Измамата Сан Стефано

Измамата Сан Стефано Иво Инджев Времетраене: 14:57 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин.

Второ преработено и допълнено издание. От русификацията на България до денацификацията на Украйна.

Каква е ролята на руснаците в Руско-турската освободителна война и какви са паралелите между русификацията на България и денацификацията на Украйна днес? Второто, обновено и допълнено издание на Измамата Сан Стефано от журналиста и публицист Иво Инджев разбива исторически и пропагандни митове и посочва онези аспекти от руската външна политика, които оставят следа - уви, не толкова светла и героична - в нашата история.

"Путин отрича днес правото на украинците да са нещо различно от руснаците с намерение те да бъдат погълнати по-лесно от Русия, но му приседна. Русия, векове наред, включително в навечерието на войната от 1877 г. , не "забелязва" да има българи, а само подобия по кръв и вяра на руските царски поданици, за да подчини под своя скиптър и доминиращия на Балканския полуостров етнос. Но и в двата случая тази руска шовинистична хватка се проваля - българите успяват да се отскубнат от мечешката прегръдка през XIX век. Днес украинците довършват с цената на тежки загуби и разрушения още по-решително и категорично започнатото от нас дело. Нещо повече, ако Украйна нанесе поражение на Русия, мечката може и да не преживее кръвопускането."
Иво Инджев

Иво Инджев е журналист, блогър и автор на публицистични книги. Член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз. Бил е главен директор на Българската телеграфна агенция (1990 - 1993) и телевизионен водещ на предаването В десетката по bTV (2000 - 2006).

"Опорна точка 3 март, празник на руското влияние в България

Съветското владичество се срина в България в края на 1989 г. Абдикира през 1990 г. мълчаливо от възвеличаването на българското падение след падането под съветско робство, обозначено с датата 9 септември 1944 г., наложена от съветските окупатори за български национален празник. Същевременно съветската пета колона се прегрупира тактически в руска и изигра най-силния си за десетилетия напред стратегически ход, изстрелвайки в орбитата на своето влияние своя нов спутник за контролиране на българското русофилство. Тя инвестира в бъдещето на прероденото съветско влияние в България чрез нов русофилски празник номер едно на републиката на датата 3 март. Тя никога не е празнувана като национален празник в окупираната от СССР България, освен на кръглата 100-годишнина през 1978 г. - изключение, което потвърждаваше правилото, че руската роля в българската история не беше приоритет на пропагандата, защото нямаше как да бъде определена като социалистическа.

Датата 3 март стана подобна на 9 септември като производна на чуждата воля. Тя е главната опорна точна на русофилството у нас. От трън, та на глог и от девети, та на трети. Руското влияние се наложи у нас за пореден път под обновена старовремска форма. То заложи в своята пропаганда на еднопосочното представяне на мотивите за Руско-турската война от 1877 - 1878 г. Резултатите от нея в безкритичния контекст на руската по(л)за, основана на презумпцията за дължимата българска благодарност, са налице и са наопаки на българския национален интерес страната да върви по европейски, а не по евразийски път.

Старият колкото българската свобода от края на 19 век спор накъде да върви железницата на възродена България - на Север (към Русия) или на Запад (към Европа), отново беше спечелена от прагматичното мислене на българите. Те пожелаха да се ориентират към западния магнит, чиято привлекателност е била неустоима в края на 19 век. Тя няма конкуренция от страна на изостаналата Русия и в наши дни. Там, където ревнивата Москва не може да предложи алтернатива на българите в материалната сфера в противовес на проевропейската им ориентация, Кремъл мобилизира чувствата и емоциите по отъпканите с руско-съветски ботуши пътеки на проруското партизанстване на почвата на историята, напоена с кръв. Тя е главната руска инвестиция в България. Кремъл си иска отново и отново лихвите по този заем без оглед на стотиците български плащания по дълга не само в злато, поискано от Русия чрез създадения от нея в България Окупационен фонд веднага след края на войната с Турция, но и чрез стотици топоними на благодарността за тази кръв под формата на названия на улици, площади и монументи на благодарността.

Това погасяване на руския кредит е вплетено автоматично в наши дни в претенцията на Кремъл да изисква още и още благодарност и отстъпчивост от България и българите. От тях се очаква да свързват с 3 март 1878 г. всяко управление в Москва - и конкретно на съвременния руски владетел Владимир Путин, без оглед на враждебността му към България и на европейските ни интереси. А на преден план като хоругви за вечна употреба на безкрайното русофилско литийно шествие се изнасят руските жертви в една война, която е била предизвикана в действителност от вековни имперски цели, но е била представяна като внезапен освободителен порив на държавата, известна като еталон за мракобесието, упражнявано над самите руснаци и поробените от тях народи.

При никоя от предишните 12 евразийски войни на Русия срещу Турция (до една по инициатива на Руската империя) не е ставало дума за свободата на българите. Дядо Иван на практика с действия и чрез бездействие е подкрепял турския ятаган срещу бунтуващи се българи, въобразили си, че когато двете евразийски империи се борят помежду си за подялба на територии, които исторически не им принадлежат етнически, българите могат да си поискат независимостта с оръжие в ръка. Оръжие, което българите, затворени географски в пределите на османските владения (за разлика от другите балкански народи, имащи съседски достъп до Европа по море или суша) никога не получават от Русия, решила най-накрая сама да се възползва от Източния въпрос за доближаване или превземане на проливите на вълната на надигащото се българско националноосвободително движение, демонстрирано пред света чрез трагичната саможертва на априлските въстаници през пролетта на 1876 г.

Техният драматичен провал повлича десетки хиляди невинни жертви на османското отмъщение, но превръща Източният въпрос в Български въпрос номер едно за Европа за онова време. Българската трагедия предизвиква международния отзвук, довел до самата война. Русия, която от векове воюва с Турция за достъп до "топлите морета" и използва българския плацдарм за постигане на тази своя мания - разорявайки пътьом населените с българи земи (на отиване и на връщане) с контрибуции, пожарища и обезлюдяване на десетки селища, най-сетне решава на 13-ия път да обясни поредната си война с Турция не като завоевателна, а като освободителна.

В същото време руската дипломация - в частност нейното острие на Балканите Н. Игнатиев, е положила максимални усилия да избегне войната и да получи за себе си придобивки от европейския натиск върху султана. Европейските сили започват да удрят по Високата порта, настоявайки Османската империя да даде права и свободи на потиснатите народи в европейска Турция. Русия, част от "европейския оркестър", както са наричали форума на тогавашните най-влиятелни държави в Европа, призовава на думи за същото. Същевременно Русия се бори на фронта на тайната дипломация до последния момент и до последна капка мастило да запази дружбата си със султана (изразът за дружбата с него е на Игнатиев).

Който не вярва в тази истина, трябва да прочете откровенията на върховния говорител на руския имперски интерес в региона Н. Игнатив, цитирани обилно по-нататък в тази книга по собствените му записки. Думеранговите разкрития на руски източници, които представят тази част от историята в доста по-различна светлина от онази, с която русофилите ни осветляват заслепяващо за събитията, състояли се преди 140 години, могат да накарат всеки желаещ да прогледне. Руските източници няма как да бъдат обвинени по стандартния първосигнален начин в русофобия. Те обезоръжават дежурните защитници на обичайните внушения за руската роля в зачеването на българската свобода - роля, която претендира да е основополагаща, макар никой човек, народ или държава да не празнува зачеването си. Нормалните хора и държави, които имат право на собствено мнение, отбелязват като свой национален празник появяването си на белия свят. Зачеването може да бъде и насилническо. Само раждането се нарича рожден ден."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Какво предизвика преиздаването на Измамата Сан Стефано
Пророчеството на митрополит Методи Кусев за разпада на Руската империя три години преди това да се случи
Вместо предисловие
Руският имперски хроникьор на войната с Турция Газенкампф: успехът ни в Сан Стефано беше декоративен и не струваше нищо без европейския концерт
Опорната точка 3март, празник на руското влияние в България
От(к)ровената истина по свидетелства на Игнатиев
Игнатиев се бори с болка на сърце да не се стигне до (освободителна) война на Русия с Турция
Кроежите на Игнатиев в навечерието на войната, смятана от него за противна на руското желание
Игнатиев се бори в Сан Стефано да спаси Османската империя и развива култ към собствената личност
Нагайката, джобният речник на руския разговор с българите
Руският думеранг долита до наше време с крилати цитати
Крилатият българският думеранг
Корените на българското русофилство, напоени с подкупи
Още за корените на българското русофилство в санстефанската измама
Руският патриарх Кирил сътвори скандал като за финал
Законови ограничения, налагани на евреите от 1882 г.
Руският свят срещу останалия свят. На кой свят живее Путин? Манията за величие на днешното руско икономическо джудже
Как не познах, че Путин не е чак толкова луд
Путин помага на много народи да изтрезнеят от илюзии и стари вражди, но не и на българските махмурлии, препили с русофилщина
Време е Москва да уточни: България е лош бивш съюзник на Германия през 20. в. или е гостоприемна костница за руски останки от 19. век
Двама се караме, третият Рим печели
Маневрите на армията и дипломацията на Русия, за която историята се повтаря като "фрас!"
Историята се повтаря, но като "фрас!" за днешна путинска Русия
Кремъл дава вид, че дава заден, но таи задни мисли за измъкване от тресавището на своя украински заден двор
Русия води 18 войни срещу волжките и дунавските българи преди 1877 г. - за сведение на Митрофанова и нейните мутрофенове у нас
Патриотизъм е у нас да защитаваме историята си от Скопие, но е русофобия да си искаме откраднатата от СССР история
Светът не вярва на сълзите на Москва
Разбрахте ли сега защо Москва поощрява изкуственото създаване на руско малцинство в България?
Путин е сбъркал века и народа, върху който да упражни руските "освободителни" претенции
Край на остатъците от международната легитимност на руския режим и възможност за начало на българското изтрезняване от русофилското пиянство
Украинците вярват, че могат да п(р)овалят на ринга по-големия противник - големият шкаф пада по-шумно
Западът прозря правотата на Ленин и Рейгън за енергийното "въже", с което Русия се опитва да го обеси
Финландизацията на Европа отстъпва с бързи стъпки място на украинизацията ѝ
Във връзка с руската победа от 19. век нашисти вяха на Шипка знамена на днешната Русия
България се държи като (не)нужника на НАТО
Ескалация на деградацията относно "операцията" - руски пропаганден феномен
Светът днес се дели на хора и на руснаци - постижение на путлеризма
Руската Зараза банкрутира и отстъпва бавно от българската публичност
Арестуваха Бойко Борисов и новините за руското варварство в Украйна
Каква е връзката между провала на русификацията на България и денацификацията на Украйна
Библиография