Роналдо срещу Меси

Роналдо срещу Меси Джими Бърнс Времетраене: 1:09 мин. Марадона: Божията ръка Али Бърг, Мишел Калъс Времетраене: 1:20 мин. Роналдо. Мания за съвършенство Лука Кайоли Времетраене: 1:31 мин. Спортният ген Дейвид Епстийн Времетраене: 2:06 мин. Как Цар Футбол превзе България Теодор Борисов Времетраене: 14:00 мин. Ще видиш ти, като родиш! - книга 2 Неда Малчева Времетраене: 1:01 мин. Портретът Даниел Стийл Времетраене: 1:05 мин. Модерни запознанства For Dummies Тиф Байра Времетраене: 1:01 мин. Бомбаджията Самюел Бьорк Времетраене: 1:14 мин. Супер мозък. Главоблъсканици за деца Недко Николов Времетраене: 1:07 мин. Животописи на велики художници, скулптори и архитекти - книга 3: Джото, Донатело, Тициан, Верокио и други Джорджо Вазари Времетраене: 1:26 мин. Социалният геном: Новата наука за природата и възпитанието Долтън Конли Времетраене: 1:19 мин. Белези Ойдур Ава Олавсдотир Времетраене: 1:02 мин. Мрак след разсъмване Александра Маринина Времетраене: 1:13 мин. Персите. Епоха на велики царе Лойд Луелин-Джоунс Времетраене: 1:14 мин.

Надпреварата за най-велик футболист на всички времена. Кой е по-добър: Роналдо или Меси? Всеки футболен фен има мнение по въпроса.

През по-голямата част от изминалото десетилетие във футбола не е имало подобно съревнование. Това е пълната им история - от деца, ритащи топка на половин свят разстояние един от друг, до борбата кой ще бъде номер едно, определяща цяла ера в спорта.

Единият е прецизна машина, отвяваща цели отбори с темпото и мощта си. Другият е гений на дрибъла, способен да прави с топката неща, изглеждащи като от друга реалност. Общо двамата са отбелязали над хиляда гола и са печелили Златната топка девет пъти. През изминалите осем сезона делят позицията на най-добър футболист в света и предизвикват бурни спорове кой от двамата заслужава да бъде наречен най-добрият на всички времена. Кристиано Роналдо срещу Лео Меси на футболния експерт и журналист Джими Бърнс е книгата, нужна ви, за да разберете знаковите футболисти на това поколение.

Джими Бърнс е журналист, печелил редица награди, и автор на осем други книги. Роден е в Мадрид през 1953 г. Писал е репортажи за Financial Times, Observer, BBC и Economist, а в началото на 80-те е бил кореспондент на Financial Times в Южна Америка. Книгата му за Аржентина и войната за Фолкландските острови, The Land That Lost its Heroes, печели награда Съмърсет Моъм за нехудожествена литература за 1988 г. Живее в Мадрид и Лондон.

Книгата е част от поредицата Via Sine Fine на издателство Locus.

"През пролетта на 2011 г. "Реал Мадрид" и „Барселона” се подготвят да играят един срещу друг в поредица от четири мача в рамките на само малко повече от две седмици – на 16 април в Ла Лига, на 20 април – във финала за Купата на краля и на 27 април и 3 май – в полуфинала на Шампионската лига. Всеки Класико е сред най-шумно рекламираните спортни събития на планетата – най-големите клубове с най-големите звезди, вкопчени в решителна битка, с бремето на историята и политиката на раменете си. Но това не е една битка, а по-скоро испанска Гражданска война, водена в концентриран период – Мадрид, Харама, Белчите и Ебро, събрани в едно.

Само в средата на Голямата война през 1916 г., когато Испания е неутрална и футболът си продължава както обикновено на територията ѝ, докато милиони загиват, сражавайки се на север от Пиренеите, двата отбора са играли четири мача един срещу друг в толкова кратък период. През 1916 г. обаче, докато всеки от двата тима може да се похвали с някои легендарни играчи, като например Сантяго Бернабеу от "Реал Мадрид" и Паулино Алкантара от "Барселона", а феновете на "Барса" приписват поражението в решаващия мач на пристрастно съдийство, само няколкостотин фенове гледат сблъсъците в едно съперничество, което ще приеме такива епични измерения чак след години. С навлизането в ново хилядолетие безпрецедентното разписание от четири мача в Класико за период от само малко повече от две седмици открива съблазнителната перспектива за истинско "пиршество" в глобален мащаб за милиони ревностни почитатели на Меси/Роналдо благодарение на сателитната телевизия: продължително празненство от футбол, игран на най-високо и амбициозно ниво, всеки мач – с все по-големи залози от предишния.

Откакто побеждава "Мадрид" с 5:0 на 23 ноември 2010 г., "Барселона" остава непобеден и му е писано да изгуби само един мач в Ла Лига по пътя към третата си последователна титла. Следователно в първия мач се съдържа по-малко потенциална драма. Вторият, финалът за Купата на краля, е голям, но второстепенен турнир, по-малко ценен от каталунските националисти републиканци, отколкото от юнионистки настроените приърженици на "Мадрид". Последните два мача са онези, които обещават да са най-оспорваните за най-големия приз в клубния футбол, място на финала на Европейската купа и шанс за получаване на неговата корона. Въпреки това се очаква първият да определи тона за останалите. Един развълнуван британски спортен журналист, Оливър Браун от Телеграф, се наслаждава на случая, казвайки, че макар "четири части от една серия мачове толкова скоро един след друг при нормални обстоятелства биха били предостатъчни, всеки пурист е чревоугодник, когато става въпрос за тези два клуба".

Единственото, от което някой може да се оплаче, е, че клубовете не се срещат във финал за Европейската купа. В навечерието на първия от четирите сблъсъка Моуриньо вече се изправя пред обвинения в тотална липса на уважение към медиите заради това, че отказва да говори с тях на пресконференция преди мача. Може да се възрази обаче, че в позицията му има колкото арогантност, толкова и предпазливост, за разлика от благородството и самоувереността на коментарите на Пеп Гуардиола преди мача, възхваляващи тима на "Реал Мадрид". Собствените ми спомени за този мач бяха, както следва: Вторият сблъсък от сезона за Ла Лига на "Бернабеу" не страда от липса на атмосфера в началото, докато близо 85 000 фенове на стадиона са надъхвани от гръмко изпълнение на "Nessun Dorma" от Пучини. Това е подходящ избор на тържествена песен за началото на поредица от мачове, които ще задържат вниманието на голяма част от световната футболна публика. Осветени до сюрреалистичност от масивни прожектори, играчите примигват. Множество фенове развяват бели знамена, а 2000 крайни привърженици на "Мадрид" са начело на агитката със скандирането си в подкрепа на "Реал". Разнасят се дюдюкания по адрес на "Барса" в мига щом пипват топката.

Всякакви съмнения, че Меси и Роналдо са смятани за най-опасните играчи от двата отбора и че това е "мач на отмъщението", дори и на най-високо ниво, се разсейват скоро след началния съдийски сигнал, когато всеки играч безцеремонно напада другия след броени минути. Меси е пръв, когато поема топка по лявата тъчлиния, после Роналдо, когато се опитва да дриблира напред, също наляво. Когато Роналдо пада, Моуриньо сякаш се оживява и вдига два пръста към рефера в искане за присъждане на картон, което не е удовлетворено. Роналдо е ключът на Моуриньо към контраатаката и когато по-късно Йозил е вкаран в игра на мястото на Бензема, той става център-нападател на "Реал Мадрид". Още от началото изглежда изгарящ от желание да нахлуе в половината на "Барса" и пръв прави достатъчно силен изстрел към вратата. Шансът идва с пряк свободен удар на трийсет метра. Пепе се навежда и отваря пролука в стената, но изстрелът уцелва Виктор Валдес в корема.
Две минути по-късно Меси е навлязъл в дълбочина, за да потърси топката, с чувство не толкова на настървение, колкото на отговорност. Той е натоварен със задачата да представлява главната заплаха на "Барса" за "Реал". Взема топката и спринтира с нея към наказателното поле, но пасът му към Иниеста е пресечен от Пепе. После Роналдо се комбинира с Ди Мария и Бензема, но фалцовият му удар с външната страна на стъпалото към Кедира е блокиран на косъм от Пуйол на границата на наказателното поле.

Из стадион "Бернабеу" избухват бурни освирквания, когато "Барса" с Меси, Иниеста и Шави в сърцето на груповата игра задържат топката и играят с нея в последователност от петнайсет подавания. Протестите от страна на местните фенове изглеждат насочени колкото към трибуните на "Барса", толкова и към очевидния отказ на "Реал Мадрид" да излязат от защита и да тръгнат в нападение. "Бернабеу" очевидно още не може да проумее какво има предвид Моуриньо и иска да види Роналдо в действие – да атакува, да вкарва голове. В деветнайсетата минута "Барса" е отборът, който получава първия истински шанс в мача, когато Меси, точно пред вратата, поема лекото подаване на Иниеста над върха на мрежата и изстрелва топката точно пред дясната тъчлиния. Когато Касияс настъпва, Меси избира да не използва най-простия вариант, а да покаже, че може да надбяга капитана на спечелилия Световното първенство отбор. В този случай не успява. Опитът му да забие топката във вратата приключва в ръцете на Касияс.

През едно първо полувреме на пропуснати шансове Роналдо скача високо, за да пресрещне излязла в аут топка, но забива силен удар с глава над гредата от близката страна на вратата. Успява да смути Пике в края на наказателното поле, но не стига по-далече и е успешно надигран от Алвес точно когато се готви за изстрела. "Реал Мадрид" се защитават в голяма дълбочина и много ефективно, докато момчетата на Гуардиола доминират във владение на топката, измествайки се странично през центъра на терена: Меси демонстрира магическите си трикове с две спретнати двойни подавания – едното с Иниеста, другото с Давид Вия, – поставяйки топката пред него, за да изпробва Касияс. Но полувремето приключва без голове.
Второто полувреме започва без инциденти, но не за дълго. Роналдо печели пряк свободен удар на пет метра извън сектор Д на наказателното поле. Изстрелът му полита нагоре и над стената и с лекота прехвърля Валдес, но после се отклонява, след като се удря в основата на страничната греда на вратата."
Из книгата

Локус Пъблишинг ЕООД
София 1528
бул. Искърско шосе 19
office@locus-publishing.com