Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Съвременна лите...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Български романи и разкази    ...    Сливовиц - Катерина Хапса...
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Сливовиц


Катерина Хапсали

Цена:  15.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 16-10-2019 г., Четвъртък 17-10-2019 г. или
Петък 18-10-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#222422
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена15-03-2019 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници240
Размери13.00 / 20.00 / 1.50 cm
Тегло0.213 kg
EAN9786190204046
ISBN9786190204046
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Млада жена с успешна кариера е на ръба на екзистенциална криза. По пътя към спасението тя преминава през илюзорна любов, физическо насилие, безсънни нощи и пресушени бутилки. И през пречистващо приятелство, което преодолява географските разстояния и свързва два човешки свята в духовно родство. Една книга за откриването на Дом, но не като място в пространството, а като място в сърцето.

Катерина Хапсали е дългогодишен журналист. С романа си "Гръцко кафе" влиза устремно и в писателските среди. "Кафето", както бързо става известно сред читателите, грабва наградата "Перото" в категория проза за 2015 г., както и приза "Цветето на Хеликон" за 2016 г. "През девет планини" е нейната дебютна стихосбирка.

"Сливовиц" e роман, който дълги години ще се чете и препрочита с много любов.
"И мога да ти споделя голямата тайна: тръгнат ли да ти бягат думите, поемаш след тях незабавно! Ако твърде дълго ги оставиш да се шляят сами, те вече никога не са истински твои."
Катерина Хапсали

"Ако четете тези думи, има два варианта: или да отворите романа и да се потопите в него, или вече сте го направили, затворили сте книгата, но искате тя някак да продължи в текстовете на корицата. И в двата случая ви завиждам. В първия - защото ви предстои да прочетете една дълбока, красива, тъжна, понякога болезнена, но искрена и в крайна сметка всепобеждаваща човешка история, а в другия - че вече сте съпреживели тази еманация на приятелството и любовта. "Сливовиц" е глътка леден огън, който се влива в ума, сърцето и вените на всеки, който разгърне страниците и душата си за едно литературно пиршество."
Светлозар Желев

"Тази книга ще ви опияни и няма как да я забравите, защото ще ви постеле легло."
Димитър Шумналиев
"– Два големи бърбъна. В една чаша. Без лед.
Казвам го с подкупваща усмивка и кимвам към бутилката "Джентълмен Джак" на рафта. Човекът срещу мен се ококорва. Малко след осем сутринта е, а някаква руса жена с размазана спирала под зачервените си очи иска гигантски джак облегната на тезгяха на кафенето. Същото кафене, което вечер понякога се превръща почти в бар – когато кварталните лентяи решат да ударят по още една табла и почнат, улисани в играта, да поръчват бира след бира... Виж, бърбън не си поръчват. Камо ли водна чашa с това питие.
Знам, че ако трябва да бъда прецизна, не бива да наричам "Джак Даниълс" бърбън, а "Тенеси уиски". Но процесът по финалното омекотяване на уискито – преминаването му през филтър от въглени на сладък клен, е нелепо уточнение предвид мястото, на което се намирам. А и надали интересува някого. Аз може и да познавам отровата си добре, но това е само защото обичам да се съсипвам изискано.

Тук дори фактът, че си поръчвам нещо различно от бира или евтина водка, е вече събитие. Барманът – попрехвърлил петдесетте, но още наричан свойски "момчето", домъкнал някога тази бутилка "Джак" за престиж и тя си стояла тук от сума ти време, пълна и запечатана, на централния рафт. Така както една моя леля слагаше хубава кутия бонбони на видно място в бюфета си, "да замирише къщата на виенски салон", и не я отваряше с години, докато хартията ѝ не почне да променя цвета си. Шишето "Джентълмен Джак" било извор на шеги и закачки сред посетителите и фетиш за няколкото сериозни алкохолици сред тях. Не заради цената на питието, разбира се – всеки би могъл да си позволи подобна поръчка понякога. А защото каквото и да купува, човек едновременно определя и собствената си стойност. Познавам бедни артисти, които с широк жест дават последните си пари, вдигайки шумен тост. Както и хора от комфортните пасбища на средната класа, които пазаруват единствено на промоция.

Е, в това кафене артисти не стъпват. А историята с прослoвутия "Джентълмен Джак" стигна до мен през бъбривата ми съседка, с която живеем в съседния вход. Не че държа да съм запозната с подобни махленски детайли. Но как да спреш словесния поток на жена, приклещена от самотата на застаряваща бивша красавица. Жена, чийто живот минава в колекциониране на квартални истории, сюжети от сериали и оправдания за все по-рехавите посещения на учениците ѝ по солфеж и пиано. За радост на голяма част от съседите, които вместо клавирни инструменти предпочитат класическото щракане с пръсти. Но да оставим музикалните вкусове на нашия вход и да се върнем на факта, че очаквам да замъгля допълнително тази и без това мъглива мартенска сутрин с конска доза бърбън – закуска за шампиони.
Истината е, че в това кафене кракът ми не бе стъпвал до днес. Обикновено ходя по друг тип места. Такива, в които по-важно от това да бъдеш, е да бъдеш видян. Но точно сега искам тъкмо обратното – да се сгуша в комфорта на относителната си анонимност. Сред хора, които не знаят името ми, макар и да са ме мяркали из квартала.

Та нали самият Тенеси Уилямс беше заключил, че най-добре се плаче пред непознати... Ето, второ споменаване на думата "Тенеси" за деня.
Понякога се вторачвам в подобни детайли.
– Е, ще ми налеете ли?
Започвам да нервнича. Знам, че поръчката ми е необичайна. Но като човек от рекламния бранш, години наред повтарям кухата консуматорска мантра, че клиентът винаги има право. Понякога даже успявам да си повярвам. Като сега. Пък и стъписаното изражение срещу мен все повече ме изнервя. И без туй напрежението тиктака като бомба с часовников механизъм в неспалата ми глава и всеки момент ще избухне в истерия. Ако не клъцна правилната жичка с ударна доза твърд алкохол. Човекът се задвижва по-скоро от рефлекс, отколкото от желание. Отваря бааавно бутилката, все едно му се свиди, и още по-мудно отмерва два големи джака с метално канче, което пронизва естетическото ми чувство. Все си мисля, че сервирането на питие трябва да е изискано като в класически филм – с естествена прецизност ръката на бармана да отлее желаното количество от една вече преполовена бутилка, докато очите му те гледат съзаклятнически, а отнякъде звучи Шърли Беси...
Нищо подобно не се случва, уви.
Питам какво дължа и оставям пари на тезгяха.
– Задръжте рестото.
Знам, че давам твърде голям бакшиш. Надявам се, че така показвам поне мъничко превъзходство. И че поръчката ми ще се възприеме по-скоро като проява на екстравагантност, отколкото като акт на сутрешно отчаяние. Облакътявам се на една от масите. Истината е, че не бързам за никъде. Преди малко отведоха с белезници последния ми приятел. Добре че се намесиха съседите – след поредицата шумни скандали и тряскане на врати нощ подир нощ. Самата аз надали щях да викна полиция. Не дори и след онзи удар, който сякаш развъртя като с тирбушон шията ми и не знам как главата ми не изхвръкна и не се заби като кървава комета в тавана.

Все си мислех, че мога да се справя с тази стена от гняв срещу мен. Но дори и двамата полицаи със завидна физика и несравнимо повече опит едвам обуздаха разфучалата се стихия. Демоните дават на човек почти свръхестествена мощ, а да се бориш с чужди бесове, е загубена кауза. Само стопанинът им може да ги върже и укроти...
В кафенето влизат няколко чичовци, към които на село спокойно можеш да се обърнеш с "дядо". На онази особена неопределена възраст, която кара всички мъже да изглеждат странно еднакви. Защото белезите на живота са покрили със сходно разочарование някога различните им лица.

Поръчват си кафе за по петдесет стотинки, дочувам оживен шепот. Не е нужно да се напрягам, за да разбера, че обсъждат именно мен. Не стига че съм някакъв чужд елемент, освободил духа от бутилката (да, тяхната заветна, легендарна бутилка!), ами вече съм отворила и стар червен лаптоп. Ударите по клавиатурата му се чуват отчетливо.
Май дойде моментът официално да ви се представя. Казвам се Александра и съм на трийсет и пет години. Точно в този момент не съм сигурна дали ще навърша трийсет и шест. Трагично ли ви звуча? Няма да се учудя, ако е така. Животът е трагедия за тези, които чувстват, и комедия за онези, които мислят. Установил го е френският есеист Жан дьо Лабрюйер. А от неговия XVII век до днес не сме мръднали в нищо съществено. Колкото и да смятаме, че държим юздите на света във всеки технически дребен детайл, още сме малки и объркани пред грандиозната мистерия на човешката ни природа.
– Не можеш без мен, аз вече съм част от теб!

Така изкрещя моят приятел, докато полицаите го влачеха към асансьора. И хем не беше прав, хем беше. Защото истината е, че можеш да оцелееш и без всяка любов, колкото и непосилно да ти изглежда това в първия миг след раздялата. Замислете се: колко хора са твърдели, че не могат да живеят без вас, а после изобщо не са бързали да се преселят в Отвъдното? Но и всяка любов става завинаги част от теб... Може да не се сещаш често за нея, може да я затвориш в най-непрогледния зандан на сърцето си, но тя е парченце от пъзела на твоето същество. Парченце, без което не си цял. Как да изтриеш онези, чертали заедно с теб кривата на живота ти? Те са в теб, ти си в тях.
Неизбежност.

– Вкусно ли е уискито? – пита ме на крак до моята маса един чичо-дядо. От онези особено заклети квартални айляци, които рано щурмуват кафенето, за да заемат удобни позиции. Измервам го с поглед – от нахалните му очи и усмивката с жълто-кафяви зъби, през размъкнатия пуловер и долнището на анцуг до чехлите "за навън". Какво иска от мен този човек? Решавам да не отвърна. А той, уловил презрителния ми поглед, се дръпва встрани. И все пак някакво дяволче в мен проговаря:
– Всъщност е "Тенеси уиски". Поне научете разликата!
Прехапвам устни. Защо се заяждам? Та нали човек е толкова малък или голям, колкото дребни или сериозни противници си избира.
Чичо-дядото, слава богу, не отговаря. Една нелепа схватка по-малко...
Отпивам от добрия стар джак, задържам глътката дълго в устата си. Знам, че след тези двеста милиграма светът ми няма да стане по-разбираем, но поне ще го преглъщам по-лесно.

Казах, че искам да ви се представя. Какво да ви разкажа за себе си? Може би това, че твърде дълго работех в рекламния отдел на модно списание, ловко убеждавайки хора с пари да инвестират в пясъчни кули. Но дали това ме описва? Нека прибавя и факта, че в края на деветдесетте години заминах да уча медии и реклама в Охайо и се върнах внезапно три семестъра преди да завърша – заради зле умиращата ми майка. Часът на нашата смърт е рядко въпрос на избор, но в самото умиране може да покажем стил и характер. Майка ми не се справи добре. Вайкаше се театрално пред все по-отчетливите стъпки на неизбежното. Отказваше да приеме финалното спускане на завесата. Правеше това, което категорично бе заклеймявала цял живот: хленчеше. Трудно ми беше да разпозная в мрънкащите контури под завивката онази жена, чието ледено строго присъствие ме караше да изгризвам ноктите си до кръв от съвсем малка.

Кога всъщност сме истински: когато живеем или когато умираме? И ако само дъхът на смъртта отвява от лицата ни маските, можем ли да кажем, че някога автентично сме съществували? Кой знае – ако майка ми бе осъзнала по-рано колко крехка и смъртна е, може би щеше да пълни с повече смисъл отпуснатите ѝ от вечността мигове.
Моето връщане, естествено, не я излекува, само леко облекчи съвестта ми. Не че имах някаква вина за свирепия рак. Не аз се тровех десетилетия наред с омраза към самия живот, който рано или късно си отмъщава, ако не е обичан... Но когато от дете слушаш обвинението – независимо дали си счупила чаша, или си се прибрала с петица, – че ще вкараш някого в гроба, някак редно е да присъстваш на тържественото събитие. Не се върнах в Щатите след погребението на майка ми. Да притежавам американска диплома, не беше мой, а неин фетиш. Заедно с тялото ѝ в земята зарових и всичките ѝ свирепи изисквания. Осъзнах колко дълго бях вървяла превита под тежестта им.

Беше като да се сбогуваш внезапно с гърбица – в първия момент се чувстваш ограбен. Майка ми така и не разбра колко различни сме всъщност: докато тя кроеше винаги някакви планове, аз просто имах мечти. Така и не се научих да ги подреждам и степенувам. Отказвах да мисля за полета като за траектория. Дори и сега, на трийсет и пет, в моментите ми на ентусиазъм не посочвам с пръст някаква цел, а ги размахвам. Крилете. Живея в софийски квартал, който минава за средно добър, без претенцията да бъде "престижен". В приличен апартамент, вързан с ипотека, която най-вероятно ще изплащам до сетния си дъх, че и след това. Но какво пък. Тъй или иначе, вечно дължим нещо някому, а най-вече на себе си.

Нямам деца. Нито котки, кучета и прочие пухкави същества, които гордо да показвам с родителско умиление. Обичам хубавата храна, но не умея да готвя. Мога да различа всякакви видове суши и нудълс с просто око; на работни обеди експертно поръчвам десерти с имена като "Мате чийзкейк" или "Сълза от Везувий", но вкъщи съм сръчна единствено със салатите. Докато ги вадя от опаковките им и ги овкусявам с готовия сос. Знам, че някъде в мен живее и една по-женствена Александра. Просто двете още не сме се срещнали. Вземам, или поне вземах, добри пари за момиче от средната, амбицирана да надскочи себе си класа. Онази, която не иска да пазарува единствено на промоция. И която държи да показва как денят ѝ започва с преглед на световния културен афиш. Твърдят, дори убедително, че съм хубава. От известно време не съм сигурна дали това е така. Трудно е да видиш човека срещу теб в огледалото през премрежени от алкохол или сълзи очи.

Ето, това е нещо като бърз автопортрет. Или поне набързо нахвърляни щрихи. Както вече ви казах, всеки човек е сбор от хората, шествали из живота му. За да ме проумеете, трябва да познавате тях. В техните черти, чувства и жестове може и аз да се открия накрая. Все пак най-важната врата на познанието винаги се отваря навътре. А човек разказва не толкова за да каже нещо на другите, колкото сам да го разбере. Затова тракам усилено по тези клавиши сега, в компанията на великански джак и зяпнали хора наоколо. Телефонът ми изписуква. Съобщение.

"Добро утро за теб, лека нощ за мен, скъпо момиче. Надявам се, че не танцуваш на някой перваз. Ако е така, влез вътре. До утре." Усмихвам се за първи път в тази размазана от снощна спирала утрин. После пожелавам през седем часа разлика "лека нощ" на Боб. Боб Спанич. Моят ангел пазител, когото никога не съм виждала. Но колцина щастливци си виждат приживе ангелите? Ти спи, приятелю. Аз ще разказвам. На теб, на света, но най-вече на себе си."
Из книгата
Рейтинг
Рейтинг: 8.00 / 4 гласа 
За да оцените книгата "Сливовиц", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Всеки път води към теб - Даниел Стийл - книга

Всеки път води към теб


Даниел Стийл

Бард
Цена:  15.99 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Роман за първата любов и втория шанс... ... Ами ако... Този вечен въпрос предизвиква една жена да прекоси Америка, за да се срещне с мъжете, които е обичала и напуснала. Всичко започва с падане от стълба. В Ню Йорк известната фотографка Мадисън Алън е превърнала дома си в стилно творческо студио. Децата ѝ вече са поели по своя път. Инцидентът, който Мади претърпява, докато подрежда стари спомени, я оставя със счупен крак и преобръща живота ѝ. Миналото, принудителната почивка и конфликт с дъщеря ѝ стават причина за тежка емоционална криза. Мади поема на самотно пътешествие с надеждата да си отговори ...
Живот в скалите - Мария Лалева - книга

Живот в скалите


Мария Лалева

Книгомания
Цени от:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Чернобилска молитва - Светлана Алексиевич - книга

Чернобилска молитва


Светлана Алексиевич

Парадокс
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Книгата е вдъхновила създаването на популярния сериал "Чернобил", излъчван по HBO. ... Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното "многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време". Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха - чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове. Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на ...
Задругата - Добри Божилов - книга

Задругата


Добри Божилов

Лексикон
Цена:  19.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход


Дан Браун

Бард
Цена:  22.45 лв.
Стандартна цена 24.95 лв.
Вземи сега с отстъпка -10%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове


Николай A. Кун

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл - книга

Моето семейство и други животни


Джералд Даръл

Колибри
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно ...
След теб - Джоджо Мойс - книга

След теб


Джоджо Мойс

Хермес
Цена:  17.95 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"След теб" е дългоочакваното продължение на "Аз преди теб". ... Осемнадесет месеца след смъртта на Уил, Луиза се опитва да построи живота си наново. Подтиквана от желанията, които той пробужда в нея, тя заминава за Париж. Но там се чувства самотна и объркана, намира утеха единствено в спомените. Връща се в Лондон и започва работа в бар на летището. Луиза претърпява инцидент и се връ­ща в дома на родителите си в Стортфолд, къ­дето се чувства обичана и защитена. По настояване на баща си посещава сбирки, които помагат на хората да се освободят от скръбта. Но точно когато си мисли, че е готова да продължи ...
Мостът на Клей - Маркъс Зюсак - книга

Мостът на Клей


Маркъс Зюсак

Пергамент Прес
Цена:  17.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на световния феномен "Крадецът на книги". ... Матю Дънбар, най-големият от петима братя, тръгва да открие всички тези неща. Едва тогава той ще може да сглоби удивителната история на своето семейство, разтърсено от трагедия и една отдавна погребана тайна.Той ще разкаже за една майка, която прекосява континенти, пътувайки към новия си дом; за един баща, който търси любовта в клавишите на старо пиано, и за един брат на име Клей, който ще се впусне в най-трудното пътуване от всички тях, за да промени живота им завинаги... А най-накрая и за едно муле, наречено Ахил, което ще стори чудо и ще спои ...
Завръщането на визона - Божана Апостолова - книга

Завръщането на визона


Божана Апостолова

Жанет - 45
Цена:  18.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
"Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие? Кой е по-добрият учител - разумът или сърцето? Това е книга за различните пътища към постигането на хоризонт в живота, за съдбата като капан и като възможност. Божана Апостолова разгръща трите линии на разказа леко и увлекателно, с характерния си живописен език. На някои места ни разплаква, на други ни разсмива. Но никога не пести истината. " ...
Смъртоносно бяло - Робърт Галбрейт - книга

Смъртоносно бяло


Робърт Галбрейт

Колибри
Цена:  24.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
От автора на "Зовът на кукувицата", "Копринената буба" и "В служба на злото". ... "Смъртоносно бяло" е четвъртият роман от поредицата за случаите на Корморан Страйк и Робин Елакот на Дж. К. Роулинг, написан под псевдонима Робърт Галбрейт. Този път съдружниците в детективската агенция са изправени пред сложен случай, който ги ангажира едновременно професионално и морално. От една страна ги е наел министър от правителството, жертва на изнудване. В услуга на своя престижен клиент те прилагат целия си набор от умения, включително приемане на различни самоличности от Робин. В същото ...
Тиха нощ - Даниел Стийл - книга

Тиха нощ


Даниел Стийл

Бард
Цена:  15.99 лв.
Продуктът е представен с видео материали
В какво се превръщат мечтите... ... Тежка катастрофа. Малко момиче се бори да оцелее... Една история за издръжливост и надежда. Пейдж Уатс е дъщеря на известно холивудско семейство. Тя прехвърля собствените си мечти за кариера върху дъщеря си Ема и я превръща в звезда. На деветгодишна възраст Ема вече играе главна роля в хитов телевизионен сериал. Обаче всичко се променя след катастрофата. Ема заживява с леля си Уитни. Тя е психиатър, живее за работата си и се наслаждава на необвързваща връзка с богат финансист. Уитни зарязва всичко, за да помогне на племенницата си да се възстанови. Прочута, интелигентна и ...
Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  15.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 16-10-2019 г., Четвъртък 17-10-2019 г. или
Петък 18-10-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#222422
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена15-03-2019 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници240
Размери13.00 / 20.00 / 1.50 cm
Тегло0.213 kg
EAN9786190204046
ISBN9786190204046
Описание
Млада жена с успешна кариера е на ръба на екзистенциална криза. По пътя към спасението тя преминава през илюзорна любов, физическо насилие, безсънни нощи и пресушени бутилки. И през пречистващо приятелство, което преодолява географските разстояния и свързва два човешки свята в духовно родство. Една книга за откриването на Дом, но не като място в пространството, а като място в сърцето.

Катерина Хапсали е дългогодишен журналист. С романа си "Гръцко кафе" влиза устремно и в писателските среди. "Кафето", както бързо става известно сред читателите, грабва наградата "Перото" в категория проза за 2015 г., както и приза "Цветето на Хеликон" за 2016 г. "През девет планини" е нейната дебютна стихосбирка.

"Сливовиц" e роман, който дълги години ще се чете и препрочита с много любов.
"И мога да ти споделя голямата тайна: тръгнат ли да ти бягат думите, поемаш след тях незабавно! Ако твърде дълго ги оставиш да се шляят сами, те вече никога не са истински твои."
Катерина Хапсали

"Ако четете тези думи, има два варианта: или да отворите романа и да се потопите в него, или вече сте го направили, затворили сте книгата, но искате тя някак да продължи в текстовете на корицата. И в двата случая ви завиждам. В първия - защото ви предстои да прочетете една дълбока, красива, тъжна, понякога болезнена, но искрена и в крайна сметка всепобеждаваща човешка история, а в другия - че вече сте съпреживели тази еманация на приятелството и любовта. "Сливовиц" е глътка леден огън, който се влива в ума, сърцето и вените на всеки, който разгърне страниците и душата си за едно литературно пиршество."
Светлозар Желев

"Тази книга ще ви опияни и няма как да я забравите, защото ще ви постеле легло."
Димитър Шумналиев
Откъс от книгата
"– Два големи бърбъна. В една чаша. Без лед.
Казвам го с подкупваща усмивка и кимвам към бутилката "Джентълмен Джак" на рафта. Човекът срещу мен се ококорва. Малко след осем сутринта е, а някаква руса жена с размазана спирала под зачервените си очи иска гигантски джак облегната на тезгяха на кафенето. Същото кафене, което вечер понякога се превръща почти в бар – когато кварталните лентяи решат да ударят по още една табла и почнат, улисани в играта, да поръчват бира след бира... Виж, бърбън не си поръчват. Камо ли водна чашa с това питие.
Знам, че ако трябва да бъда прецизна, не бива да наричам "Джак Даниълс" бърбън, а "Тенеси уиски". Но процесът по финалното омекотяване на уискито – преминаването му през филтър от въглени на сладък клен, е нелепо уточнение предвид мястото, на което се намирам. А и надали интересува някого. Аз може и да познавам отровата си добре, но това е само защото обичам да се съсипвам изискано.

Тук дори фактът, че си поръчвам нещо различно от бира или евтина водка, е вече събитие. Барманът – попрехвърлил петдесетте, но още наричан свойски "момчето", домъкнал някога тази бутилка "Джак" за престиж и тя си стояла тук от сума ти време, пълна и запечатана, на централния рафт. Така както една моя леля слагаше хубава кутия бонбони на видно място в бюфета си, "да замирише къщата на виенски салон", и не я отваряше с години, докато хартията ѝ не почне да променя цвета си. Шишето "Джентълмен Джак" било извор на шеги и закачки сред посетителите и фетиш за няколкото сериозни алкохолици сред тях. Не заради цената на питието, разбира се – всеки би могъл да си позволи подобна поръчка понякога. А защото каквото и да купува, човек едновременно определя и собствената си стойност. Познавам бедни артисти, които с широк жест дават последните си пари, вдигайки шумен тост. Както и хора от комфортните пасбища на средната класа, които пазаруват единствено на промоция.

Е, в това кафене артисти не стъпват. А историята с прослoвутия "Джентълмен Джак" стигна до мен през бъбривата ми съседка, с която живеем в съседния вход. Не че държа да съм запозната с подобни махленски детайли. Но как да спреш словесния поток на жена, приклещена от самотата на застаряваща бивша красавица. Жена, чийто живот минава в колекциониране на квартални истории, сюжети от сериали и оправдания за все по-рехавите посещения на учениците ѝ по солфеж и пиано. За радост на голяма част от съседите, които вместо клавирни инструменти предпочитат класическото щракане с пръсти. Но да оставим музикалните вкусове на нашия вход и да се върнем на факта, че очаквам да замъгля допълнително тази и без това мъглива мартенска сутрин с конска доза бърбън – закуска за шампиони.
Истината е, че в това кафене кракът ми не бе стъпвал до днес. Обикновено ходя по друг тип места. Такива, в които по-важно от това да бъдеш, е да бъдеш видян. Но точно сега искам тъкмо обратното – да се сгуша в комфорта на относителната си анонимност. Сред хора, които не знаят името ми, макар и да са ме мяркали из квартала.

Та нали самият Тенеси Уилямс беше заключил, че най-добре се плаче пред непознати... Ето, второ споменаване на думата "Тенеси" за деня.
Понякога се вторачвам в подобни детайли.
– Е, ще ми налеете ли?
Започвам да нервнича. Знам, че поръчката ми е необичайна. Но като човек от рекламния бранш, години наред повтарям кухата консуматорска мантра, че клиентът винаги има право. Понякога даже успявам да си повярвам. Като сега. Пък и стъписаното изражение срещу мен все повече ме изнервя. И без туй напрежението тиктака като бомба с часовников механизъм в неспалата ми глава и всеки момент ще избухне в истерия. Ако не клъцна правилната жичка с ударна доза твърд алкохол. Човекът се задвижва по-скоро от рефлекс, отколкото от желание. Отваря бааавно бутилката, все едно му се свиди, и още по-мудно отмерва два големи джака с метално канче, което пронизва естетическото ми чувство. Все си мисля, че сервирането на питие трябва да е изискано като в класически филм – с естествена прецизност ръката на бармана да отлее желаното количество от една вече преполовена бутилка, докато очите му те гледат съзаклятнически, а отнякъде звучи Шърли Беси...
Нищо подобно не се случва, уви.
Питам какво дължа и оставям пари на тезгяха.
– Задръжте рестото.
Знам, че давам твърде голям бакшиш. Надявам се, че така показвам поне мъничко превъзходство. И че поръчката ми ще се възприеме по-скоро като проява на екстравагантност, отколкото като акт на сутрешно отчаяние. Облакътявам се на една от масите. Истината е, че не бързам за никъде. Преди малко отведоха с белезници последния ми приятел. Добре че се намесиха съседите – след поредицата шумни скандали и тряскане на врати нощ подир нощ. Самата аз надали щях да викна полиция. Не дори и след онзи удар, който сякаш развъртя като с тирбушон шията ми и не знам как главата ми не изхвръкна и не се заби като кървава комета в тавана.

Все си мислех, че мога да се справя с тази стена от гняв срещу мен. Но дори и двамата полицаи със завидна физика и несравнимо повече опит едвам обуздаха разфучалата се стихия. Демоните дават на човек почти свръхестествена мощ, а да се бориш с чужди бесове, е загубена кауза. Само стопанинът им може да ги върже и укроти...
В кафенето влизат няколко чичовци, към които на село спокойно можеш да се обърнеш с "дядо". На онази особена неопределена възраст, която кара всички мъже да изглеждат странно еднакви. Защото белезите на живота са покрили със сходно разочарование някога различните им лица.

Поръчват си кафе за по петдесет стотинки, дочувам оживен шепот. Не е нужно да се напрягам, за да разбера, че обсъждат именно мен. Не стига че съм някакъв чужд елемент, освободил духа от бутилката (да, тяхната заветна, легендарна бутилка!), ами вече съм отворила и стар червен лаптоп. Ударите по клавиатурата му се чуват отчетливо.
Май дойде моментът официално да ви се представя. Казвам се Александра и съм на трийсет и пет години. Точно в този момент не съм сигурна дали ще навърша трийсет и шест. Трагично ли ви звуча? Няма да се учудя, ако е така. Животът е трагедия за тези, които чувстват, и комедия за онези, които мислят. Установил го е френският есеист Жан дьо Лабрюйер. А от неговия XVII век до днес не сме мръднали в нищо съществено. Колкото и да смятаме, че държим юздите на света във всеки технически дребен детайл, още сме малки и объркани пред грандиозната мистерия на човешката ни природа.
– Не можеш без мен, аз вече съм част от теб!

Така изкрещя моят приятел, докато полицаите го влачеха към асансьора. И хем не беше прав, хем беше. Защото истината е, че можеш да оцелееш и без всяка любов, колкото и непосилно да ти изглежда това в първия миг след раздялата. Замислете се: колко хора са твърдели, че не могат да живеят без вас, а после изобщо не са бързали да се преселят в Отвъдното? Но и всяка любов става завинаги част от теб... Може да не се сещаш често за нея, може да я затвориш в най-непрогледния зандан на сърцето си, но тя е парченце от пъзела на твоето същество. Парченце, без което не си цял. Как да изтриеш онези, чертали заедно с теб кривата на живота ти? Те са в теб, ти си в тях.
Неизбежност.

– Вкусно ли е уискито? – пита ме на крак до моята маса един чичо-дядо. От онези особено заклети квартални айляци, които рано щурмуват кафенето, за да заемат удобни позиции. Измервам го с поглед – от нахалните му очи и усмивката с жълто-кафяви зъби, през размъкнатия пуловер и долнището на анцуг до чехлите "за навън". Какво иска от мен този човек? Решавам да не отвърна. А той, уловил презрителния ми поглед, се дръпва встрани. И все пак някакво дяволче в мен проговаря:
– Всъщност е "Тенеси уиски". Поне научете разликата!
Прехапвам устни. Защо се заяждам? Та нали човек е толкова малък или голям, колкото дребни или сериозни противници си избира.
Чичо-дядото, слава богу, не отговаря. Една нелепа схватка по-малко...
Отпивам от добрия стар джак, задържам глътката дълго в устата си. Знам, че след тези двеста милиграма светът ми няма да стане по-разбираем, но поне ще го преглъщам по-лесно.

Казах, че искам да ви се представя. Какво да ви разкажа за себе си? Може би това, че твърде дълго работех в рекламния отдел на модно списание, ловко убеждавайки хора с пари да инвестират в пясъчни кули. Но дали това ме описва? Нека прибавя и факта, че в края на деветдесетте години заминах да уча медии и реклама в Охайо и се върнах внезапно три семестъра преди да завърша – заради зле умиращата ми майка. Часът на нашата смърт е рядко въпрос на избор, но в самото умиране може да покажем стил и характер. Майка ми не се справи добре. Вайкаше се театрално пред все по-отчетливите стъпки на неизбежното. Отказваше да приеме финалното спускане на завесата. Правеше това, което категорично бе заклеймявала цял живот: хленчеше. Трудно ми беше да разпозная в мрънкащите контури под завивката онази жена, чието ледено строго присъствие ме караше да изгризвам ноктите си до кръв от съвсем малка.

Кога всъщност сме истински: когато живеем или когато умираме? И ако само дъхът на смъртта отвява от лицата ни маските, можем ли да кажем, че някога автентично сме съществували? Кой знае – ако майка ми бе осъзнала по-рано колко крехка и смъртна е, може би щеше да пълни с повече смисъл отпуснатите ѝ от вечността мигове.
Моето връщане, естествено, не я излекува, само леко облекчи съвестта ми. Не че имах някаква вина за свирепия рак. Не аз се тровех десетилетия наред с омраза към самия живот, който рано или късно си отмъщава, ако не е обичан... Но когато от дете слушаш обвинението – независимо дали си счупила чаша, или си се прибрала с петица, – че ще вкараш някого в гроба, някак редно е да присъстваш на тържественото събитие. Не се върнах в Щатите след погребението на майка ми. Да притежавам американска диплома, не беше мой, а неин фетиш. Заедно с тялото ѝ в земята зарових и всичките ѝ свирепи изисквания. Осъзнах колко дълго бях вървяла превита под тежестта им.

Беше като да се сбогуваш внезапно с гърбица – в първия момент се чувстваш ограбен. Майка ми така и не разбра колко различни сме всъщност: докато тя кроеше винаги някакви планове, аз просто имах мечти. Така и не се научих да ги подреждам и степенувам. Отказвах да мисля за полета като за траектория. Дори и сега, на трийсет и пет, в моментите ми на ентусиазъм не посочвам с пръст някаква цел, а ги размахвам. Крилете. Живея в софийски квартал, който минава за средно добър, без претенцията да бъде "престижен". В приличен апартамент, вързан с ипотека, която най-вероятно ще изплащам до сетния си дъх, че и след това. Но какво пък. Тъй или иначе, вечно дължим нещо някому, а най-вече на себе си.

Нямам деца. Нито котки, кучета и прочие пухкави същества, които гордо да показвам с родителско умиление. Обичам хубавата храна, но не умея да готвя. Мога да различа всякакви видове суши и нудълс с просто око; на работни обеди експертно поръчвам десерти с имена като "Мате чийзкейк" или "Сълза от Везувий", но вкъщи съм сръчна единствено със салатите. Докато ги вадя от опаковките им и ги овкусявам с готовия сос. Знам, че някъде в мен живее и една по-женствена Александра. Просто двете още не сме се срещнали. Вземам, или поне вземах, добри пари за момиче от средната, амбицирана да надскочи себе си класа. Онази, която не иска да пазарува единствено на промоция. И която държи да показва как денят ѝ започва с преглед на световния културен афиш. Твърдят, дори убедително, че съм хубава. От известно време не съм сигурна дали това е така. Трудно е да видиш човека срещу теб в огледалото през премрежени от алкохол или сълзи очи.

Ето, това е нещо като бърз автопортрет. Или поне набързо нахвърляни щрихи. Както вече ви казах, всеки човек е сбор от хората, шествали из живота му. За да ме проумеете, трябва да познавате тях. В техните черти, чувства и жестове може и аз да се открия накрая. Все пак най-важната врата на познанието винаги се отваря навътре. А човек разказва не толкова за да каже нещо на другите, колкото сам да го разбере. Затова тракам усилено по тези клавиши сега, в компанията на великански джак и зяпнали хора наоколо. Телефонът ми изписуква. Съобщение.

"Добро утро за теб, лека нощ за мен, скъпо момиче. Надявам се, че не танцуваш на някой перваз. Ако е така, влез вътре. До утре." Усмихвам се за първи път в тази размазана от снощна спирала утрин. После пожелавам през седем часа разлика "лека нощ" на Боб. Боб Спанич. Моят ангел пазител, когото никога не съм виждала. Но колцина щастливци си виждат приживе ангелите? Ти спи, приятелю. Аз ще разказвам. На теб, на света, но най-вече на себе си."
Из книгата
Книги от Катерина Хапсали
През девет планини. Стихотворения
Катерина Хапсали
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  15.00 лв.
Гръцко кафе
Катерина Хапсали
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Други интересни предложения
Живот в скалите
Мария Лалева
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цени от:  15.00 лв.
Моето семейство и други животни
Джералд Даръл
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Завръщането на визона
Божана Апостолова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  18.00 лв.
Балканска рапсодия
Мария Касимова-Моасе
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  16.00 лв.
През девет планини. Стихотворения
Катерина Хапсали
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  15.00 лв.
Гръцко кафе
Катерина Хапсали
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Старогръцки митове и легенди - Том 1
Петър Кърджилов
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Български психар - книга 2: Хрониките на Звеното
Андрей Велков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Милениум - книга 2: Момичето, което си играеше с огъня
Стиг Ларшон
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Читателска група 31
Елена Алексиева
Цена:  6.00 лв.
Назад към "Съвременна българска литература"
През девет планини. Стихотворения - Катерина Хапсали -
През девет планини. ...
Катерина Хапсали
В стиховете на Катерина Хапсали са приютени думите на една жена, подобна на всички жени от Ева насам - ...
Гръцко кафе - Катерина Хапсали -
Гръцко кафе
Катерина Хапсали
Фатална автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен, преобърнала живота на младата му съпруга - ...
Можем да сме здрави
Д-р Майкъл Грегър, Джийн Стоун
Клуб "5 сутринта"
Робин Шарма
Град на момичета
Излезе новата книга от Елизабет Гилбърт, авторката на "Яж, моли се и обичай".
Метачовекът
Излезе новата книга от Дийпак Чопра!
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво