Царичина - съдбовен контакт

Царичина - съдбовен контакт Елисавета Логинова Времетраене: 10:37 мин. Елисавета Логинова Времетраене: 0:43 мин. Ян ван Хелсинг Времетраене: 1:55 мин. Не пипай тази книга! Ян ван Хелсинг Времетраене: 1:02 мин. Защита: Освобождаване, предпазване и защита от енергийна намеса и от черна магия Петър Димков Времетраене: 1:21 мин. 100 произведения на изкуството Ънхуа И Времетраене: 1:08 мин. Виж какво ме накара да направя Джон Ланчестър Времетраене: 1:01 мин. Убийство в първа класа Хелена Диксън Времетраене: 1:06 мин. Да овладеем своя гняв, преди той да овладее нас Албърт Елис, Реймънд Тафрейт Времетраене: 1:09 мин. Умът в режим почивка Д-р Джоузеф Джебели Времетраене: 1:06 мин. Играта. Става дума за живота ти Ян Бек Времетраене: 0:57 мин. Изтрити от лицето на земята Джо Спейн Времетраене: 1:06 мин. Кеш Джесика Питърсън Времетраене: 1:05 мин. Изкуството да надхитриш кармата Елисабет Бенавент Времетраене: 1:13 мин. Заветът на Ян А. Д. Времетраене: 1:01 мин.

За първи път автентичните спомени на феномена. Защо копахме, какво (не) намерихме и какво открихме в недрата на Царичина. Случаят "Царичина": От "оная дупка" до "съдбовен контакт".

Преди повече от четвърт век в забутаното селце Царичина край София внезапно пристига колона от военни камиони. Униформените отцепват центъра на селото и водени от трима екстрасенси, слагат началото на секретна операция, смятана за най-голямата мистерия в най-новата история на България. Бързо става ясно, че единственият човек с паранормални способности, способен да получава и да предава надеждна информация какво, къде и как да се търси в недрата на Царичина, е феноменът Елисавета Логинова. Зад операцията стоят Генералният щаб на българската армия, българският президент и пет български правителства. Извършваната работа и съпътстващите я явления са изрядно описани в дневници, заснема се видеоматериал. Впоследствие цялата документация изчезва.

Много факти, данни, понятия и истини прозвучават за пръв път в книгата, която Ели Логинова пише повече от четвърт век. Дистанцията на времето позволява събитията и делата на участниците в тях, голяма част от които са публични лица, да се осмислят и да се зададат някои въпроси: Какво всъщност търси странната група от военни и хора с паранормални способности в недрата на Царичина - съкровището на цар Самуил или скелета на двуполов прачовек? Откриват ли го, или човечеството получава дар, който обаче не може нито да разчете, нито да оцени? Защо се копае само на ръка - и то само от офицери? Кой стои зад Елисавета Логинова, задавайки истинската посока на работния процес? Каква информация и от кого (или какво) получава тя, защо изчезва тази информация и къде се намира тя днес? И не на последно място, защо публичният образ на проекта "Царичина" е устойчиво негативен? Всъщност въпросите са много повече, част от отговорите се съдържат в книгата, други още чакат времето си.

Царичина - съдбовен контакт представя истината за най-загадъчната, вероятно и най-оклеветената, експедиция в най-новата българска история, видяна през очите на прекия участник в събитията, който е определял техния ход и е прозрял техния смисъл. Любознателният читател вече може да се докосне до тази истина.

Елисавета Логинова е феноменът, който насочва работния процес по време на знаменитите разкопки в Царичина (декември 1990 - ноември 1992). Операцията, наречена "Слънчев лъч", се провежда по решение на Генералния щаб на Българската армия, със знанието на българския президент и под ръководството на висши офицери. В същия период Ели Логинова получава и изписва на различни древни и неизвестни писмености стотици страници с информация от светове извън Слънчевата система. Смята се, че съществена част от информацията засяга оцеляването на живота на Земята. Събраните в три тетрадки послания, заедно с подробните дневници на работата и всички останали материали, свързани с операцията, са засекретени и предадени за съхранение в Генералния щаб на Българската армия. След консервирането на обекта в Царичина те изчезват, като местоположението им до публикуването на книгата през 2018 година се смята за неизвестно.

Ели Логинова завършва Лондонския колеж по класическа хомеопатия. От години изучава и прилага нетрадиционни методи за лечение. Основава Център за алтернативна медицина, в който се използват различни допълващи се взаимно методики, насочени към постигане на цялостен психически и физически оздравителен ефект. Не по-малко от благодарните пациенти са ценителите на забележителните ѝ книги, вдъхновени от нейната феноменална дарба да контактува с вечните вселенски центрове на знанието и мъдростта.

Многобройни са изявите ѝ в български и чуждестранни печатни и електронни медии. С логото на "Кибеа" са публикувани заглавията: "Истината. Твоята истина. Истината за теб и мен", две книги от поредицата "Колелото на съдбата" - "Светлина от Акаша" и "Родени от Светлина", както и произведенията ѝ "Писма от звездите" и "Пазачът на живота". Работата по нейната последна засега монография "Царичина - съдбовен контакт" ѝ отнема повече от четвърт век. Елисавета Логинова е автор също на картини, стихове и музика, изпълнявана от хор "Ортодокс".

"Дарбата: Овладяване на енергията. Уроците, болката, знанието

По същото време започнах да изпитвам ужасни болки в слънчевия сплит, които не ми даваха покой ни денем, ни нощем. Единствената поза, в която се чувствах що-годе нормално, беше да седя на земята, подпряна от всички страни с възглавници. Когато болката станеше съвсем непоносима, си позволявах за кратко да си дам почивка. Започнеше ли контактът обаче, тя начаса изчезваше. В един такъв момент ми беше дадена информацията, че тези ми страдания постепенно ще намалеят и ще изчезнат. Просто в продължение на месец-два да имам търпение, докато усвоя енергията на съществата, които контактуват с мен, защото те са извън нашето измерение и енергията им е чужда на моето земно тяло.

Пак по онова време ми се представиха с името "Роро". По-късно връзката се осъществяваше чрез нов представител, който се нарече "Сорел". Опитвах се с всички сили да не обръщам внимание на болката, но тя беше много остра, а и накуп с всички нови преживявания, които ми се струпаха, просто нямах сили и търпение да чакам. Ичо също се притесни и тръгнахме по доктори. Направиха ми всевъзможни изследвания, но заключението на всички лекари беше "без отклонение". От тяхна гледна точка бях абсолютно здрава, затова не ми даваха лекарства, да не говорим, че никой не вярваше колко ме боли и че не си измислям. Примирих се и си казах, че нямам друг избор и ще търпя.

За около два месеца болката действително изчезна, а аз продължих да навлизам в контакта. Някъде в края на юли 1990 внезапно осъзнах, че виждам като на скенер човешкото тяло и различните отклонения в неговите органи. […]Дойде обаче момент, в който вместо мъже, жени и деца, лица и усмивки виждах единствено органи и болестите, които ги разяждат. На един по-следващ етап започнах да усещам дори миризмата на болестта. Когато се разминавах с човек, обръщах глава настрани, защото не исках да виждам болката, да я усещам със сетивата си. Чувствах се отвратително. Казах си, че не мога да живея така! Трябваше някак си да се науча да виждам хората както преди - такива, каквито са, а не като проблеми в органите им. И така тръгнах по пътя на моето лично обучение.

Самоконтролът беше моето спасение, следях да не съм в постоянен контакт с извънземните, които към този момент се нарекоха Космични приятели. Бавно и полека, но успях да го постигна. Отново виждах хората и света край себе си в обичайния им вид. Отново гледах приятелите си без притеснение. Радвах се, че пак мога да общувам с тях нормално, да се забавляваме заедно, без да виждам проблемите им. Само когато идваха при мен с конкретна молба, "се включвах", но това ставаше вече по мое желание. Използвам думата "включвам", защото тя най-добре изразява състоянието ми по време на контакт, когато виждам и назовавам проблема и заедно решаваме как може да се отстрани. Това обаче беше процес и той изискваше време...

Признанието

...Когато започна да приемам информация, някак си изключвам земното си аз и минавам в друго измерение, в друг енергиен свят, изцяло чужд на простичките неща от ежедневието, с които съм се занимавала броени минути преди това. Още от самото начало се научих обаче аз да определям кога да се осъществи контактът. Очевидци на това ми състояние отпреди двайсетина и повече години твърдяха, че в такива моменти съм се преобразявала. Сега, слава богу, вече не е така, но в началото съм ставала много сериозна и чертите на лицето ми се изостряли. Променяла се модулацията на говора ми и самият изказ звучал приказно-архаично, в определени случаи с обратен словоред. Впрочем последното е така и днес. Тъй като тези особености на речта и тогава, и сега правят впечатление на всички край мен, се поинтересувах защо е така. Оказа се, че по някакъв начин обратният словоред създава трептене, което се съотнася със "съществуванието в невидимото пространство" около нас "и така се отразява и запаметява в ефира". Архаично или не, така думите се зареждат с "най-точното възприятие на мозъка, улавящ Вселената". Аз самата - и в началото и сега - не съм се чувствала зле. Усещането е, че съм като в енергиен пашкул, който ме съхранява и защитава от всичко, което би могло да ми навреди.

Усещам силна вибрация в цялото тяло, става ми горещо и започвам да говоря или пиша. Докато протича контактът, не мога да се отделя от тази енергия. Усещам хората около себе си, но не мога да общувам с тях. Някъде дълбоко в мозъка си чувам задаваните въпроси, но те се стопяват за миг и аз започвам да отговарям много бързо със стройно подредени думи. Обикновено контактът продължава толкова време, колкото събеседниците около мен поискат. Понякога обаче, ако разговорът се проточи, самите Учители слагат край, защото "съм претоварена и се нуждая от почивка". След приключването се чувствам изморена, гладна и жадна. За кратко усещам силно напрежение в тила и гърдите, но после всичко отминава. Информацията, която получавам, често е придружена от движещи се картини, сякаш пътувам в някакъв паралелен свят, който хем е тук, хем е далече-далече. В началото ми беше трудно да контролирам продължителността и интензивността на контакта и получаваната информация. Колкото и да бях изтощена, не можех да спра, докато не приема всичко, което Космичните учители искаха да ми предадат."
Из книгата

Кибеа ЕООД
София 1528
Дружба 1, бул. Искърско шосе № 19
office@kibea.net