Уомпитър, фома, гранфалун

Кърт Вонегът Времетраене: 1:24 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

В наши дни повече от всякога светът има нужда от Кърт Вонегът. Неговата мъдрост и хумор са събрани в книгата Уомпитър, фома, гранфалун - тя е като разговор с американския писател и сякаш дава отговор на всичко, което някога сме искали да го попитаме.

Кратки литературни шедьоври сами по себе си, избраните 25 текста могат да се разглеждат и като парчета от пъзела на живота и творчеството на модерния класик. Сред тях има всичко: есета, речи, рецензии, пиеса, дори и едно необикновено интервю за Плейбой...

С типичното си остроумие и сатиричен стил, с множество препратки към романите и разказите си, Вонегът и този път ни повежда на пътешествие във времето и пространството: от писателски и политически конференции през Виетнам и клането в Биафра, та чак до Луната. В откровените си мнения за личности като Ричард Никсън, Махариши, Елена Блаватска, Хънтър Томпсън, Карл Сейгън и други той преплита хумор и мрачно съзерцание с лекота, позната ни от блестящата му проза.

"Книга, изпълнена с лудост, истина, абсурдизъм и себеразкриване..."
Сейнт Луис Пост Диспач

Кърт Вонегът е американски писател, сатирик и художник, един от най-значимите творци на ХХ век. Автор е на такива произведения като Сирените от Титан (1959 г.), Котешка люлка (1963 г.), Кланица 5 (1963 г.), съчетаващи в себе си елементи на сатира, черен хумор и научна фантастика. Писателят е известен с оригиналния си творчески стил - езикът му е увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението вонегътизъм. В периода 2001-2003 година си спечелва прозвището Писателя на Ню Йорк.

Кърт Вонегът е роден на 11 ноември 1922 година в Индианаполис, САЩ в семейството на заможни немски емигранти. По време на Голямата депресия финансовото положение на баща му значително се разклаща и той за дълъг период остава без каквато и да било работа. По същото време у майката на Кърт започват да се появяват симптоми на психично заболяване. Впоследствие (1944 г.) тя се самоубива, което е голям шок за Кърт. След като завърши средното си образование в Индианаполис, Вонегът се записва в Корнелския университет в Итака, Ню Йорк. По настояване на баща си, според който увлеченията на сина му към историята, литературата и философията са безполезна загуба на пари и време, Кърт постъпва в Химическия факултет. Общо той прекарва около три години в Университета, но така и не го завършва. Голяма част от времето си Кърт посвещава на работата си в студентския вестник The Cornell Daily Sun, където изпълнява функциите на колумнист и редактор. След включването на САЩ във Втората световна война, Вонегът постъпва в армията като доброволец. Обаче през 1944 година попада в плен и става свидетел на бомбардировката над немския град Дрезден. Всички тези преживявания намират отражение в множество от неговите произведения, особено в романа Кланица 5, който носи на писателя световна слава. Вонегът е освободен от войските на Червената армия през май 1945 година.

След завръщането си от фронта Кърт записва магистратура по антропология в Чикагския университет. Едновременно с обучението той работи като полицейски репортер в бюрото на новините в Чикаго. По това време започва и писателската му кариера. Възгледите на Вонегът за човека на ХХ век се свеждат до това, че хората са жертви на машините и механичния начин на живот, който те сами си налагат; те губят възможността си да избират между добро и зло; те се приближават към ръба, след който е духовната смърт и унищожението на планетата. Тези възгледи Кърт засяга в първия си роман Механичното пиано, който е публикуван през 1952 година. Действието в тази антиутопична книга се развива в близкото бъдеще, където ръчният труд е почти изцяло заместен с машинен. Широкоразпространената механизация предизвиква социални конфликти между богатата висша класа и нисшата класа, чийто умения са заменени с машинен труд. В романа присъстват елементи на ирония и сантименталност, които впоследствие се превръщат в отличителна черта на творчеството на Вонегът. След успеха на този роман следват книгите Сирените от Титан и Майка Нощ, които също предизвикват интерес у читателската аудитория. В следващия роман на Кърт Котешка люлка преплитането на егоизма и нетърпимостта довежда до унищожаването на земята. През 70^-те и 80^-те години Вонегът продължава активно да се занимава с писане, като под неговото перо излизат произведения като Закуска за шампиони, Фарс или никога вече самота, Точния мерник, Фокус бокус и други.

Кърт Вонегът умира на 11 април 2007 година в Ню Йорк вследствие на последствия от черепно-мозъчна травма, която получава при падане в дома си в Манхатън.

"Вярвам, че четенето и писането са най-полезните форми на медитация, открити някога. Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме с нашия ум и с техния. За мен това е чудо."
Кърт Вонегът

Кръг
София 1504
ул. Оборище 23А
krygpublishing@gmail.com

Предговор
Научна фантастика
Кратки срещи по континенталния воден път
Здравей, звезда Вега
Преподаване на непреподаваемото
Да, ние нямаме нирвани
Силен дух
Там някъде броди маниак
Превъзходно! Отиваме на Луната! Превъзходно!
Обръщение към обществото на американските физици
Добри ракети, добри маниери, лека нощ
Защо четат Хесе
Свръхсексуалност в Индианаполис
Мистериозната мадам Блаватска
Биафра: един предаден народ
Обръщение към випуск 1970 в колежа Бенингтън
Мъчение и хленч
Обръщение към Националния институт за изкуства и литература, 1971 г.
Размисли за собствената ми смърт
Защото и Бог сигурно се срамува
Да мислим немислимото, да изразим неизразимото
Обръщение по повод повторното освещаване на библиотеката на колежа Уитън, 1973 г.
Поканете Рита Райт в Америка!
Обръщение към конференцията на клуба Пен в Стокхолм, 1973 г.
Политическа болест
Интервю за Плейбой