store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Колибри  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Колибри    Сливовиц - Катерина Хапсали
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Сливовиц


Цена:  15.00 лв.
Избери продукт:
  • 15.00 лв.
    книга с автограф
  • 15.00 лв.
    книга
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 26-03-2019 г. или
Сряда 27-03-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#222422
ВидКнига
Наличност
книга
Да, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
книга с автограф
Да, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Експресна доставка
книга с автограф
Възможна
Издадена15-03-2019 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници240
Размери13.00 / 20.00 / 1.50 cm
Тегло0.213 kg
EAN9786190204046
ISBN9786190204046
  • Описание
  • Откъс от книгата
Млада жена с успешна кариера е на ръба на екзистенциална криза. По пътя към спасението тя преминава през илюзорна любов, физическо насилие, безсънни нощи и пресушени бутилки. И през пречистващо приятелство, което преодолява географските разстояния и свързва два човешки свята в духовно родство. Една книга за откриването на Дом, но не като място в пространството, а като място в сърцето.

Катерина Хапсали е дългогодишен журналист. С романа си "Гръцко кафе" влиза устремно и в писателските среди. "Кафето", както бързо става известно сред читателите, грабва наградата "Перото" в категория проза за 2015 г., както и приза "Цветето на Хеликон" за 2016 г. "През девет планини" е нейната дебютна стихосбирка.

"Сливовиц" e роман, който дълги години ще се чете и препрочита с много любов.
"И мога да ти споделя голямата тайна: тръгнат ли да ти бягат думите, поемаш след тях незабавно! Ако твърде дълго ги оставиш да се шляят сами, те вече никога не са истински твои."
Катерина Хапсали

"Ако четете тези думи, има два варианта: или да отворите романа и да се потопите в него, или вече сте го направили, затворили сте книгата, но искате тя някак да продължи в текстовете на корицата. И в двата случая ви завиждам. В първия - защото ви предстои да прочетете една дълбока, красива, тъжна, понякога болезнена, но искрена и в крайна сметка всепобеждаваща човешка история, а в другия - че вече сте съпреживели тази еманация на приятелството и любовта. "Сливовиц" е глътка леден огън, който се влива в ума, сърцето и вените на всеки, който разгърне страниците и душата си за едно литературно пиршество."
Светлозар Желев

"Тази книга ще ви опияни и няма как да я забравите, защото ще ви постеле легло."
Димитър Шумналиев
"– Два големи бърбъна. В една чаша. Без лед.
Казвам го с подкупваща усмивка и кимвам към бутилката "Джентълмен Джак" на рафта. Човекът срещу мен се ококорва. Малко след осем сутринта е, а някаква руса жена с размазана спирала под зачервените си очи иска гигантски джак облегната на тезгяха на кафенето. Същото кафене, което вечер понякога се превръща почти в бар – когато кварталните лентяи решат да ударят по още една табла и почнат, улисани в играта, да поръчват бира след бира... Виж, бърбън не си поръчват. Камо ли водна чашa с това питие.
Знам, че ако трябва да бъда прецизна, не бива да наричам "Джак Даниълс" бърбън, а "Тенеси уиски". Но процесът по финалното омекотяване на уискито – преминаването му през филтър от въглени на сладък клен, е нелепо уточнение предвид мястото, на което се намирам. А и надали интересува някого. Аз може и да познавам отровата си добре, но това е само защото обичам да се съсипвам изискано.

Тук дори фактът, че си поръчвам нещо различно от бира или евтина водка, е вече събитие. Барманът – попрехвърлил петдесетте, но още наричан свойски "момчето", домъкнал някога тази бутилка "Джак" за престиж и тя си стояла тук от сума ти време, пълна и запечатана, на централния рафт. Така както една моя леля слагаше хубава кутия бонбони на видно място в бюфета си, "да замирише къщата на виенски салон", и не я отваряше с години, докато хартията ѝ не почне да променя цвета си. Шишето "Джентълмен Джак" било извор на шеги и закачки сред посетителите и фетиш за няколкото сериозни алкохолици сред тях. Не заради цената на питието, разбира се – всеки би могъл да си позволи подобна поръчка понякога. А защото каквото и да купува, човек едновременно определя и собствената си стойност. Познавам бедни артисти, които с широк жест дават последните си пари, вдигайки шумен тост. Както и хора от комфортните пасбища на средната класа, които пазаруват единствено на промоция.

Е, в това кафене артисти не стъпват. А историята с прослoвутия "Джентълмен Джак" стигна до мен през бъбривата ми съседка, с която живеем в съседния вход. Не че държа да съм запозната с подобни махленски детайли. Но как да спреш словесния поток на жена, приклещена от самотата на застаряваща бивша красавица. Жена, чийто живот минава в колекциониране на квартални истории, сюжети от сериали и оправдания за все по-рехавите посещения на учениците ѝ по солфеж и пиано. За радост на голяма част от съседите, които вместо клавирни инструменти предпочитат класическото щракане с пръсти. Но да оставим музикалните вкусове на нашия вход и да се върнем на факта, че очаквам да замъгля допълнително тази и без това мъглива мартенска сутрин с конска доза бърбън – закуска за шампиони.
Истината е, че в това кафене кракът ми не бе стъпвал до днес. Обикновено ходя по друг тип места. Такива, в които по-важно от това да бъдеш, е да бъдеш видян. Но точно сега искам тъкмо обратното – да се сгуша в комфорта на относителната си анонимност. Сред хора, които не знаят името ми, макар и да са ме мяркали из квартала.

Та нали самият Тенеси Уилямс беше заключил, че най-добре се плаче пред непознати... Ето, второ споменаване на думата "Тенеси" за деня.
Понякога се вторачвам в подобни детайли.
– Е, ще ми налеете ли?
Започвам да нервнича. Знам, че поръчката ми е необичайна. Но като човек от рекламния бранш, години наред повтарям кухата консуматорска мантра, че клиентът винаги има право. Понякога даже успявам да си повярвам. Като сега. Пък и стъписаното изражение срещу мен все повече ме изнервя. И без туй напрежението тиктака като бомба с часовников механизъм в неспалата ми глава и всеки момент ще избухне в истерия. Ако не клъцна правилната жичка с ударна доза твърд алкохол. Човекът се задвижва по-скоро от рефлекс, отколкото от желание. Отваря бааавно бутилката, все едно му се свиди, и още по-мудно отмерва два големи джака с метално канче, което пронизва естетическото ми чувство. Все си мисля, че сервирането на питие трябва да е изискано като в класически филм – с естествена прецизност ръката на бармана да отлее желаното количество от една вече преполовена бутилка, докато очите му те гледат съзаклятнически, а отнякъде звучи Шърли Беси...
Нищо подобно не се случва, уви.
Питам какво дължа и оставям пари на тезгяха.
– Задръжте рестото.
Знам, че давам твърде голям бакшиш. Надявам се, че така показвам поне мъничко превъзходство. И че поръчката ми ще се възприеме по-скоро като проява на екстравагантност, отколкото като акт на сутрешно отчаяние. Облакътявам се на една от масите. Истината е, че не бързам за никъде. Преди малко отведоха с белезници последния ми приятел. Добре че се намесиха съседите – след поредицата шумни скандали и тряскане на врати нощ подир нощ. Самата аз надали щях да викна полиция. Не дори и след онзи удар, който сякаш развъртя като с тирбушон шията ми и не знам как главата ми не изхвръкна и не се заби като кървава комета в тавана.

Все си мислех, че мога да се справя с тази стена от гняв срещу мен. Но дори и двамата полицаи със завидна физика и несравнимо повече опит едвам обуздаха разфучалата се стихия. Демоните дават на човек почти свръхестествена мощ, а да се бориш с чужди бесове, е загубена кауза. Само стопанинът им може да ги върже и укроти...
В кафенето влизат няколко чичовци, към които на село спокойно можеш да се обърнеш с "дядо". На онази особена неопределена възраст, която кара всички мъже да изглеждат странно еднакви. Защото белезите на живота са покрили със сходно разочарование някога различните им лица.

Поръчват си кафе за по петдесет стотинки, дочувам оживен шепот. Не е нужно да се напрягам, за да разбера, че обсъждат именно мен. Не стига че съм някакъв чужд елемент, освободил духа от бутилката (да, тяхната заветна, легендарна бутилка!), ами вече съм отворила и стар червен лаптоп. Ударите по клавиатурата му се чуват отчетливо.
Май дойде моментът официално да ви се представя. Казвам се Александра и съм на трийсет и пет години. Точно в този момент не съм сигурна дали ще навърша трийсет и шест. Трагично ли ви звуча? Няма да се учудя, ако е така. Животът е трагедия за тези, които чувстват, и комедия за онези, които мислят. Установил го е френският есеист Жан дьо Лабрюйер. А от неговия XVII век до днес не сме мръднали в нищо съществено. Колкото и да смятаме, че държим юздите на света във всеки технически дребен детайл, още сме малки и объркани пред грандиозната мистерия на човешката ни природа.
– Не можеш без мен, аз вече съм част от теб!

Така изкрещя моят приятел, докато полицаите го влачеха към асансьора. И хем не беше прав, хем беше. Защото истината е, че можеш да оцелееш и без всяка любов, колкото и непосилно да ти изглежда това в първия миг след раздялата. Замислете се: колко хора са твърдели, че не могат да живеят без вас, а после изобщо не са бързали да се преселят в Отвъдното? Но и всяка любов става завинаги част от теб... Може да не се сещаш често за нея, може да я затвориш в най-непрогледния зандан на сърцето си, но тя е парченце от пъзела на твоето същество. Парченце, без което не си цял. Как да изтриеш онези, чертали заедно с теб кривата на живота ти? Те са в теб, ти си в тях.
Неизбежност.

– Вкусно ли е уискито? – пита ме на крак до моята маса един чичо-дядо. От онези особено заклети квартални айляци, които рано щурмуват кафенето, за да заемат удобни позиции. Измервам го с поглед – от нахалните му очи и усмивката с жълто-кафяви зъби, през размъкнатия пуловер и долнището на анцуг до чехлите "за навън". Какво иска от мен този човек? Решавам да не отвърна. А той, уловил презрителния ми поглед, се дръпва встрани. И все пак някакво дяволче в мен проговаря:
– Всъщност е "Тенеси уиски". Поне научете разликата!
Прехапвам устни. Защо се заяждам? Та нали човек е толкова малък или голям, колкото дребни или сериозни противници си избира.
Чичо-дядото, слава богу, не отговаря. Една нелепа схватка по-малко...
Отпивам от добрия стар джак, задържам глътката дълго в устата си. Знам, че след тези двеста милиграма светът ми няма да стане по-разбираем, но поне ще го преглъщам по-лесно.

Казах, че искам да ви се представя. Какво да ви разкажа за себе си? Може би това, че твърде дълго работех в рекламния отдел на модно списание, ловко убеждавайки хора с пари да инвестират в пясъчни кули. Но дали това ме описва? Нека прибавя и факта, че в края на деветдесетте години заминах да уча медии и реклама в Охайо и се върнах внезапно три семестъра преди да завърша – заради зле умиращата ми майка. Часът на нашата смърт е рядко въпрос на избор, но в самото умиране може да покажем стил и характер. Майка ми не се справи добре. Вайкаше се театрално пред все по-отчетливите стъпки на неизбежното. Отказваше да приеме финалното спускане на завесата. Правеше това, което категорично бе заклеймявала цял живот: хленчеше. Трудно ми беше да разпозная в мрънкащите контури под завивката онази жена, чието ледено строго присъствие ме караше да изгризвам ноктите си до кръв от съвсем малка.

Кога всъщност сме истински: когато живеем или когато умираме? И ако само дъхът на смъртта отвява от лицата ни маските, можем ли да кажем, че някога автентично сме съществували? Кой знае – ако майка ми бе осъзнала по-рано колко крехка и смъртна е, може би щеше да пълни с повече смисъл отпуснатите ѝ от вечността мигове.
Моето връщане, естествено, не я излекува, само леко облекчи съвестта ми. Не че имах някаква вина за свирепия рак. Не аз се тровех десетилетия наред с омраза към самия живот, който рано или късно си отмъщава, ако не е обичан... Но когато от дете слушаш обвинението – независимо дали си счупила чаша, или си се прибрала с петица, – че ще вкараш някого в гроба, някак редно е да присъстваш на тържественото събитие. Не се върнах в Щатите след погребението на майка ми. Да притежавам американска диплома, не беше мой, а неин фетиш. Заедно с тялото ѝ в земята зарових и всичките ѝ свирепи изисквания. Осъзнах колко дълго бях вървяла превита под тежестта им.

Беше като да се сбогуваш внезапно с гърбица – в първия момент се чувстваш ограбен. Майка ми така и не разбра колко различни сме всъщност: докато тя кроеше винаги някакви планове, аз просто имах мечти. Така и не се научих да ги подреждам и степенувам. Отказвах да мисля за полета като за траектория. Дори и сега, на трийсет и пет, в моментите ми на ентусиазъм не посочвам с пръст някаква цел, а ги размахвам. Крилете. Живея в софийски квартал, който минава за средно добър, без претенцията да бъде "престижен". В приличен апартамент, вързан с ипотека, която най-вероятно ще изплащам до сетния си дъх, че и след това. Но какво пък. Тъй или иначе, вечно дължим нещо някому, а най-вече на себе си.

Нямам деца. Нито котки, кучета и прочие пухкави същества, които гордо да показвам с родителско умиление. Обичам хубавата храна, но не умея да готвя. Мога да различа всякакви видове суши и нудълс с просто око; на работни обеди експертно поръчвам десерти с имена като "Мате чийзкейк" или "Сълза от Везувий", но вкъщи съм сръчна единствено със салатите. Докато ги вадя от опаковките им и ги овкусявам с готовия сос. Знам, че някъде в мен живее и една по-женствена Александра. Просто двете още не сме се срещнали. Вземам, или поне вземах, добри пари за момиче от средната, амбицирана да надскочи себе си класа. Онази, която не иска да пазарува единствено на промоция. И която държи да показва как денят ѝ започва с преглед на световния културен афиш. Твърдят, дори убедително, че съм хубава. От известно време не съм сигурна дали това е така. Трудно е да видиш човека срещу теб в огледалото през премрежени от алкохол или сълзи очи.

Ето, това е нещо като бърз автопортрет. Или поне набързо нахвърляни щрихи. Както вече ви казах, всеки човек е сбор от хората, шествали из живота му. За да ме проумеете, трябва да познавате тях. В техните черти, чувства и жестове може и аз да се открия накрая. Все пак най-важната врата на познанието винаги се отваря навътре. А човек разказва не толкова за да каже нещо на другите, колкото сам да го разбере. Затова тракам усилено по тези клавиши сега, в компанията на великански джак и зяпнали хора наоколо. Телефонът ми изписуква. Съобщение.

"Добро утро за теб, лека нощ за мен, скъпо момиче. Надявам се, че не танцуваш на някой перваз. Ако е така, влез вътре. До утре." Усмихвам се за първи път в тази размазана от снощна спирала утрин. После пожелавам през седем часа разлика "лека нощ" на Боб. Боб Спанич. Моят ангел пазител, когото никога не съм виждала. Но колцина щастливци си виждат приживе ангелите? Ти спи, приятелю. Аз ще разказвам. На теб, на света, но най-вече на себе си."
Из книгата
"Сливовиц" - поръчай книга с автограф от авторката на "Гръцко кафе" - Катерина Хапсали
Вземи сега "Сливовиц" с авторгаф - дългоочакваният роман на Катерина Хапсали. Дебютната ѝ книга "Гръцко кафе" беше абсолютен бестселър в продължение на 2 години!

Катерина Хапсали е известна българска журналистка и писателка. С романа "Гръцко кафе", който светкавично се превръща в бестселър, влиза стремглаво в писателските среди. "Кафето", както бързо става популярно сред читателите, грабва наградата "Перото" в категория проза за 2015 г. През 2017 г. излезе и дебютната стихосбирка на Катерина Хапсали - "През девет планини".

Количествата на подписаните екземпляри са ограничени - кампанията важи до изчерпване на количествата.
Рейтинг
За да оцените книгата "Сливовиц", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Грях - книга 2: Виновни като греха - Мегън Марч - книга

Грях - книга 2: Виновни като греха



Егмонт
Цена:  14.90 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книга от жанра "Романтика и еротика", част от поредицата "Грях" на издателство "Егмонт". ... Невинни до доказване на противното? Няма такова нещо. Всеки бърза да те обвини, а рядко някой ще те изслуша. Писнало ми е да ме обвиняват без доказателства само заради фамилията ми - Гейбъл. Семейство Рискоф може и да притежава този град, но не смятам да следвам техните правила дори секунда повече. Този път ще поема съдбата в собствените си ръце и ще се боря за живота, който заслужавам. Но първо трябва да преодолея греховното привличане между мен и Линкълн... ...
Грях - книга 1: По-богат от греха - Мегън Марч - книга

Грях - книга 1: По-богат от греха



Егмонт
Цена:  14.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книга от жанра "Романтика и еротика", част от поредицата "Грях" на издателство "Егмонт". ... Преди десет години Уитни Гейбъл се появи най-неочаквано в живота ми с дългите си крака и сините си очи. Не знаех името ѝ, не се и интересувах от него. Като всеки мъж от семейство Рискоф, се заех да получа онова, което исках. И горяхме като опустошителен огън, докато тя не реши да се омъжи за друг. Сега ме мрази. И вероятно така е редно. Появих се на сватбата ѝ и възразих. С това я изпратих обратно у дома. Сама и без пръстен. Казват, че Рискоф и Гейбъл не могат да имат своя щастлив край… но ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове



Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...
Тайните на Стефи - Стефани Петкова - Стефи - книга

Тайните на Стефи



Егмонт
Цена:  14.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Тайните на Стефи" е дебютната книга на Стефани Петкова. В нея ще откриете по малко от всичко в света на влогърката - бюти и модни трикове, вкусни рецепти и съвети за тийнейджърите, комбинирани с лични истории и спомени. "Ако преди 10 години някой от идолите ми беше написал книга, в която споделя за личните си преживявания и тайни, със сигурност щях да съм от първите читатели. Ако преди 10 години авторитет на моите години говореше за самочувствието, себепознанието и пътя, който е изминал, сигурно щях да си спестя доста драми. Това е моята книга. В нея ти разкривам тайните и сърцето си. За да покажа коя съм. ...
Персийски писма - Шарл дьо Монтескьо - книга

Персийски писма



Колибри
Цена:  14.40 лв.
Стандартна цена 18.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
"Персийски писма" е едно от най-известните произведения на френския мислител, философ и писател от века на Просвещението Шарл дьо Монтескьо, написано под формата на епистоларен роман. Състои се от общо 161 писма, публикувано е през 1721 г. в Амстердам и веднага става изключително популярно. То ни запознава с двама персийци - Узбек и Рика - които се отправят на продължително пътешествие. Деветгодишният им престой в Европа, и най-вече във Франция, им дава възможност да наблюдават живота на французите, техните обичаи, религиозни и политически традиции и да споделят впечатленията си с най-разнообразни събеседници. ...
Корените на омразата. Моята истина за исляма - Ориана Фалачи - книга

Корените на омразата. Моята истина за исляма



Сиела
Цена:  19.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Тя е взимала интервюта с терористи, тирани, пълководци и императори. Говорила е с войници на бойното поле и е летяла със самолет-цистерна над Кувейт по време на Войната в залива. Разболява се тежко, след като вдишва пушеците на запалените от Саддам петролни кладенци. Тя е скандална, непримирима, често крайна и винаги провокативна. Тя е Ориана Фалачи - един от най-известните журналисти на 20-ти век. Нейните репортажи, интервюта и мнения за исляма и Близкия изток продължават да са актуални и днес. Предсказанията ѝ за бъдещето на Близкия изток и Европа звучат плашещо и някои вярват, че те започват да се сбъдват. Дори и ...
Хавра - Захари Карабашлиев - книга

Хавра



Сиела
Цени от:  19.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Роман от автора на "18 % сиво". ... След тринайсет години живот в Америка и поредица от провали Никола Марков се връща за пръв път в родния си град за погребението на баща си, загинал при наглед нещастен случай. Синът не може да прости греховете му, а и няма време да се връща към миналото си, защото зад Океана го чакат неотложни проблеми. Плановете му обаче се преобръщат внезапно, а това, срещу което се изправя, ще промени посоката на живота му завинаги. В края на 19 век младата руска аристократка Вера Елегина копнее за независимост - от тираничната си сестра, от закостенелите порядки, от монотонността на ...
Любимци на публиката: Ние, артистите - Емилия Радева - книга

Любимци на публиката: Ние, артистите



Книгомания
Цена:  12.00 лв.
Хроника на един живот с най-големите имена от киното и театъра в България. Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Гинка Станчева, Катя Паскалева, Коста Цонев, Любомир Димитров, Невена Коканова, Стоянка Мутафова и още... ... След 60 години на сцената и над 100 роли в киното, в театъра и в телевизията Емилия Радева подрежда пъзела от срещите, белязали пътя ѝ нагоре. Ще си я представите как учи Коста Цонев на ръченица, как се смее на шегите на Наум Шопов, как опитва да помогне на Катя Паскалева, как споделя някои от най-тежките мигове в живота си със Стоянка Мутафова... "Ние, артистите" е книга за ...
Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  15.00
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 26-03-2019 г. или
Сряда 27-03-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#222422
ВидКнига
Наличност
книга
Да, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
книга с автограф
Да, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Експресна доставка
книга с автограф
Възможна
Издадена15-03-2019 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници240
Размери13.00 / 20.00 / 1.50 cm
Тегло0.213 kg
EAN9786190204046
ISBN9786190204046
Описание
Млада жена с успешна кариера е на ръба на екзистенциална криза. По пътя към спасението тя преминава през илюзорна любов, физическо насилие, безсънни нощи и пресушени бутилки. И през пречистващо приятелство, което преодолява географските разстояния и свързва два човешки свята в духовно родство. Една книга за откриването на Дом, но не като място в пространството, а като място в сърцето.

Катерина Хапсали е дългогодишен журналист. С романа си "Гръцко кафе" влиза устремно и в писателските среди. "Кафето", както бързо става известно сред читателите, грабва наградата "Перото" в категория проза за 2015 г., както и приза "Цветето на Хеликон" за 2016 г. "През девет планини" е нейната дебютна стихосбирка.

"Сливовиц" e роман, който дълги години ще се чете и препрочита с много любов.
"И мога да ти споделя голямата тайна: тръгнат ли да ти бягат думите, поемаш след тях незабавно! Ако твърде дълго ги оставиш да се шляят сами, те вече никога не са истински твои."
Катерина Хапсали

"Ако четете тези думи, има два варианта: или да отворите романа и да се потопите в него, или вече сте го направили, затворили сте книгата, но искате тя някак да продължи в текстовете на корицата. И в двата случая ви завиждам. В първия - защото ви предстои да прочетете една дълбока, красива, тъжна, понякога болезнена, но искрена и в крайна сметка всепобеждаваща човешка история, а в другия - че вече сте съпреживели тази еманация на приятелството и любовта. "Сливовиц" е глътка леден огън, който се влива в ума, сърцето и вените на всеки, който разгърне страниците и душата си за едно литературно пиршество."
Светлозар Желев

"Тази книга ще ви опияни и няма как да я забравите, защото ще ви постеле легло."
Димитър Шумналиев
Откъс от книгата
"– Два големи бърбъна. В една чаша. Без лед.
Казвам го с подкупваща усмивка и кимвам към бутилката "Джентълмен Джак" на рафта. Човекът срещу мен се ококорва. Малко след осем сутринта е, а някаква руса жена с размазана спирала под зачервените си очи иска гигантски джак облегната на тезгяха на кафенето. Същото кафене, което вечер понякога се превръща почти в бар – когато кварталните лентяи решат да ударят по още една табла и почнат, улисани в играта, да поръчват бира след бира... Виж, бърбън не си поръчват. Камо ли водна чашa с това питие.
Знам, че ако трябва да бъда прецизна, не бива да наричам "Джак Даниълс" бърбън, а "Тенеси уиски". Но процесът по финалното омекотяване на уискито – преминаването му през филтър от въглени на сладък клен, е нелепо уточнение предвид мястото, на което се намирам. А и надали интересува някого. Аз може и да познавам отровата си добре, но това е само защото обичам да се съсипвам изискано.

Тук дори фактът, че си поръчвам нещо различно от бира или евтина водка, е вече събитие. Барманът – попрехвърлил петдесетте, но още наричан свойски "момчето", домъкнал някога тази бутилка "Джак" за престиж и тя си стояла тук от сума ти време, пълна и запечатана, на централния рафт. Така както една моя леля слагаше хубава кутия бонбони на видно място в бюфета си, "да замирише къщата на виенски салон", и не я отваряше с години, докато хартията ѝ не почне да променя цвета си. Шишето "Джентълмен Джак" било извор на шеги и закачки сред посетителите и фетиш за няколкото сериозни алкохолици сред тях. Не заради цената на питието, разбира се – всеки би могъл да си позволи подобна поръчка понякога. А защото каквото и да купува, човек едновременно определя и собствената си стойност. Познавам бедни артисти, които с широк жест дават последните си пари, вдигайки шумен тост. Както и хора от комфортните пасбища на средната класа, които пазаруват единствено на промоция.

Е, в това кафене артисти не стъпват. А историята с прослoвутия "Джентълмен Джак" стигна до мен през бъбривата ми съседка, с която живеем в съседния вход. Не че държа да съм запозната с подобни махленски детайли. Но как да спреш словесния поток на жена, приклещена от самотата на застаряваща бивша красавица. Жена, чийто живот минава в колекциониране на квартални истории, сюжети от сериали и оправдания за все по-рехавите посещения на учениците ѝ по солфеж и пиано. За радост на голяма част от съседите, които вместо клавирни инструменти предпочитат класическото щракане с пръсти. Но да оставим музикалните вкусове на нашия вход и да се върнем на факта, че очаквам да замъгля допълнително тази и без това мъглива мартенска сутрин с конска доза бърбън – закуска за шампиони.
Истината е, че в това кафене кракът ми не бе стъпвал до днес. Обикновено ходя по друг тип места. Такива, в които по-важно от това да бъдеш, е да бъдеш видян. Но точно сега искам тъкмо обратното – да се сгуша в комфорта на относителната си анонимност. Сред хора, които не знаят името ми, макар и да са ме мяркали из квартала.

Та нали самият Тенеси Уилямс беше заключил, че най-добре се плаче пред непознати... Ето, второ споменаване на думата "Тенеси" за деня.
Понякога се вторачвам в подобни детайли.
– Е, ще ми налеете ли?
Започвам да нервнича. Знам, че поръчката ми е необичайна. Но като човек от рекламния бранш, години наред повтарям кухата консуматорска мантра, че клиентът винаги има право. Понякога даже успявам да си повярвам. Като сега. Пък и стъписаното изражение срещу мен все повече ме изнервя. И без туй напрежението тиктака като бомба с часовников механизъм в неспалата ми глава и всеки момент ще избухне в истерия. Ако не клъцна правилната жичка с ударна доза твърд алкохол. Човекът се задвижва по-скоро от рефлекс, отколкото от желание. Отваря бааавно бутилката, все едно му се свиди, и още по-мудно отмерва два големи джака с метално канче, което пронизва естетическото ми чувство. Все си мисля, че сервирането на питие трябва да е изискано като в класически филм – с естествена прецизност ръката на бармана да отлее желаното количество от една вече преполовена бутилка, докато очите му те гледат съзаклятнически, а отнякъде звучи Шърли Беси...
Нищо подобно не се случва, уви.
Питам какво дължа и оставям пари на тезгяха.
– Задръжте рестото.
Знам, че давам твърде голям бакшиш. Надявам се, че така показвам поне мъничко превъзходство. И че поръчката ми ще се възприеме по-скоро като проява на екстравагантност, отколкото като акт на сутрешно отчаяние. Облакътявам се на една от масите. Истината е, че не бързам за никъде. Преди малко отведоха с белезници последния ми приятел. Добре че се намесиха съседите – след поредицата шумни скандали и тряскане на врати нощ подир нощ. Самата аз надали щях да викна полиция. Не дори и след онзи удар, който сякаш развъртя като с тирбушон шията ми и не знам как главата ми не изхвръкна и не се заби като кървава комета в тавана.

Все си мислех, че мога да се справя с тази стена от гняв срещу мен. Но дори и двамата полицаи със завидна физика и несравнимо повече опит едвам обуздаха разфучалата се стихия. Демоните дават на човек почти свръхестествена мощ, а да се бориш с чужди бесове, е загубена кауза. Само стопанинът им може да ги върже и укроти...
В кафенето влизат няколко чичовци, към които на село спокойно можеш да се обърнеш с "дядо". На онази особена неопределена възраст, която кара всички мъже да изглеждат странно еднакви. Защото белезите на живота са покрили със сходно разочарование някога различните им лица.

Поръчват си кафе за по петдесет стотинки, дочувам оживен шепот. Не е нужно да се напрягам, за да разбера, че обсъждат именно мен. Не стига че съм някакъв чужд елемент, освободил духа от бутилката (да, тяхната заветна, легендарна бутилка!), ами вече съм отворила и стар червен лаптоп. Ударите по клавиатурата му се чуват отчетливо.
Май дойде моментът официално да ви се представя. Казвам се Александра и съм на трийсет и пет години. Точно в този момент не съм сигурна дали ще навърша трийсет и шест. Трагично ли ви звуча? Няма да се учудя, ако е така. Животът е трагедия за тези, които чувстват, и комедия за онези, които мислят. Установил го е френският есеист Жан дьо Лабрюйер. А от неговия XVII век до днес не сме мръднали в нищо съществено. Колкото и да смятаме, че държим юздите на света във всеки технически дребен детайл, още сме малки и объркани пред грандиозната мистерия на човешката ни природа.
– Не можеш без мен, аз вече съм част от теб!

Така изкрещя моят приятел, докато полицаите го влачеха към асансьора. И хем не беше прав, хем беше. Защото истината е, че можеш да оцелееш и без всяка любов, колкото и непосилно да ти изглежда това в първия миг след раздялата. Замислете се: колко хора са твърдели, че не могат да живеят без вас, а после изобщо не са бързали да се преселят в Отвъдното? Но и всяка любов става завинаги част от теб... Може да не се сещаш често за нея, може да я затвориш в най-непрогледния зандан на сърцето си, но тя е парченце от пъзела на твоето същество. Парченце, без което не си цял. Как да изтриеш онези, чертали заедно с теб кривата на живота ти? Те са в теб, ти си в тях.
Неизбежност.

– Вкусно ли е уискито? – пита ме на крак до моята маса един чичо-дядо. От онези особено заклети квартални айляци, които рано щурмуват кафенето, за да заемат удобни позиции. Измервам го с поглед – от нахалните му очи и усмивката с жълто-кафяви зъби, през размъкнатия пуловер и долнището на анцуг до чехлите "за навън". Какво иска от мен този човек? Решавам да не отвърна. А той, уловил презрителния ми поглед, се дръпва встрани. И все пак някакво дяволче в мен проговаря:
– Всъщност е "Тенеси уиски". Поне научете разликата!
Прехапвам устни. Защо се заяждам? Та нали човек е толкова малък или голям, колкото дребни или сериозни противници си избира.
Чичо-дядото, слава богу, не отговаря. Една нелепа схватка по-малко...
Отпивам от добрия стар джак, задържам глътката дълго в устата си. Знам, че след тези двеста милиграма светът ми няма да стане по-разбираем, но поне ще го преглъщам по-лесно.

Казах, че искам да ви се представя. Какво да ви разкажа за себе си? Може би това, че твърде дълго работех в рекламния отдел на модно списание, ловко убеждавайки хора с пари да инвестират в пясъчни кули. Но дали това ме описва? Нека прибавя и факта, че в края на деветдесетте години заминах да уча медии и реклама в Охайо и се върнах внезапно три семестъра преди да завърша – заради зле умиращата ми майка. Часът на нашата смърт е рядко въпрос на избор, но в самото умиране може да покажем стил и характер. Майка ми не се справи добре. Вайкаше се театрално пред все по-отчетливите стъпки на неизбежното. Отказваше да приеме финалното спускане на завесата. Правеше това, което категорично бе заклеймявала цял живот: хленчеше. Трудно ми беше да разпозная в мрънкащите контури под завивката онази жена, чието ледено строго присъствие ме караше да изгризвам ноктите си до кръв от съвсем малка.

Кога всъщност сме истински: когато живеем или когато умираме? И ако само дъхът на смъртта отвява от лицата ни маските, можем ли да кажем, че някога автентично сме съществували? Кой знае – ако майка ми бе осъзнала по-рано колко крехка и смъртна е, може би щеше да пълни с повече смисъл отпуснатите ѝ от вечността мигове.
Моето връщане, естествено, не я излекува, само леко облекчи съвестта ми. Не че имах някаква вина за свирепия рак. Не аз се тровех десетилетия наред с омраза към самия живот, който рано или късно си отмъщава, ако не е обичан... Но когато от дете слушаш обвинението – независимо дали си счупила чаша, или си се прибрала с петица, – че ще вкараш някого в гроба, някак редно е да присъстваш на тържественото събитие. Не се върнах в Щатите след погребението на майка ми. Да притежавам американска диплома, не беше мой, а неин фетиш. Заедно с тялото ѝ в земята зарових и всичките ѝ свирепи изисквания. Осъзнах колко дълго бях вървяла превита под тежестта им.

Беше като да се сбогуваш внезапно с гърбица – в първия момент се чувстваш ограбен. Майка ми така и не разбра колко различни сме всъщност: докато тя кроеше винаги някакви планове, аз просто имах мечти. Така и не се научих да ги подреждам и степенувам. Отказвах да мисля за полета като за траектория. Дори и сега, на трийсет и пет, в моментите ми на ентусиазъм не посочвам с пръст някаква цел, а ги размахвам. Крилете. Живея в софийски квартал, който минава за средно добър, без претенцията да бъде "престижен". В приличен апартамент, вързан с ипотека, която най-вероятно ще изплащам до сетния си дъх, че и след това. Но какво пък. Тъй или иначе, вечно дължим нещо някому, а най-вече на себе си.

Нямам деца. Нито котки, кучета и прочие пухкави същества, които гордо да показвам с родителско умиление. Обичам хубавата храна, но не умея да готвя. Мога да различа всякакви видове суши и нудълс с просто око; на работни обеди експертно поръчвам десерти с имена като "Мате чийзкейк" или "Сълза от Везувий", но вкъщи съм сръчна единствено със салатите. Докато ги вадя от опаковките им и ги овкусявам с готовия сос. Знам, че някъде в мен живее и една по-женствена Александра. Просто двете още не сме се срещнали. Вземам, или поне вземах, добри пари за момиче от средната, амбицирана да надскочи себе си класа. Онази, която не иска да пазарува единствено на промоция. И която държи да показва как денят ѝ започва с преглед на световния културен афиш. Твърдят, дори убедително, че съм хубава. От известно време не съм сигурна дали това е така. Трудно е да видиш човека срещу теб в огледалото през премрежени от алкохол или сълзи очи.

Ето, това е нещо като бърз автопортрет. Или поне набързо нахвърляни щрихи. Както вече ви казах, всеки човек е сбор от хората, шествали из живота му. За да ме проумеете, трябва да познавате тях. В техните черти, чувства и жестове може и аз да се открия накрая. Все пак най-важната врата на познанието винаги се отваря навътре. А човек разказва не толкова за да каже нещо на другите, колкото сам да го разбере. Затова тракам усилено по тези клавиши сега, в компанията на великански джак и зяпнали хора наоколо. Телефонът ми изписуква. Съобщение.

"Добро утро за теб, лека нощ за мен, скъпо момиче. Надявам се, че не танцуваш на някой перваз. Ако е така, влез вътре. До утре." Усмихвам се за първи път в тази размазана от снощна спирала утрин. После пожелавам през седем часа разлика "лека нощ" на Боб. Боб Спанич. Моят ангел пазител, когото никога не съм виждала. Но колцина щастливци си виждат приживе ангелите? Ти спи, приятелю. Аз ще разказвам. На теб, на света, но най-вече на себе си."
Из книгата
"Сливовиц" - поръчай книга с автограф от авторката на "Гръцко кафе" - Катерина Хапсали
Вземи сега "Сливовиц" с авторгаф - дългоочакваният роман на Катерина Хапсали. Дебютната ѝ книга "Гръцко кафе" беше абсолютен бестселър в продължение на 2 години!

Катерина Хапсали е известна българска журналистка и писателка. С романа "Гръцко кафе", който светкавично се превръща в бестселър, влиза стремглаво в писателските среди. "Кафето", както бързо става популярно сред читателите, грабва наградата "Перото" в категория проза за 2015 г. През 2017 г. излезе и дебютната стихосбирка на Катерина Хапсали - "През девет планини".

Количествата на подписаните екземпляри са ограничени - кампанията важи до изчерпване на количествата.
Книги от Катерина Хапсали
През девет планини. Стихотворения
Катерина Хапсали
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  15.00 лв.
Гръцко кафе
Катерина Хапсали
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Други интересни предложения
През девет планини. Стихотворения
Катерина Хапсали
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  15.00 лв.
Пумпал
Владислав Тодоров
Стандартна цена 14.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -30%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  9.80 лв.
Гръцко кафе
Катерина Хапсали
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
На юг от разума
Изабела Шопова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  20.00 лв.
Перлите на Ади Ландау
Соня Тодорова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Друга представа за щастието
Марк Леви
Стандартна цена 18.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -25%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  13.50 лв.
Ние, гениите
Жечка Георгиева
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Преди края на света. Драскулки от неолита
Анжел Вагенщайн
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
От Калифорния до Стълпище
Любен Рабчев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  18.00 лв.
Любовни истории от Вавилонската библиотека
Валери Стефанов
Стандартна цена 15.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -25%!
За повече подробности виж в продукта.
Цена:  11.25 лв.
Назад
През девет планини. Стихотворения - Катерина Хапсали -
През девет планини. ...
Катерина Хапсали
В стиховете на Катерина Хапсали са приютени думите на една жена, подобна на всички жени от Ева насам - ...
Гръцко кафе - Катерина Хапсали -
Гръцко кафе
Катерина Хапсали
Фатална автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен, преобърнала живота на младата му съпруга - ...
Иронията на живота ми
В новата си книга известният влогър Емил Конрад разказва своята история.
Огън и кръв
В новата си книга Джордж Мартин ни връща назад 300 години преди събитията в "Игра на тронове".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Artesania Latina - кораби от дърво