщи го на принца и го помоли да предаде това мнение на английските лекари.
Но всичко беше напразно. На 5 ноември в девет часа вечерта, след повече от петдесет часа мъки, принцесата роди мъртво момченце. В полунощ се влоши и нейното състояние поради изтощеното ѝ здраве. Едва тогава Стокмар се съгласи да я прегледа. Влезе при нея и я завари явно умираща; няколко минути по-късно тя издъхна в ръцете му.

След дълги часове на бдение тъкмо тогава принцът беше напуснал стаята є, за да си почине. На Стокмар се падна тежката задача да съобщи, че жена му е мъртва. Отначало принц Леополд не можеше да проумее какво е станало. По пътя за стаята ѝ той се отпусна като подкосен на един стол, а Стокмар коленичи до него. На младия принц се струваше, че сънува, че това е невъзможно. Най-сетне той падна на колене до леглото на принцесата и целуна изстиналите ръце. След това стана, промълви покрусен: "Чувствам се дълбоко нещастен. Обещай ми, че никога няма да ме напуснеш", и сведе глава на рамото на Стокмар."
Из книгата