"Състезанието е като ходене по жарава
На една пресконференция, проведена в деня преди Чикагския маратон през 2010 г., завръщащият се шампион Сами Уанджиру признава, че е подготвен само на 75 процента за състезанието. Той не блъфира. Три седмици по-рано Сами прихваща стомашен вирус, заради който пропуска няколко критични дни тренировки. Докато е на легло, обмисля да се оттегли от Чикаго и вместо това да участва в Маратона на Ню Йорк Сити следващия месец.
Ако грипът е единственото му съображение, Сами не би се замислил за такава драстична стъпка. Но 2010 г. като цяло е тежка за 23-годишния герой от Кения. Докато тренира за Лондонския маратон през април, където трябва и да защити титлата си, Сами пада и травмира дясното си коляно. Въпреки това той стартира в маратона, но травмата се обостря и той е принуден да отпадне на 16 км от финиша. Етиопецът Цегайе Кебеде продължава напред и печели надпреварата.
Ако Сами има съперник, то това е именно Кебеде. Той завършва втори след Сами в Лондонския маратон предходната година, а на олимпийския маратон през 2008 г. в Пекин взима бронз, докато Сами грабва златото. Кебеде е в стартовия списък на маратона на Чикаго през 2010 г. и може би тъкмо заради това Сами предпочита да не се оттегли, въпреки лошата си форма. Двамата мъже заемат първо и второ място във веригата маратони World Marathon Majors - серии, провеждащи се в рамките на две години, в които се присъжда награда от половин милион долара (равностойна на 26,5 милиона долара в Кения) на бегача, натрупал най-много точки от участия в състезания. Надпреварата за 2009 - 2010 г. ще приключи в Ню Йорк. Никой от другите претенденти за наградата обаче няма да се състезава там, така че тя ще да бъде "в кърпа вързана" за финиширалия първи в Чикаго - Сами или Кебеде.
След отпадането си в Лондон Сами отлита с треньора си Федерико Роса за Италия, където подлага увредената си става на интензивно лечение. През юни стартира в един полумаратон в Сицилия, но коляното пак се обажда и Сами отново се отказва. Следващото състезание в календара му е септемврийският Маратон в Берлин. Той се оттегля от него и насочва поглед към Чикаго. Дори и при четири допълнителни седмици подготовка няма време за още спънки.
Но ето че такива се появяват. Веднага щом коляното на Сами най-сетне оздравява, се разнебитва долната част на гръбнака му. Въпреки болката той тренира, доколкото е способен, и тъкмо започва да се връща във форма, когато го поразява и стомашният вирус. След като се възстановява, Сами осъзнава, че все още иска да се състезава, въпреки недостатъчната си подготовка, пък било то и само за да попречи на Кебеде да му отмъкне онези половин милион долара. Роса неохотно подкрепя решението му, но настоява Сами да се състезава предпазливо и да бяга зад лидерите, като се постарае да забави надпреварата и да си запази за късна атака каквито сили са му останали.
На Сами не му е в природата да прилага тактика на предпазливост в надпревара. Състезателният му стил може да се опише най-точно като яростно агресивен. На Олимпиадата той започна изненадваща атака от самия старт. Олимпийските маратони по принцип са изключително тактически и бавни дори когато не започват при 29-градусова лятна жега в Пекин. Сами пробягва първата миля бясно, за време 4:41 - темпо, поставящо световен рекорд. Само 19 бегачи успява да останат с него дори и на тази дистанция. След 10-ия километър водещата група оредява до десетима бегачи. Сами не отпуска темпото. Един по един преследвачите му отпадат. Той пробягва последните няколко километра съвсем сам и прекосява финиша с време 2:06:39, с което подобрява олимпийския рекорд с почти 3 минути. Някои наблюдатели го наричат най-великото маратонско постижение на всички времена. Сами е на 21 години.
10 октомври 2010 г. в Чикаго не е горещ ден, но все пак топло. В 7:30 ч. сутринта, когато състезанието започва, температурата вече минава 19 градуса по Целзий. Сами послушно се скатава в дъното на водещата група. Шадрак Косгей, един от двамата наети пейсмейкъри, води група от 12 души, до един африканци, и те изминават първите 5 км за време 15:03 - донякъде бавничко темпо. Кебеде, облечен в лилаво и черно, кръжи близо до Сами.
От ВИП автомобил, движещ се пред състезателите, Федерико Роса ясно вижда, че Сами не го свърта. Олимпийският шампион, с отличителните си редки предни зъби, лесно се откроява сред групата - с детинския си, подскачащ разкрач, с отпуснати ръце, малко встрани от тялото, с разперени пръсти и с длани, цепещи въздуха на нивото на ханша. Той току доближава челните бегачи малко повечко, после се опомня и смутено изостава обратно назад.
„Не го прави!”, мисли си Роса.
Но каква полза? На 14 км след началото на надпреварата Сами се изстрелва напред. Подминава пейсмейкърите и вдига темпото от 4:50 за миля (3 минути за километър) на по-малко от 4:40 (2:54 минути за километър). Всички бегачи около него, без един, откликват на ускорението с относителна лекота. Все още са в сравнително ранен етап от състезанието. Само Робърт Черуйот, действащият шампион от Бостънския маратон, е под натиск. Той успява да се задържи в задната част на групата за кратко, преди да се откачи и да изостане.
Сами, въпреки че е подстрекателят на ускорението, не се чувства много по-добре от човека, когото току-що е принесъл в жертва. Внезапно изпитва страх, щом осъзнава, че в този ден краката му не са на нивото на инстинктите му. Младият кениец отстъпва леко и връчва юздите отново на пейсмейкърите. Темпото се забавя и Черуйот се добира обратно до групата.
Кебеде, може би отгатнал слабостта на съперника си, сега се придвижва напред. Той не атакува веднага, но опонентите му знаят, че е само въпрос на време да го стори. Първата сериозна атака се състои след 29-ия километър. Черуйот отново изостава - този път окончателно. И тогава започва истинската касапница."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
