Клетниците

Клетниците Виктор Юго Времетраене: 1:35 мин. Книги от поредицата Златни детски книги Труд Времетраене: 0:51 мин. Колекция Върхове от издателство Изток-Запад Времетраене: 1:48 мин. Човекът, който се смее Виктор Юго Времетраене: 1:26 мин. Парижката Света Богородица Виктор Юго Времетраене: 1:01 мин. Антоан дьо Сент-Екзюпери Времетраене: 2:06 мин. Майстори на краткия разказ Времетраене: 1:43 мин. 777 Тайните на Таро. Арт - карти и ръководство Времетраене: 1:07 мин. 777 Тайните на Таро. Хипи - карти и ръководство Времетраене: 1:09 мин.

Книга четиридесет и пет от поредицата "Златни детски книги" „Клетниците” е едновременно исторически и социален роман.

Действието в него се развива по време на революцията от 1830 г. С романа Виктор Юго поставя три основни въпроса: за унижението на човека, за падението на жените и за поглъщането на децата от мрака на нощта. Тези три критерия определят основните персонажи в книгата: гладът довежда Жан Валжан до кражби и престъпления, нищетата и страданията карат Фантина да се превърне в лека жена, а след смъртта й малката Козет остава на улицата. Въпреки това „Клетниците” е роман, в който от началото до края се върви от злото към доброто, от несправедливост към справедливост, от лъжата към истината, от мрака към светлината.

Виктор-Мари Юго е френски поет, белетрист, драматург, есеист, борец за човешките права и може би най-влиятелният представител на романтизма във Франция. Роден е през 1802 г. в Безансон.
В България неговите най-добре познати произведения са "Клетниците" и "Парижката Света Богородица". Романът "Клетниците" е епична сага за любовта, честта и страстта, разиграла се на фона на драматичната действителност във Франция през XIX век.

Виктор Юго е изключителна разностранно надарена личност, която твори във всички области на литературния живот. Голяма част от неговите произведения са преведени на всички езици и са го направили любим автор на много поколения по света. Този легендарен френски писател, поет, драматург, общественик, ярък представител на романтичното литературно движение е роден на 26 февруари 1802 година в Безансон, в семейството на генерал. Той е най-малкият от тримата братя в семейството. Когато Виктор е малък родителите му често пътуват, поради което той прекарва детството си на различни места: Париж, Марсилия, Мадрид, Корсика. Пътешествията оставят незаличима следа в душата на романтичното дете, която по-късно съвсем естествено се появява и в творчеството му.

След развода на родителите си, малкият Виктор остава с майка си. Образованието си получава в лицея "Луи Велики", а първите си творби написва едва четиринадесет годишен. В тази крехка възраст той създава една трагедия, посветена на майката, множество стихотворения и преводи на Вергилий. За своите стихотворения Виктор нееднократно е награждаван от "Академията" (фенската). Също така той изявява таланта си на лирик и сатирик. Читателите обръщат внимание на неговото творчество след появата на сатирата "Телеграф". На 20 години Виктор се жени за своята приятелка от детските години - Адел Фуше, с която впоследствие имат 5 деца. Година по-късно публикува романа "Хан Исландеца" (1823 г.), който обаче не придобива голяма популярност. Скоро след това писателят се сприятелява с критика Шарл Нодие, който оказва влияние върху творчеството му. През 1830 година обаче Нодие започва да критикува произведенията на Юго и приятелството им не трае дълго. След като възобновява отношенията с баща си, авторът му посвещава "Ода на баща ми" (1823 г.). Бурни обществени реакции предизвиква пиесата с елементи на романтична драма "Кромуел" (1827 г.) все по-често в дома му гостуват едни от най-видните личности на епохата, като Мериме, Ламартин, Делакроа и др. Пред 1841 година писателят става член на "Френската академия", а няколко години след това - член на камарата на перовете.

Голямо влияние върху творчеството на Юго оказва известният романист Шатобриан. Писателят е автор на много романи с дълбоко хуманно и прогресивно съдържание. Единият от тях се явява безспорно успешният и първият пълноценен роман на автора "Парижката Света Богородица" (1831 г.). Тази творба придобива голяма популярност и веднага след издаването си е преведена на множество европейски езици и започва да привлича хиляди туристи от цял свят във Франция. Най-широка известност обаче писателят си спечелва с романа "Клетниците" (1862 г.), който е многократно превеждан и четен по всички краища на света. Сред другите негови известни произведения са: "Човекът, който се смее" (1869 г.), "Деветдесет и трета година" (1874 г.), "Избрани речи и прокламаци" (1896 г.) и др.

Виктор Юго умира на 22 май 1885 година, вследствие на усложнена пневмония. На погребението му присъстват над 1 милион души, дошли да си кажат сбогом с един от най-гениалните умове на френската литература.

Труд ООД
София 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
nelly@trud.cc