Електрофизиология на зрението: Основни принципи и клинично приложение

Тази книга описва същността, възникването и развитието на електрофизиологията на зрението. Разгледани са подробно отделните електрофизиологични техники и приложението им при различните офталмологични и офталмоневрологични заболявания. Направен е опит за представяне на сложната материя на електрофизиологията в по-понятен вид, така че да стане достъпна и интересна за по-широк кръг специалисти, защото тя е незаменима в диагностиката и проследяването на множество конгенитални и придобити заболявания.

Д-р Елена Мермеклиева е специалист по офталмология. Тя завършва висше образование в Медицински университет - София през 1997 г., през 2002 г. вече има призната специалност по офталмология. Д-р Мермеклиева има различни специализации извън България в тази област, включително във Великобритания, САЩ, Словения, Австрия, Индия. Съавтор е на 21 научни доклади и съобщения. Към момента д-р Мермеклиева е офталмолог в УМБАЛ "Александровска", Катедра по офталмология, МУ - София.

"Развитието на медицинската наука и технологиите води до внедряването на нови, все по-усъвършенствани методи за ранна диагностика на заболяванията. Това от своя страна ни дава възможност за своевременно започнато лечение и профилактика на усложненията. С развитието на изобразяващите методи за изследване на зрителния анализатор (ЗА) значението на електрофизиологичните (ЕФ) методи като че ли започна да намалява. Едва през последните години се усеща възраждането им в световен мащаб, тъй като се установи, че тяхната информативност не може да бъде заменена. ЕФ изследвания са трудоемки, много сензитивни на външни фактори и трудни за интерпретация от лекари, които не са дълбоко навлезли в дебрите на електрофизиологията. ЕФ изследвания са обективни методи за изследване, чието разбиране и тълкувание е обект на допълнително обучение, много малко застъпено при изучаването на конвенционалната офталмология. Поради това значението им в клиничната практика се омаловажава.

Към ЕФ методи спадат електроретинографията (ЕРГ), електроокулографията (ЕОГ) и зрителните евокирани потенциали (ЗЕП). ЕРГ и ЕОГ се използват за диагностика и проследяване на редица заболявания на ретината, а ЗЕП зависят от функционалната цялост на целия зрителен път от фоторецепторите в ретината, през очния нерв, зрителния тракт, оптичната радиация до зрителната кора. ЕФ методи намират широко приложение при изследване функцията на ЗА при редица заболявания в офталмологичната и неврологичната практика, за обективно измерване на зрителната острота и зрителното поле при некооперативни пациенти, при малки деца и при симулация [22, 62, 79, 82]. Друго важно приложение на ЕФ изследвания е при определяне на лекарствена и производствена токсичност [82].

През годините ЕФ изследвания стават все по-сложни и по-информативни. Заедно с компютърната периметрия оптичната кохерентна томография (ОСТ) и флуоресцеиновата ангиография (ФА) ни дават възможност за много точна топографска локализация на увредата. А заедно с напредъка в генетиката и ретинната биохимия осигуряват едно по-добро разбиране на механизма на заболяванията на ретината и зрителния път. Безвредността, неинвазивността, обективността, информативността и сравнително ниската им цена правят използването им изключително целесъобразно."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Използвани съкращения
Рецензия (акад. проф. д-р Иван Миланов д.м.н.)
Рецензия (доц. д-р Борислав Дъбов д.м.)
Въведение
Зрителен анализатор
Електрофизиологични методи
Електроретинография
Исторически данни
Компоненти на ЕРГ
Видове електроди
Фактори, оказващи влияние върху ЕРГ
Фулфилд ЕРГ (ффЕРГ, full-field ERG, ff-ERG)
ФфЕРГ при някои офталмологични заболявания
Библиография
Фокална ЕРГ
Мултифокална електроретинография
МфЕРГ при някои офталмологични заболявания
Библиография
Патерна ЕРГ
Зрителни евокирани потенциали
ПЕРГ и ПЗЕП при някои офталмологични и офталмоневрологични заболявания
Електрофизиологични изследвания при други офталмологични и офталмоневрологични заболявания
Електроокулография
Заключение
Библиография