Малкият Никола: Първоначалният комикс

Книги за Малкия Никола Рьоне Госини, Жан-Жак Семпе Времетраене: 1:03 мин. Мъжете са от Марс, жените - от Венера. На работното място Джон Грей Времетраене: 1:04 мин.

Знаете ли, че "Малкия Николà" на Семпе и Госини е създаден отначало като цветен комикс? Ето неиздаваните панели, писани от Рьоне Госини и рисувани от Семпе през 1955 година. В този албум ще откриете първоначалните стъпки на малкия Николà, създаден от двамата автори.

Рьоне Госини е роден на 14 август 1926 г. в Париж. Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: "В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха." Кариерата си започва в Ню Йорк. Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои. Госини замисля приключенията на малкия Николá заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на малкия гал е феноменален.

Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. Редом с това плодовитият автор осъществява "Лъки Люк" (Lucky Luke) заедно с Морис, "Изногуд" (Iznogoud) с Табари, "Откачалките" (Les Dingodossiers) с Готлиб и т.н. Начело на вестник "Пилот", предизвиква истинска революция в комикса, като го издига до ранга на "девето изкуство". В киното Госини създава студиата "Идефикс" заедно с Юдерзо и Дарго. Осъществява няколко шедьовъра на анимацията - "Астерикс и Клеопатра", "Дванайсетте подвига на Астерикс", "Дейзи Таун" и "Братя Далтон". Посмъртно му е присъдена награда "Сезар" за цялостното му кинематографично творчество.

На 5 ноември 1977 г. Рьоне Госини умира на 51-годишна възраст. Ерже заявява: "Тентен се прекланя пред Астерикс." Неговите герои са го надживели и много от изразите му са преминали във всекидневната ни реч: "бягам по-бързо от сянката си", "на краставичар краставици да продаваш", "намирам цаката на някого", "тия смахнати римляни". Гениален сценарист, в приключенията на малкия Николá, дяволито момченце, което върши пакости с подкупваща наивност, Госини достига върха на своя талант. Това го кара да каже: "Изпитвам особена нежност към този герой."

Жан-Жак Семпе е роден на 17 август 1932 г. в Бордо. По-скоро слаб ученик, изключен за лошо поведение от "Колеж модерн" в Бордо, той сменя различни професии: момче за всичко при един търговец на вино, ръководител в детски летен лагер, помощник в кантора. Осемнайсетгодишен, отбива преждевременно военната си служба и заминава за Париж. Обикаля редакциите и през 1951 г. продава първата си рисунка на вестник "Сюд-Уест". Срещата му с Госини съвпада с началото на светкавична кариера като "вестникарски карикатурист".

С малкия Никола създава незабравима галерия от портрети на ужасни хлапета, населяващи въображението ни до ден днешен. Успоредно с приключенията на малкия ученик дебютира в "Пари Мач" през 1956 г. и сътрудничи на множество списания. Първият му албум с карикатури се появява през 1962 г. - "Няма нищо просто". Следват трийсетина други, шедьоври на хумора, великолепно отразяващи умилено-ироничното му възприятие за нашите и на света недъзи. Създател на Марселен Кайу, на Раул Табюрен, както и на господин Ламбер, неговият талант на наблюдател, съчетан с невероятен усет за комичното, го правят един от най-големите френски карикатуристи от последните четирийсет години.

Освен собствените си албуми е илюстрирал "Катрин Сертитюд" от Патрик Модиано, а също и "Историята на господин Зомер" от Патрик Зюскинд. Семпе е един от малцината френски художници, илюстрирали кориците на престижния "Ню Йоркър", и днес всяка седмица разсмива хиляди читатели от страниците на "Пари Мач", "Фигаро Литерер" и други. Той с въодушевление посреща появата на "Неиздавани истории за малкия Никола" - развълнуван от това събитие, изненадан и развеселен от завръщането на малкия Никола.

Някои може и да водят битки с оръжия и мускули, но храбрите гали Астерикс и Обеликс започват битки... с отпиването на няколко глътки магическа отвара. Вероятно вече се сетихте кои са те. От дълги години почти целият свят познава рисуваните герои Астерикс и Обеликс като едни от най-забавните френски персонажи, които познаваме от филми, комикси, анимации и сме виждали дори под формата на играчки, фигурки, картинки на дрехи и аксесоари. Двамата станаха част от емблемите за Франция и така далеч надхвърлиха това да бъдат единствено емблематични за творчеството на създателите си - писателят Рьоне Госини и илюстраторът Албер Юдерзо. За Госини едно от най-големите писателски постижения е създаването на историите в комиксите за Астерикс и Обеликс. Но творчеството на автора далеч не се ограничава до това и има далеч повече успешни творби, създадени от писателя. Спор няма обаче, че Госини дава своя принос предимно за детската литература и комиксовия свят. Но противно на очакванията, че още от дете пише, Рьоне започва творческият си път с рисуване.

Роден през 1926 г. в Париж, Рьоне Госини израства в семейство на полски евреи. Макар и родната му земя да не на френска територия, детството му преминава предимно в Буенос Айрес, Аржентина. Там Госини завършва и своето образование - получава бакалавърска степен по изобразително изкуство. След като той и семейството му преживяват Втората световна война, ги връхлите едно друго злощастие, което оставя отпечатък у Рьоне за цял живот. През 1945 г., когато Госини е на 19 години, научава лошата новина за смъртта на неговия баща. Скоро след това младият Госини "ce гмурка" в живота и усилено започва да търси работа. Започва като асистент-илюстратор в рекламна агенция. Но скоро след това заминава за Ню Йорк, по покана на негов чичо, който се е заселил там. Предстоят няколко трудни години там. Без пари и с малко работа, Госини решава да се върне в Европа, за да изпълни военната си служба във френската армия. След това се връща в Щатите и се запознава с екипа на хумористичното издание "MAD Magazine", което му дава достатъчно работа, за да оцелее. Но освен това, оттогава новите познанствата се появяват с пълна сила и започват да "отварят още врати" за Госини. През 1949 г. в Ню Йорк Рьоне се среща с карикатуристите Джие и Морис. Вторият го запознава със собственика на френско издателство "World Press". Няколко седмици по-късно Рене пристига в Париж, за да работи за "World Press". Годината е 1951^-ва и оттогава по творческия си път Госини бавно, но сигурно върви към своите успехи. Започва съвместни проекти с Албер Юдерзо, като партньорството им води до много герои, включително и Oompah-Pah, които мнозина виждат като предшественик на Астерикс.

През 1956 г. Юдерзо и Госини решават заедно с още двама съдружници да създадат компаниите "Edipresse" (информационна агенция) и "Edifrance" (рекламна агенция), които най-сетне им дават възможност да се изяват самостоятелно. Но и в това да бъдеш свободен не е лесно и има препятствия. Следват няколко трудни години, когато двамата фрацузи изпробват различни работни места. Въпреки това, този период все пак е изключително плодороден по отношение на проекти и идеи. Тогава се появява техният първи важен и емблематичен и до днес проект - през 1959 г. Госини и Юдерзо създават списание "Pilote". Заедно с Франсоа Клутейо, който е техен редактор, Алберт и Рьоне търсят типичен френски герой. След проучване на историческите епохи във Франция, те се договарят за Галия и героите им - галите. Така, на 29 октомври 1959 г. първият брой на "Pilote" представя "Приключенията на Астерикс Галия" на страница 20. Списанието постига небивал успех с продажби на повече от 300 000 копия.

През следващите години Рьоне Госини продължава към творческите успехи. В сътрудничество с други илюстратори и художници пише историите за още няколко други комикси, сред които "Лъки Люк" и "Валентин". Голям успех постига и комиксовата история "Малкия Никола", която Госини създава с художника Жан-Жак Семпе. И до днес героят Никола е любимец на мнозина деца, но вместо с комикс е известен с книжна поредица, наречена "Малкият Никола". Но Госини не забравя и Астерикс и Обелик, които създава с художника Юдерзо. През 60-те дори двамата продължават поредицата за галите. През 1977 г. Астерикс става главен герой на комикси, като популярността му се увеличава в албуми и книги. Така започва да носи големи приходи, но и голямо щастие на Алберт и Рьоне, които по това време вече са създали студио за анимационни филми, наречено "Studio Idéfix". Но както се казва в една поговорка, "много хубаво не е на хубаво". Изведнъж нещастието изкача "зад ъгъла" - на 5 ноември 1977 г., на 51 години, Рьоне Госини напуска нашия свят, след като получава сърдечен удар. И до днес обаче мнозина помнят и мнозина тепърва стават почитатели на неговите истории и забавни герои.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg