18% Сиво

 Една от най-хубавите книги, която съм чела, и то два пъти. Просто, когато я свърших, започнах да я чета пак отначало. И знаейки какво ще стане ми бе по-интересно да обърна внимание на детайлите, които ми убягваха на първото четене. Много харесах и следващата му книга "Симетрия". Май правят и филм по нея сега.

Това е от малкото интересни български книги, които съм чела напоследък. Романът на Зарахи не е от тези книги, на които като стигнеш средата, знаеш какво ще се случи накрая. Допадна ми стилът му. Лесна за четене, разтоварваща книга. Прочетох я на един дъх. Бих прочела още негови произведения.

Като цяло съм доста скептично настроена, макар и само на 16, към Българските автори, но тази книга е написана толкова добре, че чак тръгнах да я чета за втори път! Браво!

Добър роман, запомнящ се. Съвременен български автор,на когото бих прочела и нещо друго.

Много истинка история, разказана по един доста болезнен начин... Страхотна книга!

Любене Дилов, доста си пресолил манджата, но не ти си виновен, а нашият читател,който се хваща на такива елементарни уловки като твоето елементарно представяне. Ами то и книгата си е доста елементарна,сивичка и посредствена,но тя се вписва,както казвате вие,литераторите,в хора на сивотата на книгите на останалите днешни фаворити около лицето господинов,за което много точно пише сайтът на Иван Вълев. Посредственост,посредственост и пак посредственост. но и пошлост,тъпизми от рода на откровени псувни,които обаче тук минават за модернизъм. Ето само един -два реда от тази прехвалена книга :" Изведнъж идеята за порно не звучи така нелепо,както през миналата седмица и половина. Ще се самонаградя сбед пютия боб с една спокойна чекия"/?!?/ Ох, това ако е литература? Вие ще ме убеждавате,че това е модерно днес.Модерно,трици. Просто простащина на ента степен и бездарие,Любене!И безсилие,ама голямо безсилие! А нещата са толкова прости и ясни,но когато човек има талант. А тук има само реклама,само внушение и овчи възторг.Не искам повече да се опръсквам,само моля ония възторжени коментатори,които предполагам,че голяма част са от самия автор и близките му,иначе как така той ще застане сред 100 най-четени книги в България, просто да прочетат книгата,ако могат поне няколко страници,защото до края едва ли.А,а четохте ли, че синът на Богдана Карадочева,който е правил Голямото четене колко парички е взел от БНТ? Ами колко е взел и от Захари и Георги господинов? Смешна държава, смешни Любендиловци, смешни уж писатели.

ПОСРЕДСТВЕНОСТТА СИ ИМА ПОРЕДЕН СИМВОЛ – ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ „Бестселър” означава книга, която е постигнала някакъв успех в продажбите. Какъв успех и постигнала книгата на кентавъра, съставен от всичко лошо не две култура, Захари Карабшлиев? Никакъв. Питаме издателство „Сиела”, макар да знаем, че то ще предпочете да мълчи. Питаме автора, макар да сме убедени, че сам сигурно се колебае между двуцифрено и трицифрено число... И все пак най-голямото постижение е определянето на Захари Карабашлиев като разчекнат между две култури. Да, тази персона е между две култури. Но той не е усвоил нито една от двете култури – нито американската, нито българската. Така той се превръща в пречка за взаимното опознаване на тези две култури. Твърде посредствен автор е Захари Карабашлиев. Твърде скучен, кошмарно банален. Интересна тенденция се проявява в нашия литературен живот. Заминала персона някоя си на Запад, повъртяла се там, неуспяла да се вгради в тамошния литературен живот и се обърнала към презряната си родина. И се завръща посредствеността и се гърчи, че уж бил хем тамошен, хем тукашен. Всъщност такъв тип персони като Захари Карабашлиев остават чужди - и на тамошната, и на тукашната действителност. Тук Фигаро, т.е. Карабашлиев ни разправя за там, там Фигаро им разправя за тук. Но посредственият тук, е посредствен и там. Вярно е, че там всеки, който общува с него знае това, у нас също го знаят, но посредственият тук е необходим на диктатурата на посредствеността. И милата ни цензура си гушва посредствеността, като плюшено мече и го размята на талантливите български писатели, непожелали да побягнат от родината си. Цензурата ни съска – ето какви са ни нужни – посредствени и послушни. Бъдете като него.. Срамно е да си плюшено мече в сегашния литературен живот. Срамно е да развяваш посредствеността си, както това сторва Захари Карабашлиев, автор на бледички, скучнички, бездарни текстове. И все пак съдбата и на плюшените мечета показва – посредствеността, където и да отиде, е неприемлива. По тази причина се завръща отново у нас, в страната, където свирепства диктатурата на посредствеността. Разказите на Захари Карабашлиев са особен връх в изкуството да се пише наивно-скучно. От тези разкази става пределно ясно, че авторът им е пределно чужд на българската култура. (Както и на американската.) Разказите на Захари Карабашлиев не биха впечатлили даже и обитателите на сайтовете за самопубликуване. Разказите, всъщност, текстовете на Захари Карабашлиев са плесница върху българското разказваческо изкуство. Те са апотеоз на варварството, сякаш на български език не е имало разкази на Вазов, Елин Пелин, Васил Попов и Янко Станоев. Ето защо този автор е в състояние на вакуум, той е прекалено незначителен и за великата американска разказваческа традиция и за святата българска история на разказа. Потресаващата посредственост на Захари Карабашлиев е единственото му достойнство. 'Knigi News' КНИГИ NEWS На снимката - Захари Карабашлиев, пореден символ на посредствеността

Чудесна книга! Браво на Захари Карабашлиев!

Великолепна история!

Красив роман.

Супер книга! Чета я за втори път,след като обиколи всичките ми приятели.

Романът е всъщност филм. И то невероятен. И не холивудски. Филм. Истински филм.

100% удоволствие! Изумителен стил, силна история, много смях, тъга, красив и въздействащ финал. Как не ми се искаше да свършва така, обаче:)

Познавам Захари от студентските години, за жалост - не добре. Книгата е невероятна, не бях се прибирала в България 2 години и ми се четеше нещо българско-препоръчаха ми този роман- изгълтах го буквално. Много лесен за четене, много умело преплетени различните действия, невероятен завършек. Разделям се с книгата със смесени чувства-носталтия, тъга, облекчение. Поздравления и нови успехи Захари!

Страхотна книга!!!!!!!Очаквам с нетърпение следващата на този автор!

Да. Смазващо добро четиво. Ако бях завистлив писател... ужас. Но не съм. Всъщност завиждам на тези, които още не са я започнали...

Отвсякъде ме смачка тая история - изчетох я на един дъх. Сега ще си я прочета още веднъж...Моля, нека някй, който я е чел, да ми каже,защото не разбрах накрая (явно съм пропуснала нещо в бързината) какво точно стана - в смисъл Зак знаел ли е какво се е случило със Стела или от приятеля си разбра накрая ?? Невероятна книга !! Тъжна... Браво на автора !!!

"18 % сиво" не е роман, а жив човек. Купувайте! Това е сделка за напреднали!