Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    Екология  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Наука и научно-популярна литература    Екология    Пусни народа ми да кара сърф - Ивон Шу...
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Пусни народа ми да кара сърф


Ивон Шуинар

Цена:  35.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 23-10-2019 г., Четвъртък 24-10-2019 г. или
Петък 25-10-2019 г.
Продукт#219397
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2018 г.
ИздателствоВакон
Категории
КорицаМека
Страници256
Размери17.00 / 24.00 / 2.00 cm
Тегло0.456 kg
EAN9786197300291
ISBN9786197300291
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Образованието на един неохотен бизнесмен. Включва още 10 години нестандартна бизнес философия.
"Когато през 2005 г. започнах да пиша "Пусни народа ми да кара сърф", първоначалното ми намерение беше това да бъде философски наръчник за служителите на "Патагония". Изобщо не съм очаквал тази проста книга да се преведе на десет езика и да се изучава в гимназиите и университетите, че дори да има влияние върху големите корпорации. Даже "Харвард" използва компанията ни за практически казус. Винаги сме считали "Патагония" за експеримент по правене на бизнес по нетрадиционни начини. Никой от нас не беше сигурен в успеха, но всички бяхме наясно, че "обичайният бизнес" не ни интересува. Е, оцеляхме и дори процъфтяваме вече почти половин век, а дори и по-дълго, ако се смята и първата ни компания - "Шуинар Екуипмънт", за катерачна екипировка. Сегашното име на компанията ни е "Патагония Уъркс" и в нея влизат компанията ни за дрехи "Патагония и компанията ни за хранителни продукти "Патагония Пръвижънс". Инвестирали сме и в няколко други стартиращи компании със сходна философия. По ирония на съдбата се превърнахме в голямата компания, за която никога не сме мечтали, нито пък сме искали да бъдем.

Продължаваме да сме семейна компания и да се наслаждаваме на работата си. Нямам усещането, че се е налагало да правим компромиси с ценностите си, за да станем големи. Нямаме намерение да продаваме компанията или да я предлагаме на борсата, защото това би компрометирало мисията ни "да използваме бизнеса, за да вдъхновяваме и прилагаме решения на екологичната криза".

От 2005 г. здравословното състояние на планетата, която считаме за свой дом, не е особено добро. Обществеността в развития свят е все по-информирана за това, че планетата ни се затопля до опасни нива в резултат на собствените ни действия. Въпреки това и независимо от хилядите статии, книги, филми и предупреждения на учените и дори на военните, че глобалното затопляне е най-голямата заплаха за сигурността на човечеството, правителствата, бизнесите, вие и аз все така отказваме да предприемем смислени действия, за да разрешим проблема. Още по-тревожни са анкетните проучвания на "Галъп" от 2007 и 2008 г., според които 38% от световното население никога не са чували за глобалното затопляне или нямат мнение по въпроса.

Въпреки че някои от най-големите световни корпорации полагат значителни усилия да намалят отпечатъка си върху природата, всеки един от глобалните показатели за здравето на планетата ни продължава да сочи в грешната посока. Мрежата "Глобален отпечатък" (Global Footprint Network) изчислява, че понастоящем надхвърляме със 150% капацитета на планетата да възобнови основни за съществуването ни "услуги" като например чиста вода и въздух, обработваема земя, природосъобразен риболов и стабилен климат. Когато "Патагония" стартира през 1973 г., населението на Земята беше четири милиарда, а сега е повече от седем, като прогнозата е да стигне девет милиарда до 2053 г. Но не това е най-страшното.

В същото време богатството на това население нараства с 2,5 до 3% на година. До 2050 г. ще надхвърляме с 300 до 500% капацитета на планетата ни да се възобновява. Не е нужно да имате магистърска степен по бизнес администрация, за да сте наясно, че това означава фалит. Световната икономика, управлявана от правителства, контролирани от своя страна от големи мултинационални компании, е зависима от непрестанните растеж и печалби. Всичко, което успяваме да постигнем, за да имаме по-зелена, по-устойчива планета, се заличава от растежа - растежът е слонът в стаята, за който никой не иска да говори.

При наличието на всички тези проблеми - глобално затопляне, неустойчиво потребление на ресурсите и неравномерно разпределение на богатствата в световен мащаб, имаме идеалния сценарий за драстична промяна в икономическия и екологичния си модел. През цялата история империите са се сривали, следвайки същия този сценарий. Ако приемете глобализацията и капитализма като една гигантска "империя", последиците ще са катастрофални.

За всичките си седемдесет и пет години на безразсъдни каскади съм бил достатъчно близо до смъртта, за да приема факта, че един ден ще умра. Това не ме притеснява особено. За всичко си има начало и край - за хората и за начинанията им.

Видовете се развиват и умират. Империите се въздигат и се сгромолясват. Бизнесите растат, а след това се смаляват. Без изключение. Този факт не ме притеснява. И въпреки това ми е тежко да съм свидетел на шестото голямо заличаване на видовете, при което хората носят пряка отговорност за пълното унищожаване на толкова много чудесни същества и безценни местни култури. Особено много ме натъжава да наблюдавам тежкото положение на собствения си вид - ние, изглежда, сме неспособни да се справим с проблемите си.

Злото в обществото ни става повече и по-силно и това ни кара да осъзнаем, че като по-голяма и влиятелна компания отговорностите ни към обществото и усилията ни да бъдем дори още по-отговорни също са нараснали. Постигнатото от нас през последното десетилетие и плановете ни за следващите са причината за това обновено издание на книгата."
Ивон Шуинар, предговор към второто издание

Ивон Шуинар е основател и собственик на компанията "Патагония Инк". Започва бизнеса си, като в края на 50-те години на миналия век проектира, разработва и разпространява оборудване за алпинисти. През 1964г. създава първия каталог за поръчки по пощата - една страничка отпечатана на циклостил, придружена със съвет да не очаквате доставка в сезона за катерене. През 80-те години компанията на Шуинар се разраства до такива размери, че той се замисля за предсрочно пенсиониране. Вместо това продължава да развива и насочва "Патагония" в посока намиране на решения за все по-задълбочаващата се екологична криза. През 2011г. "Патагония" поставя началото на "1% за планетата" - организация от компании, които допринасят с поне един процент от чистите си годишни продажби на различни групи, събрани в списък и одобрени екологични организации. Шуинар прекарва голяма част от времето сред природата и продължава да управлява "Патагония".

Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон".
Отзиви за книгата

"Завладяващо практично ръководство със съвети как капитализмът и етиката могат да вървят ръка за ръка."
Kirkus Reviews

"Най-накрая Ивон Шуинар е намерил времето да разкаже историята, която някои от нас в прогресивния бизнес свят чакаме вече от десетилетия. Изпълнена с искреност и дръзновение, тази прекрасна книга ни отваря очите за света. Всеки начинаещ предприемач, всеки университет, който има курс по бизнес в програмата си, и всяка програма за MBA трябва да се сдобият с "Пусни народа ми да кара сърф". Благодаря ти, Ивон!"
Анита Родик, основател на The Body Shop

"Ивон Шуинар е много повече от катерач от световна класа и собственик на изключителен бизнес за дейности на открито. Самият той се откроява като една внушителна планина - планина от почтеност, отговорност, смелост и прозорливост. Без значение с какво се занимавате, в "Пусни народа ми да кара сърф" ще откриете важни съвети и много вдъхновение. Навярно нямаше да съм стигнал дотук, ако не беше подкрепата на Ивон през годините. А днес книгата му ми дава още повече сила да продължа напред."
Дейв Форман, The Rewilding Institute

"Ивон Шуинар е планински катерач както в буквалния, така и в преносния смисъл. И никой от върховете в колекцията му не е бил толкова страховит, колкото този, който изкачва с бизнеса си: "връх Устойчивост". В "Пусни народа ми да кара сърф" той разказва историята на този връх - не само как го е изкачил, но и защо. Изключително значима и вдъхновяваща книга!"
Рей Андерсън, председател на Interface, Inc

"Пусни народа ми да кара сърф" съчетава в себе си три прекрасни книги - вълнуваща автобиография, историята на един уникален бизнес и подробен план на надеждата за нашия общ дом."
Джаред Даймънд, автор на "Пушки, вируси и стомана"

"За всички, които са едновременно възмутени и потиснати от вълната на алчност, заляла корпоративна Америка през XXI век, едно име вдъхва надежда: Ивон Шуинар. Завладяваща книга."
San Francisco Chronicle

"Посланието на Ивон Шуинар е ясно: ако не си част от решението, значи си част от проблема. Шуинар е посветил живота си на това да бъде част от решението."
Santa Barbara News-Press

"Автобиографията на Шуинар разкрива един възхитителен и ярък образ… Най-отговорното нещо, което компаниите могат да направят, е да следват пътя на Шуинар - за доброто на цялата планета."
USA Today

"За всички, които са едновременно възмутени и потиснати от вълната на алчност, заляла корпоративна Америка през XXI век, едно име вдъхва надежда: Ивон Шуинар. Завладяваща книга."
San Francisco Chronicle

"След като прочетох "Пусни народа ми да кара сърф", ми се прииска да седна и да си говоря с Ивон Шуинар. Действа наистина окуражаващо да четеш за компания, която винаги се е придържала към принципите си и е процъфтяла."
The Washington Monthly

"Антибизнесменът Шуинар всъщност е бизнесмен до мозъка на костите си. Може би дори повече. Защото тук не става въпрос за дрехите, които си облича, или за офиса, където работи. Не става въпрос за определена длъжност, която може да заеме или освободи. Става въпрос за това кой е самият той. Как разсъждава. "Пусни народа ми да кара сърф" ни показва колко могъща може да бъде автентичността на организационната сила."
Inc.
"Никое хлапе не мечтае като порасне, да стане бизнесмен. Иска да бъде пожарникар, професионален спортист или лесничей. Братята Кох и Доналд Тръмп са герои само за други бизнесмени с подобни ценности. А аз исках когато порасна, да стана трапер.

Баща ми беше корав френски канадец от Квебек. Ходил е на училище само три години, преди да се наложи да се откаже и да започне да работи в семейната ферма на девет години. Тъй като е бил най-упоритият работник сред деветте си братя и сестри, когато станал на десет, баща му го избрал да отиде с него в Мейн и да започне работа във фабрика. По-късно работил като мазач, дърводелец, електротехник и водопроводчик. Не е зле за третокласник. В Лисабон, щата Мейн, където съм роден, се научил да поправя становете на фабриката за производство на вълнени тъкани "Уарумбо Улън Мил". Смятам, че съм наследил от него любовта си към тежкия физически труд и усета си за качество, особено за фините инструменти. Един от най-ярките ми ранни детски спомени е как седи в кухнята до дървената печка, пие уиски от бутилката и си изважда с клещи няколко зъба - и развалени, и здрави. Имаше нужда от протези, но смяташе, че местният зъболекар взема прекалено скъпо за тази част от работата, която лесно можеше да свърши и сам.

Мисля, че съм се научил да се катеря, преди да се науча да ходя. Отец Симард, който живееше на горния етаж в къщата, която бяхме наели, ме окуражаваше да пълзя нагоре по стълбите, където ме чакаше с лъжичка мед за награда. Когато бях на около шест години, брат ми Джералд ме взе за риба, закачи тайно двайсетсантиметрова щука в края на въдицата и ме накара да повярвам, че аз съм я уловил. Оттогава съм пристрастен към риболова. Почти всички в Лисабон бяха от френска Канада и аз посещавах френско католическо училище до седмата си година.

Двете ми сестри, Дорис и Рейчъл, бяха по-големи от мен с девет и единайсет години и тъй като брат ми беше в армията, а баща ми - все на работа, израснах, заобиколен от жени. Така предпочитам да живея и сега. Майка ми Ивон бе приключенецът в семейството и именно нейна беше идеята през 1946 г. да се преместим в Калифорния, където се надяваше, че сухият климат ще има благотворно влияние върху астмата на баща ми.

Продадохме на търг всичките си вещи, мебелите, които баща ни беше направил със собствените си ръце, и в един тежък за мен ден ние, шестимата, се натоварихме на семейния крайслер и поехме на запад. Някъде по Route 66 спряхме в индианска хижа и майка ми извади консервираната царевица, която беше приготвила за пътуването, за да я даде на жена от племето хопи и гладните ѝ деца. Тази случка вероятно бе първият ми урок по благотворителност. Когато пристигнахме в Бърбанк, останахме при друго семейство от френскоговоряща Канада, а мен ме записаха в държавно училище. Бях най-дребното дете в класа, не говорех английски и постоянно трябваше да се защитавам, защото имах "момичешко име". Така че направих това, което всеки бъдещ предприемач вероятно би направил: избягах.

Родителите ми ме прехвърлиха в енорийско училище, където можех да получа повече помощ от монахините. Бележникът ми от тази година е пълен с двойки по всеки предмет. Езиковите и културните разлики ме направиха единак и прекарвах по-голямата част от свободното си време сам със себе си. Останалите деца в квартала нямаха право дори да пресичат улицата сами, а аз карах колело по единайсет-дванайсет километра, за да стигна до едно езеро насред частно игрище за голф, където се криех сред върбите, далеч от охраната, и ловях костур. По-късно открих дивата природа на парка "Грифит" и на река Лос Анджелис в рамките на града, където прекарвах всеки ден след училище, за да ловя жаби с харпун, да хващам речни раци и да стрелям по зайци с лък. През лятото плувахме в покрития с пяна вир, захранван от отточната тръба на лабораториите за промиване на филмовите ленти на едно от филмовите студиа. Ако някога се разболея от рак, причината може да се търси някъде там.

Мразех гимназията. Имах пъпки, не можех да танцувам и нито един от предметите не ме интересуваше, освен този по трудово обучение. Бях, така да се каже, буен и непрекъснато ме задържаха след часовете. Тъй като създавах проблеми, често ме караха да пиша изречения, започващи с "Повече няма да..." по петстотин и повече пъти. Пробуждащият се у мен предприемач вземаше по три молива едновременно и ги завързваше заедно с клечки и гумени ластици, за да пише по три реда наведнъж. Справях се отлично в груповите спортове като баскетбол и американски футбол, но когато се налагаше да играя пред публика, изпусках топката от притеснение. Рано разбрах, че най-добре е да създадеш собствена игра. Тогава винаги ще бъдеш победител. Моите игри се намираха в океана, поточетата и хълмовете около Лос Анджелис.

Математиката ми беше толкова скучна, че понякога просто се взирах в тавана и се опитвах да преброя всички дупки в перфорираните му плочи. Часовете по история ми даваха възможност да се упражнявам в задържането на въздух, за да мога през почивните дни да се гмуркам все по-дълбоко и да ловя изобилни количества морски охлюви и омари от брега на Малибу. В часа ни по авторемонт лягах върху лежанката, плъзвах се под колата, върху която работех, и се показвах, само за да огледам краката на сладураната, която ни проверяваше за присъствие.

Няколко други типове, които като мен не се вписваха, включително възрастни – учителят по музика Робърт Клаймс и студентът в магистърска програма в UCLA Том Крейд, основаха клуба за дресиране на соколи на Южна Калифорния, където обучавахме соколи и ястреби да ловуват. Всеки уикенд през пролетта тръгвахме да търсим гнезда на ястреби. Понякога предавахме малките на правителството или пък отнасяхме някой млад ястреб, за да го дресираме. Благодарение на клуба ни бяха въведени първите законови разпоредби във връзка с дресировката и лова със соколи в Калифорния.

Това бяха годините, които в най-голяма степен ме формираха като човек. Когато на петнайсетгодишен хлапак му се налага да улови в капан див ястреб кокошар, да будува цяла нощ с него, докато той най-накрая му се довери достатъчно, за да заспи върху юмрука му, и след това дресира тази горда птица единствено с положително насърчение, тогава дзен учителят не може да не попита: "Кой всъщност е дресираният тук?".

Един от възрастните, Дон Прентис, беше катерач. Той ни научи как да слизаме с двойно въже до гнездата на соколите на скалите. Дотогава винаги просто се държахме за въжета и слизахме надолу, премествайки ръцете си една след друга, но той ни показа как да увием хартиено въже (откраднато от телефонната компания) около ханша си и над рамото, за да контролираме спускането надолу. Смятахме, че това е най-великият спорт на света и не спирахме да се упражняваме, да ставаме все по-добри и изобретателни. Направихме си собствени дрехи за целта, подплатени с кожа, за да можем да се спускаме все по-бързо и по-бързо. Едно от най-опасните ми, почти смъртоносни преживявания се случи, когато се опитах да направя супердълго висящо спускане с двойно въже, като завързах три въжета по дължина. Когато достигнах до първия възел, въжето захвана няколко ластика около врата ми. Тъй като хартиените въжета бяха много тежки, не можех да ги изтегля, така че да преминат възела. Висях така, приклещен на ножица, повече от час. Вече бях готов да се предам и да се оставя да падна и загина, когато възелът премина и достигнах земята, където тялото ми изпадна в конвулсии. Качвахме се в движение на товарни влакове, за да достигнем до западния край на долината на Сан Франциско, където да се спускаме с въжета от песъчливите скали на Стоуни Пойнт. Нямахме специализирано оборудване и обувки за катерене. Бяхме с кецове или боси.

Никога не ни хрумна да се изкачваме по скалите, докато един ден, когато се спусках по една камина в Стоуни Пойнт, попаднах на човек от "Сиера Клъб", който се катереше нагоре! Помолихме Дон Прентис да ни покаже още няколко трика в катеренето и още същия юни, когато бях на шестнайсет години, се качих на стария си форд от 1940 г., който бях реставрирал в часовете по авторемонт, и отпраших към Уайоминг. Помня страхотното чувство да карам сам през пустинята Невада в 40-градусовата жега, да подминавам ретро автомобили и кадилаци, спрели отстрани на пътя, с вдигнати капаци и прегрели двигатели.

В Пайндейл, Уайоминг, се срещнах с Дон Прентис и няколко младежи и заедно поехме с раници на гръб към планината Уинд Ривър Рейндж на север. Искахме да изкачим връх Ганет - най-високия в Уайоминг, но нямахме водачи и някак си се изгубихме. Аз исках да се изкатерим по западната страна, а другите - по деретата от северната. Разделихме се и аз поех сам нагоре по скалите от западната страна. Късно през деня се оказах сам на билото, насред гръмотевична буря, пързаляйки се из стръмните заснежени полета с гладките си работни обувки, които бях купил от магазина "Сиърс".

Оттам поех с колата към Тетонските възвишения, където исках да продължа да се уча да се катеря през цялото лято. В крайна сметка успях да уговоря двама катерачи от Дартмут да ми позволят да се присъединя към тях, за да изкачим ждрелото Темпълтън на връх Симетри Спайър. Това се случи, след като други катерачи вече ме бяха отрязали заради липсата ми на опит, така че реших да не им разказвам много-много за себе си. Това беше първото ми истинско катерене с въже, но просто се преструвах, че знам какво правя и продължавах нагоре, дори когато ме помолиха да ги водя в най-трудния участък – влажна и хлъзгава теснина. Връчиха ми клинове и чук, който нямах никаква представа как да използвам, но в един момент схванах и въпреки всичко успях. След това пътуване се връщах в Тетон всяко лято, за да се катеря в продължение на три месеца. Като се сещам за онези ранни свои опити в катеренето, понякога си мисля, че е истинско чудо, че съм жив.

В Тетонските възвишения ловях и риба. Когато бях на седемнайсет, видях как Глен Екзъм учи сина си Еди да лови на муха оттатък бунгалото на школата по катерене. Глен бе планински водач и легенда в катеренето в цялата долина. Освен това беше и изкусен майстор на риболова с муха. Когато ме видя да го гледам, се провикна: "Ела тук, синко!" и се зае да ме учи как да ловя на муха. Изоставих телескопичната си въдица и разните лъскави примамки и оттогава ловя само на муха.

След като завърших гимназия през 1956 г., бях студент в общински колеж в продължение на две години и работех на половин ден при брат си, който имаше частно детективско бюро - "Майк Конрад и сътрудници". Основният ни клиент беше Хауърд Хюз и поръчките ни бяха все свързани с мацките му: да следим какви ги вършат безбройните му старлетки, да охраняваме яхтата му от навлеци и да прикриваме достатъчно добре местонахождението му, така че да не успеят да му връчат призовка във връзка с разправиите му с "Транс Уърлд Еърлайнс".

През ваканциите ходехме с приятели до дивите местности на Баха и до брега на Мексико, за да сърфираме и да се возим в шевролета ми от 1939 г., който бях купил за петнайсет долара. След като при едно пътуване спукахме гума деветнайсет пъти, натъпкахме задните си гуми с листа и плевели и едва изтътрихме последните двайсет километра до Масатлан. От лошата вода там винаги се разболявахме, а не можехме да си позволим лекарства, така че използвахме въглен от лагерния огън, смесвахме го с половин чаша сол в чаша вода и го пиехме, за да предизвикаме повръщане.

Скоро разбрах, че ако ще прекарам остатъка от живота си, пиейки лоша вода и хранейки се от уличните сергии и пазари в Третия свят, най-добре да свикна с това. Да развиеш естествен имунитет към "болестта на туриста", причинявана от паразита Жиардиа ламблия, не е лесна работа, но ако откажеш да приемаш флажил и антибиотици и не пиеш йодизирана и хлорирана вода, постепенно изграждаш имунитет към нея. Дори и днес пия от всеки поток, в който ловя риба (освен от реките с мъртва сьомга), и рядко се разболявам.

Обратно в Калифорния започнах да прекарвам уикендите през зимата в Стоуни Пойнт, а през есента и пролетта - в Такуиц Рок над Палм Спрингс. Там се запознах с няколко млади катерачи от "Сиера Клъб": Ти Ем Хърбърт, Ройъл Робинс, Том Фрост, Боб Кампс и други. Постепенно се прехвърлихме от Такуиц към Национален парк "Йосемити", където само няколко от големите скали бяха изкачвани."
Из книгата
Съдържание
Предговор
Предговор към второто издание
Въведение
История
Философия
  • Философия на продуктовия дизайн
  • Производствена философия
  • Философия на дистрибуцията
  • Философия на маркетинга
  • Финансова философия
  • Философия на човешките ресурси
  • Управленска философия
  • Екологична философия
Обърни се и направи крачка назад
Благодаря
Библиография
Бележки
Рейтинг
Рейтинг: 9.67 / 3 гласа 
За да оцените книгата "Пусни народа ми да кара сърф", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Грозните животни - Саймън Уот -
Грозните животни
Саймън Уот
Изток - Запад
Цена:  16.00 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Монахът, който продаде своето ферари - Робин Шарма - книга

Монахът, който продаде своето ферари


Робин Шарма

Екслибрис
Цена:  10.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си. ... "Монахът, който продаде своето ферари" е историята на Джулиан Мантъл, адвокат със звездна репутация, чийто небалансиран стил на живот е причина за почти фатален сърдечен удар в претъпканата съдебна зала. Физическият срив води до духовна криза и Джулиан е принуден да преразгледа живота си и да потърси отговор на най-важните въпроси. С надежда да намери щастие и удовлетворение той се впуска в една изключителна одисея. Пътешествието му го отвежда дълбоко в Хималаите и там намира могъща система, чрез която освобождава потенциала на ...
Най-богатият човек във Вавилон - Джордж С. Клейсън - книга

Най-богатият човек във Вавилон


Джордж С. Клейсън

Skyprint
Цена:  11.99 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
10 притчи за парите. ... Не можеш да забогатееш, ако не познаваш правилата! Вероятно подобна мисъл е водела Джордж С. Клейсън докато е работел върху "Най-богатият човек във Вавилон". Вавилонските притчи излизат в САЩ през 1926 г. и вече почти цял век историите за лихвари, търговци, бедняци и богаташи помагат на читателите да разберат принципите за натрупване, контролиране и умножаване на парите. Те са пътеводител във финансовия свят за онези, които се чувстват несигурни в него, но могат да бъдат полезни и на опитните съвременни инвеститори. Защото принципите, които движат парите, са винаги едни и същи. ...
Бизнес над червената линия - Радослав Благоев - книга

Бизнес над червената линия


Радослав Благоев


 

Цена:  20.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Усвои потенциала на своя бизнес или започни печеливш от самото начало. ... От автора на бестселъра "Хвани Жокера" за стратегически продажби и убеждаваща комуникация. "Бизнес над червената линия" е наръчник за постигане на високи цели в бизнеса и е базирана на огромния практически опит на автора. Тя ще Ви помогне да усвоите потенциала на своя бизнес или да започнете печеливш от самото начало. Книгата ще ви даде насоки как да изградите и развивате изключително ефективно и стратегически, вашата настояща или бъдеща компания. След прочитането ѝ, ще сте способни да изградите силна бизнес концепция и ...
Кратка история на Европа - Саймън Дженкинс - книга

Кратка история на Европа


Саймън Дженкинс

Сиела
Цена:  19.92 лв.
Стандартна цена 24.90 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Малцина биха повярвали, че е възможно вековната история на Европа да бъде разказана в един кратък том. Но Саймън Дженкинс се справя блестящо с това предизвикателство със своята ерудиция и умение да отсява най-важното от безбройните възможни истории за разказване.От Древна Гърция и могъщата Римска империя, през Тъмните векове, Ренесанса и епохата на революциите, та до Просвещението и повратния за континента XX век, започнал с ужасите на двете световни войни, но продължил с безпрецедентен период на мир и постепенно обединение в немислим досега съюз. Историята на съвременните европейски държави е сложна и изпълнена с ...
45 татуировки на мениджъра - Максим Батирев - книга

45 татуировки на мениджъра


Максим Батирев

AMG Publishing
Цена:  14.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Правилата на съвременния ръководител. ... "45-те татуировки на мениджъра" са основните уроци, научени по трудния начин от топмениджъра Максим Батирев. Те припомнят на съвременния ръководител как да се отнася със своите служители, как да действа в критични ситуации и как да запази личната си мотивация. Tатуировката е важно послание. Тя остава за цял живот, за да ни напомня нещо съществено. "45-те татуировки на мениджъра" са основните уроци, научени по трудния начин от топмениджъра Максим Батирев. Те припомнят на съвременния ръководител как да се отнася със своите служители, как да действа в критични ...
Мотивацията - Даниъл Пинк - книга

Мотивацията


Даниъл Пинк

Изток - Запад
Цена:  11.20 лв.
Стандартна цена 14.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Изненадващата истина за това, което ни движи напред. ... Това е книга за мотивацията, но не е от онези книги. Прекалено много организации - не само компании, а и правителства и организации с идеална цел - все още действат въз основа на предпоставки за човешкия потенциал и индивидуалната реализация, които са остарели и се основават по-скоро на фолклора, отколкото на науката. Те продължават да следват практики от рода на краткосрочни планове за стимулиране или схеми за плащане за изпълнение на задача - въпреки все повечето доказателства, че подобни мерки обикновено не просто не действат, а често вредят. Още по-зле: тези ...
Корпоративната култура като конкурентно предимство - Яница Димитрова - книга

Корпоративната култура като конкурентно предимство


Яница Димитрова

АИ "Проф. Марин Дринов"
Цена:  9.46 лв.
Стандартна цена 11.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -14%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата акцентира на една различна гледна точка към управлението на организацията: с помощта на "невидимите ценности" - корпоративната култура, организационната идентичност, корпоративния имидж и репутацията на компанията, което да доведе до подобряване на конкурентното ѝ представяне в съвременната динамична бизнес среда. Изследователското внимание е фокусирано върху корпоративната култура, защото тя придава уникалност на компанията, отличавайки я от конкурентите ѝ. Систематизирани са основните аспекти на корпоративната култура, които допринасят за повишаването на конкурентните предимства на ...
Черво с чар - Джулия Ендерс - книга

Черво с чар


Джулия Ендерс

Колибри
Цена:  15.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Истината за един пренебрегван орган. ... Тази книга неслучайно е международен бестселър. Тя насочва прожекторите към последните научни изследвания на храносмилателния тракт. Червата, един дълго пренебрегван орган, са ключът към тялото и мозъка. Те са в основата на същността ни - едно умно програмирано, чувствително създание, което предано и отговорно е ангажирано със здравето и емоционалния ни свят. "Черво с чар" не налага строги здравословни предписания. Достъпно и очарователно книгата предоставя знание, чрез което по-лесно да намерим пътя към хармонията между тялото и духа. Компетентен и изумително забавен ...
От любов към продажбите - Георги Христулев - книга

От любов към продажбите


Георги Христулев

Вдъхновения
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Наръчник по тренинга. Виртуоз в продажбите. ... Книгата "От любов към продажбите" е интерактивен наръчник, разработен въз основа на най-успешния досега тренинг на Георги Христулев - Виртуоз в продажбите. Неговата концепция е да помогне на читателите да изградят виртуозни търговски умения посредством използването на техниката учене чрез преживяване. В книгата е включена уникална комбинация от методите на коучинга, невролингвистичното програмиране (НЛП) и медиацията, която способства за постигането на редица цели. В книгата е включена уникална комбинация от методите на коучинга, невролингвистичното програмиране ...
Всичко може да се договори: Библията на търговеца - Гевин Кенеди - книга

Всичко може да се договори: Библията на търговеца


Гевин Кенеди

Locus
Цена:  19.00 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Как винаги да постигате най-добрата сделка. ... Гевин Кенеди е водещ експерт в областта на преговорите, основател и изпълнителен директор на "Negotiated Ltd." - консултантска агенция, която организира обучителни семинари върху всички аспекти на преговарянето. Работил е като консултант на частни и държавни компании от Великобритания, Европа, Северна Америка, Южна Африка, Азия и Австралия. Разработеният от него модул на преговаряне се прилага и препоръчва от хиляди бизнес мениджъри в над 60 страни. Без значение дали ще искате повишение в работа, или ще преговаряте с упорития си тийнейджър вкъщи, ще научите ...
Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - книга

Кратки отговори на големите въпроси


Стивън Хокинг

Бард
Цена:  20.69 лв.
Стандартна цена 22.99 лв.
Вземи сега с отстъпка -10%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Последната книга на Стивън Хокинг. ... "Кратки отговори на големите въпроси" е последната книга на Стивън Хокинг. В книгата световноизвестният космолог, автор на бестселъра "Кратка история на времето" и един от най-великите умове на нашето време ни напуска с последните си мисли за най-големите въпроси на вселената. В сътрудничество с фондация "Стивън Хокинг" Джон Мъри води издатели от целия свят в глобално почитане на забележителния живот на професор Хокинг в този важен момент за научнопопулярната литература. Книгата, върху която Стивън Хокинг е работил, преди да си отиде, черпи от ...
Измами, рискове и червени флагове в областта на човешките ресурси - Мирослава Пейчева - книга

Измами, рискове и червени флагове в областта на човешките ресурси


Мирослава Пейчева


 

Цена:  15.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Познаването на измамите в полза на ръководители, одитори по Човешки ресурси и организатори на дейността по управление на човешките ресурси. Мирослава Пейчева е преподавател в "Университет за национал и световно стопанство" в катедра "Човешки ресурси и социална защита" от 1997 година. През 2005 година защитава докторска дисертация на тема "Методологически, методически и практически проблеми на одита на човешките ресурси в Република България". През 2009 година е утвърдена за доцент от Висшата атестационна комисия (ВАК). Води лекции и семинарни занятия на студентите от бакалавърска и ...

Пусни народа ми да кара сърф


Ивон Шуинар

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  35.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 23-10-2019 г., Четвъртък 24-10-2019 г. или
Петък 25-10-2019 г.
Продукт#219397
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2018 г.
ИздателствоВакон
Категории
КорицаМека
Страници256
Размери17.00 / 24.00 / 2.00 cm
Тегло0.456 kg
EAN9786197300291
ISBN9786197300291
Описание
Образованието на един неохотен бизнесмен. Включва още 10 години нестандартна бизнес философия.
"Когато през 2005 г. започнах да пиша "Пусни народа ми да кара сърф", първоначалното ми намерение беше това да бъде философски наръчник за служителите на "Патагония". Изобщо не съм очаквал тази проста книга да се преведе на десет езика и да се изучава в гимназиите и университетите, че дори да има влияние върху големите корпорации. Даже "Харвард" използва компанията ни за практически казус. Винаги сме считали "Патагония" за експеримент по правене на бизнес по нетрадиционни начини. Никой от нас не беше сигурен в успеха, но всички бяхме наясно, че "обичайният бизнес" не ни интересува. Е, оцеляхме и дори процъфтяваме вече почти половин век, а дори и по-дълго, ако се смята и първата ни компания - "Шуинар Екуипмънт", за катерачна екипировка. Сегашното име на компанията ни е "Патагония Уъркс" и в нея влизат компанията ни за дрехи "Патагония и компанията ни за хранителни продукти "Патагония Пръвижънс". Инвестирали сме и в няколко други стартиращи компании със сходна философия. По ирония на съдбата се превърнахме в голямата компания, за която никога не сме мечтали, нито пък сме искали да бъдем.

Продължаваме да сме семейна компания и да се наслаждаваме на работата си. Нямам усещането, че се е налагало да правим компромиси с ценностите си, за да станем големи. Нямаме намерение да продаваме компанията или да я предлагаме на борсата, защото това би компрометирало мисията ни "да използваме бизнеса, за да вдъхновяваме и прилагаме решения на екологичната криза".

От 2005 г. здравословното състояние на планетата, която считаме за свой дом, не е особено добро. Обществеността в развития свят е все по-информирана за това, че планетата ни се затопля до опасни нива в резултат на собствените ни действия. Въпреки това и независимо от хилядите статии, книги, филми и предупреждения на учените и дори на военните, че глобалното затопляне е най-голямата заплаха за сигурността на човечеството, правителствата, бизнесите, вие и аз все така отказваме да предприемем смислени действия, за да разрешим проблема. Още по-тревожни са анкетните проучвания на "Галъп" от 2007 и 2008 г., според които 38% от световното население никога не са чували за глобалното затопляне или нямат мнение по въпроса.

Въпреки че някои от най-големите световни корпорации полагат значителни усилия да намалят отпечатъка си върху природата, всеки един от глобалните показатели за здравето на планетата ни продължава да сочи в грешната посока. Мрежата "Глобален отпечатък" (Global Footprint Network) изчислява, че понастоящем надхвърляме със 150% капацитета на планетата да възобнови основни за съществуването ни "услуги" като например чиста вода и въздух, обработваема земя, природосъобразен риболов и стабилен климат. Когато "Патагония" стартира през 1973 г., населението на Земята беше четири милиарда, а сега е повече от седем, като прогнозата е да стигне девет милиарда до 2053 г. Но не това е най-страшното.

В същото време богатството на това население нараства с 2,5 до 3% на година. До 2050 г. ще надхвърляме с 300 до 500% капацитета на планетата ни да се възобновява. Не е нужно да имате магистърска степен по бизнес администрация, за да сте наясно, че това означава фалит. Световната икономика, управлявана от правителства, контролирани от своя страна от големи мултинационални компании, е зависима от непрестанните растеж и печалби. Всичко, което успяваме да постигнем, за да имаме по-зелена, по-устойчива планета, се заличава от растежа - растежът е слонът в стаята, за който никой не иска да говори.

При наличието на всички тези проблеми - глобално затопляне, неустойчиво потребление на ресурсите и неравномерно разпределение на богатствата в световен мащаб, имаме идеалния сценарий за драстична промяна в икономическия и екологичния си модел. През цялата история империите са се сривали, следвайки същия този сценарий. Ако приемете глобализацията и капитализма като една гигантска "империя", последиците ще са катастрофални.

За всичките си седемдесет и пет години на безразсъдни каскади съм бил достатъчно близо до смъртта, за да приема факта, че един ден ще умра. Това не ме притеснява особено. За всичко си има начало и край - за хората и за начинанията им.

Видовете се развиват и умират. Империите се въздигат и се сгромолясват. Бизнесите растат, а след това се смаляват. Без изключение. Този факт не ме притеснява. И въпреки това ми е тежко да съм свидетел на шестото голямо заличаване на видовете, при което хората носят пряка отговорност за пълното унищожаване на толкова много чудесни същества и безценни местни култури. Особено много ме натъжава да наблюдавам тежкото положение на собствения си вид - ние, изглежда, сме неспособни да се справим с проблемите си.

Злото в обществото ни става повече и по-силно и това ни кара да осъзнаем, че като по-голяма и влиятелна компания отговорностите ни към обществото и усилията ни да бъдем дори още по-отговорни също са нараснали. Постигнатото от нас през последното десетилетие и плановете ни за следващите са причината за това обновено издание на книгата."
Ивон Шуинар, предговор към второто издание

Ивон Шуинар е основател и собственик на компанията "Патагония Инк". Започва бизнеса си, като в края на 50-те години на миналия век проектира, разработва и разпространява оборудване за алпинисти. През 1964г. създава първия каталог за поръчки по пощата - една страничка отпечатана на циклостил, придружена със съвет да не очаквате доставка в сезона за катерене. През 80-те години компанията на Шуинар се разраства до такива размери, че той се замисля за предсрочно пенсиониране. Вместо това продължава да развива и насочва "Патагония" в посока намиране на решения за все по-задълбочаващата се екологична криза. През 2011г. "Патагония" поставя началото на "1% за планетата" - организация от компании, които допринасят с поне един процент от чистите си годишни продажби на различни групи, събрани в списък и одобрени екологични организации. Шуинар прекарва голяма част от времето сред природата и продължава да управлява "Патагония".

Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон".
Отзиви за книгата

"Завладяващо практично ръководство със съвети как капитализмът и етиката могат да вървят ръка за ръка."
Kirkus Reviews

"Най-накрая Ивон Шуинар е намерил времето да разкаже историята, която някои от нас в прогресивния бизнес свят чакаме вече от десетилетия. Изпълнена с искреност и дръзновение, тази прекрасна книга ни отваря очите за света. Всеки начинаещ предприемач, всеки университет, който има курс по бизнес в програмата си, и всяка програма за MBA трябва да се сдобият с "Пусни народа ми да кара сърф". Благодаря ти, Ивон!"
Анита Родик, основател на The Body Shop

"Ивон Шуинар е много повече от катерач от световна класа и собственик на изключителен бизнес за дейности на открито. Самият той се откроява като една внушителна планина - планина от почтеност, отговорност, смелост и прозорливост. Без значение с какво се занимавате, в "Пусни народа ми да кара сърф" ще откриете важни съвети и много вдъхновение. Навярно нямаше да съм стигнал дотук, ако не беше подкрепата на Ивон през годините. А днес книгата му ми дава още повече сила да продължа напред."
Дейв Форман, The Rewilding Institute

"Ивон Шуинар е планински катерач както в буквалния, така и в преносния смисъл. И никой от върховете в колекцията му не е бил толкова страховит, колкото този, който изкачва с бизнеса си: "връх Устойчивост". В "Пусни народа ми да кара сърф" той разказва историята на този връх - не само как го е изкачил, но и защо. Изключително значима и вдъхновяваща книга!"
Рей Андерсън, председател на Interface, Inc

"Пусни народа ми да кара сърф" съчетава в себе си три прекрасни книги - вълнуваща автобиография, историята на един уникален бизнес и подробен план на надеждата за нашия общ дом."
Джаред Даймънд, автор на "Пушки, вируси и стомана"

"За всички, които са едновременно възмутени и потиснати от вълната на алчност, заляла корпоративна Америка през XXI век, едно име вдъхва надежда: Ивон Шуинар. Завладяваща книга."
San Francisco Chronicle

"Посланието на Ивон Шуинар е ясно: ако не си част от решението, значи си част от проблема. Шуинар е посветил живота си на това да бъде част от решението."
Santa Barbara News-Press

"Автобиографията на Шуинар разкрива един възхитителен и ярък образ… Най-отговорното нещо, което компаниите могат да направят, е да следват пътя на Шуинар - за доброто на цялата планета."
USA Today

"За всички, които са едновременно възмутени и потиснати от вълната на алчност, заляла корпоративна Америка през XXI век, едно име вдъхва надежда: Ивон Шуинар. Завладяваща книга."
San Francisco Chronicle

"След като прочетох "Пусни народа ми да кара сърф", ми се прииска да седна и да си говоря с Ивон Шуинар. Действа наистина окуражаващо да четеш за компания, която винаги се е придържала към принципите си и е процъфтяла."
The Washington Monthly

"Антибизнесменът Шуинар всъщност е бизнесмен до мозъка на костите си. Може би дори повече. Защото тук не става въпрос за дрехите, които си облича, или за офиса, където работи. Не става въпрос за определена длъжност, която може да заеме или освободи. Става въпрос за това кой е самият той. Как разсъждава. "Пусни народа ми да кара сърф" ни показва колко могъща може да бъде автентичността на организационната сила."
Inc.
Откъс от книгата
"Никое хлапе не мечтае като порасне, да стане бизнесмен. Иска да бъде пожарникар, професионален спортист или лесничей. Братята Кох и Доналд Тръмп са герои само за други бизнесмени с подобни ценности. А аз исках когато порасна, да стана трапер.

Баща ми беше корав френски канадец от Квебек. Ходил е на училище само три години, преди да се наложи да се откаже и да започне да работи в семейната ферма на девет години. Тъй като е бил най-упоритият работник сред деветте си братя и сестри, когато станал на десет, баща му го избрал да отиде с него в Мейн и да започне работа във фабрика. По-късно работил като мазач, дърводелец, електротехник и водопроводчик. Не е зле за третокласник. В Лисабон, щата Мейн, където съм роден, се научил да поправя становете на фабриката за производство на вълнени тъкани "Уарумбо Улън Мил". Смятам, че съм наследил от него любовта си към тежкия физически труд и усета си за качество, особено за фините инструменти. Един от най-ярките ми ранни детски спомени е как седи в кухнята до дървената печка, пие уиски от бутилката и си изважда с клещи няколко зъба - и развалени, и здрави. Имаше нужда от протези, но смяташе, че местният зъболекар взема прекалено скъпо за тази част от работата, която лесно можеше да свърши и сам.

Мисля, че съм се научил да се катеря, преди да се науча да ходя. Отец Симард, който живееше на горния етаж в къщата, която бяхме наели, ме окуражаваше да пълзя нагоре по стълбите, където ме чакаше с лъжичка мед за награда. Когато бях на около шест години, брат ми Джералд ме взе за риба, закачи тайно двайсетсантиметрова щука в края на въдицата и ме накара да повярвам, че аз съм я уловил. Оттогава съм пристрастен към риболова. Почти всички в Лисабон бяха от френска Канада и аз посещавах френско католическо училище до седмата си година.

Двете ми сестри, Дорис и Рейчъл, бяха по-големи от мен с девет и единайсет години и тъй като брат ми беше в армията, а баща ми - все на работа, израснах, заобиколен от жени. Така предпочитам да живея и сега. Майка ми Ивон бе приключенецът в семейството и именно нейна беше идеята през 1946 г. да се преместим в Калифорния, където се надяваше, че сухият климат ще има благотворно влияние върху астмата на баща ми.

Продадохме на търг всичките си вещи, мебелите, които баща ни беше направил със собствените си ръце, и в един тежък за мен ден ние, шестимата, се натоварихме на семейния крайслер и поехме на запад. Някъде по Route 66 спряхме в индианска хижа и майка ми извади консервираната царевица, която беше приготвила за пътуването, за да я даде на жена от племето хопи и гладните ѝ деца. Тази случка вероятно бе първият ми урок по благотворителност. Когато пристигнахме в Бърбанк, останахме при друго семейство от френскоговоряща Канада, а мен ме записаха в държавно училище. Бях най-дребното дете в класа, не говорех английски и постоянно трябваше да се защитавам, защото имах "момичешко име". Така че направих това, което всеки бъдещ предприемач вероятно би направил: избягах.

Родителите ми ме прехвърлиха в енорийско училище, където можех да получа повече помощ от монахините. Бележникът ми от тази година е пълен с двойки по всеки предмет. Езиковите и културните разлики ме направиха единак и прекарвах по-голямата част от свободното си време сам със себе си. Останалите деца в квартала нямаха право дори да пресичат улицата сами, а аз карах колело по единайсет-дванайсет километра, за да стигна до едно езеро насред частно игрище за голф, където се криех сред върбите, далеч от охраната, и ловях костур. По-късно открих дивата природа на парка "Грифит" и на река Лос Анджелис в рамките на града, където прекарвах всеки ден след училище, за да ловя жаби с харпун, да хващам речни раци и да стрелям по зайци с лък. През лятото плувахме в покрития с пяна вир, захранван от отточната тръба на лабораториите за промиване на филмовите ленти на едно от филмовите студиа. Ако някога се разболея от рак, причината може да се търси някъде там.

Мразех гимназията. Имах пъпки, не можех да танцувам и нито един от предметите не ме интересуваше, освен този по трудово обучение. Бях, така да се каже, буен и непрекъснато ме задържаха след часовете. Тъй като създавах проблеми, често ме караха да пиша изречения, започващи с "Повече няма да..." по петстотин и повече пъти. Пробуждащият се у мен предприемач вземаше по три молива едновременно и ги завързваше заедно с клечки и гумени ластици, за да пише по три реда наведнъж. Справях се отлично в груповите спортове като баскетбол и американски футбол, но когато се налагаше да играя пред публика, изпусках топката от притеснение. Рано разбрах, че най-добре е да създадеш собствена игра. Тогава винаги ще бъдеш победител. Моите игри се намираха в океана, поточетата и хълмовете около Лос Анджелис.

Математиката ми беше толкова скучна, че понякога просто се взирах в тавана и се опитвах да преброя всички дупки в перфорираните му плочи. Часовете по история ми даваха възможност да се упражнявам в задържането на въздух, за да мога през почивните дни да се гмуркам все по-дълбоко и да ловя изобилни количества морски охлюви и омари от брега на Малибу. В часа ни по авторемонт лягах върху лежанката, плъзвах се под колата, върху която работех, и се показвах, само за да огледам краката на сладураната, която ни проверяваше за присъствие.

Няколко други типове, които като мен не се вписваха, включително възрастни – учителят по музика Робърт Клаймс и студентът в магистърска програма в UCLA Том Крейд, основаха клуба за дресиране на соколи на Южна Калифорния, където обучавахме соколи и ястреби да ловуват. Всеки уикенд през пролетта тръгвахме да търсим гнезда на ястреби. Понякога предавахме малките на правителството или пък отнасяхме някой млад ястреб, за да го дресираме. Благодарение на клуба ни бяха въведени първите законови разпоредби във връзка с дресировката и лова със соколи в Калифорния.

Това бяха годините, които в най-голяма степен ме формираха като човек. Когато на петнайсетгодишен хлапак му се налага да улови в капан див ястреб кокошар, да будува цяла нощ с него, докато той най-накрая му се довери достатъчно, за да заспи върху юмрука му, и след това дресира тази горда птица единствено с положително насърчение, тогава дзен учителят не може да не попита: "Кой всъщност е дресираният тук?".

Един от възрастните, Дон Прентис, беше катерач. Той ни научи как да слизаме с двойно въже до гнездата на соколите на скалите. Дотогава винаги просто се държахме за въжета и слизахме надолу, премествайки ръцете си една след друга, но той ни показа как да увием хартиено въже (откраднато от телефонната компания) около ханша си и над рамото, за да контролираме спускането надолу. Смятахме, че това е най-великият спорт на света и не спирахме да се упражняваме, да ставаме все по-добри и изобретателни. Направихме си собствени дрехи за целта, подплатени с кожа, за да можем да се спускаме все по-бързо и по-бързо. Едно от най-опасните ми, почти смъртоносни преживявания се случи, когато се опитах да направя супердълго висящо спускане с двойно въже, като завързах три въжета по дължина. Когато достигнах до първия възел, въжето захвана няколко ластика около врата ми. Тъй като хартиените въжета бяха много тежки, не можех да ги изтегля, така че да преминат възела. Висях така, приклещен на ножица, повече от час. Вече бях готов да се предам и да се оставя да падна и загина, когато възелът премина и достигнах земята, където тялото ми изпадна в конвулсии. Качвахме се в движение на товарни влакове, за да достигнем до западния край на долината на Сан Франциско, където да се спускаме с въжета от песъчливите скали на Стоуни Пойнт. Нямахме специализирано оборудване и обувки за катерене. Бяхме с кецове или боси.

Никога не ни хрумна да се изкачваме по скалите, докато един ден, когато се спусках по една камина в Стоуни Пойнт, попаднах на човек от "Сиера Клъб", който се катереше нагоре! Помолихме Дон Прентис да ни покаже още няколко трика в катеренето и още същия юни, когато бях на шестнайсет години, се качих на стария си форд от 1940 г., който бях реставрирал в часовете по авторемонт, и отпраших към Уайоминг. Помня страхотното чувство да карам сам през пустинята Невада в 40-градусовата жега, да подминавам ретро автомобили и кадилаци, спрели отстрани на пътя, с вдигнати капаци и прегрели двигатели.

В Пайндейл, Уайоминг, се срещнах с Дон Прентис и няколко младежи и заедно поехме с раници на гръб към планината Уинд Ривър Рейндж на север. Искахме да изкачим връх Ганет - най-високия в Уайоминг, но нямахме водачи и някак си се изгубихме. Аз исках да се изкатерим по западната страна, а другите - по деретата от северната. Разделихме се и аз поех сам нагоре по скалите от западната страна. Късно през деня се оказах сам на билото, насред гръмотевична буря, пързаляйки се из стръмните заснежени полета с гладките си работни обувки, които бях купил от магазина "Сиърс".

Оттам поех с колата към Тетонските възвишения, където исках да продължа да се уча да се катеря през цялото лято. В крайна сметка успях да уговоря двама катерачи от Дартмут да ми позволят да се присъединя към тях, за да изкачим ждрелото Темпълтън на връх Симетри Спайър. Това се случи, след като други катерачи вече ме бяха отрязали заради липсата ми на опит, така че реших да не им разказвам много-много за себе си. Това беше първото ми истинско катерене с въже, но просто се преструвах, че знам какво правя и продължавах нагоре, дори когато ме помолиха да ги водя в най-трудния участък – влажна и хлъзгава теснина. Връчиха ми клинове и чук, който нямах никаква представа как да използвам, но в един момент схванах и въпреки всичко успях. След това пътуване се връщах в Тетон всяко лято, за да се катеря в продължение на три месеца. Като се сещам за онези ранни свои опити в катеренето, понякога си мисля, че е истинско чудо, че съм жив.

В Тетонските възвишения ловях и риба. Когато бях на седемнайсет, видях как Глен Екзъм учи сина си Еди да лови на муха оттатък бунгалото на школата по катерене. Глен бе планински водач и легенда в катеренето в цялата долина. Освен това беше и изкусен майстор на риболова с муха. Когато ме видя да го гледам, се провикна: "Ела тук, синко!" и се зае да ме учи как да ловя на муха. Изоставих телескопичната си въдица и разните лъскави примамки и оттогава ловя само на муха.

След като завърших гимназия през 1956 г., бях студент в общински колеж в продължение на две години и работех на половин ден при брат си, който имаше частно детективско бюро - "Майк Конрад и сътрудници". Основният ни клиент беше Хауърд Хюз и поръчките ни бяха все свързани с мацките му: да следим какви ги вършат безбройните му старлетки, да охраняваме яхтата му от навлеци и да прикриваме достатъчно добре местонахождението му, така че да не успеят да му връчат призовка във връзка с разправиите му с "Транс Уърлд Еърлайнс".

През ваканциите ходехме с приятели до дивите местности на Баха и до брега на Мексико, за да сърфираме и да се возим в шевролета ми от 1939 г., който бях купил за петнайсет долара. След като при едно пътуване спукахме гума деветнайсет пъти, натъпкахме задните си гуми с листа и плевели и едва изтътрихме последните двайсет километра до Масатлан. От лошата вода там винаги се разболявахме, а не можехме да си позволим лекарства, така че използвахме въглен от лагерния огън, смесвахме го с половин чаша сол в чаша вода и го пиехме, за да предизвикаме повръщане.

Скоро разбрах, че ако ще прекарам остатъка от живота си, пиейки лоша вода и хранейки се от уличните сергии и пазари в Третия свят, най-добре да свикна с това. Да развиеш естествен имунитет към "болестта на туриста", причинявана от паразита Жиардиа ламблия, не е лесна работа, но ако откажеш да приемаш флажил и антибиотици и не пиеш йодизирана и хлорирана вода, постепенно изграждаш имунитет към нея. Дори и днес пия от всеки поток, в който ловя риба (освен от реките с мъртва сьомга), и рядко се разболявам.

Обратно в Калифорния започнах да прекарвам уикендите през зимата в Стоуни Пойнт, а през есента и пролетта - в Такуиц Рок над Палм Спрингс. Там се запознах с няколко млади катерачи от "Сиера Клъб": Ти Ем Хърбърт, Ройъл Робинс, Том Фрост, Боб Кампс и други. Постепенно се прехвърлихме от Такуиц към Национален парк "Йосемити", където само няколко от големите скали бяха изкачвани."
Из книгата
Книги от Ивон Шуинар
Отговорната компания
Ивон Шуинар, Винсънт Стенли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Други интересни предложения
Как да бъдеш супершефка
Лили Сингх
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  25.00 лв.
Отговорната компания
Ивон Шуинар, Винсънт Стенли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Всичко е енергия. Бедният богат българин енергийно независим
Радослав Радушев
Цена:  13.80 лв.
Завръщането на общественото водоснабдяване
Мартин Пиджън, Дейвид А. Макдоналд, Оливие Худеман и Сатоко Кишимото
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  6.00 лв.
Има ли глобално затопляне и има ли човекът принос за това?
Деница Недева, доц. д-р Иван Т. Тодоров
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  2.00 лв.
Пречистване на природни води
Петър Калинков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  22.00 лв.
Грозните животни
Саймън Уот
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Експедиция REcycle
Вячеслав Стоянов
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Екология и устойчиво развитие
Албена Митева, Зорница Стоянова, Христина Харизанова
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  11.90 лв.
Състоянието на планетата 2011. Нововъведения, които изхранват планетата
Цена:  16.00 лв.
Назад към "Екология"
Отговорната компания - Ивон Шуинар, Винсънт Стенли -
Отговорната компания
Ивон Шуинар, Винсънт Стенли
Какво научихме от първите 40 години на "Патагония"? : В "Отговорната компания" ...
Женско родословие
Лиляна Хабянович Джурович
Смисълът на живота
Тери Игълтън
Любов и други думи
Излезе новият завладяващ роман от писателския дует Кристина Лорен!
Град на момичета
Излезе новата книга от Елизабет Гилбърт, авторката на "Яж, моли се и обичай".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво