store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Наука и научно-популярна литература    Екология    Пусни народа ми да кара сърф - Ивон Шу...
Начало   Книги    ...    Екология  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Пусни народа ми да кара сърф


Ивон Шуинар

Цена:  35.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 09-04-2020 г., Петък 10-04-2020 г. или
Понеделник 13-04-2020 г.
Продукт#219397
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2018 г.
ИздателствоВакон
Категории
КорицаМека
Страници256
Размери17.00 / 24.00 / 2.00 cm
Тегло0.456 kg
EAN9786197300291
ISBN9786197300291
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Образованието на един неохотен бизнесмен. Включва още 10 години нестандартна бизнес философия.
"Когато през 2005 г. започнах да пиша "Пусни народа ми да кара сърф", първоначалното ми намерение беше това да бъде философски наръчник за служителите на "Патагония". Изобщо не съм очаквал тази проста книга да се преведе на десет езика и да се изучава в гимназиите и университетите, че дори да има влияние върху големите корпорации. Даже "Харвард" използва компанията ни за практически казус. Винаги сме считали "Патагония" за експеримент по правене на бизнес по нетрадиционни начини. Никой от нас не беше сигурен в успеха, но всички бяхме наясно, че "обичайният бизнес" не ни интересува. Е, оцеляхме и дори процъфтяваме вече почти половин век, а дори и по-дълго, ако се смята и първата ни компания - "Шуинар Екуипмънт", за катерачна екипировка. Сегашното име на компанията ни е "Патагония Уъркс" и в нея влизат компанията ни за дрехи "Патагония и компанията ни за хранителни продукти "Патагония Пръвижънс". Инвестирали сме и в няколко други стартиращи компании със сходна философия. По ирония на съдбата се превърнахме в голямата компания, за която никога не сме мечтали, нито пък сме искали да бъдем.

Продължаваме да сме семейна компания и да се наслаждаваме на работата си. Нямам усещането, че се е налагало да правим компромиси с ценностите си, за да станем големи. Нямаме намерение да продаваме компанията или да я предлагаме на борсата, защото това би компрометирало мисията ни "да използваме бизнеса, за да вдъхновяваме и прилагаме решения на екологичната криза".

От 2005 г. здравословното състояние на планетата, която считаме за свой дом, не е особено добро. Обществеността в развития свят е все по-информирана за това, че планетата ни се затопля до опасни нива в резултат на собствените ни действия. Въпреки това и независимо от хилядите статии, книги, филми и предупреждения на учените и дори на военните, че глобалното затопляне е най-голямата заплаха за сигурността на човечеството, правителствата, бизнесите, вие и аз все така отказваме да предприемем смислени действия, за да разрешим проблема. Още по-тревожни са анкетните проучвания на "Галъп" от 2007 и 2008 г., според които 38% от световното население никога не са чували за глобалното затопляне или нямат мнение по въпроса.

Въпреки че някои от най-големите световни корпорации полагат значителни усилия да намалят отпечатъка си върху природата, всеки един от глобалните показатели за здравето на планетата ни продължава да сочи в грешната посока. Мрежата "Глобален отпечатък" (Global Footprint Network) изчислява, че понастоящем надхвърляме със 150% капацитета на планетата да възобнови основни за съществуването ни "услуги" като например чиста вода и въздух, обработваема земя, природосъобразен риболов и стабилен климат. Когато "Патагония" стартира през 1973 г., населението на Земята беше четири милиарда, а сега е повече от седем, като прогнозата е да стигне девет милиарда до 2053 г. Но не това е най-страшното.

В същото време богатството на това население нараства с 2,5 до 3% на година. До 2050 г. ще надхвърляме с 300 до 500% капацитета на планетата ни да се възобновява. Не е нужно да имате магистърска степен по бизнес администрация, за да сте наясно, че това означава фалит. Световната икономика, управлявана от правителства, контролирани от своя страна от големи мултинационални компании, е зависима от непрестанните растеж и печалби. Всичко, което успяваме да постигнем, за да имаме по-зелена, по-устойчива планета, се заличава от растежа - растежът е слонът в стаята, за който никой не иска да говори.

При наличието на всички тези проблеми - глобално затопляне, неустойчиво потребление на ресурсите и неравномерно разпределение на богатствата в световен мащаб, имаме идеалния сценарий за драстична промяна в икономическия и екологичния си модел. През цялата история империите са се сривали, следвайки същия този сценарий. Ако приемете глобализацията и капитализма като една гигантска "империя", последиците ще са катастрофални.

За всичките си седемдесет и пет години на безразсъдни каскади съм бил достатъчно близо до смъртта, за да приема факта, че един ден ще умра. Това не ме притеснява особено. За всичко си има начало и край - за хората и за начинанията им.

Видовете се развиват и умират. Империите се въздигат и се сгромолясват. Бизнесите растат, а след това се смаляват. Без изключение. Този факт не ме притеснява. И въпреки това ми е тежко да съм свидетел на шестото голямо заличаване на видовете, при което хората носят пряка отговорност за пълното унищожаване на толкова много чудесни същества и безценни местни култури. Особено много ме натъжава да наблюдавам тежкото положение на собствения си вид - ние, изглежда, сме неспособни да се справим с проблемите си.

Злото в обществото ни става повече и по-силно и това ни кара да осъзнаем, че като по-голяма и влиятелна компания отговорностите ни към обществото и усилията ни да бъдем дори още по-отговорни също са нараснали. Постигнатото от нас през последното десетилетие и плановете ни за следващите са причината за това обновено издание на книгата."
Ивон Шуинар, предговор към второто издание

Ивон Шуинар е основател и собственик на компанията "Патагония Инк". Започва бизнеса си, като в края на 50-те години на миналия век проектира, разработва и разпространява оборудване за алпинисти. През 1964г. създава първия каталог за поръчки по пощата - една страничка отпечатана на циклостил, придружена със съвет да не очаквате доставка в сезона за катерене. През 80-те години компанията на Шуинар се разраства до такива размери, че той се замисля за предсрочно пенсиониране. Вместо това продължава да развива и насочва "Патагония" в посока намиране на решения за все по-задълбочаващата се екологична криза. През 2011г. "Патагония" поставя началото на "1% за планетата" - организация от компании, които допринасят с поне един процент от чистите си годишни продажби на различни групи, събрани в списък и одобрени екологични организации. Шуинар прекарва голяма част от времето сред природата и продължава да управлява "Патагония".

Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон".
Отзиви за книгата

"Завладяващо практично ръководство със съвети как капитализмът и етиката могат да вървят ръка за ръка."
Kirkus Reviews

"Най-накрая Ивон Шуинар е намерил времето да разкаже историята, която някои от нас в прогресивния бизнес свят чакаме вече от десетилетия. Изпълнена с искреност и дръзновение, тази прекрасна книга ни отваря очите за света. Всеки начинаещ предприемач, всеки университет, който има курс по бизнес в програмата си, и всяка програма за MBA трябва да се сдобият с "Пусни народа ми да кара сърф". Благодаря ти, Ивон!"
Анита Родик, основател на The Body Shop

"Ивон Шуинар е много повече от катерач от световна класа и собственик на изключителен бизнес за дейности на открито. Самият той се откроява като една внушителна планина - планина от почтеност, отговорност, смелост и прозорливост. Без значение с какво се занимавате, в "Пусни народа ми да кара сърф" ще откриете важни съвети и много вдъхновение. Навярно нямаше да съм стигнал дотук, ако не беше подкрепата на Ивон през годините. А днес книгата му ми дава още повече сила да продължа напред."
Дейв Форман, The Rewilding Institute

"Ивон Шуинар е планински катерач както в буквалния, така и в преносния смисъл. И никой от върховете в колекцията му не е бил толкова страховит, колкото този, който изкачва с бизнеса си: "връх Устойчивост". В "Пусни народа ми да кара сърф" той разказва историята на този връх - не само как го е изкачил, но и защо. Изключително значима и вдъхновяваща книга!"
Рей Андерсън, председател на Interface, Inc

"Пусни народа ми да кара сърф" съчетава в себе си три прекрасни книги - вълнуваща автобиография, историята на един уникален бизнес и подробен план на надеждата за нашия общ дом."
Джаред Даймънд, автор на "Пушки, вируси и стомана"

"За всички, които са едновременно възмутени и потиснати от вълната на алчност, заляла корпоративна Америка през XXI век, едно име вдъхва надежда: Ивон Шуинар. Завладяваща книга."
San Francisco Chronicle

"Посланието на Ивон Шуинар е ясно: ако не си част от решението, значи си част от проблема. Шуинар е посветил живота си на това да бъде част от решението."
Santa Barbara News-Press

"Автобиографията на Шуинар разкрива един възхитителен и ярък образ… Най-отговорното нещо, което компаниите могат да направят, е да следват пътя на Шуинар - за доброто на цялата планета."
USA Today

"За всички, които са едновременно възмутени и потиснати от вълната на алчност, заляла корпоративна Америка през XXI век, едно име вдъхва надежда: Ивон Шуинар. Завладяваща книга."
San Francisco Chronicle

"След като прочетох "Пусни народа ми да кара сърф", ми се прииска да седна и да си говоря с Ивон Шуинар. Действа наистина окуражаващо да четеш за компания, която винаги се е придържала към принципите си и е процъфтяла."
The Washington Monthly

"Антибизнесменът Шуинар всъщност е бизнесмен до мозъка на костите си. Може би дори повече. Защото тук не става въпрос за дрехите, които си облича, или за офиса, където работи. Не става въпрос за определена длъжност, която може да заеме или освободи. Става въпрос за това кой е самият той. Как разсъждава. "Пусни народа ми да кара сърф" ни показва колко могъща може да бъде автентичността на организационната сила."
Inc.
"Никое хлапе не мечтае като порасне, да стане бизнесмен. Иска да бъде пожарникар, професионален спортист или лесничей. Братята Кох и Доналд Тръмп са герои само за други бизнесмени с подобни ценности. А аз исках когато порасна, да стана трапер.

Баща ми беше корав френски канадец от Квебек. Ходил е на училище само три години, преди да се наложи да се откаже и да започне да работи в семейната ферма на девет години. Тъй като е бил най-упоритият работник сред деветте си братя и сестри, когато станал на десет, баща му го избрал да отиде с него в Мейн и да започне работа във фабрика. По-късно работил като мазач, дърводелец, електротехник и водопроводчик. Не е зле за третокласник. В Лисабон, щата Мейн, където съм роден, се научил да поправя становете на фабриката за производство на вълнени тъкани "Уарумбо Улън Мил". Смятам, че съм наследил от него любовта си към тежкия физически труд и усета си за качество, особено за фините инструменти. Един от най-ярките ми ранни детски спомени е как седи в кухнята до дървената печка, пие уиски от бутилката и си изважда с клещи няколко зъба - и развалени, и здрави. Имаше нужда от протези, но смяташе, че местният зъболекар взема прекалено скъпо за тази част от работата, която лесно можеше да свърши и сам.

Мисля, че съм се научил да се катеря, преди да се науча да ходя. Отец Симард, който живееше на горния етаж в къщата, която бяхме наели, ме окуражаваше да пълзя нагоре по стълбите, където ме чакаше с лъжичка мед за награда. Когато бях на около шест години, брат ми Джералд ме взе за риба, закачи тайно двайсетсантиметрова щука в края на въдицата и ме накара да повярвам, че аз съм я уловил. Оттогава съм пристрастен към риболова. Почти всички в Лисабон бяха от френска Канада и аз посещавах френско католическо училище до седмата си година.

Двете ми сестри, Дорис и Рейчъл, бяха по-големи от мен с девет и единайсет години и тъй като брат ми беше в армията, а баща ми - все на работа, израснах, заобиколен от жени. Така предпочитам да живея и сега. Майка ми Ивон бе приключенецът в семейството и именно нейна беше идеята през 1946 г. да се преместим в Калифорния, където се надяваше, че сухият климат ще има благотворно влияние върху астмата на баща ми.

Продадохме на търг всичките си вещи, мебелите, които баща ни беше направил със собствените си ръце, и в един тежък за мен ден ние, шестимата, се натоварихме на семейния крайслер и поехме на запад. Някъде по Route 66 спряхме в индианска хижа и майка ми извади консервираната царевица, която беше приготвила за пътуването, за да я даде на жена от племето хопи и гладните ѝ деца. Тази случка вероятно бе първият ми урок по благотворителност. Когато пристигнахме в Бърбанк, останахме при друго семейство от френскоговоряща Канада, а мен ме записаха в държавно училище. Бях най-дребното дете в класа, не говорех английски и постоянно трябваше да се защитавам, защото имах "момичешко име". Така че направих това, което всеки бъдещ предприемач вероятно би направил: избягах.

Родителите ми ме прехвърлиха в енорийско училище, където можех да получа повече помощ от монахините. Бележникът ми от тази година е пълен с двойки по всеки предмет. Езиковите и културните разлики ме направиха единак и прекарвах по-голямата част от свободното си време сам със себе си. Останалите деца в квартала нямаха право дори да пресичат улицата сами, а аз карах колело по единайсет-дванайсет километра, за да стигна до едно езеро насред частно игрище за голф, където се криех сред върбите, далеч от охраната, и ловях костур. По-късно открих дивата природа на парка "Грифит" и на река Лос Анджелис в рамките на града, където прекарвах всеки ден след училище, за да ловя жаби с харпун, да хващам речни раци и да стрелям по зайци с лък. През лятото плувахме в покрития с пяна вир, захранван от отточната тръба на лабораториите за промиване на филмовите ленти на едно от филмовите студиа. Ако някога се разболея от рак, причината може да се търси някъде там.

Мразех гимназията. Имах пъпки, не можех да танцувам и нито един от предметите не ме интересуваше, освен този по трудово обучение. Бях, така да се каже, буен и непрекъснато ме задържаха след часовете. Тъй като създавах проблеми, често ме караха да пиша изречения, започващи с "Повече няма да..." по петстотин и повече пъти. Пробуждащият се у мен предприемач вземаше по три молива едновременно и ги завързваше заедно с клечки и гумени ластици, за да пише по три реда наведнъж. Справях се отлично в груповите спортове като баскетбол и американски футбол, но когато се налагаше да играя пред публика, изпусках топката от притеснение. Рано разбрах, че най-добре е да създадеш собствена игра. Тогава винаги ще бъдеш победител. Моите игри се намираха в океана, поточетата и хълмовете около Лос Анджелис.

Математиката ми беше толкова скучна, че понякога просто се взирах в тавана и се опитвах да преброя всички дупки в перфорираните му плочи. Часовете по история ми даваха възможност да се упражнявам в задържането на въздух, за да мога през почивните дни да се гмуркам все по-дълбоко и да ловя изобилни количества морски охлюви и омари от брега на Малибу. В часа ни по авторемонт лягах върху лежанката, плъзвах се под колата, върху която работех, и се показвах, само за да огледам краката на сладураната, която ни проверяваше за присъствие.

Няколко други типове, които като мен не се вписваха, включително възрастни – учителят по музика Робърт Клаймс и студентът в магистърска програма в UCLA Том Крейд, основаха клуба за дресиране на соколи на Южна Калифорния, където обучавахме соколи и ястреби да ловуват. Всеки уикенд през пролетта тръгвахме да търсим гнезда на ястреби. Понякога предавахме малките на правителството или пък отнасяхме някой млад ястреб, за да го дресираме. Благодарение на клуба ни бяха въведени първите законови разпоредби във връзка с дресировката и лова със соколи в Калифорния.

Това бяха годините, които в най-голяма степен ме формираха като човек. Когато на петнайсетгодишен хлапак му се налага да улови в капан див ястреб кокошар, да будува цяла нощ с него, докато той най-накрая му се довери достатъчно, за да заспи върху юмрука му, и след това дресира тази горда птица единствено с положително насърчение, тогава дзен учителят не може да не попита: "Кой всъщност е дресираният тук?".

Един от възрастните, Дон Прентис, беше катерач. Той ни научи как да слизаме с двойно въже до гнездата на соколите на скалите. Дотогава винаги просто се държахме за въжета и слизахме надолу, премествайки ръцете си една след друга, но той ни показа как да увием хартиено въже (откраднато от телефонната компания) около ханша си и над рамото, за да контролираме спускането надолу. Смятахме, че това е най-великият спорт на света и не спирахме да се упражняваме, да ставаме все по-добри и изобретателни. Направихме си собствени дрехи за целта, подплатени с кожа, за да можем да се спускаме все по-бързо и по-бързо. Едно от най-опасните ми, почти смъртоносни преживявания се случи, когато се опитах да направя супердълго висящо спускане с двойно въже, като завързах три въжета по дължина. Когато достигнах до първия възел, въжето захвана няколко ластика около врата ми. Тъй като хартиените въжета бяха много тежки, не можех да ги изтегля, така че да преминат възела. Висях така, приклещен на ножица, повече от час. Вече бях готов да се предам и да се оставя да падна и загина, когато възелът премина и достигнах земята, където тялото ми изпадна в конвулсии. Качвахме се в движение на товарни влакове, за да достигнем до западния край на долината на Сан Франциско, където да се спускаме с въжета от песъчливите скали на Стоуни Пойнт. Нямахме специализирано оборудване и обувки за катерене. Бяхме с кецове или боси.

Никога не ни хрумна да се изкачваме по скалите, докато един ден, когато се спусках по една камина в Стоуни Пойнт, попаднах на човек от "Сиера Клъб", който се катереше нагоре! Помолихме Дон Прентис да ни покаже още няколко трика в катеренето и още същия юни, когато бях на шестнайсет години, се качих на стария си форд от 1940 г., който бях реставрирал в часовете по авторемонт, и отпраших към Уайоминг. Помня страхотното чувство да карам сам през пустинята Невада в 40-градусовата жега, да подминавам ретро автомобили и кадилаци, спрели отстрани на пътя, с вдигнати капаци и прегрели двигатели.

В Пайндейл, Уайоминг, се срещнах с Дон Прентис и няколко младежи и заедно поехме с раници на гръб към планината Уинд Ривър Рейндж на север. Искахме да изкачим връх Ганет - най-високия в Уайоминг, но нямахме водачи и някак си се изгубихме. Аз исках да се изкатерим по западната страна, а другите - по деретата от северната. Разделихме се и аз поех сам нагоре по скалите от западната страна. Късно през деня се оказах сам на билото, насред гръмотевична буря, пързаляйки се из стръмните заснежени полета с гладките си работни обувки, които бях купил от магазина "Сиърс".

Оттам поех с колата към Тетонските възвишения, където исках да продължа да се уча да се катеря през цялото лято. В крайна сметка успях да уговоря двама катерачи от Дартмут да ми позволят да се присъединя към тях, за да изкачим ждрелото Темпълтън на връх Симетри Спайър. Това се случи, след като други катерачи вече ме бяха отрязали заради липсата ми на опит, така че реших да не им разказвам много-много за себе си. Това беше първото ми истинско катерене с въже, но просто се преструвах, че знам какво правя и продължавах нагоре, дори когато ме помолиха да ги водя в най-трудния участък – влажна и хлъзгава теснина. Връчиха ми клинове и чук, който нямах никаква представа как да използвам, но в един момент схванах и въпреки всичко успях. След това пътуване се връщах в Тетон всяко лято, за да се катеря в продължение на три месеца. Като се сещам за онези ранни свои опити в катеренето, понякога си мисля, че е истинско чудо, че съм жив.

В Тетонските възвишения ловях и риба. Когато бях на седемнайсет, видях как Глен Екзъм учи сина си Еди да лови на муха оттатък бунгалото на школата по катерене. Глен бе планински водач и легенда в катеренето в цялата долина. Освен това беше и изкусен майстор на риболова с муха. Когато ме видя да го гледам, се провикна: "Ела тук, синко!" и се зае да ме учи как да ловя на муха. Изоставих телескопичната си въдица и разните лъскави примамки и оттогава ловя само на муха.

След като завърших гимназия през 1956 г., бях студент в общински колеж в продължение на две години и работех на половин ден при брат си, който имаше частно детективско бюро - "Майк Конрад и сътрудници". Основният ни клиент беше Хауърд Хюз и поръчките ни бяха все свързани с мацките му: да следим какви ги вършат безбройните му старлетки, да охраняваме яхтата му от навлеци и да прикриваме достатъчно добре местонахождението му, така че да не успеят да му връчат призовка във връзка с разправиите му с "Транс Уърлд Еърлайнс".

През ваканциите ходехме с приятели до дивите местности на Баха и до брега на Мексико, за да сърфираме и да се возим в шевролета ми от 1939 г., който бях купил за петнайсет долара. След като при едно пътуване спукахме гума деветнайсет пъти, натъпкахме задните си гуми с листа и плевели и едва изтътрихме последните двайсет километра до Масатлан. От лошата вода там винаги се разболявахме, а не можехме да си позволим лекарства, така че използвахме въглен от лагерния огън, смесвахме го с половин чаша сол в чаша вода и го пиехме, за да предизвикаме повръщане.

Скоро разбрах, че ако ще прекарам остатъка от живота си, пиейки лоша вода и хранейки се от уличните сергии и пазари в Третия свят, най-добре да свикна с това. Да развиеш естествен имунитет към "болестта на туриста", причинявана от паразита Жиардиа ламблия, не е лесна работа, но ако откажеш да приемаш флажил и антибиотици и не пиеш йодизирана и хлорирана вода, постепенно изграждаш имунитет към нея. Дори и днес пия от всеки поток, в който ловя риба (освен от реките с мъртва сьомга), и рядко се разболявам.

Обратно в Калифорния започнах да прекарвам уикендите през зимата в Стоуни Пойнт, а през есента и пролетта - в Такуиц Рок над Палм Спрингс. Там се запознах с няколко млади катерачи от "Сиера Клъб": Ти Ем Хърбърт, Ройъл Робинс, Том Фрост, Боб Кампс и други. Постепенно се прехвърлихме от Такуиц към Национален парк "Йосемити", където само няколко от големите скали бяха изкачвани."
Из книгата
Страници от тази книга




Съдържание
Предговор
Предговор към второто издание
Въведение
История
Философия
  • Философия на продуктовия дизайн
  • Производствена философия
  • Философия на дистрибуцията
  • Философия на маркетинга
  • Финансова философия
  • Философия на човешките ресурси
  • Управленска философия
  • Екологична философия
Обърни се и направи крачка назад
Благодаря
Библиография
Бележки
Рейтинг
Рейтинг: 9.67 / 3 гласа 
За да оцените книгата "Пусни народа ми да кара сърф", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Изкуството да говорим пред другите - Дейл Карнеги - книга

Изкуството да говорим пред другите


Дейл Карнеги

Изток - Запад
Цени от:  19.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Дейл Карнеги е пионер на това, което днес е известно като Движение за човешки потенциал. Лекциите и книгите му са помогнали на хиляди хора по света да станат самоуверени, представителни и влиятелни личности. През 1912 г. Карнеги започва първия си курс по говорене пред публика в Младежката християнска асоциация на Ню Йорк. Както в повечето курсове по онова време, Карнеги започва с теоретична лекция, но веднага забелязва, че учениците му се отегчават и нервничат. Нещо трябва да се направи. Вече почти век хиляди хора по света използват тази книга като наръчник как успешно да представят себе си и своите идеи пред ...
Монахът, който продаде своето ферари - Робин Шарма - книга

Монахът, който продаде своето ферари


Робин Шарма

Екслибрис
Цена:  10.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си. ... "Монахът, който продаде своето ферари" е историята на Джулиан Мантъл, адвокат със звездна репутация, чийто небалансиран стил на живот е причина за почти фатален сърдечен удар в претъпканата съдебна зала. Физическият срив води до духовна криза и Джулиан е принуден да преразгледа живота си и да потърси отговор на най-важните въпроси. С надежда да намери щастие и удовлетворение той се впуска в една изключителна одисея. Пътешествието му го отвежда дълбоко в Хималаите и там намира могъща система, чрез която освобождава потенциала на ...
Най-богатият човек във Вавилон - Джордж С. Клейсън - книга

Най-богатият човек във Вавилон


Джордж С. Клейсън

Skyprint
Цена:  11.99 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
10 притчи за парите. ... Не можеш да забогатееш, ако не познаваш правилата! Вероятно подобна мисъл е водела Джордж С. Клейсън докато е работел върху "Най-богатият човек във Вавилон". Вавилонските притчи излизат в САЩ през 1926 г. и вече почти цял век историите за лихвари, търговци, бедняци и богаташи помагат на читателите да разберат принципите за натрупване, контролиране и умножаване на парите. Те са пътеводител във финансовия свят за онези, които се чувстват несигурни в него, но могат да бъдат полезни и на опитните съвременни инвеститори. Защото принципите, които движат парите, са винаги едни и същи. ...
Произходът на почти всичко - Стивън Хокинг, Греъм Лоутън - книга

Произходът на почти всичко


Стивън Хокинг, Греъм Лоутън

Хомо футурус
Цена:  20.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Откъде сме дошли? Защо сме тук? Според племето Бошонго от Централна Африка преди нас е имало само тъмнина, вода и великия бог Бумба. Един ден Бумба получил силни стомашни болки и повърнал Слънцето. Слънцето изпарило част от водата и се появила суша. Тъй като все още му било зле, Бумба повърнал Луната, звездите, а после леопарда, крокодила, костенурката и най-накрая, хората. Този мит за сътворението, подобно на много други, се опитва да отговори на въпросите, които всички си задаваме днес. За щастие, както ще стане ясно, сега имаме средството да предложим отговорите - и това е науката. Вселената е породена от Големия ...
Бизнес над червената линия - Радослав Благоев - книга

Бизнес над червената линия


Радослав Благоев


 

Цена:  20.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Усвои потенциала на своя бизнес или започни печеливш от самото начало. ... От автора на бестселъра "Хвани Жокера" за стратегически продажби и убеждаваща комуникация. "Бизнес над червената линия" е наръчник за постигане на високи цели в бизнеса и е базирана на огромния практически опит на автора. Тя ще Ви помогне да усвоите потенциала на своя бизнес или да започнете печеливш от самото начало. Книгата ще ви даде насоки как да изградите и развивате изключително ефективно и стратегически, вашата настояща или бъдеща компания. След прочитането ѝ, ще сте способни да изградите силна бизнес концепция и ...
Хвани Жокера - Радослав Благоев - книга

Хвани Жокера


Радослав Благоев


 

Цена:  20.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Стратегически продажби и убеждаваща комуникация. ... "Хвани Жокера" е безценен инструмент за постигане на високи цели в бизнеса, маркетинга, продажбите. Книгата се основава на огромния практически опит, дълбочинни целенасочени изследвания и анализи на автора Радослав Благоев. Тя ще ви научи да бъдете стратези, да мислите извън рамката и да реализирате резултати, които сте смятали за непостижими. Радослав ще ви направи по-успешни комуникатори, ще ви покаже как да продавате по-лесно и бързо, а клиентите ви да бъдат по-удовлетворени отвсякога. Той е експерт по ефективни продажби, стратегически маркетинг, ...
Кратка история на Европа - Саймън Дженкинс - книга

Кратка история на Европа


Саймън Дженкинс

Сиела
Цена:  24.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Малцина биха повярвали, че е възможно вековната история на Европа да бъде разказана в един кратък том. Но Саймън Дженкинс се справя блестящо с това предизвикателство със своята ерудиция и умение да отсява най-важното от безбройните възможни истории за разказване.От Древна Гърция и могъщата Римска империя, през Тъмните векове, Ренесанса и епохата на революциите, та до Просвещението и повратния за континента XX век, започнал с ужасите на двете световни войни, но продължил с безпрецедентен период на мир и постепенно обединение в немислим досега съюз. Историята на съвременните европейски държави е сложна и изпълнена с ...
Как да бъдеш супершефка - Лили Сингх - книга

Как да бъдеш супершефка


Лили Сингх

Вакон
Цена:  25.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Ръководство за оцеляване побеждаване в живота. ... Най-добрата книга на "Goodreads" в категория "Нехудожествена литература". Внимание: Тази книга не съдържа обнадеждаващи мисли, талисмани или остроумни цитати. Така е, защото успехът, щастието и всичко друго, което желаете в живота, изисква да се потрудите за него. В света на Лили няма ескалатори, а само стълби. Пригответе се да се изкачвате. Лили Сингх е суперзвезда, супержена и супершефка. Тя е забавна, умна и прозорлива, а YouTube каналът ѝ "Superwoman" засяга теми, вариращи от личните взаимоотношения до професионалните избори и ...
Сатя Надела : Да натиснем Refresh - книга

Сатя Надела
Да натиснем Refresh


Хермес
Цена:  17.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
С предговор от Бил Гейтс. Да преоткрием духа на "Майкрософт" и да си представим по-добро бъдеще за всички. ... Тази книга е за личната трансформация, за промените в "Майкрософт" и технологиите, които скоро ще окажат огромно влияние върху живота на всички хора. Тя оповестява настъпването на нова ера в дигиталните иновации - като изкуствения интелект, смесената реалност и квантовите компютри. Тя показва как хората, организациите и обществата могат и трябва да се променят - да натиснат бутона Refresh - в непрестанното си търсене на нова енергия и нови идеи. Главният изпълнителен директор на " ...
Монтесори вкъщи. Математика - Наталия Боброва - книга

Монтесори вкъщи. Математика


Наталия Боброва

Асеневци
Цена:  14.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
В тази книга ще намерите Монтесори упражнения по математика. Развивайки своите математически представи, детето ще усвои математическите действия събиране, изваждане, умножение и деление. Освен това, ще се запознае със състава на числото, с четните и нечетните числа, ще се научи да брои, да пише цифри и други. Упражненията са организирани на принципа от конкретното към абстрактното и благодарение на великолепно разработените материали детето усвоява математиката лесно и по естествен начин, с лекота превръща математическите термини в добре познати понятия. Книгата е подходяща за деца над 3-годишна възраст. Наталия ...
От любов към продажбите - Георги Христулев - книга

От любов към продажбите


Георги Христулев

Вдъхновения
Цена:  19.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Наръчник по тренинга. Виртуоз в продажбите. ... Книгата "От любов към продажбите" е интерактивен наръчник, разработен въз основа на най-успешния досега тренинг на Георги Христулев - Виртуоз в продажбите. Неговата концепция е да помогне на читателите да изградят виртуозни търговски умения посредством използването на техниката учене чрез преживяване. В книгата е включена уникална комбинация от методите на коучинга, невролингвистичното програмиране (НЛП) и медиацията, която способства за постигането на редица цели. В книгата е включена уникална комбинация от методите на коучинга, невролингвистичното програмиране ...
ПроДавай - Юли Тонкин - книга

ПроДавай


Юли Тонкин


 

Цена:  35.00 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на "Нечовекът" и "Ново начало". ... Хората не обичат да им продават, но обичат да си купуват. Време е да разберем защо хората купуват?! Защо самите ние купуваме?! Когато разберем психологията на купуването, пред нас се отваря нов свят, светът на проДаването. Тази книга не е за всеки, тя е само за малцина, които вече са осъзнали, че ние всички непрекъснато продаваме. Тя е за тези, които искат да отидат на следващото ниво в продажбите, тези, които искат да проДават. Понякога всичко, от което имаме нужда, е нова гледна точка, за да преоткрием най-добрия начин, по който можем да проДаваме - ...

Пусни народа ми да кара сърф


Ивон Шуинар

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  35.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 09-04-2020 г., Петък 10-04-2020 г. или
Понеделник 13-04-2020 г.
Продукт#219397
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2018 г.
ИздателствоВакон
Категории
КорицаМека
Страници256
Размери17.00 / 24.00 / 2.00 cm
Тегло0.456 kg
EAN9786197300291
ISBN9786197300291
Описание
Образованието на един неохотен бизнесмен. Включва още 10 години нестандартна бизнес философия.
"Когато през 2005 г. започнах да пиша "Пусни народа ми да кара сърф", първоначалното ми намерение беше това да бъде философски наръчник за служителите на "Патагония". Изобщо не съм очаквал тази проста книга да се преведе на десет езика и да се изучава в гимназиите и университетите, че дори да има влияние върху големите корпорации. Даже "Харвард" използва компанията ни за практически казус. Винаги сме считали "Патагония" за експеримент по правене на бизнес по нетрадиционни начини. Никой от нас не беше сигурен в успеха, но всички бяхме наясно, че "обичайният бизнес" не ни интересува. Е, оцеляхме и дори процъфтяваме вече почти половин век, а дори и по-дълго, ако се смята и първата ни компания - "Шуинар Екуипмънт", за катерачна екипировка. Сегашното име на компанията ни е "Патагония Уъркс" и в нея влизат компанията ни за дрехи "Патагония и компанията ни за хранителни продукти "Патагония Пръвижънс". Инвестирали сме и в няколко други стартиращи компании със сходна философия. По ирония на съдбата се превърнахме в голямата компания, за която никога не сме мечтали, нито пък сме искали да бъдем.

Продължаваме да сме семейна компания и да се наслаждаваме на работата си. Нямам усещането, че се е налагало да правим компромиси с ценностите си, за да станем големи. Нямаме намерение да продаваме компанията или да я предлагаме на борсата, защото това би компрометирало мисията ни "да използваме бизнеса, за да вдъхновяваме и прилагаме решения на екологичната криза".

От 2005 г. здравословното състояние на планетата, която считаме за свой дом, не е особено добро. Обществеността в развития свят е все по-информирана за това, че планетата ни се затопля до опасни нива в резултат на собствените ни действия. Въпреки това и независимо от хилядите статии, книги, филми и предупреждения на учените и дори на военните, че глобалното затопляне е най-голямата заплаха за сигурността на човечеството, правителствата, бизнесите, вие и аз все така отказваме да предприемем смислени действия, за да разрешим проблема. Още по-тревожни са анкетните проучвания на "Галъп" от 2007 и 2008 г., според които 38% от световното население никога не са чували за глобалното затопляне или нямат мнение по въпроса.

Въпреки че някои от най-големите световни корпорации полагат значителни усилия да намалят отпечатъка си върху природата, всеки един от глобалните показатели за здравето на планетата ни продължава да сочи в грешната посока. Мрежата "Глобален отпечатък" (Global Footprint Network) изчислява, че понастоящем надхвърляме със 150% капацитета на планетата да възобнови основни за съществуването ни "услуги" като например чиста вода и въздух, обработваема земя, природосъобразен риболов и стабилен климат. Когато "Патагония" стартира през 1973 г., населението на Земята беше четири милиарда, а сега е повече от седем, като прогнозата е да стигне девет милиарда до 2053 г. Но не това е най-страшното.

В същото време богатството на това население нараства с 2,5 до 3% на година. До 2050 г. ще надхвърляме с 300 до 500% капацитета на планетата ни да се възобновява. Не е нужно да имате магистърска степен по бизнес администрация, за да сте наясно, че това означава фалит. Световната икономика, управлявана от правителства, контролирани от своя страна от големи мултинационални компании, е зависима от непрестанните растеж и печалби. Всичко, което успяваме да постигнем, за да имаме по-зелена, по-устойчива планета, се заличава от растежа - растежът е слонът в стаята, за който никой не иска да говори.

При наличието на всички тези проблеми - глобално затопляне, неустойчиво потребление на ресурсите и неравномерно разпределение на богатствата в световен мащаб, имаме идеалния сценарий за драстична промяна в икономическия и екологичния си модел. През цялата история империите са се сривали, следвайки същия този сценарий. Ако приемете глобализацията и капитализма като една гигантска "империя", последиците ще са катастрофални.

За всичките си седемдесет и пет години на безразсъдни каскади съм бил достатъчно близо до смъртта, за да приема факта, че един ден ще умра. Това не ме притеснява особено. За всичко си има начало и край - за хората и за начинанията им.

Видовете се развиват и умират. Империите се въздигат и се сгромолясват. Бизнесите растат, а след това се смаляват. Без изключение. Този факт не ме притеснява. И въпреки това ми е тежко да съм свидетел на шестото голямо заличаване на видовете, при което хората носят пряка отговорност за пълното унищожаване на толкова много чудесни същества и безценни местни култури. Особено много ме натъжава да наблюдавам тежкото положение на собствения си вид - ние, изглежда, сме неспособни да се справим с проблемите си.

Злото в обществото ни става повече и по-силно и това ни кара да осъзнаем, че като по-голяма и влиятелна компания отговорностите ни към обществото и усилията ни да бъдем дори още по-отговорни също са нараснали. Постигнатото от нас през последното десетилетие и плановете ни за следващите са причината за това обновено издание на книгата."
Ивон Шуинар, предговор към второто издание

Ивон Шуинар е основател и собственик на компанията "Патагония Инк". Започва бизнеса си, като в края на 50-те години на миналия век проектира, разработва и разпространява оборудване за алпинисти. През 1964г. създава първия каталог за поръчки по пощата - една страничка отпечатана на циклостил, придружена със съвет да не очаквате доставка в сезона за катерене. През 80-те години компанията на Шуинар се разраства до такива размери, че той се замисля за предсрочно пенсиониране. Вместо това продължава да развива и насочва "Патагония" в посока намиране на решения за все по-задълбочаващата се екологична криза. През 2011г. "Патагония" поставя началото на "1% за планетата" - организация от компании, които допринасят с поне един процент от чистите си годишни продажби на различни групи, събрани в списък и одобрени екологични организации. Шуинар прекарва голяма част от времето сред природата и продължава да управлява "Патагония".

Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон".
Отзиви за книгата

"Завладяващо практично ръководство със съвети как капитализмът и етиката могат да вървят ръка за ръка."
Kirkus Reviews

"Най-накрая Ивон Шуинар е намерил времето да разкаже историята, която някои от нас в прогресивния бизнес свят чакаме вече от десетилетия. Изпълнена с искреност и дръзновение, тази прекрасна книга ни отваря очите за света. Всеки начинаещ предприемач, всеки университет, който има курс по бизнес в програмата си, и всяка програма за MBA трябва да се сдобият с "Пусни народа ми да кара сърф". Благодаря ти, Ивон!"
Анита Родик, основател на The Body Shop

"Ивон Шуинар е много повече от катерач от световна класа и собственик на изключителен бизнес за дейности на открито. Самият той се откроява като една внушителна планина - планина от почтеност, отговорност, смелост и прозорливост. Без значение с какво се занимавате, в "Пусни народа ми да кара сърф" ще откриете важни съвети и много вдъхновение. Навярно нямаше да съм стигнал дотук, ако не беше подкрепата на Ивон през годините. А днес книгата му ми дава още повече сила да продължа напред."
Дейв Форман, The Rewilding Institute

"Ивон Шуинар е планински катерач както в буквалния, така и в преносния смисъл. И никой от върховете в колекцията му не е бил толкова страховит, колкото този, който изкачва с бизнеса си: "връх Устойчивост". В "Пусни народа ми да кара сърф" той разказва историята на този връх - не само как го е изкачил, но и защо. Изключително значима и вдъхновяваща книга!"
Рей Андерсън, председател на Interface, Inc

"Пусни народа ми да кара сърф" съчетава в себе си три прекрасни книги - вълнуваща автобиография, историята на един уникален бизнес и подробен план на надеждата за нашия общ дом."
Джаред Даймънд, автор на "Пушки, вируси и стомана"

"За всички, които са едновременно възмутени и потиснати от вълната на алчност, заляла корпоративна Америка през XXI век, едно име вдъхва надежда: Ивон Шуинар. Завладяваща книга."
San Francisco Chronicle

"Посланието на Ивон Шуинар е ясно: ако не си част от решението, значи си част от проблема. Шуинар е посветил живота си на това да бъде част от решението."
Santa Barbara News-Press

"Автобиографията на Шуинар разкрива един възхитителен и ярък образ… Най-отговорното нещо, което компаниите могат да направят, е да следват пътя на Шуинар - за доброто на цялата планета."
USA Today

"За всички, които са едновременно възмутени и потиснати от вълната на алчност, заляла корпоративна Америка през XXI век, едно име вдъхва надежда: Ивон Шуинар. Завладяваща книга."
San Francisco Chronicle

"След като прочетох "Пусни народа ми да кара сърф", ми се прииска да седна и да си говоря с Ивон Шуинар. Действа наистина окуражаващо да четеш за компания, която винаги се е придържала към принципите си и е процъфтяла."
The Washington Monthly

"Антибизнесменът Шуинар всъщност е бизнесмен до мозъка на костите си. Може би дори повече. Защото тук не става въпрос за дрехите, които си облича, или за офиса, където работи. Не става въпрос за определена длъжност, която може да заеме или освободи. Става въпрос за това кой е самият той. Как разсъждава. "Пусни народа ми да кара сърф" ни показва колко могъща може да бъде автентичността на организационната сила."
Inc.
Откъс от книгата
"Никое хлапе не мечтае като порасне, да стане бизнесмен. Иска да бъде пожарникар, професионален спортист или лесничей. Братята Кох и Доналд Тръмп са герои само за други бизнесмени с подобни ценности. А аз исках когато порасна, да стана трапер.

Баща ми беше корав френски канадец от Квебек. Ходил е на училище само три години, преди да се наложи да се откаже и да започне да работи в семейната ферма на девет години. Тъй като е бил най-упоритият работник сред деветте си братя и сестри, когато станал на десет, баща му го избрал да отиде с него в Мейн и да започне работа във фабрика. По-късно работил като мазач, дърводелец, електротехник и водопроводчик. Не е зле за третокласник. В Лисабон, щата Мейн, където съм роден, се научил да поправя становете на фабриката за производство на вълнени тъкани "Уарумбо Улън Мил". Смятам, че съм наследил от него любовта си към тежкия физически труд и усета си за качество, особено за фините инструменти. Един от най-ярките ми ранни детски спомени е как седи в кухнята до дървената печка, пие уиски от бутилката и си изважда с клещи няколко зъба - и развалени, и здрави. Имаше нужда от протези, но смяташе, че местният зъболекар взема прекалено скъпо за тази част от работата, която лесно можеше да свърши и сам.

Мисля, че съм се научил да се катеря, преди да се науча да ходя. Отец Симард, който живееше на горния етаж в къщата, която бяхме наели, ме окуражаваше да пълзя нагоре по стълбите, където ме чакаше с лъжичка мед за награда. Когато бях на около шест години, брат ми Джералд ме взе за риба, закачи тайно двайсетсантиметрова щука в края на въдицата и ме накара да повярвам, че аз съм я уловил. Оттогава съм пристрастен към риболова. Почти всички в Лисабон бяха от френска Канада и аз посещавах френско католическо училище до седмата си година.

Двете ми сестри, Дорис и Рейчъл, бяха по-големи от мен с девет и единайсет години и тъй като брат ми беше в армията, а баща ми - все на работа, израснах, заобиколен от жени. Така предпочитам да живея и сега. Майка ми Ивон бе приключенецът в семейството и именно нейна беше идеята през 1946 г. да се преместим в Калифорния, където се надяваше, че сухият климат ще има благотворно влияние върху астмата на баща ми.

Продадохме на търг всичките си вещи, мебелите, които баща ни беше направил със собствените си ръце, и в един тежък за мен ден ние, шестимата, се натоварихме на семейния крайслер и поехме на запад. Някъде по Route 66 спряхме в индианска хижа и майка ми извади консервираната царевица, която беше приготвила за пътуването, за да я даде на жена от племето хопи и гладните ѝ деца. Тази случка вероятно бе първият ми урок по благотворителност. Когато пристигнахме в Бърбанк, останахме при друго семейство от френскоговоряща Канада, а мен ме записаха в държавно училище. Бях най-дребното дете в класа, не говорех английски и постоянно трябваше да се защитавам, защото имах "момичешко име". Така че направих това, което всеки бъдещ предприемач вероятно би направил: избягах.

Родителите ми ме прехвърлиха в енорийско училище, където можех да получа повече помощ от монахините. Бележникът ми от тази година е пълен с двойки по всеки предмет. Езиковите и културните разлики ме направиха единак и прекарвах по-голямата част от свободното си време сам със себе си. Останалите деца в квартала нямаха право дори да пресичат улицата сами, а аз карах колело по единайсет-дванайсет километра, за да стигна до едно езеро насред частно игрище за голф, където се криех сред върбите, далеч от охраната, и ловях костур. По-късно открих дивата природа на парка "Грифит" и на река Лос Анджелис в рамките на града, където прекарвах всеки ден след училище, за да ловя жаби с харпун, да хващам речни раци и да стрелям по зайци с лък. През лятото плувахме в покрития с пяна вир, захранван от отточната тръба на лабораториите за промиване на филмовите ленти на едно от филмовите студиа. Ако някога се разболея от рак, причината може да се търси някъде там.

Мразех гимназията. Имах пъпки, не можех да танцувам и нито един от предметите не ме интересуваше, освен този по трудово обучение. Бях, така да се каже, буен и непрекъснато ме задържаха след часовете. Тъй като създавах проблеми, често ме караха да пиша изречения, започващи с "Повече няма да..." по петстотин и повече пъти. Пробуждащият се у мен предприемач вземаше по три молива едновременно и ги завързваше заедно с клечки и гумени ластици, за да пише по три реда наведнъж. Справях се отлично в груповите спортове като баскетбол и американски футбол, но когато се налагаше да играя пред публика, изпусках топката от притеснение. Рано разбрах, че най-добре е да създадеш собствена игра. Тогава винаги ще бъдеш победител. Моите игри се намираха в океана, поточетата и хълмовете около Лос Анджелис.

Математиката ми беше толкова скучна, че понякога просто се взирах в тавана и се опитвах да преброя всички дупки в перфорираните му плочи. Часовете по история ми даваха възможност да се упражнявам в задържането на въздух, за да мога през почивните дни да се гмуркам все по-дълбоко и да ловя изобилни количества морски охлюви и омари от брега на Малибу. В часа ни по авторемонт лягах върху лежанката, плъзвах се под колата, върху която работех, и се показвах, само за да огледам краката на сладураната, която ни проверяваше за присъствие.

Няколко други типове, които като мен не се вписваха, включително възрастни – учителят по музика Робърт Клаймс и студентът в магистърска програма в UCLA Том Крейд, основаха клуба за дресиране на соколи на Южна Калифорния, където обучавахме соколи и ястреби да ловуват. Всеки уикенд през пролетта тръгвахме да търсим гнезда на ястреби. Понякога предавахме малките на правителството или пък отнасяхме някой млад ястреб, за да го дресираме. Благодарение на клуба ни бяха въведени първите законови разпоредби във връзка с дресировката и лова със соколи в Калифорния.

Това бяха годините, които в най-голяма степен ме формираха като човек. Когато на петнайсетгодишен хлапак му се налага да улови в капан див ястреб кокошар, да будува цяла нощ с него, докато той най-накрая му се довери достатъчно, за да заспи върху юмрука му, и след това дресира тази горда птица единствено с положително насърчение, тогава дзен учителят не може да не попита: "Кой всъщност е дресираният тук?".

Един от възрастните, Дон Прентис, беше катерач. Той ни научи как да слизаме с двойно въже до гнездата на соколите на скалите. Дотогава винаги просто се държахме за въжета и слизахме надолу, премествайки ръцете си една след друга, но той ни показа как да увием хартиено въже (откраднато от телефонната компания) около ханша си и над рамото, за да контролираме спускането надолу. Смятахме, че това е най-великият спорт на света и не спирахме да се упражняваме, да ставаме все по-добри и изобретателни. Направихме си собствени дрехи за целта, подплатени с кожа, за да можем да се спускаме все по-бързо и по-бързо. Едно от най-опасните ми, почти смъртоносни преживявания се случи, когато се опитах да направя супердълго висящо спускане с двойно въже, като завързах три въжета по дължина. Когато достигнах до първия възел, въжето захвана няколко ластика около врата ми. Тъй като хартиените въжета бяха много тежки, не можех да ги изтегля, така че да преминат възела. Висях така, приклещен на ножица, повече от час. Вече бях готов да се предам и да се оставя да падна и загина, когато възелът премина и достигнах земята, където тялото ми изпадна в конвулсии. Качвахме се в движение на товарни влакове, за да достигнем до западния край на долината на Сан Франциско, където да се спускаме с въжета от песъчливите скали на Стоуни Пойнт. Нямахме специализирано оборудване и обувки за катерене. Бяхме с кецове или боси.

Никога не ни хрумна да се изкачваме по скалите, докато един ден, когато се спусках по една камина в Стоуни Пойнт, попаднах на човек от "Сиера Клъб", който се катереше нагоре! Помолихме Дон Прентис да ни покаже още няколко трика в катеренето и още същия юни, когато бях на шестнайсет години, се качих на стария си форд от 1940 г., който бях реставрирал в часовете по авторемонт, и отпраших към Уайоминг. Помня страхотното чувство да карам сам през пустинята Невада в 40-градусовата жега, да подминавам ретро автомобили и кадилаци, спрели отстрани на пътя, с вдигнати капаци и прегрели двигатели.

В Пайндейл, Уайоминг, се срещнах с Дон Прентис и няколко младежи и заедно поехме с раници на гръб към планината Уинд Ривър Рейндж на север. Искахме да изкачим връх Ганет - най-високия в Уайоминг, но нямахме водачи и някак си се изгубихме. Аз исках да се изкатерим по западната страна, а другите - по деретата от северната. Разделихме се и аз поех сам нагоре по скалите от западната страна. Късно през деня се оказах сам на билото, насред гръмотевична буря, пързаляйки се из стръмните заснежени полета с гладките си работни обувки, които бях купил от магазина "Сиърс".

Оттам поех с колата към Тетонските възвишения, където исках да продължа да се уча да се катеря през цялото лято. В крайна сметка успях да уговоря двама катерачи от Дартмут да ми позволят да се присъединя към тях, за да изкачим ждрелото Темпълтън на връх Симетри Спайър. Това се случи, след като други катерачи вече ме бяха отрязали заради липсата ми на опит, така че реших да не им разказвам много-много за себе си. Това беше първото ми истинско катерене с въже, но просто се преструвах, че знам какво правя и продължавах нагоре, дори когато ме помолиха да ги водя в най-трудния участък – влажна и хлъзгава теснина. Връчиха ми клинове и чук, който нямах никаква представа как да използвам, но в един момент схванах и въпреки всичко успях. След това пътуване се връщах в Тетон всяко лято, за да се катеря в продължение на три месеца. Като се сещам за онези ранни свои опити в катеренето, понякога си мисля, че е истинско чудо, че съм жив.

В Тетонските възвишения ловях и риба. Когато бях на седемнайсет, видях как Глен Екзъм учи сина си Еди да лови на муха оттатък бунгалото на школата по катерене. Глен бе планински водач и легенда в катеренето в цялата долина. Освен това беше и изкусен майстор на риболова с муха. Когато ме видя да го гледам, се провикна: "Ела тук, синко!" и се зае да ме учи как да ловя на муха. Изоставих телескопичната си въдица и разните лъскави примамки и оттогава ловя само на муха.

След като завърших гимназия през 1956 г., бях студент в общински колеж в продължение на две години и работех на половин ден при брат си, който имаше частно детективско бюро - "Майк Конрад и сътрудници". Основният ни клиент беше Хауърд Хюз и поръчките ни бяха все свързани с мацките му: да следим какви ги вършат безбройните му старлетки, да охраняваме яхтата му от навлеци и да прикриваме достатъчно добре местонахождението му, така че да не успеят да му връчат призовка във връзка с разправиите му с "Транс Уърлд Еърлайнс".

През ваканциите ходехме с приятели до дивите местности на Баха и до брега на Мексико, за да сърфираме и да се возим в шевролета ми от 1939 г., който бях купил за петнайсет долара. След като при едно пътуване спукахме гума деветнайсет пъти, натъпкахме задните си гуми с листа и плевели и едва изтътрихме последните двайсет километра до Масатлан. От лошата вода там винаги се разболявахме, а не можехме да си позволим лекарства, така че използвахме въглен от лагерния огън, смесвахме го с половин чаша сол в чаша вода и го пиехме, за да предизвикаме повръщане.

Скоро разбрах, че ако ще прекарам остатъка от живота си, пиейки лоша вода и хранейки се от уличните сергии и пазари в Третия свят, най-добре да свикна с това. Да развиеш естествен имунитет към "болестта на туриста", причинявана от паразита Жиардиа ламблия, не е лесна работа, но ако откажеш да приемаш флажил и антибиотици и не пиеш йодизирана и хлорирана вода, постепенно изграждаш имунитет към нея. Дори и днес пия от всеки поток, в който ловя риба (освен от реките с мъртва сьомга), и рядко се разболявам.

Обратно в Калифорния започнах да прекарвам уикендите през зимата в Стоуни Пойнт, а през есента и пролетта - в Такуиц Рок над Палм Спрингс. Там се запознах с няколко млади катерачи от "Сиера Клъб": Ти Ем Хърбърт, Ройъл Робинс, Том Фрост, Боб Кампс и други. Постепенно се прехвърлихме от Такуиц към Национален парк "Йосемити", където само няколко от големите скали бяха изкачвани."
Из книгата
Страници от тази книга
Съдържание
Предговор
Предговор към второто издание
Въведение
История
Философия
  • Философия на продуктовия дизайн
  • Производствена философия
  • Философия на дистрибуцията
  • Философия на маркетинга
  • Финансова философия
  • Философия на човешките ресурси
  • Управленска философия
  • Екологична философия
Обърни се и направи крачка назад
Благодаря
Библиография
Бележки
Книги от Ивон Шуинар
Отговорната компания
Ивон Шуинар, Винсънт Стенли
Стандартна цена 14.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -30%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  9.80 лв.
Книги от поредицата "Пътешествия и приключения"
Пеша из Хималаите
Левисън Уд
Цена:  21.00 лв.
Първите седем
Боян Петров
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  25.00 лв.
Изгубеното сърце на Азия
Колин Таброн
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  22.00 лв.
Свирепа арена
Джо Таскър
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  19.00 лв.
Търсене из тайнствена Индия
Пол Брънтън
Цена:  20.00 лв.
Дончо Папазов
Невъзможният път
Цена:  18.00 лв.
Тенсинг Норгей
Човекът от Еверест

Джеймс Улман
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Север. Как открих себе си по пътеката на Апалачите
Скот Юрек, Джени Юрек
Цена:  21.00 лв.
7 години в Тибет
Хайнрих Харер
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Експедиция до крайната точка
Райнхолд Меснер
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  22.00 лв.
Сред руснаците
Колин Таброн
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  19.00 лв.
Омъжена за Бутан
Линда Лийминг
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Още книги от поредицата "Пътешествия и приключения"
Други интересни предложения
Свирепа арена
Джо Таскър
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  19.00 лв.
Търсене из тайнствена Индия
Пол Брънтън
Цена:  20.00 лв.
Експедиция до крайната точка
Райнхолд Меснер
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  22.00 лв.
Омъжена за Бутан
Линда Лийминг
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Родени да тичат през каньоните на Мексико
Кристофър Макдугъл
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Отговорната компания
Ивон Шуинар, Винсънт Стенли
Стандартна цена 14.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -30%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  9.80 лв.
Древният път на чая
Джеф Фучс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Да докоснеш небесата
Майк Хорн
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Под юртите на Монголия със синовете на степта
Марк Ало
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Днес всички ще умрем по малко: Необикновената история на Емил Златопек
Ричард Аскуит
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Назад към "Екология"
Отговорната компания - Ивон Шуинар, Винсънт Стенли -
Какво научихме от първите 40 години на "Патагония"? : В "Отговорната компания" ...
Иън Макюън
Федерико Моча
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги