Развитие на реформата на наказателния процес

Приемането на Конституцията на страната през 1991 г. и последвалата реформа на обективното право, както и корекциите в правилата на процесуалната практиката на съдилищата, прокуратурата и органите на МВР предизвикаха множество въпроси, които оформиха широкомащабна дискусия. Въвеждането на промени в законодателството, което регулира основни обществени отношения, е отговорна задача, която изисква внимателен анализ на новоустановените положения и тяхната ефективност. Несполучливото изпълнение на такава задача води до затруднения в практиката и непостигане на целите на съответното обективно право. Що се отнася до Наказателно- процесуалния кодекс, казаното има още по-голямо значение, като се има предвид, че наказателният процес е насочен към защита правата и свободите на гражданите, но и позволява законоустановено ограничаване на гражданите без влязла в сила присъда. Това завишава отговорността на законодателя, който трябва да положи максимални усилия, за да приеме гаранции за правилно разбиране и прилагане на законите. Законодателният процес следва да се изведе като приоритет в държавната политика по утвърждаване на устоите на едно демократично гражданско общество и правова държава.

Наказателнопроцесуалният закон кодифицира материя, която до голяма степен е разнолика и не се отнася само до догматично нормативно регулиране на определени сфери на обществени отношения. Важно тук е, че наказателният процес дава способа за осъществяване на възникнала по правилата на Наказателния кодекс отговорност, а този кодекс урежда универсална санкционна защита на множество сфери на обществения живот. Спецификата на материалния закон, неговият предмет на правно регулиране дава отражение на приложимата процедура. Освен това, нормално, човешкото общество се развива, предвид което държавите и тяхната международна общност търсят нови формули, по-добри общовалидни стандарти и възможности за приемане на различна правна уредба, която по-успешно да удовлетворява необходимостта от рационално постигане на системата от ценности на съвременната цивилизация. Съответно в тази връзка и националният ни законодателен орган не може да прави изключение и това формира динамиката на промени в действащото обективно право и в доктрината.

Една от особеностите на актуализацията на измененията и допълненията в НПК е ускорената и подчертана динамика на протичане на процесите по формиране на законодателна идея и нейното претворяване в норма на позитивното, писаното право. Реформата протича на три нива. Първо, що се отнася до процесуалната практика - дейността на съда, прокуратурата и разследващите органи. Там на емпирично ниво се установяват възможностите за засилване ефективността на наказателното правораздаване - например ускоряване на процеса, подобряване успешността на извършваните следствени действия, постановяване на обосновани и законосъобразни присъди. Второ, действия на националния законодателен орган във връзка с провеждане на проучвания, криминологически и други правни анализи, изготвяне и разглеждане на проекти за закони.

При това не бива да се изпада в прекален нормативизъм и догматично третиране на правната материя. Третото ниво визира актове на общността на държавите, на международното публично право, включително регламенти, общи позиции, решения, рамкови решения на Съвета на Европа, препоръки на Комитета на министрите на СЕ и др. Те насочват към приемане на определени стандарти, задължителни на територията на общността, но и подлежащи на кооптиране в националното законодателство на всяка отделна държава. На тези три нива всяка нова информация или установяване на проблем изисква осмисляне и предлагане на решения. В това отношение особено полезни при законотворчеството са докладите по чл. 94, т. 16 от Конституцията на Република България, които председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор на републиката изнасят пред Народното събрание за разглеждане и приемане.

Особено важно значение за развитието на реформата в наказателнопроцесуалното право има приетият през 2005 г. НПК, в сила от 2006 г., който обобщава предходните изменения и допълнения на НПК в периода 1990 - 2003 г., но и трасира нови тенденции. Затова разглеждаме повече положения на сегашния НПК и сравняваме неговите разрешения с предходния, вече отменен, кодекс със същото наименование. Действащият НПК обозначаваме като "НПК (нов)". Също така вземаме отношение и по действието на други закони, в тясна връзка с НПК, каквито са Законът за специалните разузнавателни средства, Законът за МВР, Законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.

За да се даде пълнота на прегледа на материята относно реформата в наказателния процес, се налага да вземем и отношение към специализацията на държавните процесуални органи за разследване и съдене на лица в сферата на организираната престъпност и борбата с корупцията във високите етажи на властта и криминологическите аспекти на държавната политика в сферата на борбата с престъпността.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Уводни бележки
Същност и обща насоченост на актуалната реформа на наказателнопроцесуалната система

• Наказателнопроцесуална новелизация и съдебна реформа
• Конституционни аспекти на промените

Доказване

• Относно доказателствата и доказателствените средства
• Корекциите по правната уредба в сферата на способите за събиране и проверка на доказателствен материал
• Относно специалните разузнавателни средства

Изменения и допълнения в регулацията на досъдебното производство
Въвеждане на новости в общите положения на досъдебнота фаза
Образуването на досъдебното производство с нова регламентация
Новелизиране на правните норми по извършване на досъдебното разследване
Процесуалният режим на стадия "Действия на прокурора след завършване на разследването"
Реформата в съдебното производство

• Относно първоинстанционното производство
• Извънредният способ за проверка на влезли в сила съдебни актове и привеждането им в изпълнение с нови положения в хода на реформата

Особени правила по НПКи други проблеми на държавната политика в сферата на борбата с престъпността

• Създаване на специализирани наказателни съдилища
• Формиране на процесуален режим за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство
• Усилване на криминологическите аспекти на държавната политика в сферата на борбата с престъпността

Промените със ЗИД НПК от ДВ, бр. 63 от 4.08.2017 г.

• Промени от по-основно естество и значение за кодекса
• Промени с по-конкретно значение в НПК

Послеслов
Библиография
Резюмета на английски и френски език